Интересни факти за персийските безсмъртни – безсмъртните били тежката пехотна

Интересни обстоятелства за персийските безсмъртни – безсмъртните били тежката пехотна част от армията на Ахеменидската империя (старото персийско царство). Това царство е учредено от Кир Велики през 550 година пр.н.е. в сегашен Иран. Името „ Безсмъртни “ е измислено от гръцкия историк Херодот. Това, което се знае за тях, идва най-много от неговите мемоари.

Разбира се, в случай че познавате историята или сте гледали кино лентата 300, евентуално знаете, че гърците и персите не са били тъкмо другари. Така че, за жалост, няма метод да се знае сигурно дали нещо, което е написал Херодот, е правилно. Възможно е също по този начин да не е имало безсмъртни единици и Херодот да е объркал думата Anûšiya („ придружители “) с Anauša („ Безсмъртни “). Имайки това поради, това са неговите разкази за персийските безсмъртни.

10. Името

Според Херодот, безсмъртните постоянно са имали 10 000 мъже в своята част. Нито повече, нито по-малко. Ако някой почине, или се разболее, или нещо друго се обърка, той неотложно се заменял с различен боец. Това създавало усещането, че отрядът е цялостен с безсмъртни същества, тъй като техният брой в никакъв случай не намалявал.

За да стане вечен, воинът трябвало да е роден с персийски генезис и образованието започвало от ранна възраст. Когато се отворело място в безсмъртния легион, водачите избрали от най-хубавите бойци от по-ниските групи воини, които били Спарабара и Такабара. Освен това разделяне, не се знае доста за нито една от двете групи.

9. Размерът на персийската войска

В съпоставяне с някои от техните врагове, като гърците, персите не са имали най-хубавите оръжия. Въпреки че имали люспеста ризница, те употребявали щитове, направени от дърво и ракита, което не било доста потребно против мечовете и копията на спартанците . Вместо да разчитат на силата на оръжията си, персите се опитвали да сплашат враговете си с огромния размер на армията си. Херодот твърди, че при Ксеркс е имало 3 милиона души.

Съвременните откриватели обаче не считат, че тази цифра е близка до вярната. Всъщност евентуално е имало не повече от 70 000 пехота и 9 000 конници, което въпреки всичко си е голям брой бойци. Освен това с армията пътували кервани с наложници и прислужници, които на безсмъртните е било разрешено да доведат със себе си. Това правело настъпващата войска да наподобява още по-голяма. Само въз основа на размера на тяхната войска, някои градове се предавали, откакто видели персийските сили да напредват към тях.

8. Военно образование – забавни обстоятелства за персийските безсмъртни

Обучението на персийските безсмъртни било мъчно и започвало рано. От раждането момчетата са били държани настрана от бащите си до петгодишна възраст. След това щели да бъдат отведени да стартират образованието си за воини. Това включвало необятен набор от развиване на умения, в това число пукотевица с лък, борба и по какъв начин да се живее отвън обитаемоте места. Те упражнявали за защита, за тежки маршове и най-после всяко персийско момче в образованието трябвало да знае по какъв начин да опитоми див кон. Децата влизали във военна работа, когато били на 15 години. Можело да останат бойци до 50-годишна възраст. След това най-сетне можели да се пенсионират, при изискване че живеят толкоз дълго.

След като постъпели на военна работа, те или ставали от пехотата, или кавалеристи. Това не било непрекъснато място, защото най-квалифицираните ветерани можело да служат и в двете елементи. Войниците също по този начин били подготвени както в стрелбата с лък, по този начин и в ръкопашния пердах. А това максимизирало успеваемостта на тяхната към този момент извънредно солидна войска.

7. Военна процедура

Голям проблем с персийската войска било логистиката при преместването на всички. Понякога това означавало, че бойците са имали дълъг престой. И по този начин, какво правели, с цел да минава времето? Какво ще кажете за лов на лъвове, пантери и гепарди? Интересното е, че на безсмъртните е било разрешено да бъдат следвани от кервани по време на пътуванията си. Тези кервани били цялостни с храна, тъй че не ловували огромните котки, тъй като били гладни.

Вместо това ловът на огромните котки било форма на процедура, която поддържала бойните им умения в кондиция. Те също по този начин употребявали кожите, с цел да украсят своите кервани и униформи. Кожите били знак за храбростта и уменията на Безсмъртния. Тъй като лововете били много рискови, ловът нормално се правил единствено от високопоставени безсмъртни.

6. Кавалерията при персийските безсмъртни

Докато оръжията на персите не им помогнали да завоюват войните си против гърците и македонците, едно несъмнено преимущество на оръжията на безсмъртните пред вражеските сили е, че множеството от оръжията им били универсални и можело да се употребяват на коне. Това правело техните леки оръжия необикновено рискови. На кон, това би им разрешило да получат повече мощ зад своите оръжия и острите си като бръснач копия.

Друг новаторски метод, по който персите са употребявали своята конница, са колесниците с коси. Колесниците с коси са изобретени в ранните дни на империята и са били употребявани чак до рухването й през 330 година пр.н.е. Колесниците с коси били високи, тъй че единствено дребна част от лидера беше открита над ръба. Към всяка ос имало дълги стоманени остриета, които се въртели, прорязвайки краката на враговете. Остриетата минавали през кожата, мускулите, нервите и костите на краката.

Освен колесници и хора на коне, персите употребявали ездачи на камили. В една борба те довели със себе си 10 бойни слона, само че не било писано доста за тяхната бойна единица с животни.

