Когато спешният медик стане спешен пациент* |
- Интересува ли те история „ когато незабавният доктор стане незабавен пациент? “
Д-р Емануил Найденов, неврохирургът от УМАБЛ „ Св. Иван Рилски “, умее да стартира диалог. Докато напиша „ несъмнено “, той към този момент е нахвърлили няколко жокера в чата, сред които и подготвени заглавия: за човешката страна на системата - история с сътрудник от Чирпан; за положенията, при които следва да се вика незабавна помощ; за пътя на един незабавен доктор назад към къщи; за живота и работата на незабавния медик; за това, че и лекарите са хора и страдат колкото другите, в случай че системата не работи.
След подобен анонс не остава нищо друго, с изключение на да се заплетеш в историята, за която доктор Найденов има единствено една молба – акцентът да не е върху интервенцията, която е направил, а върху всичко това, което прочетохте нагоре. Освен това на тази история тъкмо в този момент ѝ е времето - на 7 април – Световният ден на здравето и на всички, които работят в хуманната медицина.
- Накратко медицинският случай е следният - изяснява доктор Найденов. - Пациент на 61 години, незабавен доктор, практикуващ в незабавен център Чирпан. По време на дежурство получава припадък с блокиране на речта и неспособност за прилагане на дясна ръка. В първия миг, в който съумява да пристигна на себе си, търси помощ от сътрудниците си и по неотложност го транспортират в Стара Загора. Там го одобряват, вършат скенер, откриват огромен израстък в лявата половина на мозъка. Започва търсене на консултация. Стига се до мен като отдалечена консултация, на идващия ден е превозен в София. Потвърждава се подозрението за израстък, който очевидно дълги години е бил в безшумно положение. Туморът е изцяло отхвърлен. Пациентът е изписан на втория ден. В момента се чака хистология, само че с огромна степен на сигурност може да се каже, че туморът е незлокачествен. Пациентът ще може да продължи да работи в Спешна помощ, може да се социализира в цялостен размер, - завършва неврохирургът, плътно като на визитация.
72 часа след интервенцията се чуваме с пациента - доктор Красимир Дамянов, началник на филиала на Спешна помощ в Чирпан.
- Здравейте, доктор Дамянов, по какъв начин се чувствате?
- Вчера бях изписан, не е минало доста време. Имам някакви бегли недоволства, само че не им приписвам доста внимание.
- Какво си спомняте за момента, в който получихте припадък?
- Отделни неща. Бях на работа и получих мощно главоболие с отклонение на главата надясно. Направих спазъм. Мина известно време, до момента в който съумея да викна сътрудниците. Взеха ме с колата за спешна помощ до Стара Загора, след това в Неврохирургията на болничното заведение. Лежах там ден-два, нямам спомен. След това отпътувах за София, в „ Св. Иван Рилски “. Там сътрудниците са създали нужното.
- Оттук нататък какво следва?
- Не знам тъкмо какво ме чака. Не съм се интересувал, през вчерашния ден се върнах от болничното заведение и още съм неустойчив, неосведомен, малко мъчно приказвам. Доволен съм и съм признателен на лекарите, които направиха всичко допустимо да мине доста добре. Трябва да изчакаме хистологията, да забележим какъв ще е резултатът. Предстоят контролни прегледи, скенер, ЯМР, като при всеки болен. Планирам да се върна на работа, екипът ни е добър.
- Помните ли какъв беше денят, когато това Ви се случи? Вероятно е било с напрежение, поради работата Ви?
- Беше минал тежък работен ден, в последния час на дежурството. Има леки има и по-тежки дни. Същия ден имаше 9 повиквания и 7 амбулаторни случая, това не е всеки ден, само че има натоварване. Човек непрекъснато е в стресово положение, даже да няма повикване единствено едно позвъняване на телефона и ти стопира сърцето. Това е още едно тестване на незабавния доктор, което би трябвало да се преодолее. Но такава ни е работата, първо мислиш за болния, след това за себе си. Работата ни е напрегната, поносим доста грубости, пренебрежение, само че мисля, че който се е сблъсквал със незабавната помощ схваща защо става въпрос.
- От незабавен доктор, станахте незабавен случай. Ефективно ли проработи системата при Вас? Каква е преценката Ви?
- Да Ви кажа не е останало време да погледна нещата в профил. Има време да ги премисля и да дам някаква оценка, само че реакцията беше доста добра, навременна и благодаря на всички.
