Георги Наджаков: Учен е този, който ражда идеи
Институтът в Българска академия на науките, носещ името на популярния физик, навърши 50
Навършиха се 50 години от основаването на Института по физика на твърдото тяло на Българската академия на науките. За патрона на института акад. Георги Наджаков е писано доста. Защото той продължава да живее в сърцата на генерации физици - негови съратници и възпитаници.
Георги Наджаков е неповторима персона – интелигентен, доблестен, добър, извънредно непретенциозен, Човек с основна писмен знак. На растеж не висок, Наджаков всяваше почит и почитание. Притежаваше рядко срещаното човешко качество – достойнство. В момента, в който се появяваше в залата на теоретичен съвет, заседание, съвещание и прочие, всички (като по команда) прекъсвахме диалозите, притихвахме и ставахме на крайници. Наджаков се радваше на голямата, заслужена любов освен на своите сътрудниците, само че и на цялата общност. Той е един от гениите, които трансформираха света. Защото резултатите от неговите научни проучвания към този момент обслужват цялата планета. Днес всекидневието на множеството поданици на Земята е немислимо без размножителна техника - ксерокса и принтера. А те са единствено част от практическото приложение на гениалното изобретение на Георги Наджаков - „ Фотоелектретното положение на веществото “. Това изобретение намира необятно приложение и в безвакуумната телевизионна техника, при запаметяващите устройства, рентгеновите дозиметри и прочие
Георги Наджаков е роден на 26 Декември 1896 година (стар стил) в град Дупница в фамилията на медицинския фелдшер Стефан Наджаков. Средното си образованиеполучава в Трета мъжка гимназия в София, където фамилията му се реалокира да живее. През същата 1915 година той постъпва във Физико-математическия факултет на Софийския университет.
Негов пръв учител по физика е Порфирий Бахметиев
(1860-1913 г.). Скоро след Освобождението - през 1890 година, видният съветски физик и биолог идва в България по покана на министъра на националното просвещение. Тук Бахметиев преподава на студентите по физика в Софийския университет на доста високо равнище. За младия Наджаков Бахметиев е освен обичан преподавател, само че и образец за подражателство. Наджаков го носеше в сърцето си и постоянно говореше за него с удивление и почит: „ Надарен със мощен, чудновато синтетичен разум, богат с хрумвания, неведнъж доста смели, само че не химери, Порфирий Бахметиев увличаше слушателите си. Изложението му беше безшумно, умерено, прелестно и от време на време подслаждано с смешка, която свързваше с лекцията. Майстор на научното слово, той караше студентите да се захласват в него. Аудиторията, най-голямата тогава, постоянно беше натъпкана със студенти, даже и от други факултети ”. Началото на Първата международна война и последвалата готовност в страната пречат на естествения ход на образованието в Университета. " Станахме висшисти напълно осакатени и трябваше да попълняме знанията си независимо ", разказваше Георги Наджаков. През 1921 година той е назначен за помощник по пробна физика в Софийския университет и води лабораторни извършения на студенти.
През септември 1925 година дружно с още 7 млади българи от интелектуалния хайлайф на България Наджаков е изпратен на
специализация в Париж
Пол Ланжвен го приема в своята лаборатория и още при първия диалог, му предлага да опише на лист хартия своите ползи и с какво желае да се занимава при него. При идната среща Ланжвен е одобрил предложениeто на Наджаков да работи върху „ фотоелектрични феномени, вътрешен и външен фотоефект “. Същия ден ръководителят на лабораторията разпорежда на своите сътрудници: " Тук е пристигнал един българин, който ще работи в моята лаборатория. Аз му давам едно ъгълче от нея. Вие ще видите от какво има потребност: материали, инсталация и прочие Искам да го устроите, с цел да може да зaпoчнe вeднaгa рaбoтa ", разказваше Наджаков и записа това след години в своите мемоари. Неуморният българин взема решение да употребява времето за специализацията си в Париж оптимално дейно и работи непрекъснато.
