Торбичката като белег на класова принадлежност
Интернет мазета рибата. Дигиталният фолклор по този начин се развихри в отговор на фотографията, която разкри следващия протоколен гаф на министъра на защитата Каракачанов, че даже и неприкрит ненавистник на сегашната власт като мен стартира да се превива от смях. Мисля, че Веселина Седларска най-точно е описала обстановката - всенародна психотерапия против отвратително нахален министър. Дотук добре. Редки са моментите, когато мога да отбележа със удовлетворение съществуването на задружие в обществото, на обединяване против някаква неправда, обща реакция против нещо. Уви, в множеството случаи тази реакция се показва точно в основаването на фолклор. Не че това е неприятно, в противен случай, само че е въпреки всичко, както споделя Седларска, психотерапия. Не е достоверна реакция на отвращение, а по-скоро метод за преглъщане на нещо неприятно. Хуморът и сатирата постоянно са имали тъкмо тази цел - да създадат непоносимата обстановка по-поносима.
Като се абстрахирам от цифровия фолклор като способ за всенародна психотерапия, от който по този начин или другояче не бих споделила, че разбирам, имам
два казуса с детонацията на всеобщ комизъм.
Първият е с тлеещото под мимовете с найлоновите торбички пренебрежение към провинциалния генезис, а второто е със самата найлонова торбичка - напряко не мога да ви мисля, в случай че Грета види мащаба на използването на " маркови " найлонови пликове в България. Знам, че с първото ще възмутя жълтопаветниците, смятащи себе си за самобитна българска аристокрация, само че ми се коства, че като родена на пъпа на София (дори в самата Първа градска) имам право и да не одобрявам презрителното отношение към хората, родени в провинцията. Най-малкото тъй като познавам много квалитетни хора с просвета и образование надалеч по- " хох " (hoch), както биха споделили германците, от отгледаните на жълтите павета или някъде всред кестените. Навремето имах другарка, омъжена за момче от провинцията. Не спираше да го подиграва, изключително пред хора, че вместо найлонова торбичка, споделяше " чанта ". Тя усещаше, че е супериорна в тяхната връзка и по тази причина смяташе, че е длъжна всякога да го поправя по какъв начин е " вярно " да каже тази или онази дума. Всеки път се усещах доста кофти, когато се случваха тези неща, тъй като не мога да схвана какъв брой пък би трябвало да се чувстваш зле, с цел да се постанова да си вдигаш " хох-а " като унижаваш някого другиго. С времето открих, че
софиянството е диагноза за една огромна част от родените в София
(макар и не всички с чисто родословно дърво).
Това, че някой носи сандалите си с чорапи; че вместо гъзарска чанта си поставя нещата в найлонова торбичка; че носи спортен екип с обувки или какви ли още не грехове на неслучилите да се родят, в случай че не в центъра на София, най-малко в " Люлин " или " Дружба ", издава онази характерна наша ксенофобия, изразяваща се от десетилетия в злоба по релацията София-провинция. И съгласно мен това продължава да е огромен проблем, въпреки и да не е напълно български. На доста места из Европа хората, родени в провинцията, се гледат със състрадание, въпреки и мащабът да зависи от историческия и географски подтекст.
В XXI век обаче това от ден на ден мирише на плесен, на дребнавост от най-лошо качество. Носи се из обществото като аромат на механа рано заран.
Свеждането на Каракачанов до носещ торбичка от " Била ", " Метро " или друго може и да е
културна реакция против невъзпитано държание
и въпреки да признавам, че е извънредно занимателно, прикрива един проблем с различен. Възможно е свеждането на министъра Каракачанов до елементарен провинциал благодарение на найлонова торбичка да има психотерапевтичен резултат, само че в действителност прикрива неуважението към държавните институции, властта, жителите и имиджа на страната, проявявано от самия министър. Първата ми реакция, откакто видях фотографията на премиера Борисов и министър Каракачанов от визитата им в Египет беше на отвращение по какъв начин тези хора са се запуснали толкоз доста чисто физически. Освен в случай че нямат някакъв сериозен физиологичен проблем, да се оставиш да имаш такова шкембе като господин Каракачанов или премиера е... по какъв начин да кажа... много естетически проблематично за хора, които са непрекъснато под прожекторите и би трябвало да дават персонален образец. Нека се разберем, нямам никакъв проблем с дебелите хора. Тук обаче става дума не за самобитна независимост на духа – „ тъй като по този начин ми харесва “, а за неуважение към евентуална рецензия. Неизбежни в такива случаи са паралелите с извънредно физически дейния някогашен ръководител на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП), който е с две години по-възрастен от премиера Борисов, само че наподобява... вълнуващо. Ако следите Туск в Инстаграм или някоя друга обществена мрежа, ще видите какъв брой постоянно спортува - дълги маратони из Брюксел, футболни мачове, а фотосите му в спортно облекло напряко смущават съня. Туск не е единственият европейски политик, който се грижи доста за това по какъв начин наподобява, с което дава и персонален образец (последното напълно не е маловажно).
