Популизмът в икономиката в 5 примера и сблъсъкът му с човешкото действие
Институтът за пазарна стопанска система преглежда 5 обстановки за стопански популизъм и регулации на огромната страна, които имат пряк резултат върху стопанската интензивност и обществената среда в страната: Преследваната споделена стопанска система, нерегламентираните гиг служащи, забравените общини и недостъпните медикаменти, нощният живот и акцията против шума, изключителното състояние и битката против спекулата.
Популизмът не е ясно дефиниран в икономическата литература. В ИПИ преглеждат икономическия популизъм, като набор от политики, които привидно са направени да защитят елементарния човек, само че в действителност лимитират неговия избор и благоприятни условия. В този смисъл преглеждат популизма като антипазарен феномен, който се преплита, а от време на време е и първоизточник, на тежки регулации, които лимитират естествено и добросъвестно човешко деяние. Анализът цели да предизвика спор за отваряне на обществото към свободата на избора и намирането на остарели и нови решения, които вършат живота по-добър.
Дискусия върху популизма в стопанството и регулацията на човешкото деяние
Настоящият материал насочва взор към разнообразни образци за стопански популизъм и регулации, които имат пряк резултат върху стопанската интензивност и обществената среда в страната. Дискутираните образци напълно не са изчерпателни, само че целят да показват картината в доста разнообразни човешки действия - от споделената стопанска система до обществените действия, в които се следи раздор сред действителните нужди/решения и наличната нормативна рамка. Макар в прегледаните проблеми дейностите на стопанските субекти постоянно да са на ръба или даже оттатък закона, ще покажем, че те нормално не са правонарушения по своя темперамент.
Популизмът не е ясно дефиниран в икономическата литература. В този материал преглеждаме икономическия популизъм, като набор от политики, които привидно са направени да защитят елементарния човек, само че в действителност лимитират неговия избор и благоприятни условия. В този смисъл преглеждаме популизма като антипазарен феномен, който се преплита, а от време на време е и първоизточник, на тежки регулации, които лимитират естествено и добросъвестно човешко деяние. В случая не търсим обща оценка за тежестта на регулациите в едно общество, а по-скоро желаеме да дадем съответни образци и да предизвикваме спор за отваряне на обществото към свободата на избора и намирането на остарели и нови решения, които вършат живота по-добър.
Ще разгледаме пет образеца, които са в доста разнообразни сфери. Първите два касаят споделената стопанска система и гиг служащите, които са едни от най-чистите образци за конфликта на новия свят със старите правила. На последващо място, ще разгледаме образци от обществената сфера, в това число рестриктивните мерки пред достъпа до медикаменти и обществен превоз в дребните обитаеми места, както и регламентирането на шума в късните часове на денонощието. Последният образец е напълно настоящ и е обвързван с " битката против спекулата " по време на рецесията с ковид и изключителното състояние. Интересно е, че някои от образците в действителност се изострят от рецесията с ковид и там, където е належащо, ще бъдат сложени в подтекста на настоящата обстановка.
Преследваната споделена стопанска система
През последните години България поставя старания да се нарежда като страна, която има голям капацитет за развиване на цифровата стопанска система и е привлекателна за навлизането на непознати капитали в разнообразни софтуерни промишлености. Преструктурирането на родната стопанска система поддържа сходни старания, като най-динамичните стопански действия са от една страна ИКТ бранша - навлизането на осведомителните технологии в областта на услугите, а от друга - насочването на преработващата индустрия към по-технологични производства, с повече вложено познание и с по-висока добавена стойност. Пример за образуването на позитивен цифров облик на страната са другите публикации в известни международни издания, които показват България като софтуерната столица на Балканския полуостров.
Случващото се със споделената стопанска система в България контрастира съществено на тези процеси, в това число напъните за създаване на софтуерен профил на страната. През последните години се следи непрекъснато изпитание на разнообразни институции да се ограничи навлизането и разпространяването на споделените услуги в страната. Дали ще бъде законодателна самодейност за контролиране на Airbnb и Booking или решение на надзорен орган (КЗК) против Uber, методите и причините са разнообразни, само че резултатът е в посока ограничение на споделените услуги за сметка на обичайните.
Примерът с Uber ясно демонстрира по какъв начин една нова услуга може бързо да бъде спряна като се употребява силата на регулаторните органи. Фактът, че компанията е напълно на ярко, разреши на Комисия за защита на конкуренцията да постанови голяма санкция - общо 100 хиляди лева, която на процедура докара до това компанията да приключи активността си. В случая не разясняваме законността на решението на Комисия за защита на конкуренцията, а неналичието на каквото и да е институционално деяние - самодейност в Народното събрание да вземем за пример, което да отговори на пропастта сред настоящата правна рамка и появяването на нов вид услуги.
Изминаха съвсем пет години от прекъсването на услугата на Uber в България, като в този интервал не бяха подхванати никакви стъпки за законодателни промени, които да позволен - било и в модифициран вид, новата услуга. В този интервал се развиха сензитивно цифровите приложения в обичайните таксита, само че те не вземат решение някои от главните проблеми на пазара - опцията за по-голямо краткосрочно предложение (повече коли да се включват на пазара) и гъвкаво ценообразуване в пикови моменти. Последното се предлага от някои приложения, само че на процедура то е отвън разпоредбите и е неофициална сделка (чрез апликация) сред клиент и водач.
В допълнение би трябвало да отбележим, че на пазара се появи и сходна на Uber услуга, която се дава от друга компания. Тази компания също беше санкционирана от Комисия за защита на конкуренцията, само че продължава да работи. Причината е, че санкцията е % от формалните доходи и е едвам 3 520 лева Подобна санкция не е спънка пред активността, пък била и тя " глобена " от Комисия за защита на конкуренцията. На процедура, споделеното пътешестване в България действително съществува, само че за задачата компанията, която го провежда, би трябвало да има ниски публични доходи, с цел да може да поеме санкцията и да продължи да реализира активност. Това е типичен образец за нездравословен резултат от глупава регулация - колкото по на ярко е една компания, толкоз по-невъзможно да е работи на пазара.
За разлика от Uber, контролните органи в страната мъчно можеха непосредствено да се захванат с Airbnb, Booking и другите сходни платформи за краткосрочно отдаване на жилища чартърен по Интернет. Това предизвика законодателни начинания, които въпреки на пръв взор да имат разнообразни причини - да се урегулира действия, да се заплащат налози и така нататък, в последна сметка целят на наложат тежки административни условия върху сходен вид услуги и да лимитират тяхното даване.
Серията от опити за " контролиране " на платформите за отдаване на жилища стартира още преди няколко години, в началото с аргумента, че е нужна държавна интервенция за отбрана на потребителите им и гарантирането на качеството и сигурността им, по същия метод по който това се прави посредством категоризацията на обичайните хотели. Нека обаче разгледаме този мотив малко повече в елементи. Нуждата от сходна категоризация при обичайния бизнес идва най-много от осведомителния дисбаланс сред хотелите и техните посетители, а категорията служи като събирателно на цялата значима информация, която един посетител би желал да има за мястото, където отсяда. В изискванията на споделената стопанска система обаче връзките сред посетител и хазаин са доста по-непосредствени. При тях няма потребност от медиатор, тъй като поръчител за качеството и сигурността са репутацията на двамата в границите на платформата, основана на всичките им предходни взаимоотношения. По доста способи този модел е доста по-чувствителен и акуратен от държавното категоризиране, и съумява да улови значими характерности, които другояче убягват или имат друга значимост за всеки клиент.
Съвсем пресни, от началото на 2020 година, бяха идващите опити за контролиране на споделените платформи за кратковременен наем. Няколко разнопосочни хрумвания се появиха в границите на няколко седмици - първо за такова отдаване да се търси наложително утвърждението на най-малко ½ от жителите на входа (на процедура невъзможно), по-късно да бъдат категоризирани като хотели (подобно на горното), и най-после - да заплащат туристически налог. Тук забавно е не толкоз наличието на ограниченията, колкото масираната " офанзива ", очевидно в опит по някакъв метод да се ограничи и регламентира Airbnb и Booking отдаването, без значение дали методът е съответен или не. С други думи, задачата бе не да се откри най-подходящият и уравновесен метод към общуване и допълнение на обичайните модели и тези на споделената стопанска система, а последната да бъде лимитирана оптимално, в случай че не може да бъде напълно неразрешена, както стана в тази ситуация с Uber.