Оттук нататък диалогът поема Кольо Колев, фелдшер, началник на незабавен екип в същия филиал. Питам го какъв началник е доктор Красимир Дамянов.
- Д-р Дамянов завежда филиала на Спешната помощ в Чирпан от 27 години. Като шеф е хуманен, безукорен, експерт акушер гинеколог. За него могат да се кажат единствено хубави неща, употребява се с уважението на колектива. Работя с него от 17 години и неприятна дума не мога да кажа.
- А по какъв начин се случи този случай? Разкажете, в случай че знаете, да не изтезавам доктор Дамянов с повече въпроси, въпреки всичко е претърпял мозъчна интервенция преди дни.
- В сряда (23 март) той беше дневна промяна, а в четвъртък трябваше да бъде нощна. В 22 и 10 ми звъни сестра му и ми споделя, че има израстък. Дъщеря ми се обади по-рано и сподели, че не се е прибрал от работа, колабирал. Звъня на дежурната доктор Бадева, тя споделя „ пътуваме от Стара Загора, шефът колабира на работа, снимахме го, оказа се, че хеморагия “. Оставили са го в Стара Загора в Спешно приемно и оттова са го преместили в Неврохирургия. Аз в четвъртък сутринта, в 6 и 10, звъннах на доктор Найденов в " Св. Иван Рилски " той сподели „ очаквам цветна фотография, резонанс или скенер по най-бързия метод, като ги вземете ми ги изпратете “. Взех каквото е належащо и щерка ми го изпрати.
- Какво беше положението на доктор Дамянов през това време?
- Нямаше външно засягане, само че говорът му беше малко по-бавен, забравяше, залиташе, чухме се и усетих, че има проблем с говора. Започва да споделя нещо, аз го доправям. После разбрах, че от към година е имал недоволства. Подозирал, че е кръвно, само че когато колабира нещата се потвърдиха.
- Какво се случи по-късно?
- В четвъртък сутринта бях в Стара Загора, споделиха ми, че лекуващият доктор ще пристигна в 8,30 и ще даде документите, той пристигна към 10. Отказа да даде кола за спешна помощ до София, при изискване, че доктор Дамянов залиташе, не помнеше, не се ориентираше самичък, имаше световъртеж и главоболие. Скара се, евентуално са желали да го оперират в Стара Загора, а доктор Найденов ми беше споделил „ колкото по-бързо пристигна в София по-добре, тъй като нещата са доста напреднали и може да има затруднения “.
Тръгнаха в 10 и 5, един другар с кола го закара и в 12 и 5 минути ми се обадиха, че са в София в приемното и оттова нататък нещата се задвижиха. Закъсняха, само че не по наши аргументи, в 12 и 5 бяха в София, нещата се поеха доста бързо. Д-р Дамянов беше записан първи за интервенция в понеделник. Организацията беше на високо равнище.
- Какво е натоварването във вашия филиал господин Колев? Последните две години бяха много трудни, допускам, че доктор Дамянов е бил доста зает?
- Трудно е. Работим в два екипа. Обслужваме Чирпан и 23 села в общината. Преди една година стартира ремонт на остарелия незабавен център, по програмата на Министерство на здравеопазването. Имаше доста проблеми, непрестанно търсеха доктор Дамянов. Коронавирусът също оказа голямо въздействие. Всички случаи минаваха през нас, доста смърт… всичко това, тази натовареност, може да е влошило положението му.
Имали сме по 7-8 случая с ковид на промяна. Отиваш, връщаш се, би трябвало да снимаш пациента, тъй като всички бяха с пневмония. После би трябвало да уредиш пациента в болница. Ако в Чирпан няма място, търсиш в Стара Загора – от едно място на друго. Умират в линейките… Аз имам два такива случая. Много неприятности. Всичко това е стрес.
Освен това Чирпан е в центъра на България. Обслужваме две автомагистрали – " Тракия " и " Марица ". На месец имаме по 8-10 произшествия, изключително през зимния интервал. От едната автомагистрала отиваме на другата, регионът е подобен.