Снимката на двамата български политици с големи шкембета
навежда на мисълта за ояли се от власт и благоденствие узурпатори .
Хора, които неуважавайки себе си, не почитат нито властта като система от институции, нито жителите си. Това са хора, които знаят доста добре, че външният им тип няма да е решителен за спечелването на избори. С други думи хора, които се усещат предпазени от публичното мнение и грам не ги вълнува дали съблюдават протокола, дали вредят на имиджа на страната или друго. Докато гледах фотографията, си мислех, натоварена с персонални усещания, че в случай че този човек (Каракачанов) се е облякъл по този метод, какво и по какъв начин ли е приказвал на тези срещи. В елементи от секундата мозъкът ми се извърши с разсъждения за изключителната значимост на наличието на водачи от Европейски Съюз в Египет в тези много напрегнати геополитически времена. Някак сме привикнали да не чакаме доста от човек, за който дипломацията се показва в дюнери, или от човек с голямо шкембе, който можем да сведем до елементарен провинциалист с торбичка от " Била ". Поставянето на найлонова торбичка наоколо до министър Каракачанов, колкото и да е смешно, измества поантата, а тя е, че имаме несъответстващо ръководство в миг, който изисква " хох " -дипломация, високи (hoch) дипломатически умения, висока просвета, освен тъй като съставляват клетите българи, а и Европейски Съюз.
Образът на премиера Борисов през днешния ден като самопризнат почитател на " Кръстника " е
тотално несъответстващ с днешния облик на актуалния политик
- мъж или жена, които се грижат за външния си тип, освен тъй като естетически ще им помогне в предизборната акция, само че и тъй като е здравословно, а не на последно място и тъй като дава образец на останалите. Няма по какъв начин държавно управление с толкоз доста членове с шкембета да бъде безапелационно, в случай че реши да вкарва ограничавания върху използването на захар или въобще хранителни съставки, които водят до затлъстяване. Да не приказваме за министри, които се обличат в колониален жанр на среща в Египет, разкъсван от районни и вътрешни проблеми в миг, когато целият фокус на Европейски Съюз е да стабилизира Либия и да резервира каквото и да е останало от договорката с Иран. Резил не на квадрат, ами на емнайста степен.
Вторият проблем с цифровия фолклор, който изригна около фотографията на Каракачанов, е, че в случай че Грета Тунберг види всички тези мимове, мигновено ще се самосезира и не желая да ви мисля!
Момичето, което съумя да преобърне целия свят, да влияе върху промяната на държавни управления и настройки, което потвърди, че и самичък воинът е боец, сигурно ще бъде привлечена от (зло)употребата на найлонови торбички, и евентуално
хипермаркетите в България ще бъдат първите жертви .
Засега добра реклама, само че представете си, в случай че Грета се намеси! Това ще бъде забавен конфликт, като се има поради, че Грета е много ненавиждана в България. Тогава внезапно Каракачанов може и да стане по-симпатична персона на фона на опасността, която Тунберг съставлява, само че пойнтът тук е, че българският фолклор показва упорита безмилостност към световните, а и национални проблеми. Това, което движи света сега, не е единствено Грета, само че и пожарите в Австралия, гигантското замърсяване на океаните с пластмасови произведения, трагичната панорама на животни, в чиито стомаси все по-масово се откриват... найлонови торбички/чанти/или-както-щете-ги-наречете. Нещо повече, навлизаме в третото десетилетие на новия век, т.е. глобализацията е към този момент на не-знам-кой-брой равнище, а ние продължаваме да се разделяме на село-столица. Понякога не мога да спра да си мисля, че си заслужаваме и Каракачанов с нелепото му облекло и външен тип, и Борисов с не по-малко нелепия му аспект, поради който постоянно го мислят за бодигард, както и поради нелепиците, които изговаря, заради липса на hoch-култура и схващане къде се намира в хранителната верига на Европейски Съюз и света като цяло.
