ИПИ: Добрата инфраструктурана свързаност е важна част от икономическото развитие
Институтът за пазарна стопанска система показва мащабво проучване за положението на икономическите центрове в страната. По изследването е работено пет години като са употребени данни от общините по места от Националната статистика, в това число такива за трудови запаси, качеството на образованието и други Десислава Николова - старши икономист в Института изясни за предаването „ Преди всички “ по „ Хоризонт “ че това е друго проучване от показаното в края на предходната година – т. н. „ районни профили “, които изследват регионалните стопански системи.
В това ново проучване, което вършим за първи път и доколкото ми е известно никой различен в България не е правил, ние се опитваме да начертаем напълно друга икономическа карта на страната. Не се съобразяваме с териториалното разделяне, а вършим разбор, при който икономическите центрове излизат отвън границите на областите
Икономическите центрове на България покриват към 1/3 от територията ѝ, до момента в който там ще концентрират, по последни данни, към 86% от продукцията. Около три четвърти от заетите у нас работят в икономическите центрове. По-голямата част от тях са в Южна България, където съвсем няма общини, които да не са включени в един или различен стопански център, добави тя:
На север, по-скоро приказваме за „ острови на икономическа интензивност “ - няколко релативно дребни комически центъра към Козлодуй, към Плевен и към Русе и малко по-голям клъстър към Варна, който включва Шумен, Търговище и прилежащите към тях периферии.
В Южна България границите се размити сред икономическите центрове, до момента в който на север не се виждат такива трендове. Николова е безапелационна, че икономическите центрове се обособяват към положителните пътни артерии и пътната инфраструктура е част от решението на казуса с развиването. В Северна България свързаността е от изток на запад, само че липсва добра съгласуваност с Южна.
Там, където свързаността е лесна, бърза хората пътуват всекидневно.. Виждаме, че се вършат вложения в периферни общини, т.е. това разрешава да се усили капацитетът на локалната стопанска система, да се вършат вложения, да се основават работни места и тези територии да са стопански мощни. За страдание, Стара планина е на естествена преграда, която поради неприятните пътни връзки в през огромна част от Балкана пречи на усилването на капацитета на локалните стопански системи и надлежно свързването им.
За добър образец в развиването тя даде община Несебър, която се развива доста мощно в последните години поради туризма. Други такива центрове са общините към Добрич, към Ямбол и към Сопот. Хасково е забавен образец, защото е без прилежащата външна страна.
В това ново проучване, което вършим за първи път и доколкото ми е известно никой различен в България не е правил, ние се опитваме да начертаем напълно друга икономическа карта на страната. Не се съобразяваме с териториалното разделяне, а вършим разбор, при който икономическите центрове излизат отвън границите на областите
Икономическите центрове на България покриват към 1/3 от територията ѝ, до момента в който там ще концентрират, по последни данни, към 86% от продукцията. Около три четвърти от заетите у нас работят в икономическите центрове. По-голямата част от тях са в Южна България, където съвсем няма общини, които да не са включени в един или различен стопански център, добави тя:
На север, по-скоро приказваме за „ острови на икономическа интензивност “ - няколко релативно дребни комически центъра към Козлодуй, към Плевен и към Русе и малко по-голям клъстър към Варна, който включва Шумен, Търговище и прилежащите към тях периферии.
В Южна България границите се размити сред икономическите центрове, до момента в който на север не се виждат такива трендове. Николова е безапелационна, че икономическите центрове се обособяват към положителните пътни артерии и пътната инфраструктура е част от решението на казуса с развиването. В Северна България свързаността е от изток на запад, само че липсва добра съгласуваност с Южна.
Там, където свързаността е лесна, бърза хората пътуват всекидневно.. Виждаме, че се вършат вложения в периферни общини, т.е. това разрешава да се усили капацитетът на локалната стопанска система, да се вършат вложения, да се основават работни места и тези територии да са стопански мощни. За страдание, Стара планина е на естествена преграда, която поради неприятните пътни връзки в през огромна част от Балкана пречи на усилването на капацитета на локалните стопански системи и надлежно свързването им.
За добър образец в развиването тя даде община Несебър, която се развива доста мощно в последните години поради туризма. Други такива центрове са общините към Добрич, към Ямбол и към Сопот. Хасково е забавен образец, защото е без прилежащата външна страна.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