Работим на 12-часови смени. Когато се разболяха от ковид 50-60% от сътрудниците и бяха в лечебни заведения, ние с доктор Дамянов замествахме. Аз два пъти съм карал ковида, доктор Дамянов – един път. Има дни, в които отиваш с една баничка сутринта и я ядеш вечерта. Ежедневно караме до Стара Загора други заболели, а когато един път се наложи на доктор Дамянов да употребява кола за спешна помощ за себе си, му беше отказано. Останах безпределно засегнат.
И тук историята можеше да свърши и заглавието беше ясно – „ Отказаха кола за спешна помощ на доктор в незабавно положение “. Само че ден по-късно доктор Дамянов звънна и краят се оказа малко по-различен.
- Здравейте, доктор Дамянов съм. Колегата ми през вчерашния ден беше превъзбуден и сподели неща, които не намирам за верни. Емоцията засенчва действителността, само че в незабавната медицина действителностите са други. Действаш съгласно медицинските стандарти и триажи и няма място за страсти. Професионализмът е водещ.
Състоянието ми беше приемливо. Желанието ми беше да се оперирам в „ Св. Иван Рилски “. Бях докаран със личен превоз. Ако бях в по-тежко положение, щях да остана в Стара Загора. Там също има положителни експерти, само че човек постоянно търси най-хубавото за себе си.
През 1980 година, седмица преди уволнението от военна работа, претърпях злополука с тежка черепно-мозъчна контузия. Тогава от София пристигнаха с хеликоптер двама полковници. Оперираха ме в Нова Загора. На 14-ия ден бях изместен в Стара Загора. Последваха два месеца рехабилитация. През 82-ра започнах да последвам медицина, с цел да дам своя принос на обществото. Искам да подчертая смисъла на авиацията за здравната помощ в България.
Това желаех да Ви кажа. Не желая да засегна нито един доктор или сестра, които са се грижили за мен.
Съвсем елементарна история за всекидневието в незабавната помощ. Имаме пациент в рецесия, който разчита на системата; угрижен сътрудник, който годините в една кола за спешна помощ са трансформирали в приятел; неврохирург, който реагира бързо и професионално. И сполучлива развръзка. А Чирпан има доктор Красимир Дамянов, който вместо да се възвръща от мозъчна интервенция, събра сили да се обади, за да оправдае сътрудниците си и да им благодари. Защото " в медицината има стандарти, няма страсти ".
* Заглавието е на доктор Емануил Найденов
Д-р Емануил Найденов, неврохирургът от УМАБЛ „ Св. Иван Рилски “, умее да стартира диалог. Докато напиша „ несъмнено “, той към този момент е нахвърлили няколко жокера в чата, сред които и подготвени заглавия: за човешката страна на системата - история с сътрудник от Чирпан; за положенията, при които следва да се вика незабавна помощ; за пътя на един незабавен доктор назад към къщи; за живота и работата на незабавния медик; за това, че и лекарите са хора и страдат колкото другите, в случай че системата не работи.
След подобен анонс не остава нищо друго, с изключение на да се заплетеш в историята, за която доктор Найденов има единствено една молба – акцентът да не е върху интервенцията, която е направил, а върху всичко това, което прочетохте нагоре. Освен това на тази история тъкмо в този момент ѝ е времето - на 7 април – Световният ден на здравето и на всички, които работят в хуманната медицина.
- Накратко медицинският случай е следният - изяснява доктор Найденов. - Пациент на 61 години, незабавен доктор, практикуващ в незабавен център Чирпан. По време на дежурство получава припадък с блокиране на речта и неспособност за прилагане на дясна ръка. В първия миг, в който съумява да пристигна на себе си, търси помощ от сътрудниците си и по неотложност го транспортират в Стара Загора. Там го одобряват, вършат скенер, откриват огромен израстък в лявата половина на мозъка. Започва търсене на консултация. Стига се до мен като отдалечена консултация, на идващия ден е превозен в София. Потвърждава се подозрението за израстък, който очевидно дълги години е бил в безшумно положение. Туморът е изцяло отхвърлен. Пациентът е изписан на втория ден. В момента се чака хистология, само че с огромна степен на сигурност може да се каже, че туморът е незлокачествен. Пациентът ще може да продължи да работи в Спешна помощ, може да се социализира в цялостен размер, - завършва неврохирургът, плътно като на визитация.
72 часа след интервенцията се чуваме с пациента - доктор Красимир Дамянов, началник на филиала на Спешна помощ в Чирпан.
- Здравейте, доктор Дамянов, по какъв начин се чувствате?