Едновременно Георги Наджаков посещава постоянен курс на популярната изследователка Мария Кюрив Института „ Радиум “ на Сорбоната през зимния учебен срок на 1925-1926 година През летния учебен срок Наджаков работи в лабораторията на Мария Кюри, където се занимава с електрични способи за радиоактивни проучвания. Факт, доказан с персоналния автограф на Мария Кюри в документ, публикуван от Института й в Сорбоната. Тук Наджаков се среща, сприятелява се и работи с Фредерик Жолио Кюри (зет на Мария и Пиер Кюри), който играе значима роля в неговия живот през идващите години. В Париж младият български академик получава нужните условия - научна среда и модерна аппаратура, с цел да осъществя своите хрумвания. От тук стартира пътят на Георги Наджаков в огромната просвета, пътят към неговото велико изобретение.В рамките на една година вследствие на изключителна продуктивност и твърдоглав денонощен труд той регистрира две проучвателен тематики с общо заглавие „ Фотоелектрична проводимост в твърди диелектрици и външен фотоефект “. Връзката на Наджаков с Пол Ланжвен и Фредерик Жолио-Кюри се резервира за цялостен живот. За тях той говореше с голямо почитание и признателност: „ Ако не беше това прозорче, през което погледнах към огромната просвета, надали бих станал човек на науката “ споделяше постоянно Наджаков.
След завръщането си в България Георги Наджаков е определен за доцент в Софийския университет и дружно с преподавателската активност продължава научните си проучвания. Той открива ново събитие при по едно и също време влияние на електрично поле и светлина върху диелектрици и полупроводници, назовава го ``фотоелектретно положение на веществата``. Така популярният български откривател прави своя голям принос в международната просвета. Откриването на фотоелектретното положение на веществото е едно от най-големите научни достижения на 20-ти век. През 1937 година резултатите, получени от Георги Наджаков в Софийския университет, са докладвани от Пол Ланжвен на следващото съвещание на Френската академия на науките и са оповестени в нейните отчети. Датата на известието в отчетите на Парижката академия на науките може да се счита за рождената дата на „ Откритието на фотоелектретното положение в някои диелектрици “. Така Георги Наджаков
вписва името си със златни букви в международната просвета
Първото българско изобретение е вписано под номер 1 в Държавния указател на откритията на Република България (на 12 март 1981 година с приоритет от 22 юни 1937 г.). Забавеното легализиране у нас Наджаков обясняваше по този начин: „ Очаквах да видя какво приложение ще откри това изобретение. Фотоелектретното положение на веществата открих тук, в София, през 1937 година където разполагах с примитивна инсталация. Но имах лична концепция! А това е най-важното. Защото можеш да имаш най-скъпите уреди, най-модерната инсталация – нямаш ли лична концепция, изобретение няма да направиш “. В международен мащаб откритието на Георги Наджаков получава самопризнание още през 1940 година, когато той е определен за член-кореспондент на Гьотингенската академия на науките. Действителен член (академик) на Българската академия на науките Наджаков става през 1945 година А от 1958 година той е постоянен задграничен член на Академията на науките на Съветския съюз. От 1965 година е и член на Американската асоциация за прогрес на науката.
Повече от 10 години Георги Наджаков е зам.-председател на Българска академия на науките. Негова е концепцията за издаване на първото академично списание у нас – „ Доклади на Българска академия на науките “, на което е основен редактор в годините (1948 -1959 г.). Наджаков е и ректор на Софийски университет - през два поредни мандата (1947 – 1951 г.).
Големият академик бе и ослепителен учител. Неговите лекции по обща физика за физици от педагогичен и теоретичен профил посещаваха и студенти по математика, химия, биология – от разнообразни курсове и специалности на Алма матер. Най-голямата 272-ра публика на Университета постоянно беше претъпкана със студенти по време на лекциите на Георги Наджаков. Като учител той доближи висините на своя обичан преподавател Бахметиев… Наджаков имаше собствен личен жанр на образование - занимателен и завладяващ. Даваше доста на своите студенти и беше придирчив към тях. Изграждаше аналитично мислещи експерти. Проповядваше тезата: " Учен е този, който ражда хрумвания ". На своите възпитаници, които раждаха хрумвания, Наджаков постоянно подаваше ръка, помагаше им в тяхното развиване и се гордееше с техните триумфи. Като началник на катедрата по пробна физика на Софийския университет той притегля към научната работа млади физици: Павел Марков, Христо Я. Христов, както и студенти от по-горните курсове - Милко Борисов, Параскева Симова. Именно те след време продължиха делото на Наджаков. Когато той основава Физическия институт с Атомна научно-експериментална база (ФИ с АНЕБ при БАН) през 1946 година, управителният кадрови състав на Института е обучаван от него в СУ. В заседателната зала на Института Наджаков слага портрета на своя обичан преподавател Порфирий Бахметиев. Като основа на Физическия институт Г.Наджаков поставя научния дух на кадровия състав. Това бе атмосферата, в която работихме и ние, последното потомство физици, обучавани от Георги Наджаков в Софийския университет.
