Китай навлиза в Ирак
Интересна вест идва от Ирак: на скорошно съвещание държавното управление подреди да стартира пълномащабно използване на рамковото съглашение сред Ирак и Китай, което беше подписано преди две години. Това съглашение включва както положителни, по този начин и неприятни неща за Ирак. Приятните включват интензивното развиване на транспортната инфраструктура на Ирак, както и вероятно разполагането на китайски ЧВК в Ирак, с цел да се подсигурява сигурността на строителството и употребата на всичко належащо и излишно, а това неизбежно ще докара до понижаване на мащаба на иракската неразбория и сигурно ще има позитивно влияние върху бизнес и психологическия климат в страната.
Китай влага в Ирак като част от развиването на Новия път на коприната, а маршрутите, както писах по-рано, могат да бъдат разнообразни и да водят от Ирак до Турция и Сирия. Такива позитивни развития в стопанската система евентуално ще оказват помощ на Ирак да реализира амбициозната си цел да усили производството на нефт от сегашните 1,3 милиона барела дневно, до 8 милиона през 2028 г
Едно от неприятните неща за Ирак е, че цялото мегастроителство ще бъде съпроводено от тесните връзки на Ирак с Китай и Иран. Очевидно китайците ще разрешат на Иран да се намеси надълбоко в делата на Ирак, по-специално строителните работи могат да бъдат предоставени на компании, принадлежащи към Корпуса на стражите. Ирак неизбежно ще загуби част от своята самостоятелност. Но това не е всичко, съгласно неофициални данни Китай ще има най-малко 30% отстъпка за иракски нефт и петролни артикули (както се споделя, точно при тези условия китайците купуват ирански нефт, тези данни не могат нито да бъдат доказани, нито опровергани, тъй като за цената на петрола, който продават на китайците, иранците мълчат като риба във вакуум).
Навремето американците съзнателно направиха Ирак жертва, което трябваше да добави главоболия на целия район, както и да отслаби както американските другари, по този начин и враговете. Иран, заради иракската неразбория, беше най-малкото заставен да ускори сигурността на границата с Ирак, също така трябваше да преглътне с цялостна лъжица последствията от активирането на сунитските терористи в Ирак - тези момчета обезверено се изкачиха (и се катерят) към персите, с цел да ги извърнат в личната си религия или още по-добре – да ги избият. Освен това за Съединени американски щати беше преференциално да основават проблеми на саудитците, защото основаването на огнище на напрежение по границите на техния съдружник е добър метод за управление на сътрудник. И в случай че саудитците са прекомерно придирчиви, постоянно могат да бръкнат с пръчка в иракския мравуняк.
В допълнение, както Кралството, по този начин и Иран освен страдат от безредиците в Ирак, те неизбежно са принудени да се бият между тях за правото да преобладават в Ирак, с цел да попречат на врага да се ускори посредством струпване на запаси на Ирак. Това също е плюс за Съединени американски щати.
Но след няколко години американска окупация стартира да се обрисува главният минус на проекта за всяване на безпорядък в Ирак, а точно: американците чакаха, че шиитските араби в Ирак няма да могат да реализират съглашение с шиитските перси и те имаха право да мислят по този начин, тъй като във войната сред Иран и Ирак шиитските араби не подпалиха иракския гръб, а вместо това отидоха да се бият с персите. Но в XXI век нещата се оказаха разнообразни. Иран съумя да откри общ език с арабите. Народните мобилизационни сили („ Хашд аш Шааби “) са структура-чадър, която включва всички деноминации на Ирак, за тези момчета Иран се трансформира в нещо като по-голям брат и наставник, който човек би трябвало да слуша. Да се каже, че триумфите на Иран разстройват Саудитска Арабия, значи да не се каже нищо. Саудитците вършат всичко, с цел да подкопаят иранското въздействие и да обвържат Ирак със себе си, да вземем за пример като провеждат доставки на електрическа енергия от Саудитска Арабия или просто наводнят Ирак с пари, или по-скоро с 3 милиарда $ вложения.
И тук се демонстрира друго преимущество на американския проект, което, парадоксално, се ражда от минуса на същия проект, разказан в параграфа нагоре: американците схванаха, че резултатът от разрешаването на иракския безпорядък ще бъде укрепването на една съответна страна от Персийския залив, която ще придобие част от големите запаси на Ирак и това неизбежно ще принуди други страни от Персийския залив да избягат към Щатите, с цел да се изправят дружно против спечелилия от иракската каша. По принцип тази политика към този момент дава резултати: Катар и Кувейт са домакини на големи американски бази за задачите на отбраната както против саудитците, по този начин и против персите.