И в двата образеца се следи конфликт на нов вид услуга - изцяло разумна в света на осведомителните технологии, с обичайни модели на работа - било на таксиметровия или хотелиерския бизнес. Тези образци по-скоро демонстрират архаична регулация, която е изцяло неприложима към актуалния живот. Възможно решение е не просто да се откри законодателната рамка за новите услуги, само че да се откри и точният баланс сред остарели и нови услуги. Разписването на споделеното пътешестване в обособена лека регулация е елементарно решение, само че то ще носи и тежестта на особеното отнасяне с такситата. Следва да се търси по-малка регулация на задачите сектори и пропорционална регулация. Развитието на осведомителните технологии в действителност разрешава прехода и на обичайните услуги към нов модел, който не се нуждае от тежки регулации.
Изискването Airbnb и Booking домакините да заплащат налог за активността си не е безусловно неприятна концепция. Това просто би ги сложило на равна нога с останалия туристически бизнес, без да нарушава по различен метод моделът им на работа. Примерът на Естония в тази тенденция е забавен, защото там облагането на отдаването на парцели през онлайн платформи се осъществя посредством налога върху приходите на домакина, а платформите обменят информация с приходната организация за активността си в страната. Това е задоволително и за двете страни и не наподобява да се отразява отрицателно на активността на платформите в страната. Най-общо, крайната цел на възможна регулация следва да е подпомагане, а не гонене и ограничение.
По отношение на такситата е значимо да се върви към модел, който е отворен за динамично предложение, т.е. дава опция за скоростно краткосрочно нахлуване на пазара на нови таксита при огромно търсене - такова се образува постоянно в огромния град. Важно е да има опция и за гъвкаво ценообразуване, което не носи риск за потребителя при потреблението на приложения - авансово се калкулират и пътят, и цената и клиентът е изцяло осведомен преди да употребява такси. Този модел може да бъде отворен освен за споделеното пътешестване, само че и за обичайните компании, чийто модел към този момент също е подвластен от осведомителните технологии. За да работи сходен модел, обаче, е значимо да бъде ясно дефинирана ролята на водача, който на процедура е краткосрочно ангажиран и постоянно няма шеф. Този водач на процедура ще е гиг служащ и неговата роля дискутираме в идната точка.
Нерегламентираните гиг служащи
Гиг стопанската система може да бъде избрана като стопанска система на краткосрочните задължения, при която служащият влиза в гъвкави и краткотрайни връзки непосредствено със своите клиенти, постоянно посредством онлайн платформи и приложения. Гиг служащият не е нает, т.е. няма шеф по смисъла на трудовото законодателство, а се приближава повече до самонаетите лица. Краткосрочността на неговите задължения обаче - от време на време с дневен или седмичен небосвод, го разграничава като проблем от едноличните търговци и самоосигурените лица.
Към гиг стопанската система най-лесно можем да причислим хората, чиято работа се базира напълно на приложения и които не са наети на трудов контракт - такива са да вземем за пример водачите в споделеното пътешестване, които карат личната си кола, и не са наети от таксиметрова или друга компания на трудов контракт. Такива са и тези, които нямат трудов контракт, не работят към съответно заведение, само че доставят храна през приложение. Тук е значимо да отбележим, че в набиращите известност приложения за доставка на храна в България, доставчиците в общия случай имат трудов контракт с компанията, която стои зад приложението.Последното идва да покаже, че не всички, които работят въз основата на приложения, са наложително отвън обичайното трудово право. Тенденцията в света на приложенията обаче е по-скоро в тази посока - намиране на гъвкави решения в обичайни браншове и отваряне на приложенията за самостоятелни самостоятелни гиг служащи.
Други обичайни действия - да вземем за пример услугите на детегледачки или всевъзможни домашни поправки, също последователно стартират да бъдат променяни от осведомителните технологии. Това са услуги, които и в своя обичаен формат са постоянно с краткосрочни задължения и нерагламентирани заплащания. Навлизането на приложенията във от ден на ден сфери на процедура отваря опция и за повече бистрота и регламентиране на сходен вид услуги. Дори и някои занаятчии или краткотрайни тротоарни търговци - да вземем за пример продавачите на мартеници или на коледни базари, могат да се цифровизират и евентуално да употребяват една нормативна уредба, която би била подобаваща за гиг служащите.
Ключовият въпрос тук е по какъв начин да бъде легализиран и регламентиран, в това число от позиция на осигурителната система, трудът на човек, който има кратковременен ангажимент и приход, само че всъщност няма шеф. В Кодекса на труда има голям брой разновидности на трудов контракт, само че те не са използвани за самостоятелни служащи, които имат директна връзка с клиенти и нямат шеф. Алтернативата би била действието като Едноличен търговец или като самоосигуряващо се лице, само че тези разновидности също са мъчно използвани за краткосрочните задължения, които визираме и които най-вероятно ще стават все по-популярни, в това число като допълващ приход. Самоосигурените лица се чака да се обезпечават в границите на цялата година - за тях има и най-малък застрахователен приход на месец, което не е сполучлив вид, в случай че ще караш (споделено) такси в границите на един месец или ще продаваш мартеници две седмици.
Да вземем да вземем за пример дребен търговец, който продава мартеници на тротоара. Този търговец е доста евентуално да не е нает служащ, нито да има лична компания - последното би изисквало да има някаква форма на счетоводство, а в тази ситуация активността му е по-скоро инцидентна и краткосрочна. Той може да не е и самоосигуряващо се лице, защото тежестта на целогодишното обезпечаване е прекомерно висока за късия му ангажимент. Въпросният търговец най-вероятно е напълно на сиво - той заплаща за тротоарно право, т.е. узаконява дребния си преместваем обект пред общинската администрация, само че неговият приход остава сив - няма налог, няма и обезпечаване. Този евентуален гиг служащ работи в несигурна среда, той не се вписва в нормативната рамка.
Подобен образец са и таксиметровите водачи. Въвеждането на локалния таксиметров налог в действителност не извади на ярко служащите. Точно противоположното - беше уредено заплащането на налог върху таксито, който отива в общинския бюджет, само че приходът на водача в общия случай остана на сиво. Работникът не е нает от таксиметровата компания и през най-различни механизми съумява да получи прихода си, без да заплати подоходен налог и осигуровки. Отново сякаш изчистената от проблеми система в действителност узаконява колата, само че не се грижи за гиг служащия. Още по-видим би бил проблема с водач на такси за интервал от 1-2 месеца или за човек, който кара личната си кола и е краткотрайно (споделено) такси. Подобен водач съвсем постоянно би бил в сивия бранш, т.е. той не би бил обезпечен.
В тези образци е значимо да посочим, че не е наложително съществуването на сиви приходи да е по избор на засегнатите страни - с цел да спестят данъчно-осигурителната тежест върху труда, да вземем за пример. Просто при подобен вид краткосрочна активност липсва съответен инструмент за изсветляване и обезпечаване върхуполучените приходи и надлежно гиг служащият е неизбежно в сивия бранш. Дигитализирането на гиг служащите обаче разрешава тяхната активност да бъде извънредно транспарантна.
Шофьорът на такси, който работи с апликация е напълно проследим - известно е по кое време е работил, какъв брой курса е направил, кой е возил и какъв оборот има за деня. Абсолютно същото би било използвано за детегледачката, водопроводчика и даже за дребния търговец, който продава мартеници за две седмици. Тази висока бистрота, подбудена от дигитализацията значи, че гиг служащият елементарно може да бъде регламентиран, т.е. да бъде обзет от нормативната рамка, в това число и от осигурителната система. Целта обаче не е да му се пречи с регулации и налози, а да бъде облечено неговото изцяло обикновено стопанско деяние в законова дреха и да няма опция за гонене на почтени служащи от страна на страната.
Гиг служащите могат да бъдат регламентирани като форма на самонаети, само че с отчитане на краткосрочността и непостоянността на техните действия. Този вид служащи следва да дължат плоска дневна или седмична данъчна и осигурителна такса. При 610 лева най-малък застрахователен приход на самоосигуряващите се лица, това би предписание по към 20 лева осигурителни заплащания дневно - за основа използваме 30 дни в месеца, защото доста от тези действия не разграничават сред обичайния работен и неработен ден. Сметката е примерна, защото може да има и други подходи в детайлите, в това число и плоско заплащане за налог върху приходите, само че в общия случай приказваме за към 20-30 лева закрепено заплащане за работа дневно, които регламентират гиг служащите като публични работещи пред страната, дават някои обществени права и опция да се натрупа история на приходите за пред другите икономически субекти.