- Вчера бях изписан, не е минало доста време. Имам някакви бегли недоволства, само че не им приписвам доста внимание.
- Какво си спомняте за момента, в който получихте припадък?
- Отделни неща. Бях на работа и получих мощно главоболие с отклонение на главата надясно. Направих спазъм. Мина известно време, до момента в който съумея да викна сътрудниците. Взеха ме с колата за спешна помощ до Стара Загора, след това в Неврохирургията на болничното заведение. Лежах там ден-два, нямам спомен. След това отпътувах за София, в „ Св. Иван Рилски “. Там сътрудниците са създали нужното.
- Оттук нататък какво следва?
- Не знам тъкмо какво ме чака. Не съм се интересувал, през вчерашния ден се върнах от болничното заведение и още съм неустойчив, неосведомен, малко мъчно приказвам. Доволен съм и съм признателен на лекарите, които направиха всичко допустимо да мине доста добре. Трябва да изчакаме хистологията, да забележим какъв ще е резултатът. Предстоят контролни прегледи, скенер, ЯМР, като при всеки болен. Планирам да се върна на работа, екипът ни е добър.
- Помните ли какъв беше денят, когато това Ви се случи? Вероятно е било с напрежение, поради работата Ви?
- Беше минал тежък работен ден, в последния час на дежурството. Има леки има и по-тежки дни. Същия ден имаше 9 повиквания и 7 амбулаторни случая, това не е всеки ден, само че има натоварване. Човек непрекъснато е в стресово положение, даже да няма повикване единствено едно позвъняване на телефона и ти стопира сърцето. Това е още едно тестване на незабавния доктор, което би трябвало да се преодолее. Но такава ни е работата, първо мислиш за болния, след това за себе си. Работата ни е напрегната, поносим доста грубости, пренебрежение, само че мисля, че който се е сблъсквал със незабавната помощ схваща защо става въпрос.
- От незабавен доктор, станахте незабавен случай. Ефективно ли проработи системата при Вас? Каква е преценката Ви?
- Да Ви кажа не е останало време да погледна нещата в профил. Има време да ги премисля и да дам някаква оценка, само че реакцията беше доста добра, навременна и благодаря на всички.
Оттук нататък диалогът поема Кольо Колев, фелдшер, началник на незабавен екип в същия филиал. Питам го какъв началник е доктор Красимир Дамянов.
- Д-р Дамянов завежда филиала на Спешната помощ в Чирпан от 27 години. Като шеф е хуманен, безукорен, експерт акушер гинеколог. За него могат да се кажат единствено хубави неща, употребява се с уважението на колектива. Работя с него от 17 години и неприятна дума не мога да кажа.
- А по какъв начин се случи този случай? Разкажете, в случай че знаете, да не изтезавам доктор Дамянов с повече въпроси, въпреки всичко е претърпял мозъчна интервенция преди дни.
- В сряда (23 март) той беше дневна промяна, а в четвъртък трябваше да бъде нощна. В 22 и 10 ми звъни сестра му и ми споделя, че има израстък. Дъщеря ми се обади по-рано и сподели, че не се е прибрал от работа, колабирал. Звъня на дежурната доктор Бадева, тя споделя „ пътуваме от Стара Загора, шефът колабира на работа, снимахме го, оказа се, че хеморагия “. Оставили са го в Стара Загора в Спешно приемно и оттова са го преместили в Неврохирургия. Аз в четвъртък сутринта, в 6 и 10, звъннах на доктор Найденов в " Св. Иван Рилски " той сподели „ очаквам цветна фотография, резонанс или скенер по най-бързия метод, като ги вземете ми ги изпратете “. Взех каквото е належащо и щерка ми го изпрати.
- Какво беше положението на доктор Дамянов през това време?
- Нямаше външно засягане, само че говорът му беше малко по-бавен, забравяше, залиташе, чухме се и усетих, че има проблем с говора. Започва да споделя нещо, аз го доправям. После разбрах, че от към година е имал недоволства. Подозирал, че е кръвно, само че когато колабира нещата се потвърдиха.
- Какво се случи по-късно?