Източник вестник Сега
Като се абстрахирам от цифровия фолклор като способ за всенародна психотерапия, от който по този начин или другояче не бих споделила, че разбирам, имам
два казуса с детонацията на всеобщ комизъм.
Първият е с тлеещото под мимовете с найлоновите торбички пренебрежение към провинциалния генезис, а второто е със самата найлонова торбичка - напряко не мога да ви мисля, в случай че Грета види мащаба на използването на " маркови " найлонови пликове в България. Знам, че с първото ще възмутя жълтопаветниците, смятащи себе си за самобитна българска аристокрация, само че ми се коства, че като родена на пъпа на София (дори в самата Първа градска) имам право и да не одобрявам презрителното отношение към хората, родени в провинцията. Най-малкото тъй като познавам много квалитетни хора с просвета и образование надалеч по- " хох " (hoch), както биха споделили германците, от отгледаните на жълтите павета или някъде всред кестените. Навремето имах другарка, омъжена за момче от провинцията. Не спираше да го подиграва, изключително пред хора, че вместо найлонова торбичка, споделяше " чанта ". Тя усещаше, че е супериорна в тяхната връзка и по тази причина смяташе, че е длъжна всякога да го поправя по какъв начин е " вярно " да каже тази или онази дума. Всеки път се усещах доста кофти, когато се случваха тези неща, тъй като не мога да схвана какъв брой пък би трябвало да се чувстваш зле, с цел да се постанова да си вдигаш " хох-а " като унижаваш някого другиго. С времето открих, че
софиянството е диагноза за една огромна част от родените в София
(макар и не всички с чисто родословно дърво).
Това, че някой носи сандалите си с чорапи; че вместо гъзарска чанта си поставя нещата в найлонова торбичка; че носи спортен екип с обувки или какви ли още не грехове на неслучилите да се родят, в случай че не в центъра на София, най-малко в " Люлин " или " Дружба ", издава онази характерна наша ксенофобия, изразяваща се от десетилетия в злоба по релацията София-провинция. И съгласно мен това продължава да е огромен проблем, въпреки и да не е напълно български. На доста места из Европа хората, родени в провинцията, се гледат със състрадание, въпреки и мащабът да зависи от историческия и географски подтекст.
В XXI век обаче това от ден на ден мирише на плесен, на дребнавост от най-лошо качество. Носи се из обществото като аромат на механа рано заран.
Свеждането на Каракачанов до носещ торбичка от " Била ", " Метро " или друго може и да е
културна реакция против невъзпитано държание
и въпреки да признавам, че е извънредно занимателно, прикрива един проблем с различен. Възможно е свеждането на министъра Каракачанов до елементарен провинциал благодарение на найлонова торбичка да има психотерапевтичен резултат, само че в действителност прикрива неуважението към държавните институции, властта, жителите и имиджа на страната, проявявано от самия министър. Първата ми реакция, откакто видях фотографията на премиера Борисов и министър Каракачанов от визитата им в Египет беше на отвращение по какъв начин тези хора са се запуснали толкоз доста чисто физически. Освен в случай че нямат някакъв сериозен физиологичен проблем, да се оставиш да имаш такова шкембе като господин Каракачанов или премиера е... по какъв начин да кажа... много естетически проблематично за хора, които са непрекъснато под прожекторите и би трябвало да дават персонален образец. Нека се разберем, нямам никакъв проблем с дебелите хора. Тук обаче става дума не за самобитна независимост на духа – „ тъй като по този начин ми харесва “, а за неуважение към евентуална рецензия. Неизбежни в такива случаи са паралелите с извънредно физически дейния някогашен ръководител на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП), който е с две години по-възрастен от премиера Борисов, само че наподобява... вълнуващо. Ако следите Туск в Инстаграм или някоя друга обществена мрежа, ще видите какъв брой постоянно спортува - дълги маратони из Брюксел, футболни мачове, а фотосите му в спортно облекло напряко смущават съня. Туск не е единственият европейски политик, който се грижи доста за това по какъв начин наподобява, с което дава и персонален образец (последното напълно не е маловажно).