Забравените общини - без медикаменти в XXI век
Социалните действия рядко влизат в обичайния диалог за регулациите и техният резултат върху икономическата среда. Такъв вид ограничавания обаче оказват сериозен резултат и върху обществената сфера, като имат непосредствено отношение към качеството на живот на най-уязвимите групи в обществото. В случая преглеждаме понятието обществени действия в доста необятна рамка, а освен в тесния смисъл на услуги, предоставяни от общината - като домашния обществен патронаж, да вземем за пример. Твърде бюрократизираните и контролирани действия на локално равнище могат съществено да лимитират опциите на разнообразни уязвими групи и усилят неравенството в обществото.
Липсата на съответен превоз и съгласуваност с огромния град е един от главните проблеми на дребните и обезлюдяващи се обитаеми места. Подобни проблеми регулярно влизат в публичното полезрение, като породиха и митинги на разнообразни места в страната. Блокирането на дребни обитаеми места, т.е. оставянето им без обществен превоз, значи и ограничение на достъпа до голям брой услуги, в това число достъпа до медикаменти. Всъщност множеството репортажи от дребни обитаеми места чертаят тази картина - липса на превоз и съгласуваност и нерагламентирана обществена функционалност на кмета или кметския наместник да взема решение обществени проблеми с подръчни средства.
За илюстрация можем да цитираме думите на кметския наместник на село Чичил, община Кула: " Ако на някой му прилошее, карам го до Кула или Видин с моята кола. Купувам медикаменти на цялото село. Автобус няма, който може да върви, изминава по 3 км. с цел да излезе на шосето Кула-Видин и там чака автобуса... "
Подобно решение, само че към този момент структурирано и облечено в план, можем да намерим в община Смядово. Шуменската община е основала мобилен екип, който включва обществен служащ и здравна сестра и бива употребен за безусловно всичко, само че най-много " превоз до окръжния град, превоз до Варна, до лечебни заведения, лаборатории и за пазаруване на медикаменти ". Този мобилен екип за поддръжка, наред с патронажната грижа, се оказва и един от най-важните в настоящата обстановка с ковид и изключителното състояние, като понастоящем активността на тези екипи в Смядово е разширена. Подобна е картината и в доста други общини в страната.
Тази действителност в дребните и обезлюдяващи се обитаеми места се среща челно с тежките регулации в търговията на дребно с медикаменти. Тези общини нямат аптека, липсва и съответен превоз, а възрастното население, което е и най-нуждаещо се от медикаменти, няма опция да пътува до най-близкия град. По данни на самите фармацевти в близо 80 общини в страната няма нито една аптека. Това наподобява обяснимо на фона на 73 общини в страната с население под 6 хиляди души. Справка на ИПИ в обществения указател на аптеките сподели, че картината е по-различна - в 17 общини няма аптека, само че в общо 106 общини броят на аптеките е не по-голям от три. Независимо кои данни са по-верни, лимитираният достъп до аптеки е най-отчетлив в дребни обитаеми места, които са откъснати от огромната община.
В тези общини има ясно разминаване на действителност и нормативна рамка. Последната не дава опция за повишение на достъпността, заради съществуването на голям брой условия за отварянето на аптека и неналичието на опция за филиали или форми на мобилни аптеки. Реалността е, че в доста дребни обитаеми места са се наложили гъвкави решения, които постоянно са отвън законодателната рамка. Такова решение би било кметът или кметският наместник да дава отговор за достъпа до медикаменти, в това число като събира рецептурните книжки на възрастното население. Има образци и за незаконна търговия, която е още по-опасна във всяко едно отношение.
Прегледът на опита в Европа е индикативен за развиването на по-гъвкави форми на достъп до медикаменти. Филиали на аптеките има в доста страни. В Германия всяка аптека може да има до три филиала в региона на аптеката. В Дания филиалите могат да са до осем, като Националното здравно бюро даже може да задължи аптека да отвори филиал в обещано обитаемо място. Във Финландия всяка аптека може да отвори до три филиала, като това може да стане и по искане на общината. Филиалите на аптеките могат да бъдат ръководени и от помощник-фармацевт, като може да има кратко работно време и да предлага стеснен набор от лекарства. Подобна е обстановката и в Норвегия. В Латвия и Естония също са разрешени филиалите на аптеките, като и в двете фокусът е върху обитаеми места с под 4 хиляди поданици.
Има и други способи за по-широк достъп до медикаменти. В Германия има пунктове за събиране на предписания, в които пациентите могат да подават своите предписания в специфичен запечатан резервоар, след което могат да си вземат медикаментите от аптеката или да ги получат по пощальон. Във Финландия също има алтернатива аптека да отвори собствен пункт за обслужване в близка дребна община, като авансово се прецизира какъв набор от медикаменти ще обслужва този пункт. Подобни пунктове са разкрити най-вече в едва обитаеми места. В Румъния също има сходна процедура, като аптеки могат да отварят пунктове за разпространяване тук-там, където няма аптека - в селски региони, както и в курорти по морето.
Друг метод е посредством така наречен мобилни аптеки, които също съществуват тук-там в Европа. Мобилните аптеки нормално има явен график и разрешават на хора, които не могат да се придвижват, да имат достъп до медикаменти. В Естония има мобилни аптеки (apteegibuss), както и в Унгария - по-скоро приказваме за бусове аптеки. Мобилните аптеки са един от най-дискутираните разновидности през годините и в България, само че без действителни дейности в тази посока и без сериозен спор за разнообразни разновидности за нараснал достъп до медикаменти в едва обитаеми и обезлюдяващи се места.
В момента в Народното събрание има импортиран законопроект за изменение на Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина, който планува опция за отваряне на филиали (втори и идващ адрес аптеки) тук-там, където има дефицит - подобен следва да бъде открит от Националната аптечна карта. Разкриването на сходни филиали ще изисква по-малко вложения и по-малко разноски, защото административната процедура за разкриването ще е оптимално улеснена и няма да се изисква да работят магистър-фармацевти на цялостен работен ден - позволява се работното време да бъде не по-малко от два дни седмично по четири часа.
Дори и при коментирането на тези оферти обаче се прокрадва нови популистки концепция - с Националната аптечна карта да се наложат отговорности за разкриване на аптеки в дребни обитаеми места. Предвид другите подходи към обезпечаването на достъп до лекарствени артикули, които се следят в други страни в Европейски Съюз, както и облекчените условия за откриване на филиали, сходно обвързване не би било належащо. Огромният интерес към този законопроект, забележим и от множеството предоставени мнения в Народното събрание, демонстрира, че развиването на текстове за филиалите би трябвало доста деликатно да се следи, с цел да не остане още веднъж тази концепция зад борда.
Законът за шума и стопанската система на кефа
В средата на 2019 година една от главните тематики в България бяха гласуваните промени в Закона за отбрана от шума в околната среда, които повлияха мощно на нощния живот и станаха известни като " Закона за шума ". Причината за късото име се крие в това, че за огромна част от публиката това беше някаква нова и доста твърда регулация на шума (разбирай шума от нощния живот), а не просто надграждане на остарелия закон. Подобно разбиране е значително обосновано, защото въпреки и общата рамка на регулацията да се резервира. По отношение на часовете " без звук " новите разпореждания вкараха свръхтежки наказания като засегнаха в последна степен заведенията до състояние, в което приключват или попречват работата им, без това да е належащо.
Законът за шума по своята същина е финалният щрих от най-малко двугодишна популистка акция против шума и нощния живот, водена от Валери Симеонов. През летните сезони - на 2017 и 2018 година, тогавашният вицепремиер организираше шумни акции по курорти по морето, които му осигуряваха медийно покритие. По-децентрализираният модел на регулацията на шума обаче, в който общините играеха водеща роля, ограничаваше действителния резултат от обществените акции на вицепремиера. Резултатът от това беше самодейността за смяна в закона с съсредоточаване на контрола в централната власт и доста тежки наказания за нарушителите. Инициативата, ясно можем да определим за популистка, защото не целеше по-добрата регулация на шума, а по-скоро мощен инструмент в персоналната борба с избрани заведения.
Регулацията на шума преди промените в закона от 2019 година не беше трагично друга във връзка с часовете. И преди 2019 година в закона беше записано, че не се позволява озвучаването на открити площи на заведения за хранене и развлечения за времето сред 23,00 и 7,00 часа. Тоест и към този миг ограничаването в закона беше в същия часови диапазон. Съществената смяна обаче беше във типа и размера на глобите. Глобите за юридическите лица за превишаване на граничните стойности на звук се удвоиха и оптималната към този момент доближи 6 хиляди лева, а при наново нарушаване до 12 хиляди лева По-тежкият удар обаче е не е в самата санкция, а в насилствените ограничения, които преди този момент не съществуваха.