5. Ябълконосците – забавни обстоятелства за персийските безсмъртни

Оръжието, употребявано най-вече от безсмъртните, било техните копия. Те постоянно били дълги 180 см с изострен като бръснач бронз или стоманен необятен връх на копие в единия край и железен контраст в другия. Този контрабаланс се употребявал и като жалко оръжие. Често тези контра везни били под формата на плодове и означавали сан. Най-често срещаните били наровете.

Въпреки това 1000-те най-елитни от безсмъртните имали ябълков контраст. Тези „ ябълконосци “ били бодигардовете на императора. Тези бойци били най-хубавите воини, определени от най-елитната военна част, в най-голямата войска в античната история. Те охранявали двореца и копията им били доста по-дълги – до 240 см. Ако императорът напуснел двореца, те го заобикаляли изцяло. Това го правело съвсем невероятно за постигане, като по този метод подсигурило сигурността му.

4. Въоръжени до зъби

Повечето от оръжията на безсмъртните били много леки, което имало своя минус. Но едно огромно преимущество е, че им разрешавало да носят няколко оръжия едновременно. Войниците от пехотата носели минимум пай меч, копие, колчан, цялостен със стрели, лък и щит.

Що се отнася до конниците, те носели бронзов щит, 120 стрели, стоманен боздуган и две стоманени копия. За отбрана, безсмъртните и други бойци носели люспести бронзови и стоманени доспехи, които блестели на слънчевата светлина. Това увеличавало тяхната видимост при придвижване към вражеските градове.

3. Бойна тактичност

Персийските стрели били тънки и в действителност ефикасни единствено в границите на 100 метра. Но още веднъж, тук броят им бил потребен. Безсмъртните можели да изстрелват вълна след вълна от хиляди стрели. Според един гръцки боец, оживял в борба против персийската войска, техните стрели „ затъмнили небето “.

Армията на Ахеменидите нормално се образувала, като стрелците с лък били начело, а в профил – кавалерията. Стрелците били подкрепяни от лека и тежка пехота. Първата вълна от офанзиви бомбардирала врага със стрели и камъни, а по-късно и части олово, по фронтовата линия на съперника. Това щяло да уплаши врага и тогава те просто били затрупвани от чистата жива мощ на персийските пехотни елементи.

Поради размера на тяхната войска и военната тактичност, Ахеменидската империя се трансформира в най-голямата империя на своето време , обхващаща 3,4 милиона квадратни благи. Тя се простирала от Анадола и Египет през Западна Азия, до Северна Индия и Централна Азия. Всъщност тази имаперия държи върха за най-голям % от международното население под негов надзор. От 112,4 милиона души, живеели през 480 година прочие н. е., 50 милиона, което е 44 % от всички хора на Земята, са живели в империята на Ахеменидите.

2. Сагарисите – забавни обстоятелства за персийските безсмъртни

Любимо оръжие на безсмъртните било брадвата сагарис, което било бойна секира с тънка ръкохватка. На главата на брадвата имало обичайно плоско острие. Но от другата страна имало изострен връх, който можел да пробие желязна и бронзова ризница. Тъй като брадвата била толкоз лека, можело да се употребява с една ръка и нормално се замахвало от горната страна. Тъй като можело да се употребява с една ръка, било известно оръжие за борби в ръкопашен пердах, както и на кон.

Всъщност подобен сагарис съвсем умъртвил Александър Велики в борбата при Граник през 334 година прочие н. е., която била първата борба сред персите и македонците. По време на борбата Спитридат, персийски пълководец, и неговият брат се натъкнали на Александър, който бил на кон. Последвала борба и Спитридат блъснал Александър в главата с брадвата и тя прорязала чак до скалпа на Александър. Когато Спитридат още веднъж вдигнал брадвата, с цел да нанесе гибелен удар, един от хората на Александър го убива с копие. Александър траял да превзема цялата Ахеменидска империя в границите на четири години, откакто съвсем бил погубен от персийската военна секира.

Най-важните фараони в античен Египет – Топ 10 ранглиста

1. Психологическа война

Макар че постоянно били наричани варвари от гърците, безсмъртните се интересували повече от психическата война, в сравнение с от победа посредством мощ и грубост. Едно от по-известните им приложения на тази психическа война се случило през 525 година пр.н.е. по време на борбата при Пелузиум и се счита, че всичко е почнало от жена.

Предполага се, че император Камбис II от империята на Ахеменидите е желал да се ожени за дъщерята на Амасис II, фараона на Египет. Амасис се тормозил, че щерка му може да стане негова наложница вместо негова жена и не желал да съобщи щерка си. Вместо това Амасис маскирал дъщерята на предходния държател и я изпратил на мястото на личната си щерка. Когато Камбис разкрил измамата, той решил да превземе Египет.

Преди да ги нападне, Камбис измислил проект, основан на обстоятелството, че е знаел, че египтяните боготворят котките. По-специално те са имали обичана богиня на котките на име Бастет (чиято гробница е открита в Странджа планина). Камбис наредил на хората си да нарисуват котки върху щитовете си. Когато влезнали в борба, пред тях вървяло стадо котки. Предполага се, че някои египетски бойци са отказали да се бият и са били заклани като агнета. Общо 50 000 египтяни били убити в борбата, до момента в който персите изгубиха единствено 7 000 мъже. Това било решителна победа за Камбис и персите елементарно завладяли града. Камбис се определил като новия фараон.