- В четвъртък сутринта бях в Стара Загора, споделиха ми, че лекуващият доктор ще пристигна в 8,30 и ще даде документите, той пристигна към 10. Отказа да даде кола за спешна помощ до София, при изискване, че доктор Дамянов залиташе, не помнеше, не се ориентираше самичък, имаше световъртеж и главоболие. Скара се, евентуално са желали да го оперират в Стара Загора, а доктор Найденов ми беше споделил „ колкото по-бързо пристигна в София по-добре, тъй като нещата са доста напреднали и може да има затруднения “.
Тръгнаха в 10 и 5, един другар с кола го закара и в 12 и 5 минути ми се обадиха, че са в София в приемното и оттова нататък нещата се задвижиха. Закъсняха, само че не по наши аргументи, в 12 и 5 бяха в София, нещата се поеха доста бързо. Д-р Дамянов беше записан първи за интервенция в понеделник. Организацията беше на високо равнище.
- Какво е натоварването във вашия филиал господин Колев? Последните две години бяха много трудни, допускам, че доктор Дамянов е бил доста зает?
- Трудно е. Работим в два екипа. Обслужваме Чирпан и 23 села в общината. Преди една година стартира ремонт на остарелия незабавен център, по програмата на Министерство на здравеопазването. Имаше доста проблеми, непрестанно търсеха доктор Дамянов. Коронавирусът също оказа голямо въздействие. Всички случаи минаваха през нас, доста смърт… всичко това, тази натовареност, може да е влошило положението му.
Имали сме по 7-8 случая с ковид на промяна. Отиваш, връщаш се, би трябвало да снимаш пациента, тъй като всички бяха с пневмония. После би трябвало да уредиш пациента в болница. Ако в Чирпан няма място, търсиш в Стара Загора – от едно място на друго. Умират в линейките… Аз имам два такива случая. Много неприятности. Всичко това е стрес.
Освен това Чирпан е в центъра на България. Обслужваме две автомагистрали – " Тракия " и " Марица ". На месец имаме по 8-10 произшествия, изключително през зимния интервал. От едната автомагистрала отиваме на другата, регионът е подобен.
Работим на 12-часови смени. Когато се разболяха от ковид 50-60% от сътрудниците и бяха в лечебни заведения, ние с доктор Дамянов замествахме. Аз два пъти съм карал ковида, доктор Дамянов – един път. Има дни, в които отиваш с една баничка сутринта и я ядеш вечерта. Ежедневно караме до Стара Загора други заболели, а когато един път се наложи на доктор Дамянов да употребява кола за спешна помощ за себе си, му беше отказано. Останах безпределно засегнат.
И тук историята можеше да свърши и заглавието беше ясно – „ Отказаха кола за спешна помощ на доктор в незабавно положение “. Само че ден по-късно доктор Дамянов звънна и краят се оказа малко по-различен.
- Здравейте, доктор Дамянов съм. Колегата ми през вчерашния ден беше превъзбуден и сподели неща, които не намирам за верни. Емоцията засенчва действителността, само че в незабавната медицина действителностите са други. Действаш съгласно медицинските стандарти и триажи и няма място за страсти. Професионализмът е водещ.
Състоянието ми беше приемливо. Желанието ми беше да се оперирам в „ Св. Иван Рилски “. Бях докаран със личен превоз. Ако бях в по-тежко положение, щях да остана в Стара Загора. Там също има положителни експерти, само че човек постоянно търси най-хубавото за себе си.
През 1980 година, седмица преди уволнението от военна работа, претърпях злополука с тежка черепно-мозъчна контузия. Тогава от София пристигнаха с хеликоптер двама полковници. Оперираха ме в Нова Загора. На 14-ия ден бях изместен в Стара Загора. Последваха два месеца рехабилитация. През 82-ра започнах да последвам медицина, с цел да дам своя принос на обществото. Искам да подчертая смисъла на авиацията за здравната помощ в България.
Това желаех да Ви кажа. Не желая да засегна нито един доктор или сестра, които са се грижили за мен.
Съвсем елементарна история за всекидневието в незабавната помощ. Имаме пациент в рецесия, който разчита на системата; угрижен сътрудник, който годините в една кола за спешна помощ са трансформирали в приятел; неврохирург, който реагира бързо и професионално. И сполучлива развръзка. А Чирпан има доктор Красимир Дамянов, който вместо да се възвръща от мозъчна интервенция, събра сили да се обади, за да оправдае сътрудниците си и да им благодари. Защото " в медицината има стандарти, няма страсти ".
* Заглавието е на доктор Емануил Найденов
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