Законът за шума от 2019 година разреши две доста тежки ограничения по отношение на обектите. Първата е, че със съставянето на акта може да се изземват движимости, част от оборудването на заведението, свързани с определяне на нарушаването. Казано по различен метод, не е просто санкция и наставление, а може да бъде конфискувана краткотрайно техника на момента, което автоматизирано завършва провеждането на каквото и да било събитие. Втората е, че при несъблюдение на разпорежданията активността на обекта се стопира за 3 дни, а при наново нарушаване за период от 14 дни. С други думи, глобата е непропорционална на типа и характера на нарушаването, поради административния му темперамент.
Тези тежки административни санкции в закона бяха съпроводени и с прекачване на контрола върху нощните заведения на Министерство на вътрешните работи. В предходния вид на закона контролът върху шума от нощния живот беше в пълномощията на общините, което предполагаше и друга регулация в обособените обитаеми места - под формата на разнообразни по степен и съобразени с типа на нарушаването наказания. След измененията от 2019 година контролът върху шума от нощния живот мина напълно в Министерство на вътрешните работи, като чиновниците на Министерство на вътрешните работи могат да ползват закона с цялостната му суровост. Подобен банален и ефикасен модел за надзор на доктрина звучи примамливо, само че въпросът е дали глобите не са прекомерно високи и по-важното - дали не стъпват на една всъщност сбъркана регулация на шума.
Основната уязвимост в регулацията на шума у нас е неналичието на каквато и да е опция за райониране. Общините нямат механизъм, по отношение на който да разграничат разнообразни региони - да вземем за пример, разпоредбите за нощния звук в жилищния квартал по отношение на разпоредбите за нощния звук в центъра на обитаемото място. Същото се отнася и за курортните общини, които не могат да имат друг метод в избрани зони. На процедура имаме написана регулация като за жилищен квартал - без звук след 23,00 часа, която автоматизирано става и регулация за целия нощен живот, нормално съсредоточен в централните градски елементи и избрани зони в курортите. Подобен модел привидно действа тогава, когато няма тежък надзор и има някакво мълчешком райониране. Когато засилиш контрола обаче - със глобите в новия закон, моделът рухва и се вижда, че съвсем целият летен нощен живот е всъщност отвън закона.
Общините също способстват за неприятната рамка на шума. В множеството общини се не разрешава основаването на звук, който нарушава публичния ред и спокойствието на жителите в интервала 22,00 до 8,00 часа. Такъв е образецът и в Столична община. Шумът от нощния живот в София става нарушаване за общината в 22,00 часа - общинските управляващи могат да наложат относително ниски санкции, след което в 23,00 часа става нарушаване и по отношение на закона и може да се стигне до затваряне на цялото заведение. Общината има право да изтегли и нейния " вечерен час " до 23,00 часа, само че множеството общини не са го създали. В община Несебър да вземем за пример общинската разпоредба разрешава звук до 23,00 часа.
Общинската регулация в София, както и в други общини, е извънредно ограничаваща за летните месеци. През множеството дни на месец юли, залезът в столицата е след 21,00 часа. Това значи, че публично озвучаването на нощния живот (разбирай като се стъмни) под намерено може да трае под 1 час - приемайки, че би трябвало да е безшумно след 22,00 часа. Повечето събития, в това число концерти на открита сцена, биха имали естествена дълготрайност от към 1,30 часа, което значи, че те би трябвало да почнат по ярко, с цел да завършат в точния момент. Подобен метод не постоянно е използван или сполучлив.
Лятното кино също, съвсем по формулировка, е неразрешено, защото е солидно озвучено, организира се постоянно по мрачно, а продължителността му е най-малко 1,30 часа. Дори и общината да е оптимално гъвкава и да разреши звук до 23,00 часа, то филмите би трябвало да бъдат деликатно подбирани съгласно тяхната дълготрайност, с цел да не влезнат в неразрешените часове от закона.
Липсата на еластичност във връзка с шума е реалност даже за събития, които са подкрепени от самите институции. Джаз фестивалът в София " A to JazZ " е огромен - последното издание беше посетено от 35 хиляди души, реализира се навън (в Южния парк), подсилен е от общината и даже е част от културния календар на столицата. Въпреки значимостта на събитието и поддръжката от общината обаче този фестивал също би трябвало да завърши до 22,00 часа. Няма по-гъвкава норма в общинската разпоредба - регламентът за шума във всеки квартал на столицата е същият като регламента по време на джаз фестивала в парка.
Питейните заведения, даже и без да провеждат концерти навън, също срещат съществени компликации. Някои нощни заведения са изправени пред казуса, че хората се събират неконтролируемо на открито, в това число с цел да пушат, и подвигат звук. В отговор на това има образци за заведения, които разрешават пушенето в границите на заведението, защото глобата за тютюнопушене на закрито е доста по-приемлива - парична санкция, по отношение на глобата по закона за шума - могат да ти затворят заведението за три дни. В допълнение към това, всякакво озвучаване на открито е неразрешено, защото законът не не разрешава високия звук, а всякаква форма на озвучаване след 23,00 часа.
Казаното дотук демонстрира, че битката с шума на нощния живот у нас стъпи на една мощно рестриктивна мярка - никакъв звук след 23,00 часа, която беше в допълнение усилена с тежки наказания и опция за затваряне на обекти. Резултатът е, че всевъзможни форми на летен нощен живот (на открито) са на процедура неразрешени - било то в градски пространства, курорти или тъй наречените Нощният летен живот, който явно съществува, се случва отвън рамките на закона. Всеки плажен бар или питейно заведение в курортно градче е в непрекъснато нарушаване и може да бъде затворено, в случай че бъде нарочено от някой политик.
Регулацията на шума несъмнено е от високо публично значение и би трябвало да търси баланс сред стопанската система на кефа и спокойствието на жителите. Такъв баланс сега липсва. Подразбира се, че би трябвало да има надзор и наказания, само че е нужна и рамка, която разграничава квартала от зони в градския център и регистрира характерните особености в курортите. Някаква форма на райониране следва да се планува в закона и то би трябвало да е дело на локалната власт, която има отношение към обществената среда в съответното обитаемо място.
Спекула и надзор по време на изключително състояние
Темата за спекулата постоянно е била изключително привлекателна за политиците. Макар тя да не е ясно регламентирана, спекулата обичайно се употребява като претекст за повече надзор и регулации върху търговията сред частни субекти. Нечестна търговия за бързо замогване - по този начин в най-широк проект може да бъде дефинирана спекулата. Тази вълшебна дума отваря вратите не просто към надзор на цените, само че и към всевъзможни форми на " нечестна " търговия. Потенциалната регулация, която изхожда от аргумента за спекулата, може да засегне всевъзможни аспекти в една комерсиална активност.
Един от образците за непрекъснат обществен и политически напън за регулация в търговията се отнася до модерната търговия и огромните вериги за търговия на дребно в България. Митове за изтласкване на обичайните търговци от пазара, продажбата най-вече на вносни артикули, " прибирането " на огромни облаги и неналичието на вложения, продажбата на некачествени артикули и така нататък, непрекъснато витаят и се натякват на огромните вериги. Реалността обаче е друга и тя е забележима от данните за активността на тези обекти. Въпреки това, натискът за надзор и интервенция в тяхната активност остава мощен.
В изискванията на рецесията с ковид и оповестеното изключително състояние в страната, тематиката за контрола и спекулата закупи напълно нови размери. Тя отново се насочи и съответно към веригите - да вземем за пример с апелите да се откажат от промоциите, само че този път обсегът и мина всевъзможни граници. Прокуратурата потегли да ревизира аптеки за далавера, което докара до затварянето на аптеки в миг, когато са най-необходими. Вече има формирани и досъдебни производства за продажба на защитни маски за лице на " високи " цени в изискванията на изключително състояние.