Снимката на двамата български политици с големи шкембета
навежда на мисълта за ояли се от власт и благоденствие узурпатори .
Хора, които неуважавайки себе си, не почитат нито властта като система от институции, нито жителите си. Това са хора, които знаят доста добре, че външният им тип няма да е решителен за спечелването на избори. С други думи хора, които се усещат предпазени от публичното мнение и грам не ги вълнува дали съблюдават протокола, дали вредят на имиджа на страната или друго. Докато гледах фотографията, си мислех, натоварена с персонални усещания, че в случай че този човек (Каракачанов) се е облякъл по този метод, какво и по какъв начин ли е приказвал на тези срещи. В елементи от секундата мозъкът ми се извърши с разсъждения за изключителната значимост на наличието на водачи от Европейски Съюз в Египет в тези много напрегнати геополитически времена. Някак сме привикнали да не чакаме доста от човек, за който дипломацията се показва в дюнери, или от човек с голямо шкембе, който можем да сведем до елементарен провинциалист с торбичка от " Била ". Поставянето на найлонова торбичка наоколо до министър Каракачанов, колкото и да е смешно, измества поантата, а тя е, че имаме несъответстващо ръководство в миг, който изисква " хох " -дипломация, високи (hoch) дипломатически умения, висока просвета, освен тъй като съставляват клетите българи, а и Европейски Съюз.
Образът на премиера Борисов през днешния ден като самопризнат почитател на " Кръстника " е
тотално несъответстващ с днешния облик на актуалния политик
- мъж или жена, които се грижат за външния си тип, освен тъй като естетически ще им помогне в предизборната акция, само че и тъй като е здравословно, а не на последно място и тъй като дава образец на останалите. Няма по какъв начин държавно управление с толкоз доста членове с шкембета да бъде безапелационно, в случай че реши да вкарва ограничавания върху използването на захар или въобще хранителни съставки, които водят до затлъстяване. Да не приказваме за министри, които се обличат в колониален жанр на среща в Египет, разкъсван от районни и вътрешни проблеми в миг, когато целият фокус на Европейски Съюз е да стабилизира Либия и да резервира каквото и да е останало от договорката с Иран. Резил не на квадрат, ами на емнайста степен.
Вторият проблем с цифровия фолклор, който изригна около фотографията на Каракачанов, е, че в случай че Грета Тунберг види всички тези мимове, мигновено ще се самосезира и не желая да ви мисля!
Момичето, което съумя да преобърне целия свят, да влияе върху промяната на държавни управления и настройки, което потвърди, че и самичък воинът е боец, сигурно ще бъде привлечена от (зло)употребата на найлонови торбички, и евентуално
хипермаркетите в България ще бъдат първите жертви .
Засега добра реклама, само че представете си, в случай че Грета се намеси! Това ще бъде забавен конфликт, като се има поради, че Грета е много ненавиждана в България. Тогава внезапно Каракачанов може и да стане по-симпатична персона на фона на опасността, която Тунберг съставлява, само че пойнтът тук е, че българският фолклор показва упорита безмилостност към световните, а и национални проблеми. Това, което движи света сега, не е единствено Грета, само че и пожарите в Австралия, гигантското замърсяване на океаните с пластмасови произведения, трагичната панорама на животни, в чиито стомаси все по-масово се откриват... найлонови торбички/чанти/или-както-щете-ги-наречете. Нещо повече, навлизаме в третото десетилетие на новия век, т.е. глобализацията е към този момент на не-знам-кой-брой равнище, а ние продължаваме да се разделяме на село-столица. Понякога не мога да спра да си мисля, че си заслужаваме и Каракачанов с нелепото му облекло и външен тип, и Борисов с не по-малко нелепия му аспект, поради който постоянно го мислят за бодигард, както и поради нелепиците, които изговаря, заради липса на hoch-култура и схващане къде се намира в хранителната верига на Европейски Съюз и света като цяло.
Източник вестник Сега
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