Алфа Рисърч за старта на предизборната кампания: БСП – 32.7%; ГЕРБ – 32.2%
Интензивността на политическите интриги през последния месец разколебава както готовността на гласоподавателите да вземат участие в евроизборите, по този начин и поддръжката им за водещите обединения, демонстрира национално представително изследване на Алфа Рисърч, извършено по домовете в интервала 20-30 април 2019г., измежду 1015 пълнолетни жители от цялата страна.
Електоралните вреди за ГЕРБ, регистрирани още в края на месец март, не престават да лишават от поддръжката за ръководещите, която обаче не се трансформира в безапелационен превес за Българска социалистическа партия. В резултат, на формалния старт на предизборната акция за Европейски парламент се резервират паритетните позиции сред двете партии, с най-малък задатък от 0.5% в интерес на Българска социалистическа партия.
Проучването обрисува по-важните трендове в моментната обстановка. Спад в предстоящата изборна интензивност. Сигурните, че ще гласоподават на 26-ти май, понижават от 35.0% в края на март до 32.9% в края на април. Което значи към 2.1 млн. гласоподаватели, подготвени да отидат до урните. Както и преди месец, с по-висока готовност се открояват симпатизантите на Българска социалистическа партия.
Паритет в поддръжката за Българска социалистическа партия и ГЕРБ, с минимално предимство за социалистите. Имотните кавги не престават да отронват симпатизанти от ГЕРБ. Резултатите от изследването обаче не разрешават да се каже, че това води до ясна наклонност за доминация на Българска социалистическа партия. Предимството, с което социалистите влизат в акцията, е алегорично. 32.7% от решилите да гласоподават биха дали гласа си за Българска социалистическа партия, против 32.2% за ГЕРБ. В изгода на Българска социалистическа партия работят: имиджовите вреди за ръководещите в следствие от имотните кавги, по-високата готовност на обичайно подкрепящите я възрастни гласоподаватели в дребните обитаеми места, растежът на съмнение към основни фигури от ГЕРБ. Потенциалът за ГЕРБ, противоположното, е във: по-широката му електорална външна страна в огромните градски центрове, вътрешните несъгласия в левицата, слабата към момента готовност на конкурентните дясно-центристки обединения.
Запазваща се поддръжка за Движение за права и свободи, с лек отлив след оповестяването на листата. Движение за права и свободи влиза в предизборната акция с капацитет от 9.3% измежду решилите да гласоподават. Доколкото в евроизборите могат да вземат участие единствено жители, живеещи на територията на страните членки на Европейски Съюз, Движението няма да може да разчита на нормалните си гласове от Турция. Възможно е обаче да активизира в последните дни гласоподаватели в страната и измежду българските турци, живеещи в други страни-членки на Европейски Съюз. Ако това се случи, то ще усили тежестта си в крайния резултат и ще резервира третата си позиция.
Продължаваща централизация на националистически избор към Вътрешна македонска революционна организация. Партията усъвършенства позицията си от март и започва акцията с поддръжката на 6.0% от решилите да гласоподават. Поотделното явяване на трите партии от Обединени патриоти понижава въздействието им, само че както отбелязахме в мартенското изследване, шансът някоя от обединенията да притегли симпатизантите от този бранш, би могъл да й подсигурява мандат в Европарламента. За момента като подобен център се обрисува водената от А. Джамбазки листа на Вътрешна македонска революционна организация. Това отслабва позициите на другите партии: листата на НФСБ „ Патриоти за Валери Симеонов ” започва акцията с 1.7%, а на Атака – с 1.2% от решилите да гласоподават. Вотът и за трите националистически обединения обаче е мощно реактивен към конюнктурни събития и едно радикализиране на обстановката е способно за малко време да провокира значими амплитуди в него.
Мобилизационни провокации пред Демократична България. Обединението сред „ Да, България ”, ДСБ и „ Зелено придвижване ” започва акцията с 4.5% поддръжка измежду решилите да гласоподават и значителен дял дясно-центристки гласоподаватели, които към момента не са взели решение по какъв начин ще постъпят в изборния ден. Шансовете на извънпарламентарната коалиция за посланичество в Европарламента са директно подвластни от способността й да притегли колебаещите се десни гласоподаватели в хода на акцията, както и да разшири въздействието си допълнително райони и обитаеми места.
Фрагментация на различния избор. Настоящото изследване на Алфа Рисърч бе извършено с аналог на действителната интеграла бюлетина, включващата всички листи и самостоятелни претенденти за членове на Европейския парламент. Резултатите демонстрират, че при действителното включване на повече обединения, а освен на главните, сред 13% и 17% от гласовете могат да бъдат разпръснати сред листи и самостоятелни претенденти, отвън посочените нагоре. С по-различима поддръжка измежду тях се открояват Воля (1.7%) и „ Коалиция за България ” (1.2%). Трудно е да се дефинира дали проектовотът за обединението към АБВ се дължи на самата партия, или и на името, с което Българска социалистическа партия се явяваше в поредност предходни избори. Ако има такова въздействие, то до изборите Българска социалистическа партия може да си върне отчасти този избор. Сумарната поддръжка за самостоятелните претенденти е в границите на 3.5%, като все още нито един от тях не се откроява като мобилизиращ задоволителен избор, който да му обезпечи посланичество в Европейския парламент капацитет. 2.2% биха отбелязали позицията „ не поддържам никого “, въведена с оповестяването на гласуването за наложително.