Върхът в битката със спекулата обаче беше реализиран с гласуването на Закона за ограниченията по време на изключителното състояние, което беше оповестено на 13 март 2020 година по отношение на ковид. Народното събрание одобри текст под формата на право на отбрана от голословно високи цени по време на изключително състояние и бедствия:
" Всички икономически субекти са длъжни да дават на популацията предлаганите от тях артикули и услуги на цени, равни на средноаритметичните цени на предлаганите от тях артикули и услуги през последните три месеца преди... изключителното състояние. "
Това не беше таван на някои цени - да вземем за пример на защитни маски, а фиксиране на всички цени в стопанската система. А санкцията при нарушаване беше гласувана да е 5% от оборота, т.е. наказването за една неточност може да бъде извънредно сурово. Регулацията беше безусловно неприложима на процедура, защото надали е допустимо да се обмислен средноаритметичните цени на всички артикули за последните три месеца. Тази ирелевантност обаче би била напълно върху комерсиалните обекти, които ще трябва
Популизмът не е ясно дефиниран в икономическата литература. В ИПИ преглеждат икономическия популизъм, като набор от политики, които привидно са направени да защитят елементарния човек, само че в действителност лимитират неговия избор и благоприятни условия. В този смисъл преглеждат популизма като антипазарен феномен, който се преплита, а от време на време е и първоизточник, на тежки регулации, които лимитират естествено и добросъвестно човешко деяние. Анализът цели да предизвика спор за отваряне на обществото към свободата на избора и намирането на остарели и нови решения, които вършат живота по-добър.
Дискусия върху популизма в стопанството и регулацията на човешкото деяние
Настоящият материал насочва взор към разнообразни образци за стопански популизъм и регулации, които имат пряк резултат върху стопанската интензивност и обществената среда в страната. Дискутираните образци напълно не са изчерпателни, само че целят да показват картината в доста разнообразни човешки действия - от споделената стопанска система до обществените действия, в които се следи раздор сред действителните нужди/решения и наличната нормативна рамка. Макар в прегледаните проблеми дейностите на стопанските субекти постоянно да са на ръба или даже оттатък закона, ще покажем, че те нормално не са правонарушения по своя темперамент.
Популизмът не е ясно дефиниран в икономическата литература. В този материал преглеждаме икономическия популизъм, като набор от политики, които привидно са направени да защитят елементарния човек, само че в действителност лимитират неговия избор и благоприятни условия. В този смисъл преглеждаме популизма като антипазарен феномен, който се преплита, а от време на време е и първоизточник, на тежки регулации, които лимитират естествено и добросъвестно човешко деяние. В случая не търсим обща оценка за тежестта на регулациите в едно общество, а по-скоро желаеме да дадем съответни образци и да предизвикваме спор за отваряне на обществото към свободата на избора и намирането на остарели и нови решения, които вършат живота по-добър.
Ще разгледаме пет образеца, които са в доста разнообразни сфери. Първите два касаят споделената стопанска система и гиг служащите, които са едни от най-чистите образци за конфликта на новия свят със старите правила. На последващо място, ще разгледаме образци от обществената сфера, в това число рестриктивните мерки пред достъпа до медикаменти и обществен превоз в дребните обитаеми места, както и регламентирането на шума в късните часове на денонощието. Последният образец е напълно настоящ и е обвързван с " битката против спекулата " по време на рецесията с ковид и изключителното състояние. Интересно е, че някои от образците в действителност се изострят от рецесията с ковид и там, където е належащо, ще бъдат сложени в подтекста на настоящата обстановка.
Преследваната споделена стопанска система
През последните години България поставя старания да се нарежда като страна, която има голям капацитет за развиване на цифровата стопанска система и е привлекателна за навлизането на непознати капитали в разнообразни софтуерни промишлености. Преструктурирането на родната стопанска система поддържа сходни старания, като най-динамичните стопански действия са от една страна ИКТ бранша - навлизането на осведомителните технологии в областта на услугите, а от друга - насочването на преработващата индустрия към по-технологични производства, с повече вложено познание и с по-висока добавена стойност. Пример за образуването на позитивен цифров облик на страната са другите публикации в известни международни издания, които показват България като софтуерната столица на Балканския полуостров.
Случващото се със споделената стопанска система в България контрастира съществено на тези процеси, в това число напъните за създаване на софтуерен профил на страната. През последните години се следи непрекъснато изпитание на разнообразни институции да се ограничи навлизането и разпространяването на споделените услуги в страната. Дали ще бъде законодателна самодейност за контролиране на Airbnb и Booking или решение на надзорен орган (КЗК) против Uber, методите и причините са разнообразни, само че резултатът е в посока ограничение на споделените услуги за сметка на обичайните.
Примерът с Uber ясно демонстрира по какъв начин една нова услуга може бързо да бъде спряна като се употребява силата на регулаторните органи. Фактът, че компанията е напълно на ярко, разреши на Комисия за защита на конкуренцията да постанови голяма санкция - общо 100 хиляди лева, която на процедура докара до това компанията да приключи активността си. В случая не разясняваме законността на решението на Комисия за защита на конкуренцията, а неналичието на каквото и да е институционално деяние - самодейност в Народното събрание да вземем за пример, което да отговори на пропастта сред настоящата правна рамка и появяването на нов вид услуги.
Изминаха съвсем пет години от прекъсването на услугата на Uber в България, като в този интервал не бяха подхванати никакви стъпки за законодателни промени, които да позволен - било и в модифициран вид, новата услуга. В този интервал се развиха сензитивно цифровите приложения в обичайните таксита, само че те не вземат решение някои от главните проблеми на пазара - опцията за по-голямо краткосрочно предложение (повече коли да се включват на пазара) и гъвкаво ценообразуване в пикови моменти. Последното се предлага от някои приложения, само че на процедура то е отвън разпоредбите и е неофициална сделка (чрез апликация) сред клиент и водач.
В допълнение би трябвало да отбележим, че на пазара се появи и сходна на Uber услуга, която се дава от друга компания. Тази компания също беше санкционирана от Комисия за защита на конкуренцията, само че продължава да работи. Причината е, че санкцията е % от формалните доходи и е едвам 3 520 лева Подобна санкция не е спънка пред активността, пък била и тя " глобена " от Комисия за защита на конкуренцията. На процедура, споделеното пътешестване в България действително съществува, само че за задачата компанията, която го провежда, би трябвало да има ниски публични доходи, с цел да може да поеме санкцията и да продължи да реализира активност. Това е типичен образец за нездравословен резултат от глупава регулация - колкото по на ярко е една компания, толкоз по-невъзможно да е работи на пазара.
За разлика от Uber, контролните органи в страната мъчно можеха непосредствено да се захванат с Airbnb, Booking и другите сходни платформи за краткосрочно отдаване на жилища чартърен по Интернет. Това предизвика законодателни начинания, които въпреки на пръв взор да имат разнообразни причини - да се урегулира действия, да се заплащат налози и така нататък, в последна сметка целят на наложат тежки административни условия върху сходен вид услуги и да лимитират тяхното даване.
Серията от опити за " контролиране " на платформите за отдаване на жилища стартира още преди няколко години, в началото с аргумента, че е нужна държавна интервенция за отбрана на потребителите им и гарантирането на качеството и сигурността им, по същия метод по който това се прави посредством категоризацията на обичайните хотели. Нека обаче разгледаме този мотив малко повече в елементи. Нуждата от сходна категоризация при обичайния бизнес идва най-много от осведомителния дисбаланс сред хотелите и техните посетители, а категорията служи като събирателно на цялата значима информация, която един посетител би желал да има за мястото, където отсяда. В изискванията на споделената стопанска система обаче връзките сред посетител и хазаин са доста по-непосредствени. При тях няма потребност от медиатор, тъй като поръчител за качеството и сигурността са репутацията на двамата в границите на платформата, основана на всичките им предходни взаимоотношения. По доста способи този модел е доста по-чувствителен и акуратен от държавното категоризиране, и съумява да улови значими характерности, които другояче убягват или имат друга значимост за всеки клиент.
Съвсем пресни, от началото на 2020 година, бяха идващите опити за контролиране на споделените платформи за кратковременен наем. Няколко разнопосочни хрумвания се появиха в границите на няколко седмици - първо за такова отдаване да се търси наложително утвърждението на най-малко ½ от жителите на входа (на процедура невъзможно), по-късно да бъдат категоризирани като хотели (подобно на горното), и най-после - да заплащат туристически налог. Тук забавно е не толкоз наличието на ограниченията, колкото масираната " офанзива ", очевидно в опит по някакъв метод да се ограничи и регламентира Airbnb и Booking отдаването, без значение дали методът е съответен или не. С други думи, задачата бе не да се откри най-подходящият и уравновесен метод към общуване и допълнение на обичайните модели и тези на споделената стопанска система, а последната да бъде лимитирана оптимално, в случай че не може да бъде напълно неразрешена, както стана в тази ситуация с Uber.
И в двата образеца се следи конфликт на нов вид услуга - изцяло разумна в света на осведомителните технологии, с обичайни модели на работа - било на таксиметровия или хотелиерския бизнес. Тези образци по-скоро демонстрират архаична регулация, която е изцяло неприложима към актуалния живот. Възможно решение е не просто да се откри законодателната рамка за новите услуги, само че да се откри и точният баланс сред остарели и нови услуги. Разписването на споделеното пътешестване в обособена лека регулация е елементарно решение, само че то ще носи и тежестта на особеното отнасяне с такситата. Следва да се търси по-малка регулация на задачите сектори и пропорционална регулация. Развитието на осведомителните технологии в действителност разрешава прехода и на обичайните услуги към нов модел, който не се нуждае от тежки регулации.