Като цяло резултатът от борбата за Ирак сред Иран и Кралството към този момент е явен и това неизбежно ще провокира реакция от страна на Саудитска Арабия, като тази реакция няма да се показва в наслада от триумфите на персите, а в търсене на опция да им кажа за какво Арабия ще отиде при Съединени американски щати и Англия, които са майстори в измислянето на гадости. Саудитска Арабия не може да даде Ирак на Иран, тъй като ще получи освен укрепването на шиитите в района на Близкия изток и вследствие на това качествено нова степен на гняв във всички шиитско-сунитски спорове (Иран ще се погрижи за това), само че най-важното е, че вследствие на, в случай че не усвояване, то стратегически съюз с Ирак, Иран ще набъбне с нефт и ще може да въздейства на международния пазар на петролни артикули, което сега е прерогатив на саудитците (в съюз с ОАЕ). Съюзът на Китай, Иран и Ирак заплашва да измести или даже да лиши Арабия от нейното водачество на петролния пазар и затова да понижи политическото ѝ въздействие. (Но посредством петролния пазар Саудитска Арабия, дружно с Кувейт, се пробваха в края на 80-те години да подкопаят стопанската система на Иран, тъй че Ирак да раздра персите, за което Арабия и Кувейт безусловно наводниха света с нефт, което докара до рухване на цената му и понижаване на приходите на Иран. Иранците помнят това доста добре, а Арабия помни, че иранците постоянно помнят, заради което принцовете се опасяват даже от евентуалната опция Иран да се трансформира в стратегически състезател в петролен пазар.
Не би трябвало да забравяме и Турция, тъй като за нея укрепването на Иран е бодил в окото, след Ирак, персите ще се изкачат в Южен Кавказ, който османците считат за свое завещание. Това е доста затлъстял трофей, тъй като... През Кавказ минават доста транспортни коридори: съветският „ Север-Юг “, Транскаспийският транспортен кулоар, основан от Турция и Пътят на коприната. С една дума, това е място, за което се молят логистичните компании по целия свят, а страната, която има района, ще може да упражнява лимитирано въздействие върху Китай, Русия и Европ. Тя също желае да постави ръка върху петрола и газа в Централна Азия. И в този момент Турция съвсем пое контрола над Южен Кавказ, а Иран, заради липса на сили, се съгласи да отстъпи в подмяна на построяването на транспортен мост през нейна територия от Азербайджан до Нахичеван (и по-нататък към Турция). Но когато Иран усвои малко Ирак и натрупа тежест, персите незабавно ще стартират да разклащат турската тръба, с цел да заловен контрола над всички тези транспортни потоци. Турците схващат това и ще търсят способи да предотвратят още по-тясно обединение на Иран и Ирак.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Китай влага в Ирак като част от развиването на Новия път на коприната, а маршрутите, както писах по-рано, могат да бъдат разнообразни и да водят от Ирак до Турция и Сирия. Такива позитивни развития в стопанската система евентуално ще оказват помощ на Ирак да реализира амбициозната си цел да усили производството на нефт от сегашните 1,3 милиона барела дневно, до 8 милиона през 2028 г
Едно от неприятните неща за Ирак е, че цялото мегастроителство ще бъде съпроводено от тесните връзки на Ирак с Китай и Иран. Очевидно китайците ще разрешат на Иран да се намеси надълбоко в делата на Ирак, по-специално строителните работи могат да бъдат предоставени на компании, принадлежащи към Корпуса на стражите. Ирак неизбежно ще загуби част от своята самостоятелност. Но това не е всичко, съгласно неофициални данни Китай ще има най-малко 30% отстъпка за иракски нефт и петролни артикули (както се споделя, точно при тези условия китайците купуват ирански нефт, тези данни не могат нито да бъдат доказани, нито опровергани, тъй като за цената на петрола, който продават на китайците, иранците мълчат като риба във вакуум).
Навремето американците съзнателно направиха Ирак жертва, което трябваше да добави главоболия на целия район, както и да отслаби както американските другари, по този начин и враговете. Иран, заради иракската неразбория, беше най-малкото заставен да ускори сигурността на границата с Ирак, също така трябваше да преглътне с цялостна лъжица последствията от активирането на сунитските терористи в Ирак - тези момчета обезверено се изкачиха (и се катерят) към персите, с цел да ги извърнат в личната си религия или още по-добре – да ги избият. Освен това за Съединени американски щати беше преференциално да основават проблеми на саудитците, защото основаването на огнище на напрежение по границите на техния съдружник е добър метод за управление на сътрудник. И в случай че саудитците са прекомерно придирчиви, постоянно могат да бръкнат с пръчка в иракския мравуняк.
