Баташкото клане на корицата на Military History
Интересно е по какъв начин американски историк интерпретира този миг от българската история.
“Модерната епоха на геноцида стартира в пропуснат завършек на Османската империя - не в Армения през 1915 година, както доста хора считат, а в малко българско населено място през 1876 година Това събитие - клането на жителите на Батак - е част от Априлското въстание против османското ръководство в България.
Днес то е единствено записка под линия в историята. Отоманските турци били мюсюлмани, а техните български жители - източноправославни християни.
Така това, което почнало като война за самостоятелност, прераснало в свещена война. По време на въстанието, до момента в който западният свят показва яд и остро осъжда случилото се, силите на султан Абдул Азис избиват над 15 хиляди българи...”, написа той.
Според създателя, макар че “Батак има всички детайли на история от първите страници - политическо подтисничество, религиозно гонене, закононарушения против човечеството и т. н. - Баташкото кръвопролитие остава нечуто по три причини”. Първата е Желязната завеса, която стопира притока на информация.
Втората е объркването в датирането - поради новия и остарелия жанр. Трето, главните имена са на два езика - български и турски.
Той споделя в детайли за Априлското въстание, събитията в Батак. Специално внимание е отделено на ролята на американския публицист и правозащитник Макгахан - по какъв начин той научава за клането, отива на място и споделя за него в “Дейли нюз”.
“Според оценката на Макгахан от 9000-те поданици на Батак единствено 1200 са оживели. Публикуван на 7 август в “Дейли нюз”, неговият репортаж дава първите данни, които излизат от България”, написа Селсър.
Историкът напомня и горчиво-хапливия коментар на Макгахан: “Мога да кажа умерено, че направих за смазването на Турската империя повече от всички други... с изключение на от самите турци”.
През 2007 година в България се развихри раздухан скандал към “Митът Батак” - план на изкуствоведката Мартина Балева и историка Улф Брунбауер от Института за Източна Европа към Берлинския свободен университет. Темата възбуди така наречен патриотична общност, като се заприказва и за опит за деформиране на историята.
В основата на проучването на Балева беше картината на полския художник Антони Пьотровски “Баташкото клане”, рисувана през 1892 година, т. е. 16 години след Априлското въстание.
“Модерната епоха на геноцида стартира в пропуснат завършек на Османската империя - не в Армения през 1915 година, както доста хора считат, а в малко българско населено място през 1876 година Това събитие - клането на жителите на Батак - е част от Априлското въстание против османското ръководство в България.
Днес то е единствено записка под линия в историята. Отоманските турци били мюсюлмани, а техните български жители - източноправославни християни.
Така това, което почнало като война за самостоятелност, прераснало в свещена война. По време на въстанието, до момента в който западният свят показва яд и остро осъжда случилото се, силите на султан Абдул Азис избиват над 15 хиляди българи...”, написа той.
Според създателя, макар че “Батак има всички детайли на история от първите страници - политическо подтисничество, религиозно гонене, закононарушения против човечеството и т. н. - Баташкото кръвопролитие остава нечуто по три причини”. Първата е Желязната завеса, която стопира притока на информация.
Втората е объркването в датирането - поради новия и остарелия жанр. Трето, главните имена са на два езика - български и турски.
Той споделя в детайли за Априлското въстание, събитията в Батак. Специално внимание е отделено на ролята на американския публицист и правозащитник Макгахан - по какъв начин той научава за клането, отива на място и споделя за него в “Дейли нюз”.
“Според оценката на Макгахан от 9000-те поданици на Батак единствено 1200 са оживели. Публикуван на 7 август в “Дейли нюз”, неговият репортаж дава първите данни, които излизат от България”, написа Селсър.
Историкът напомня и горчиво-хапливия коментар на Макгахан: “Мога да кажа умерено, че направих за смазването на Турската империя повече от всички други... с изключение на от самите турци”.
През 2007 година в България се развихри раздухан скандал към “Митът Батак” - план на изкуствоведката Мартина Балева и историка Улф Брунбауер от Института за Източна Европа към Берлинския свободен университет. Темата възбуди така наречен патриотична общност, като се заприказва и за опит за деформиране на историята.
В основата на проучването на Балева беше картината на полския художник Антони Пьотровски “Баташкото клане”, рисувана през 1892 година, т. е. 16 години след Априлското въстание.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