Изискването Airbnb и Booking домакините да заплащат налог за активността си не е безусловно неприятна концепция. Това просто би ги сложило на равна нога с останалия туристически бизнес, без да нарушава по различен метод моделът им на работа. Примерът на Естония в тази тенденция е забавен, защото там облагането на отдаването на парцели през онлайн платформи се осъществя посредством налога върху приходите на домакина, а платформите обменят информация с приходната организация за активността си в страната. Това е задоволително и за двете страни и не наподобява да се отразява отрицателно на активността на платформите в страната. Най-общо, крайната цел на възможна регулация следва да е подпомагане, а не гонене и ограничение.
По отношение на такситата е значимо да се върви към модел, който е отворен за динамично предложение, т.е. дава опция за скоростно краткосрочно нахлуване на пазара на нови таксита при огромно търсене - такова се образува постоянно в огромния град. Важно е да има опция и за гъвкаво ценообразуване, което не носи риск за потребителя при потреблението на приложения - авансово се калкулират и пътят, и цената и клиентът е изцяло осведомен преди да употребява такси. Този модел може да бъде отворен освен за споделеното пътешестване, само че и за обичайните компании, чийто модел към този момент също е подвластен от осведомителните технологии. За да работи сходен модел, обаче, е значимо да бъде ясно дефинирана ролята на водача, който на процедура е краткосрочно ангажиран и постоянно няма шеф. Този водач на процедура ще е гиг служащ и неговата роля дискутираме в идната точка.
Нерегламентираните гиг служащи
Гиг стопанската система може да бъде избрана като стопанска система на краткосрочните задължения, при която служащият влиза в гъвкави и краткотрайни връзки непосредствено със своите клиенти, постоянно посредством онлайн платформи и приложения. Гиг служащият не е нает, т.е. няма шеф по смисъла на трудовото законодателство, а се приближава повече до самонаетите лица. Краткосрочността на неговите задължения обаче - от време на време с дневен или седмичен небосвод, го разграничава като проблем от едноличните търговци и самоосигурените лица.
Към гиг стопанската система най-лесно можем да причислим хората, чиято работа се базира напълно на приложения и които не са наети на трудов контракт - такива са да вземем за пример водачите в споделеното пътешестване, които карат личната си кола, и не са наети от таксиметрова или друга компания на трудов контракт. Такива са и тези, които нямат трудов контракт, не работят към съответно заведение, само че доставят храна през приложение. Тук е значимо да отбележим, че в набиращите известност приложения за доставка на храна в България, доставчиците в общия случай имат трудов контракт с компанията, която стои зад приложението.Последното идва да покаже, че не всички, които работят въз основата на приложения, са наложително отвън обичайното трудово право. Тенденцията в света на приложенията обаче е по-скоро в тази посока - намиране на гъвкави решения в обичайни браншове и отваряне на приложенията за самостоятелни самостоятелни гиг служащи.
Други обичайни действия - да вземем за пример услугите на детегледачки или всевъзможни домашни поправки, също последователно стартират да бъдат променяни от осведомителните технологии. Това са услуги, които и в своя обичаен формат са постоянно с краткосрочни задължения и нерагламентирани заплащания. Навлизането на приложенията във от ден на ден сфери на процедура отваря опция и за повече бистрота и регламентиране на сходен вид услуги. Дори и някои занаятчии или краткотрайни тротоарни търговци - да вземем за пример продавачите на мартеници или на коледни базари, могат да се цифровизират и евентуално да употребяват една нормативна уредба, която би била подобаваща за гиг служащите.
Ключовият въпрос тук е по какъв начин да бъде легализиран и регламентиран, в това число от позиция на осигурителната система, трудът на човек, който има кратковременен ангажимент и приход, само че всъщност няма шеф. В Кодекса на труда има голям брой разновидности на трудов контракт, само че те не са използвани за самостоятелни служащи, които имат директна връзка с клиенти и нямат шеф. Алтернативата би била действието като Едноличен търговец или като самоосигуряващо се лице, само че тези разновидности също са мъчно използвани за краткосрочните задължения, които визираме и които най-вероятно ще стават все по-популярни, в това число като допълващ приход. Самоосигурените лица се чака да се обезпечават в границите на цялата година - за тях има и най-малък застрахователен приход на месец, което не е сполучлив вид, в случай че ще караш (споделено) такси в границите на един месец или ще продаваш мартеници две седмици.
Да вземем да вземем за пример дребен търговец, който продава мартеници на тротоара. Този търговец е доста евентуално да не е нает служащ, нито да има лична компания - последното би изисквало да има някаква форма на счетоводство, а в тази ситуация активността му е по-скоро инцидентна и краткосрочна. Той може да не е и самоосигуряващо се лице, защото тежестта на целогодишното обезпечаване е прекомерно висока за късия му ангажимент. Въпросният търговец най-вероятно е напълно на сиво - той заплаща за тротоарно право, т.е. узаконява дребния си преместваем обект пред общинската администрация, само че неговият приход остава сив - няма налог, няма и обезпечаване. Този евентуален гиг служащ работи в несигурна среда, той не се вписва в нормативната рамка.
Подобен образец са и таксиметровите водачи. Въвеждането на локалния таксиметров налог в действителност не извади на ярко служащите. Точно противоположното - беше уредено заплащането на налог върху таксито, който отива в общинския бюджет, само че приходът на водача в общия случай остана на сиво. Работникът не е нает от таксиметровата компания и през най-различни механизми съумява да получи прихода си, без да заплати подоходен налог и осигуровки. Отново сякаш изчистената от проблеми система в действителност узаконява колата, само че не се грижи за гиг служащия. Още по-видим би бил проблема с водач на такси за интервал от 1-2 месеца или за човек, който кара личната си кола и е краткотрайно (споделено) такси. Подобен водач съвсем постоянно би бил в сивия бранш, т.е. той не би бил обезпечен.
В тези образци е значимо да посочим, че не е наложително съществуването на сиви приходи да е по избор на засегнатите страни - с цел да спестят данъчно-осигурителната тежест върху труда, да вземем за пример. Просто при подобен вид краткосрочна активност липсва съответен инструмент за изсветляване и обезпечаване върхуполучените приходи и надлежно гиг служащият е неизбежно в сивия бранш. Дигитализирането на гиг служащите обаче разрешава тяхната активност да бъде извънредно транспарантна.
Шофьорът на такси, който работи с апликация е напълно проследим - известно е по кое време е работил, какъв брой курса е направил, кой е возил и какъв оборот има за деня. Абсолютно същото би било използвано за детегледачката, водопроводчика и даже за дребния търговец, който продава мартеници за две седмици. Тази висока бистрота, подбудена от дигитализацията значи, че гиг служащият елементарно може да бъде регламентиран, т.е. да бъде обзет от нормативната рамка, в това число и от осигурителната система. Целта обаче не е да му се пречи с регулации и налози, а да бъде облечено неговото изцяло обикновено стопанско деяние в законова дреха и да няма опция за гонене на почтени служащи от страна на страната.
Гиг служащите могат да бъдат регламентирани като форма на самонаети, само че с отчитане на краткосрочността и непостоянността на техните действия. Този вид служащи следва да дължат плоска дневна или седмична данъчна и осигурителна такса. При 610 лева най-малък застрахователен приход на самоосигуряващите се лица, това би предписание по към 20 лева осигурителни заплащания дневно - за основа използваме 30 дни в месеца, защото доста от тези действия не разграничават сред обичайния работен и неработен ден. Сметката е примерна, защото може да има и други подходи в детайлите, в това число и плоско заплащане за налог върху приходите, само че в общия случай приказваме за към 20-30 лева закрепено заплащане за работа дневно, които регламентират гиг служащите като публични работещи пред страната, дават някои обществени права и опция да се натрупа история на приходите за пред другите икономически субекти.
Забравените общини - без медикаменти в XXI век
Социалните действия рядко влизат в обичайния диалог за регулациите и техният резултат върху икономическата среда. Такъв вид ограничавания обаче оказват сериозен резултат и върху обществената сфера, като имат непосредствено отношение към качеството на живот на най-уязвимите групи в обществото. В случая преглеждаме понятието обществени действия в доста необятна рамка, а освен в тесния смисъл на услуги, предоставяни от общината - като домашния обществен патронаж, да вземем за пример. Твърде бюрократизираните и контролирани действия на локално равнище могат съществено да лимитират опциите на разнообразни уязвими групи и усилят неравенството в обществото.