Наджаков управлява до края на 1972 година Физическия институт на Българска академия на науките, когато той бе разграничен на две в границите на Българска академия на науките: Институт за нуклеарни проучвания и нуклеарна енергетика и Институт по физика на твърдото тяло. «Ядрения» институт Наджаков съобщи на своя заместител (от ФИ с АНЕБ и началник на Катедрата по атомна физика на СУ) Христо Я. Христов. Ръководството на ИФТТ – той разпореди на своя възпитаник Милко Борисов (ръководител на Катедрата по физика на твърдото тяло в СУ). По-късно и двамата шефове бяха определени за учени на Българска академия на науките.
Георги Наджаков бе родолюбец
от класата на огромните български възрожденци
Дълбоко в душата му дългът към България бе водещата златна нишка на неговия живот. Високо ценеше това качество и го изграждаше у своите възпитаници. Примери за това по какъв начин Наджаков подпомагаше развиването на своите студенти и изграждаше мрежа от учени - нужни за научното и икономическото развиването на България, има доста. Ще преведа единствено дребна част от тях. След дипломирането на Параскева Симова в Софийския университет, Наджаков я изпраща на специализация в Съюз на съветските социалистически републики, където тя пази кандидатката си дисертация по спектроскопия. Красивият Ленинград (макар и не изцяло възобновен след обсадата през Втората международна война) става обичания град на Параскева Симова. Освен огромната просвета Питер (Ленинград) я покорява с неповторимия съветския дух, просвета и архитектура. Тук тя среща любовта на своя живот, ражда пъвия си наследник и чака втори. Бащата на децата й – съветски академик, към момента няма позволение за брак с чужденка, … само че по това време Наджаков построява Физическия институт в Българска академия на науките и се нуждае от Симова. И тя неотложно се завръща в България. Развива ново направление - Оптика и Спектроскопия, във Физическия институт на Българска академия на науките и по едно и също време преподава знанията си на студентите по физика в Аолма матер. Учен от висока класа, Симова приготви голям брой студенти и аспиранти – експерти по спектроскопия, за науката и производството на България. Човек с голямо сърце и деен общесвеник. Въпреки сложния живот (сама отгледа и възпита двамата си сина), проф.Симова дълги години бе дясната ръка на Наджаков и заслужен негов заместител. По-късно стана зам.-директор на Центъра по физика при Българска академия на науките и деен държавник от народен мащаб. За нея Наджаков говореше с особена благосклонност като за сътрудник, на който постоянно може да разчита. Уважаваше я и се вслушваше в нейната позиция.
Другият образец за сполучлив негов възпитаник е член-кор. проф. Йордан Касабов. Георги Наджаков го вижда още като студент. След дипломирането му го взема за собствен аспирант във ФИ с АНЕБ при Българска академия на науките. След отбраната на кандидатската си дисертация Касабов оглавява секция Силиций в същия Институт. Именно тук стартира развиването на микроелектрониката в България. Наджаков подкепи Касабов при основаване и образуване на неговия Централен институт по детайли (извън рамките на Академията). И резултатите не закъсняха. На Експо 1973 година в Осака Йордан Касабов изведе България на 3-то място в света по произвеждане на интегрални схеми на глава от популацията - след Съединени американски щати и Япония! Когато Касабов създаде първата българска джобна Елка въз основата на лични интегрални схеми, той я донесе в кабинета на Наджаков. И му я подари. Никога не съм виждала Георги Наджаков толкоз благополучен. Дълго, при всяко свое пътешестване в чужбина, той носеше тази Елка и се гордееше с достиженията на своя възпитаник Йордан Касабов.
