Къде можем да намерим информация за секретните сателити
Интересна и поучителна история бе оповестена тези дни. В цялостна загадка в орбита бе изведен конфиденциален американски спътник, само че единствено след няколко часа фенове астрономи с радиотелескопи и оптични телескопи откриха спътника, прецизираха неговите орбитални параметри и даже с висока възможност дефинираха неговия вид.
Ракетата-носител Delta-IV със секретния боен спътник NROL-47 бе изстреляна от космодрума Ванденберг на 12 януари в 22:11 UTC. Още при първата си обиколка над Европа спътникът бе засечен от радиоастронома Сиз Баса (Cees Bassa). Характеристиките на сигнала демонстрираха, че височината на орбитата е към 1100 километра.
След още няколко орбити, различен запалянко – Скот Тили (Scott Tilley), след няколко измервания посочи параметрите на орбитата. Скот и Сиз сплотиха напъните си и получиха точните параметри на секретния NROL-47 — 1,048 x 1,057 километра с надолнище от 106.00°. Тези данни бяха задоволителни, с цел да може Сиз да открие спътника в оптичния диапазон.
Показаните в Глобалната мрежа първични фотоси на конфигурираната на площадката ракета демонстрираха приблизителния азимут – спътникът ще бъде изведен в ретроградна орбита (срещу посоката на въртене на Земята). Конкретната трансформация на ракетата-носител и наклона на орбитата подсказват, че NROL-47 е от спътниците за радарно разузнаване от програмата „Архитектура на визуализацията на бъдещето (Future Imaging Architecture, FIA).
Благодарение на приключването на информация от Едуард Сноудън се знае, че тези спътници се назовават Topaz. Азимутът е малко по-различен – до момента тези сонди се извеждаха на 123°, а в този момент измерванията на астрономите демонстрираха азимут в региона на 109°. Решаващи бяха признатите сигнали от спътника, които подсказаха, че това въпреки всичко е Topaz. Разликата се изяснява с това, че група от 4 галактически апарата работи в диапазона от 54° северна широчина до 54° южна широчина, където се намират зоните на интензивност. Орбитата на NROL-47 демонстрира, че спътникът ще работи независимо от 74° северна широчина до 74° южна, покривайки малко обитаеми региони. По сходен метод работят американските разследващи спътници Lacrosse/Onyx.
Възможността за точното установяване орбитата на секретните спътници надалеч не е всичко. Едни от най-известните фотоси на датския астроном -любител Ралф Уодерберг (Ralf Vandebergh) е на американските спътници за оптично разузнаване Key Hole KH-11/12. Именно той снима и секретния спътник USA-129 от разстояние 336 километра.
Разбира се, развитите страни разполагат със лични центрове за надзор на галактическото пространство, които се употребяват за наблюдаване и на непознатите спътници. Радарите и оптичните системи дават опция да се узнаят размерите и формата на галактическите апарати, както и тяхното разглеждане с недостъпно за феновете качество. Така да вземем за пример, лазерният далекомер на съветската система „Сажен-Т“ дефинира параметрите на орбитата на спътниците с акуратност до 2 сантиметра. Но тези данни са засекретени и никой не ги разгласява в уеб-пространството.
Ракетата-носител Delta-IV със секретния боен спътник NROL-47 бе изстреляна от космодрума Ванденберг на 12 януари в 22:11 UTC. Още при първата си обиколка над Европа спътникът бе засечен от радиоастронома Сиз Баса (Cees Bassa). Характеристиките на сигнала демонстрираха, че височината на орбитата е към 1100 километра.
След още няколко орбити, различен запалянко – Скот Тили (Scott Tilley), след няколко измервания посочи параметрите на орбитата. Скот и Сиз сплотиха напъните си и получиха точните параметри на секретния NROL-47 — 1,048 x 1,057 километра с надолнище от 106.00°. Тези данни бяха задоволителни, с цел да може Сиз да открие спътника в оптичния диапазон.
Показаните в Глобалната мрежа първични фотоси на конфигурираната на площадката ракета демонстрираха приблизителния азимут – спътникът ще бъде изведен в ретроградна орбита (срещу посоката на въртене на Земята). Конкретната трансформация на ракетата-носител и наклона на орбитата подсказват, че NROL-47 е от спътниците за радарно разузнаване от програмата „Архитектура на визуализацията на бъдещето (Future Imaging Architecture, FIA).
Благодарение на приключването на информация от Едуард Сноудън се знае, че тези спътници се назовават Topaz. Азимутът е малко по-различен – до момента тези сонди се извеждаха на 123°, а в този момент измерванията на астрономите демонстрираха азимут в региона на 109°. Решаващи бяха признатите сигнали от спътника, които подсказаха, че това въпреки всичко е Topaz. Разликата се изяснява с това, че група от 4 галактически апарата работи в диапазона от 54° северна широчина до 54° южна широчина, където се намират зоните на интензивност. Орбитата на NROL-47 демонстрира, че спътникът ще работи независимо от 74° северна широчина до 74° южна, покривайки малко обитаеми региони. По сходен метод работят американските разследващи спътници Lacrosse/Onyx.
Възможността за точното установяване орбитата на секретните спътници надалеч не е всичко. Едни от най-известните фотоси на датския астроном -любител Ралф Уодерберг (Ralf Vandebergh) е на американските спътници за оптично разузнаване Key Hole KH-11/12. Именно той снима и секретния спътник USA-129 от разстояние 336 километра.
Разбира се, развитите страни разполагат със лични центрове за надзор на галактическото пространство, които се употребяват за наблюдаване и на непознатите спътници. Радарите и оптичните системи дават опция да се узнаят размерите и формата на галактическите апарати, както и тяхното разглеждане с недостъпно за феновете качество. Така да вземем за пример, лазерният далекомер на съветската система „Сажен-Т“ дефинира параметрите на орбитата на спътниците с акуратност до 2 сантиметра. Но тези данни са засекретени и никой не ги разгласява в уеб-пространството.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