В допълнение, както Кралството, по този начин и Иран освен страдат от безредиците в Ирак, те неизбежно са принудени да се бият между тях за правото да преобладават в Ирак, с цел да попречат на врага да се ускори посредством струпване на запаси на Ирак. Това също е плюс за Съединени американски щати.
Но след няколко години американска окупация стартира да се обрисува главният минус на проекта за всяване на безпорядък в Ирак, а точно: американците чакаха, че шиитските араби в Ирак няма да могат да реализират съглашение с шиитските перси и те имаха право да мислят по този начин, тъй като във войната сред Иран и Ирак шиитските араби не подпалиха иракския гръб, а вместо това отидоха да се бият с персите. Но в XXI век нещата се оказаха разнообразни. Иран съумя да откри общ език с арабите. Народните мобилизационни сили („ Хашд аш Шааби “) са структура-чадър, която включва всички деноминации на Ирак, за тези момчета Иран се трансформира в нещо като по-голям брат и наставник, който човек би трябвало да слуша. Да се каже, че триумфите на Иран разстройват Саудитска Арабия, значи да не се каже нищо. Саудитците вършат всичко, с цел да подкопаят иранското въздействие и да обвържат Ирак със себе си, да вземем за пример като провеждат доставки на електрическа енергия от Саудитска Арабия или просто наводнят Ирак с пари, или по-скоро с 3 милиарда $ вложения.
И тук се демонстрира друго преимущество на американския проект, което, парадоксално, се ражда от минуса на същия проект, разказан в параграфа нагоре: американците схванаха, че резултатът от разрешаването на иракския безпорядък ще бъде укрепването на една съответна страна от Персийския залив, която ще придобие част от големите запаси на Ирак и това неизбежно ще принуди други страни от Персийския залив да избягат към Щатите, с цел да се изправят дружно против спечелилия от иракската каша. По принцип тази политика към този момент дава резултати: Катар и Кувейт са домакини на големи американски бази за задачите на отбраната както против саудитците, по този начин и против персите.
Като цяло резултатът от борбата за Ирак сред Иран и Кралството към този момент е явен и това неизбежно ще провокира реакция от страна на Саудитска Арабия, като тази реакция няма да се показва в наслада от триумфите на персите, а в търсене на опция да им кажа за какво Арабия ще отиде при Съединени американски щати и Англия, които са майстори в измислянето на гадости. Саудитска Арабия не може да даде Ирак на Иран, тъй като ще получи освен укрепването на шиитите в района на Близкия изток и вследствие на това качествено нова степен на гняв във всички шиитско-сунитски спорове (Иран ще се погрижи за това), само че най-важното е, че вследствие на, в случай че не усвояване, то стратегически съюз с Ирак, Иран ще набъбне с нефт и ще може да въздейства на международния пазар на петролни артикули, което сега е прерогатив на саудитците (в съюз с ОАЕ). Съюзът на Китай, Иран и Ирак заплашва да измести или даже да лиши Арабия от нейното водачество на петролния пазар и затова да понижи политическото ѝ въздействие. (Но посредством петролния пазар Саудитска Арабия, дружно с Кувейт, се пробваха в края на 80-те години да подкопаят стопанската система на Иран, тъй че Ирак да раздра персите, за което Арабия и Кувейт безусловно наводниха света с нефт, което докара до рухване на цената му и понижаване на приходите на Иран. Иранците помнят това доста добре, а Арабия помни, че иранците постоянно помнят, заради което принцовете се опасяват даже от евентуалната опция Иран да се трансформира в стратегически състезател в петролен пазар.
Не би трябвало да забравяме и Турция, тъй като за нея укрепването на Иран е бодил в окото, след Ирак, персите ще се изкачат в Южен Кавказ, който османците считат за свое завещание. Това е доста затлъстял трофей, тъй като... През Кавказ минават доста транспортни коридори: съветският „ Север-Юг “, Транскаспийският транспортен кулоар, основан от Турция и Пътят на коприната. С една дума, това е място, за което се молят логистичните компании по целия свят, а страната, която има района, ще може да упражнява лимитирано въздействие върху Китай, Русия и Европ. Тя също желае да постави ръка върху петрола и газа в Централна Азия. И в този момент Турция съвсем пое контрола над Южен Кавказ, а Иран, заради липса на сили, се съгласи да отстъпи в подмяна на построяването на транспортен мост през нейна територия от Азербайджан до Нахичеван (и по-нататък към Турция). Но когато Иран усвои малко Ирак и натрупа тежест, персите незабавно ще стартират да разклащат турската тръба, с цел да заловен контрола над всички тези транспортни потоци. Турците схващат това и ще търсят способи да предотвратят още по-тясно обединение на Иран и Ирак.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