Липсата на съответен превоз и съгласуваност с огромния град е един от главните проблеми на дребните и обезлюдяващи се обитаеми места. Подобни проблеми регулярно влизат в публичното полезрение, като породиха и митинги на разнообразни места в страната. Блокирането на дребни обитаеми места, т.е. оставянето им без обществен превоз, значи и ограничение на достъпа до голям брой услуги, в това число достъпа до медикаменти. Всъщност множеството репортажи от дребни обитаеми места чертаят тази картина - липса на превоз и съгласуваност и нерагламентирана обществена функционалност на кмета или кметския наместник да взема решение обществени проблеми с подръчни средства.
За илюстрация можем да цитираме думите на кметския наместник на село Чичил, община Кула: " Ако на някой му прилошее, карам го до Кула или Видин с моята кола. Купувам медикаменти на цялото село. Автобус няма, който може да върви, изминава по 3 км. с цел да излезе на шосето Кула-Видин и там чака автобуса... "
Подобно решение, само че към този момент структурирано и облечено в план, можем да намерим в община Смядово. Шуменската община е основала мобилен екип, който включва обществен служащ и здравна сестра и бива употребен за безусловно всичко, само че най-много " превоз до окръжния град, превоз до Варна, до лечебни заведения, лаборатории и за пазаруване на медикаменти ". Този мобилен екип за поддръжка, наред с патронажната грижа, се оказва и един от най-важните в настоящата обстановка с ковид и изключителното състояние, като понастоящем активността на тези екипи в Смядово е разширена. Подобна е картината и в доста други общини в страната.
Тази действителност в дребните и обезлюдяващи се обитаеми места се среща челно с тежките регулации в търговията на дребно с медикаменти. Тези общини нямат аптека, липсва и съответен превоз, а възрастното население, което е и най-нуждаещо се от медикаменти, няма опция да пътува до най-близкия град. По данни на самите фармацевти в близо 80 общини в страната няма нито една аптека. Това наподобява обяснимо на фона на 73 общини в страната с население под 6 хиляди души. Справка на ИПИ в обществения указател на аптеките сподели, че картината е по-различна - в 17 общини няма аптека, само че в общо 106 общини броят на аптеките е не по-голям от три. Независимо кои данни са по-верни, лимитираният достъп до аптеки е най-отчетлив в дребни обитаеми места, които са откъснати от огромната община.
В тези общини има ясно разминаване на действителност и нормативна рамка. Последната не дава опция за повишение на достъпността, заради съществуването на голям брой условия за отварянето на аптека и неналичието на опция за филиали или форми на мобилни аптеки. Реалността е, че в доста дребни обитаеми места са се наложили гъвкави решения, които постоянно са отвън законодателната рамка. Такова решение би било кметът или кметският наместник да дава отговор за достъпа до медикаменти, в това число като събира рецептурните книжки на възрастното население. Има образци и за незаконна търговия, която е още по-опасна във всяко едно отношение.
Прегледът на опита в Европа е индикативен за развиването на по-гъвкави форми на достъп до медикаменти. Филиали на аптеките има в доста страни. В Германия всяка аптека може да има до три филиала в региона на аптеката. В Дания филиалите могат да са до осем, като Националното здравно бюро даже може да задължи аптека да отвори филиал в обещано обитаемо място. Във Финландия всяка аптека може да отвори до три филиала, като това може да стане и по искане на общината. Филиалите на аптеките могат да бъдат ръководени и от помощник-фармацевт, като може да има кратко работно време и да предлага стеснен набор от лекарства. Подобна е обстановката и в Норвегия. В Латвия и Естония също са разрешени филиалите на аптеките, като и в двете фокусът е върху обитаеми места с под 4 хиляди поданици.
Има и други способи за по-широк достъп до медикаменти. В Германия има пунктове за събиране на предписания, в които пациентите могат да подават своите предписания в специфичен запечатан резервоар, след което могат да си вземат медикаментите от аптеката или да ги получат по пощальон. Във Финландия също има алтернатива аптека да отвори собствен пункт за обслужване в близка дребна община, като авансово се прецизира какъв набор от медикаменти ще обслужва този пункт. Подобни пунктове са разкрити най-вече в едва обитаеми места. В Румъния също има сходна процедура, като аптеки могат да отварят пунктове за разпространяване тук-там, където няма аптека - в селски региони, както и в курорти по морето.
Друг метод е посредством така наречен мобилни аптеки, които също съществуват тук-там в Европа. Мобилните аптеки нормално има явен график и разрешават на хора, които не могат да се придвижват, да имат достъп до медикаменти. В Естония има мобилни аптеки (apteegibuss), както и в Унгария - по-скоро приказваме за бусове аптеки. Мобилните аптеки са един от най-дискутираните разновидности през годините и в България, само че без действителни дейности в тази посока и без сериозен спор за разнообразни разновидности за нараснал достъп до медикаменти в едва обитаеми и обезлюдяващи се места.
В момента в Народното събрание има импортиран законопроект за изменение на Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина, който планува опция за отваряне на филиали (втори и идващ адрес аптеки) тук-там, където има дефицит - подобен следва да бъде открит от Националната аптечна карта. Разкриването на сходни филиали ще изисква по-малко вложения и по-малко разноски, защото административната процедура за разкриването ще е оптимално улеснена и няма да се изисква да работят магистър-фармацевти на цялостен работен ден - позволява се работното време да бъде не по-малко от два дни седмично по четири часа.
Дори и при коментирането на тези оферти обаче се прокрадва нови популистки концепция - с Националната аптечна карта да се наложат отговорности за разкриване на аптеки в дребни обитаеми места. Предвид другите подходи към обезпечаването на достъп до лекарствени артикули, които се следят в други страни в Европейски Съюз, както и облекчените условия за откриване на филиали, сходно обвързване не би било належащо. Огромният интерес към този законопроект, забележим и от множеството предоставени мнения в Народното събрание, демонстрира, че развиването на текстове за филиалите би трябвало доста деликатно да се следи, с цел да не остане още веднъж тази концепция зад борда.
Законът за шума и стопанската система на кефа
В средата на 2019 година една от главните тематики в България бяха гласуваните промени в Закона за отбрана от шума в околната среда, които повлияха мощно на нощния живот и станаха известни като " Закона за шума ". Причината за късото име се крие в това, че за огромна част от публиката това беше някаква нова и доста твърда регулация на шума (разбирай шума от нощния живот), а не просто надграждане на остарелия закон. Подобно разбиране е значително обосновано, защото въпреки и общата рамка на регулацията да се резервира. По отношение на часовете " без звук " новите разпореждания вкараха свръхтежки наказания като засегнаха в последна степен заведенията до състояние, в което приключват или попречват работата им, без това да е належащо.
Законът за шума по своята същина е финалният щрих от най-малко двугодишна популистка акция против шума и нощния живот, водена от Валери Симеонов. През летните сезони - на 2017 и 2018 година, тогавашният вицепремиер организираше шумни акции по курорти по морето, които му осигуряваха медийно покритие. По-децентрализираният модел на регулацията на шума обаче, в който общините играеха водеща роля, ограничаваше действителния резултат от обществените акции на вицепремиера. Резултатът от това беше самодейността за смяна в закона с съсредоточаване на контрола в централната власт и доста тежки наказания за нарушителите. Инициативата, ясно можем да определим за популистка, защото не целеше по-добрата регулация на шума, а по-скоро мощен инструмент в персоналната борба с избрани заведения.
Регулацията на шума преди промените в закона от 2019 година не беше трагично друга във връзка с часовете. И преди 2019 година в закона беше записано, че не се позволява озвучаването на открити площи на заведения за хранене и развлечения за времето сред 23,00 и 7,00 часа. Тоест и към този миг ограничаването в закона беше в същия часови диапазон. Съществената смяна обаче беше във типа и размера на глобите. Глобите за юридическите лица за превишаване на граничните стойности на звук се удвоиха и оптималната към този момент доближи 6 хиляди лева, а при наново нарушаване до 12 хиляди лева По-тежкият удар обаче е не е в самата санкция, а в насилствените ограничения, които преди този момент не съществуваха.
