Доц. Христов: Мечтая да направим виртуален музей на културното ни наследство
Институтът за етнология и фолклористика в София след три години ще има свои лаборатории за дигитализиране на архивното културно завещание. Това описа за БГНЕС шефът на Института доцент Петко Христов. Той е и началник на общия план „ Изграждане и развиване на център за върхови достижения Наследство Бг “, финансиран по Оперативна програма „ Наука и обучение за образован напредък “.
По плана ще бъдат построени общо 3 лаборатории. Едната ще бъде построена в Националния етнографски музей, втората в Националния център за нематериално културно завещание. Третата ще бъде на третия етаж в някогашния княжески замък.
Народописният списък се събира от 1906 година с основаването на тогавашния Народен етнографски музей и съдържа неповторими материали, рисунки, фотоси. Във фонда има повече от 50 000 артефакта от цялата страна – освен български, само че и от всички общности, които живеят у нас, даже от българската диаспора в чужбина.
“Всичко това желаеме да цифровизираме и да създадем запас, който да бъде употребен, дружно с нашите сътрудници от „ Наследство БГ “, за разпространение на културното завещание на страната в целия свят. Имам си една мечта- да създадем виртуален музей на културното завещание на България и от всяка точка в света с няколко клика на мишката, да може да покажете на своето дете или внуче и да кажеш: ти си българин, тъй като имаш това благосъстояние “, показа доцент Христов.
Същинският ремонт в пространствата стартира през идната седмица. Подготовката за ремонтите е изисквала време, защото Княжеският замък е монумент на културата от национално значение. Всяко нещо, което ще се прави на етажа е в съгласие с Министерството на културата, изясни Христов. “Да сме живи и здрави след 3 години ще имаме една голяма база с данни, която ще може да се употребява за научни проучвания, от общинските и държавните институции, даже от бизнеса за разпространение на културния туризъм у нас “.
Доц. Петко Христов означи любопитен факт, че отредените 4 стаи от някогашния замък носят историческите белези на времето. Тук са се помещавали слугините в царския замък и всеки подробност по дограмата от 19 век и вратите ще бъдат деликатно непокътнати и реставрирани. Ще има построени и съвременни складове и читалня за публично прилагане.
В Националния център за нематериално културно завещание се пазят цялостни записи на всичките събори на национално творчество в Копривщица от 1965 година насам. Те обаче към момента са върху остарели носители, някои даже са на старите лентови VHS касети. Всичко това би трябвало да се цифровизирана модерни устойчиви носители. Имаме неповторими фотографии от 1916 година от Македония, Косово, Албания, Тракия, които би трябвало да бъдат непокътнати и налични, уточни още доцент Петко Христов. /БГНЕС
По плана ще бъдат построени общо 3 лаборатории. Едната ще бъде построена в Националния етнографски музей, втората в Националния център за нематериално културно завещание. Третата ще бъде на третия етаж в някогашния княжески замък.
Народописният списък се събира от 1906 година с основаването на тогавашния Народен етнографски музей и съдържа неповторими материали, рисунки, фотоси. Във фонда има повече от 50 000 артефакта от цялата страна – освен български, само че и от всички общности, които живеят у нас, даже от българската диаспора в чужбина.
“Всичко това желаеме да цифровизираме и да създадем запас, който да бъде употребен, дружно с нашите сътрудници от „ Наследство БГ “, за разпространение на културното завещание на страната в целия свят. Имам си една мечта- да създадем виртуален музей на културното завещание на България и от всяка точка в света с няколко клика на мишката, да може да покажете на своето дете или внуче и да кажеш: ти си българин, тъй като имаш това благосъстояние “, показа доцент Христов.
Същинският ремонт в пространствата стартира през идната седмица. Подготовката за ремонтите е изисквала време, защото Княжеският замък е монумент на културата от национално значение. Всяко нещо, което ще се прави на етажа е в съгласие с Министерството на културата, изясни Христов. “Да сме живи и здрави след 3 години ще имаме една голяма база с данни, която ще може да се употребява за научни проучвания, от общинските и държавните институции, даже от бизнеса за разпространение на културния туризъм у нас “.
Доц. Петко Христов означи любопитен факт, че отредените 4 стаи от някогашния замък носят историческите белези на времето. Тук са се помещавали слугините в царския замък и всеки подробност по дограмата от 19 век и вратите ще бъдат деликатно непокътнати и реставрирани. Ще има построени и съвременни складове и читалня за публично прилагане.
В Националния център за нематериално културно завещание се пазят цялостни записи на всичките събори на национално творчество в Копривщица от 1965 година насам. Те обаче към момента са върху остарели носители, някои даже са на старите лентови VHS касети. Всичко това би трябвало да се цифровизирана модерни устойчиви носители. Имаме неповторими фотографии от 1916 година от Македония, Косово, Албания, Тракия, които би трябвало да бъдат непокътнати и налични, уточни още доцент Петко Христов. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