Институтът за пазарна икономика (ИПИ) публикува детайлен анализ на ценовата

Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ) разгласява подробен разбор на ценовата разтегливост и досегаемост на тютюневите артикули в България в границите на общата европейска акцизна политика. Анализът (виж тук) е част от план на ИПИ* под мотото „ По правилата”, чиято съществена цел е възстановяване на водените политики и превъзмогване на тези институционални и регулаторни недостатъци, които дават почва за противозаконна търговия с тютюневи произведения в страната. Докладът обгръща интервала 2007-2018 година, като разяснява и неотдавна извършената социална консултация на Европейската комисия върху облагането на тютюневите произведения в Европейски Съюз.

Предходен разбор на ИПИ (виж тук) сподели, че противозаконната търговия на цигари в България е донесла доходи на престъпния свят сред 2,5 до 3,5 милиарда лева за интервала 2007-2016 година Макар все още равнищата на противозаконната търговия на цигари да са релативно ниски – в границите на 5-6% от пазара, престъпните доходи от тази активност не са за занемаряване, като се правят оценка на 100-140 млн. лева за 2017 година За да бъдат по-ясно откроени резултатите от акцизната политика върху цигарите в границите на Европейски Съюз, последните месеци ИПИ изследва и ценовата досегаемост във всички страни-членки на Съюза, както и еластичността на търсенето на цигари в България. Доколкото ни е известно, това е първото такова проучване от приемането на България в Европейски Съюз през 2007 година

Прегледът на ценовата досегаемост на цигарите в Европейски Съюз ясно демонстрира, че достъпността е много по-ниска в новите страни-членки и съответно в България, макар по-ниските цени на цигарите. Средната цена на цигарите в България е с 25-30% по-ниски от тези в новите страни-членки и на половина по отношение на междинните цени за Европейски Съюз (без Англия и Ирландия). Въпреки това, три разнообразни методологически метода за пресмятане на достъпността на цигарите демонстрират, че ценовата досегаемост на цигарите в България е 1,6-1,7 пъти по-негативна по отношение на междинните равнища за Европейски Съюз. През 2018 година с разполагаемия чист дневен приход на човек от популацията в България могат да се закупят 5,8 кутии цигари, до момента в който с разполагаемия приход в ЕС-28 могат да се закупят 9,3 кутии цигари.Това са надлежно 17,1% от дневния наличен приход в България и 10,8% от този в Европейски Съюз.

Като цяло в границите на ЕС-28 за последните 10 години се следи утежняване на ценовата досегаемост на цигарите, която най-отчетливо това се демонстрира в новите-страни членки, както и в южните страни – Португалия, Испания, Франция, Италия и Гърция. След 2015 година обаче има превръщане на наклонността, като в някои страни ценовата досегаемост на цигарите се усъвършенства макар покачването на акцизите. Такъв е казусът и в България, където се следи ясна наклонност за възстановяване на ценовата досегаемост в последните 3-4 години вследствие на положителния стопански напредък.

Що се отнася до еластичността на търсенето, изчисленията на ИПИ демонстрират относително висока ценова разтегливост на потреблението на цигари в България, като за интервала 2007-2017 година тя доближава -0,95. Тази по-висока разтегливост значи, че потребителите реагират осезаемо на промени в достъпността на цигарите, като при загуба на досегаемост лимитират своето ползване, само че и търсят по-евтини други възможности, в това число противозаконни артикули. Макар цените на цигарите да се удвоиха през последните 10 години, достъпността на цигарите, отчитайки и повишаването на приходите, се сви надалеч по-малко - с 29%. В същия интервал потреблението на легални цигари спадна с 27,6%.

Проведеното от ИПИ, благодарение на Алфа Рисърч, социологическо изследване измежду 5200 пушачи в България през март-април 2018 година разкрива повече елементи за потребителското държание при вероятно повишаване на цената на цигарите. Прави усещане, че еластичността на търсенето последователно се усилва при другите стъпки на повишаване на цените – от към -0,50 при нарастване с 4% или 10% до над -1,00 при нарастване с 20% и 40%. Т.е. едно неголямо повишаване на цените най-вероятно ще докара и до релативно по-малко стесняване на потреблението, само че по-рязък ценови скок ще провокира по-сериозна реакция от потребителите. Видима е разликата в еластичността сред по-богати и по-бедни, както и сред работещи и пенсионери – хората с по-високи приходи и работещите реагират по-слабо на хипотетични покачвания на цените по отношение на тези с по-ниски приходи и пенсионерите. Последното демонстрира, че разликите в обществения статус и прихода водят до друго държание и следва да се взимат поради при провеждането на акцизната политика.

Дискусията за възможните промени в европейската акцизна рамка, в това число и извършената консултация от Европейска комисия, демонстрира ясно публичните настройки за обвързване на задачите на европейската политика не толкоз с номиналното равнене на облагането в обособените страни, колкото с установяването на общи дефиниции, предпазването на публичното здраве и ограничението на противозаконната търговия. Последното значи, че въпросите за достъпността на цените и еластичността на търсенето са определящи за държанието на пушачите, в това число обръщането им към противозаконни други възможности. Общата полемика все още приказва по-скоро за опазване на главната рамка, което, в изискванията на продължаващ растеж на европейските стопански системи (според последните прогнози), би следвало да усъвършенства ценовата досегаемост и да потиска противозаконния пазар.

Изводите за новите страни-членки и съответно за България разкриват, че през последните 3-4 години на процедура има възобновяване на ценовата досегаемост на цигарите макар покачването на акцизите. Това ограничи противозаконния пазар и донесе постоянни доходи в бюджета – през 2018 година облагането с данък и Данък добавена стойност на тютюневите произведения ще донесе близо 3 милиарда лева на хазната. През 2019 година в България не са планувани промени в акцизната тежест, което значи, че ценовата досегаемост на цигарите в допълнение ще се усъвършенства по отношение на упования растеж на стопанската система.

В средносрочен проект, даже и без слагането на нова цел в европейската инструкция, полемиката за гладко повишаване на акцизите върху цигарите най-вероятно ще продължи. Новите страни-членки, в това число и България, следва да се придържат към политика, която от една страна да залага на предвидимост и последователност в акцизните промени, а от друга да регистрира смяната в приходите на жителите. Това значи да се подхваща повишаване на акцизите най-много в положителните години, когато възходящите приходи могат да притъпят отрицателните резултати от възможната загуба на ценова досегаемост.

*Докладът е направен в границите на план на ИПИ „ Право и стопанска система на противозаконната търговия с тютюневи произведения в България”. Проектът на ИПИ е подсилен от PMI IMPACT1, международна самодейност за даване на финансова поддръжка на организации, разработващи и изпълняващи планове за битка с противозаконната търговия и обвързваните с нея закононарушения.

Виж цялостния отчет тук:Изследване на ценовата разтегливост и досегаемост на тютюневите произведения в България в границите на общата европейска акцизна политика (2007-2018)

1