Законът за шума от 2019 година разреши две доста тежки ограничения по отношение на обектите. Първата е, че със съставянето на акта може да се изземват движимости, част от оборудването на заведението, свързани с определяне на нарушаването. Казано по различен метод, не е просто санкция и наставление, а може да бъде конфискувана краткотрайно техника на момента, което автоматизирано завършва провеждането на каквото и да било събитие. Втората е, че при несъблюдение на разпорежданията активността на обекта се стопира за 3 дни, а при наново нарушаване за период от 14 дни. С други думи, глобата е непропорционална на типа и характера на нарушаването, поради административния му темперамент.
Тези тежки административни санкции в закона бяха съпроводени и с прекачване на контрола върху нощните заведения на Министерство на вътрешните работи. В предходния вид на закона контролът върху шума от нощния живот беше в пълномощията на общините, което предполагаше и друга регулация в обособените обитаеми места - под формата на разнообразни по степен и съобразени с типа на нарушаването наказания. След измененията от 2019 година контролът върху шума от нощния живот мина напълно в Министерство на вътрешните работи, като чиновниците на Министерство на вътрешните работи могат да ползват закона с цялостната му суровост. Подобен банален и ефикасен модел за надзор на доктрина звучи примамливо, само че въпросът е дали глобите не са прекомерно високи и по-важното - дали не стъпват на една всъщност сбъркана регулация на шума.
Основната уязвимост в регулацията на шума у нас е неналичието на каквато и да е опция за райониране. Общините нямат механизъм, по отношение на който да разграничат разнообразни региони - да вземем за пример, разпоредбите за нощния звук в жилищния квартал по отношение на разпоредбите за нощния звук в центъра на обитаемото място. Същото се отнася и за курортните общини, които не могат да имат друг метод в избрани зони. На процедура имаме написана регулация като за жилищен квартал - без звук след 23,00 часа, която автоматизирано става и регулация за целия нощен живот, нормално съсредоточен в централните градски елементи и избрани зони в курортите. Подобен модел привидно действа тогава, когато няма тежък надзор и има някакво мълчешком райониране. Когато засилиш контрола обаче - със глобите в новия закон, моделът рухва и се вижда, че съвсем целият летен нощен живот е всъщност отвън закона.
Общините също способстват за неприятната рамка на шума. В множеството общини се не разрешава основаването на звук, който нарушава публичния ред и спокойствието на жителите в интервала 22,00 до 8,00 часа. Такъв е образецът и в Столична община. Шумът от нощния живот в София става нарушаване за общината в 22,00 часа - общинските управляващи могат да наложат относително ниски санкции, след което в 23,00 часа става нарушаване и по отношение на закона и може да се стигне до затваряне на цялото заведение. Общината има право да изтегли и нейния " вечерен час " до 23,00 часа, само че множеството общини не са го създали. В община Несебър да вземем за пример общинската разпоредба разрешава звук до 23,00 часа.
Общинската регулация в София, както и в други общини, е извънредно ограничаваща за летните месеци. През множеството дни на месец юли, залезът в столицата е след 21,00 часа. Това значи, че публично озвучаването на нощния живот (разбирай като се стъмни) под намерено може да трае под 1 час - приемайки, че би трябвало да е безшумно след 22,00 часа. Повечето събития, в това число концерти на открита сцена, биха имали естествена дълготрайност от към 1,30 часа, което значи, че те би трябвало да почнат по ярко, с цел да завършат в точния момент. Подобен метод не постоянно е използван или сполучлив.
Лятното кино също, съвсем по формулировка, е неразрешено, защото е солидно озвучено, организира се постоянно по мрачно, а продължителността му е най-малко 1,30 часа. Дори и общината да е оптимално гъвкава и да разреши звук до 23,00 часа, то филмите би трябвало да бъдат деликатно подбирани съгласно тяхната дълготрайност, с цел да не влезнат в неразрешените часове от закона.
Липсата на еластичност във връзка с шума е реалност даже за събития, които са подкрепени от самите институции. Джаз фестивалът в София " A to JazZ " е огромен - последното издание беше посетено от 35 хиляди души, реализира се навън (в Южния парк), подсилен е от общината и даже е част от културния календар на столицата. Въпреки значимостта на събитието и поддръжката от общината обаче този фестивал също би трябвало да завърши до 22,00 часа. Няма по-гъвкава норма в общинската разпоредба - регламентът за шума във всеки квартал на столицата е същият като регламента по време на джаз фестивала в парка.
Питейните заведения, даже и без да провеждат концерти навън, също срещат съществени компликации. Някои нощни заведения са изправени пред казуса, че хората се събират неконтролируемо на открито, в това число с цел да пушат, и подвигат звук. В отговор на това има образци за заведения, които разрешават пушенето в границите на заведението, защото глобата за тютюнопушене на закрито е доста по-приемлива - парична санкция, по отношение на глобата по закона за шума - могат да ти затворят заведението за три дни. В допълнение към това, всякакво озвучаване на открито е неразрешено, защото законът не не разрешава високия звук, а всякаква форма на озвучаване след 23,00 часа.
Казаното дотук демонстрира, че битката с шума на нощния живот у нас стъпи на една мощно рестриктивна мярка - никакъв звук след 23,00 часа, която беше в допълнение усилена с тежки наказания и опция за затваряне на обекти. Резултатът е, че всевъзможни форми на летен нощен живот (на открито) са на процедура неразрешени - било то в градски пространства, курорти или тъй наречените Нощният летен живот, който явно съществува, се случва отвън рамките на закона. Всеки плажен бар или питейно заведение в курортно градче е в непрекъснато нарушаване и може да бъде затворено, в случай че бъде нарочено от някой политик.
Регулацията на шума несъмнено е от високо публично значение и би трябвало да търси баланс сред стопанската система на кефа и спокойствието на жителите. Такъв баланс сега липсва. Подразбира се, че би трябвало да има надзор и наказания, само че е нужна и рамка, която разграничава квартала от зони в градския център и регистрира характерните особености в курортите. Някаква форма на райониране следва да се планува в закона и то би трябвало да е дело на локалната власт, която има отношение към обществената среда в съответното обитаемо място.
Спекула и надзор по време на изключително състояние
Темата за спекулата постоянно е била изключително привлекателна за политиците. Макар тя да не е ясно регламентирана, спекулата обичайно се употребява като претекст за повече надзор и регулации върху търговията сред частни субекти. Нечестна търговия за бързо замогване - по този начин в най-широк проект може да бъде дефинирана спекулата. Тази вълшебна дума отваря вратите не просто към надзор на цените, само че и към всевъзможни форми на " нечестна " търговия. Потенциалната регулация, която изхожда от аргумента за спекулата, може да засегне всевъзможни аспекти в една комерсиална активност.
Един от образците за непрекъснат обществен и политически напън за регулация в търговията се отнася до модерната търговия и огромните вериги за търговия на дребно в България. Митове за изтласкване на обичайните търговци от пазара, продажбата най-вече на вносни артикули, " прибирането " на огромни облаги и неналичието на вложения, продажбата на некачествени артикули и така нататък, непрекъснато витаят и се натякват на огромните вериги. Реалността обаче е друга и тя е забележима от данните за активността на тези обекти. Въпреки това, натискът за надзор и интервенция в тяхната активност остава мощен.
В изискванията на рецесията с ковид и оповестеното изключително състояние в страната, тематиката за контрола и спекулата закупи напълно нови размери. Тя отново се насочи и съответно към веригите - да вземем за пример с апелите да се откажат от промоциите, само че този път обсегът и мина всевъзможни граници. Прокуратурата потегли да ревизира аптеки за далавера, което докара до затварянето на аптеки в миг, когато са най-необходими. Вече има формирани и досъдебни производства за продажба на защитни маски за лице на " високи " цени в изискванията на изключително състояние.
Върхът в битката със спекулата обаче беше реализиран с гласуването на Закона за ограниченията по време на изключителното състояние, което беше оповестено на 13 март 2020 година по отношение на ковид. Народното събрание одобри текст под формата на право на отбрана от голословно високи цени по време на изключително състояние и бедствия:
" Всички икономически субекти са длъжни да дават на популацията предлаганите от тях артикули и услуги на цени, равни на средноаритметичните цени на предлаганите от тях артикули и услуги през последните три месеца преди... изключителното състояние. "
Това не беше таван на някои цени - да вземем за пример на защитни маски, а фиксиране на всички цени в стопанската система. А санкцията при нарушаване беше гласувана да е 5% от оборота, т.е. наказването за една неточност може да бъде извънредно сурово. Регулацията беше безусловно неприложима на процедура, защото надали е допустимо да се обмислен средноаритметичните цени на всички артикули за последните три месеца. Тази ирелевантност обаче би била напълно върху комерсиалните обекти, които ще трябва
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