След придобилите мощен отзив имотни кавги, главните интриги в оставащите до вота седмица са: първо, ще съумеят ли водещите партии на политическата сцена да спрат отлива на симпатизанти от тях и да ги убедят в преимуществата на своите претенденти за Европейския парламент, което ще дефинира изхода от конкуренцията ГЕРБ – Българска социалистическа партия и второ, ще успее ли някоя от по-малките обединения да се съобщи като политическа опция, което ще покаже ресурсът за промени във вътрешен проект. /БГНЕС
Електоралните вреди за ГЕРБ, регистрирани още в края на месец март, не престават да лишават от поддръжката за ръководещите, която обаче не се трансформира в безапелационен превес за Българска социалистическа партия. В резултат, на формалния старт на предизборната акция за Европейски парламент се резервират паритетните позиции сред двете партии, с най-малък задатък от 0.5% в интерес на Българска социалистическа партия.
Проучването обрисува по-важните трендове в моментната обстановка. Спад в предстоящата изборна интензивност. Сигурните, че ще гласоподават на 26-ти май, понижават от 35.0% в края на март до 32.9% в края на април. Което значи към 2.1 млн. гласоподаватели, подготвени да отидат до урните. Както и преди месец, с по-висока готовност се открояват симпатизантите на Българска социалистическа партия.
Паритет в поддръжката за Българска социалистическа партия и ГЕРБ, с минимално предимство за социалистите. Имотните кавги не престават да отронват симпатизанти от ГЕРБ. Резултатите от изследването обаче не разрешават да се каже, че това води до ясна наклонност за доминация на Българска социалистическа партия. Предимството, с което социалистите влизат в акцията, е алегорично. 32.7% от решилите да гласоподават биха дали гласа си за Българска социалистическа партия, против 32.2% за ГЕРБ. В изгода на Българска социалистическа партия работят: имиджовите вреди за ръководещите в следствие от имотните кавги, по-високата готовност на обичайно подкрепящите я възрастни гласоподаватели в дребните обитаеми места, растежът на съмнение към основни фигури от ГЕРБ. Потенциалът за ГЕРБ, противоположното, е във: по-широката му електорална външна страна в огромните градски центрове, вътрешните несъгласия в левицата, слабата към момента готовност на конкурентните дясно-центристки обединения.
Запазваща се поддръжка за Движение за права и свободи, с лек отлив след оповестяването на листата. Движение за права и свободи влиза в предизборната акция с капацитет от 9.3% измежду решилите да гласоподават. Доколкото в евроизборите могат да вземат участие единствено жители, живеещи на територията на страните членки на Европейски Съюз, Движението няма да може да разчита на нормалните си гласове от Турция. Възможно е обаче да активизира в последните дни гласоподаватели в страната и измежду българските турци, живеещи в други страни-членки на Европейски Съюз. Ако това се случи, то ще усили тежестта си в крайния резултат и ще резервира третата си позиция.
Продължаваща централизация на националистически избор към Вътрешна македонска революционна организация. Партията усъвършенства позицията си от март и започва акцията с поддръжката на 6.0% от решилите да гласоподават. Поотделното явяване на трите партии от Обединени патриоти понижава въздействието им, само че както отбелязахме в мартенското изследване, шансът някоя от обединенията да притегли симпатизантите от този бранш, би могъл да й подсигурява мандат в Европарламента. За момента като подобен център се обрисува водената от А. Джамбазки листа на Вътрешна македонска революционна организация. Това отслабва позициите на другите партии: листата на НФСБ „ Патриоти за Валери Симеонов ” започва акцията с 1.7%, а на Атака – с 1.2% от решилите да гласоподават. Вотът и за трите националистически обединения обаче е мощно реактивен към конюнктурни събития и едно радикализиране на обстановката е способно за малко време да провокира значими амплитуди в него.
Мобилизационни провокации пред Демократична България. Обединението сред „ Да, България ”, ДСБ и „ Зелено придвижване ” започва акцията с 4.5% поддръжка измежду решилите да гласоподават и значителен дял дясно-центристки гласоподаватели, които към момента не са взели решение по какъв начин ще постъпят в изборния ден. Шансовете на извънпарламентарната коалиция за посланичество в Европарламента са директно подвластни от способността й да притегли колебаещите се десни гласоподаватели в хода на акцията, както и да разшири въздействието си допълнително райони и обитаеми места.
Фрагментация на различния избор. Настоящото изследване на Алфа Рисърч бе извършено с аналог на действителната интеграла бюлетина, включващата всички листи и самостоятелни претенденти за членове на Европейския парламент. Резултатите демонстрират, че при действителното включване на повече обединения, а освен на главните, сред 13% и 17% от гласовете могат да бъдат разпръснати сред листи и самостоятелни претенденти, отвън посочените нагоре. С по-различима поддръжка измежду тях се открояват Воля (1.7%) и „ Коалиция за България ” (1.2%). Трудно е да се дефинира дали проектовотът за обединението към АБВ се дължи на самата партия, или и на името, с което Българска социалистическа партия се явяваше в поредност предходни избори. Ако има такова въздействие, то до изборите Българска социалистическа партия може да си върне отчасти този избор. Сумарната поддръжка за самостоятелните претенденти е в границите на 3.5%, като все още нито един от тях не се откроява като мобилизиращ задоволителен избор, който да му обезпечи посланичество в Европейския парламент капацитет. 2.2% биха отбелязали позицията „ не поддържам никого “, въведена с оповестяването на гласуването за наложително.
След придобилите мощен отзив имотни кавги, главните интриги в оставащите до вота седмица са: първо, ще съумеят ли водещите партии на политическата сцена да спрат отлива на симпатизанти от тях и да ги убедят в преимуществата на своите претенденти за Европейския парламент, което ще дефинира изхода от конкуренцията ГЕРБ – Българска социалистическа партия и второ, ще успее ли някоя от по-малките обединения да се съобщи като политическа опция, което ще покаже ресурсът за промени във вътрешен проект. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