Георги Наджаков е измежду основателите за основаването на Обединения институт за нуклеарни проучвания (ОИЯИ) в гр. Дубна - Русия през 1956 година Той е първият пълномощен представител на Република България в ОИЯИ. От личен опит знае по какъв начин се построяват физици на международно равнище. Той прелестно знае, че ОИЯИ със своя управителен състав и неповторима модерна аппаратура ще даде тази опция на генерации учени от страните участнички. Георги Наджаков е индивидът, който даде тази прелестна опция и на генерации български физици. Днес ОИЯИ е водещ теоретичен център в света. Всичките 18 детайли от Таблицата на Менделеев (след 100-тния) са открити в Лабораторията по нуклеарни реакции на ОИЯИ под управлението на Ю. Оганисян, чието име носи 118-тия детайл – Оганисяний. Сред работещите в тази рлаборатория има и наши сънародници. Десетки български физици от цялата страна са минали през
„ школата ОИЯИ “ – Дубна
Защитени са десетки кандидатски дисертации. Редица българи получиха степента Доктор на Физико-Математическите науки с висока оценка на показаните писания, а част от тях - и „ за развиване на ново направление в науката “. Днес лабораториите на ОИЯИ носят имената на своите основатели - международно известни учени: като лауреата на Нобелова премия Иля Франк (Лаборатория по Неутронна Физика), Г.М. Флеров (Лаборатория по нуклеарни Реакции), Н.Н. Боголюбов (Лаборатория по теоретична физика) и други Алеите в двора на ОИЯИ – Дубна, носят имената на същите тези учени. Сред тях е и алеята на Георги Наджаков.
Талантът на акад. Георги Наджаков е многопластов. Той е и
деен държавник - също от международна големина
Заедно със своя другар Фредерик Жолио-Кюри са едни от основателите и основатели на две международни придвижвания. Световният съвет за отбрана на мира основан през 1950 година с първи ръководител Жолио Кюри - физик и химик, към този момент Нобелов лауреат. Председател на Националния комитет за отбрана на мира в България и член на Световния съвет за мир е Георги Наджаков. По-късно той става и негов почитен председател… Пъгуошкото придвижване на учените за мир, разоръжаване и интернационална сигурност е учредено през 1957 година в Канада с присъединяване на учени от целия свят, измежду които са Георги Наджаков и Жолио-Кюри. Учените дискутират проблемите на нуклеарното оръжие и международната сигурност. Главната цел на придвижването е да се разискват способи за понижаване на въоръженията, както и отговорността на изследователската общественост към проблемите на икономическото развиване. Ето написаното от ръката Георги Наджаков по този мотив: „ Дълбоко съм уверен, че достиженията на науката би трябвало да служат единствено за благополучие на човечеството, а не за заличаване и опустошение. Г.Наджаков».
Въпреки високите постове, които заемаше в обществото, Г. Наджаков бе извънредно скромна персона. Не обичаше да се обръщаме към него с „ Академик Наджаков “. Предпочитам да ми казвате „ професор Наджаков “, тъй като „ професор “ значи „ преподавател “. „ Да се обръщат към теб с “Учителю “ е най-висшата премия за един академик “ споделяше постоянно той.
Георги Наджаков бе притежател и на най-високи влиятелни държавни оценки на своето време: Димитровска премия, медал " Георги Димитров ", медал " Кирил и Методий ", " Орден Красного знамени Съюз на съветските социалистически републики ", златен орден " Фредерик Жолио-Кюри " на Световния съвет на мира, златен орден на Република Австрия и други
След като се отдръпна от всички управителни постове, които заемаще до края 1972 година, Георги Наджаков продължи да работи в ИФТТ - Българска академия на науките. Кабинетът му, на втория етаж, бе в съседство със стаята, в която работех. Първите ми работни дни в новия ИФТТ започнаха в средата на идната 1973 година Току-що се бях върнала от специализация в Съединени американски щати (бях една от последните командировани сътрудници на Физическия институт преди разделянето му). Наджаков почука на вратата и ме предложения в кабинета си. Разпитваше ме за средата, проучванията и получените резултати в Лихай Университет. „ Всичко това би трябвало да публикуваш в Доклади на Българска академия на науките “, ми сподели. Така и направих. След няколко дни още веднъж последва покакана за диалог. Този път разказваше Наджаков - за своя живот, за основаването на Физическия институт, за срещите си с най-различни хора - диапазонът бе голям и разнороден: от Пол Ланжвен и семейство Кюри, до политическия хайлайф на България - Георги Димитров и Васил Коларов. Беше прелестен повествовател, говореше толкоз забавно и вълнуващо, че времето за мен спираше да тече …
Един от първите му разкази бе за тогавашния Председател на Българска академия на науките акад. Ангел Балевски, който Георги Наджаков смяташе „ за своето най-голямо изобретение. “. „ С Ангел Балевски се запознахме по време на бомбардировките над София - през Вората международна война. Бяхме в евакуация на едно и също место, край София. Вниманието ми притегли неговият разсъдък. Притежаваше високата просвета, включая техническа и ослепителен, бърз разум. Всичко това на фона на мощно развито възприятие за комизъм. Беше приключил немското Висше техническо учебно заведение в Бърно и работеше като инженер в някаква леярна в София. Главата му преливаше от хрумвания. Тогава показа с мен и концепцията си за „ леяне с противоналягане “. Помолих го да ми я опише на един лист и да поговорим “- разказваше Наджаков. Той е индивидът, който подава ръка и на Балевски. Привлича го на работа в Българска академия на науките, където Балевски основава и оглавява Института по металознание. „ Тук се раждат и развиват голям брой нови посоки в науката и промишеността на България. А производството на джанти по метода на Балевски „ леяне с противоналягане “ стартира в началото в цех във Франция и след това бързо завладя целия свят “- разказваше Наджаков. Ангел Балевски бе определен за Председател на Българска академия на науките и сполучливо я управлява 20 години (1968 - 1988 г.).
След време, когато се появяваше в Института, Наджаков единствено чукваше на вратата на нашата стая и я оставяше отворена, отключваше вратата на своя кабинет, в който влизахме дружно. Естествено, пускаше ме първа – Той беше благородник. Спомените му продължаваха да се леят...
Обкръжението на Наджаков бе част освен част от елита на българската нация, само че и от международния хайлайф. Всеки разказан епизод бе трогателен и забавен, тъй като той характеризира точно неговата среда. За себе си постоянно ми споделяше: „ За да реши един въпрос, другарят Наджаков се обръща най-малко към Министъра, чийто сектор е въпросът. Въпросите би трябвало да се слагат пред човек, който е виновен и е кадърен да взима решения “. При построяването на Атомен център - Българска академия на науките Георги Наджаков ангажира за своята идея Министър-председателя Вълко Червенков. Световноизвестният физик съумява да издейства отпущането на огромна повърхност, където стартира градежът на първия атомен реактор в България. „ За да определим границите на Атомния център, двамата с Вълко Червенков сме измервали дистанциите из трънаците на региона с една рулетка “, разказваще Наджаков. Реакторът е пуснат в деяние през 1961 година Освен за научни проучвания, той се употребява за правене изотопи за медицината и за подготовка на фрагменти за бъдещото развиване на нуклеарната енергетика в България. В тази тенденция решаваща роля има ОИЯИ - Дубна, Русия.
Г. Наджаков говореше с почит за “Героя от Лайпцигския развой, спечелилия в борбата против фашизма и третия райх Георги Димитров “, който също персонално познаваше. „ В пандиза да научи немски и самичък да се отбрани пред фашисткия съд на немски – това значи доста “… На Наджаков мощно му харесваше, като разсъдък и темперамент, Васил Коларов. “Беше доста грамотен човек, с мил темперамент. Беседите с него бяха голямо наслаждение – постоянно научавах нещо ново. А по какъв начин свиреше на цигулка - прелестно “- разказваше Наджаков за Коларов. С Жолио Кюри го свързваше доста близко дълголетно приятество. За него Наджаков говореше с доста топлота и почитание. “Той е добър човек и правилен другар, заслужен член на семейството Кюри - единствената в света, в която има толкоз доста Нобелови награди». Ето какво разказваше и записа след години в спомените си Георги Наджаков: Веднъж бяхме на обяд с Жолио-Кюри в Института и той ме предложения: " Ела в моя кабинет! " А кабинетът му е дребен: вътре едно бюро, едно шкафче с доста книги и все идентични. Питам го: " Какви са тия книги? " - " Това са книги от Стокхолм, от Нобеловия комитет, годишниците. Има такава традиция - на всички Нобелови носители да се изпращат всяка година изданията на годишника на Нобеловия комитет. Тук, както виждаш, ги има в пет екземпляра, тъй като мадам Кюри, дружно с Пиер Кюри през 1903 година получават Нобелова премия, осем години по-късно тя още веднъж Нобелова премия - втора! След това през 1934 година получихме и ние с Ирен Нобелова премия. В една фамилия пет Нобелови награди! "
Веднъж, по време на разказите на Наджаков, непринудено му предложих да опише тези неповторими прекарвания пред младежите на Института и да ги запишем на магнитофон. „ Е, другарке Соня (така ме наричаше), има време, още не съм си тръгнал “…. Нямах право да желая повече това от него… Днес надълбоко скърбя, че не демонстрирах нужната тактична настойчивост…
В началото на 1981 година Наджаков стартира да се появява по-рядко в Института. Разбрах, че е постъпил в болница. Една вечер, през февруари - след края на работния ден довършвах някои неотложни задания в стаята. Институтът бе празен и мрачен. На врата се почука и влезе Емил Наджаков, синът на Георги Наджаков, който познавах единствено по физиономия. Очевидно беше доста обезпокоен и развълнуван… Поканих го да седне, само че той изрично отхвърли и остана прав. Помълчахме с напрежение минута-две и той проговори доста, доста безшумно - съвсем шушукайки: „ Бях в болничното заведение, с цел да се простя с татко си… Той ми сподели: „ Аз знам, че ще създадат стаята ми музей. Всичко, което изискат от архивите ми или друго предай обезателно… ". Бях потресена… Вече няма да го видя?!... Неговите прелестни разкази секват?! …
Да превърнем работното място на Георги Наджаков в музей бе наш дълг, в това бях безапелационна, само че в никакъв случай, с никого до този миг не бяхме обсъждали този въпрос. Още едно доказателство - Георги Наджаков бе освен талант, само че и пророк…
След ден – два, освен Институтът, само че и
Светът опустя
- простихме се с прелестния преподавател и големиья българин Георги Наджаков.
Кабинетаът, в който той работи до последните си дни, незабавно след кончината му - с решение на Директорския съвет на ИФТТ от 28 Март 1981 година, превърнахме в музей.
Особено значима роля за реализацията на тази концепция изиграха Параскева Симова и Ангел Балевски, както и цялата академична общественост. Всъщност, музеят на Георги Наджаков е плод на любовта на неговите възпитаници и съратници. С времето Музеят на Наджаков прерасна в Музей на историята на физиката в България. Принос за основаването и развиването на музея на Наджаков имат и неговите деца. Проф. Емил Наджаков - физик теоретик, вървеше по стъпките на своя татко, работи в Института по нуклеарна физика и преподаваше в Софийския униветситет. Мина през „ школата на ОИЯИ, Дубна " - завоюва свои позиции и самопризнание в науката. По късно бе определен за учен в Българска академия на науките. Дъщерята на Георги наджаков - доцент Елка Наджакова, съшо физик, дъгогодишен учител в Техническия униветситет в София, оказва помощ и до през днешния ден.
ПОКЛОН, ДЪЛБОК ПОКЛОН, УЧИТЕЛЮ!.
Георги Наджаков
(1896 - 1981 г.)
Документ от Сорбоната за специализацията
на Георги Наджаков при Мария Кюри
Диплом на Г. Наджаков
за Откритие №!
Алея на името на Георги Наджаков в двора на
ОИЯИ – Дубна, Русия
Навършиха се 50 години от основаването на Института по физика на твърдото тяло на Българската академия на науките. За патрона на института акад. Георги Наджаков е писано доста. Защото той продължава да живее в сърцата на генерации физици - негови съратници и възпитаници.
Георги Наджаков е неповторима персона – интелигентен, доблестен, добър, извънредно непретенциозен, Човек с основна писмен знак. На растеж не висок, Наджаков всяваше почит и почитание. Притежаваше рядко срещаното човешко качество – достойнство. В момента, в който се появяваше в залата на теоретичен съвет, заседание, съвещание и прочие, всички (като по команда) прекъсвахме диалозите, притихвахме и ставахме на крайници. Наджаков се радваше на голямата, заслужена любов освен на своите сътрудниците, само че и на цялата общност. Той е един от гениите, които трансформираха света. Защото резултатите от неговите научни проучвания към този момент обслужват цялата планета. Днес всекидневието на множеството поданици на Земята е немислимо без размножителна техника - ксерокса и принтера. А те са единствено част от практическото приложение на гениалното изобретение на Георги Наджаков - „ Фотоелектретното положение на веществото “. Това изобретение намира необятно приложение и в безвакуумната телевизионна техника, при запаметяващите устройства, рентгеновите дозиметри и прочие
Георги Наджаков е роден на 26 Декември 1896 година (стар стил) в град Дупница в фамилията на медицинския фелдшер Стефан Наджаков. Средното си образованиеполучава в Трета мъжка гимназия в София, където фамилията му се реалокира да живее. През същата 1915 година той постъпва във Физико-математическия факултет на Софийския университет.
Негов пръв учител по физика е Порфирий Бахметиев
(1860-1913 г.). Скоро след Освобождението - през 1890 година, видният съветски физик и биолог идва в България по покана на министъра на националното просвещение. Тук Бахметиев преподава на студентите по физика в Софийския университет на доста високо равнище. За младия Наджаков Бахметиев е освен обичан преподавател, само че и образец за подражателство. Наджаков го носеше в сърцето си и постоянно говореше за него с удивление и почит: „ Надарен със мощен, чудновато синтетичен разум, богат с хрумвания, неведнъж доста смели, само че не химери, Порфирий Бахметиев увличаше слушателите си. Изложението му беше безшумно, умерено, прелестно и от време на време подслаждано с смешка, която свързваше с лекцията. Майстор на научното слово, той караше студентите да се захласват в него. Аудиторията, най-голямата тогава, постоянно беше натъпкана със студенти, даже и от други факултети ”. Началото на Първата международна война и последвалата готовност в страната пречат на естествения ход на образованието в Университета. " Станахме висшисти напълно осакатени и трябваше да попълняме знанията си независимо ", разказваше Георги Наджаков. През 1921 година той е назначен за помощник по пробна физика в Софийския университет и води лабораторни извършения на студенти.
През септември 1925 година дружно с още 7 млади българи от интелектуалния хайлайф на България Наджаков е изпратен на
специализация в Париж
Пол Ланжвен го приема в своята лаборатория и още при първия диалог, му предлага да опише на лист хартия своите ползи и с какво желае да се занимава при него. При идната среща Ланжвен е одобрил предложениeто на Наджаков да работи върху „ фотоелектрични феномени, вътрешен и външен фотоефект “. Същия ден ръководителят на лабораторията разпорежда на своите сътрудници: " Тук е пристигнал един българин, който ще работи в моята лаборатория. Аз му давам едно ъгълче от нея. Вие ще видите от какво има потребност: материали, инсталация и прочие Искам да го устроите, с цел да може да зaпoчнe вeднaгa рaбoтa ", разказваше Наджаков и записа това след години в своите мемоари. Неуморният българин взема решение да употребява времето за специализацията си в Париж оптимално дейно и работи непрекъснато.
Едновременно Георги Наджаков посещава постоянен курс на популярната изследователка Мария Кюрив Института „ Радиум “ на Сорбоната през зимния учебен срок на 1925-1926 година През летния учебен срок Наджаков работи в лабораторията на Мария Кюри, където се занимава с електрични способи за радиоактивни проучвания. Факт, доказан с персоналния автограф на Мария Кюри в документ, публикуван от Института й в Сорбоната. Тук Наджаков се среща, сприятелява се и работи с Фредерик Жолио Кюри (зет на Мария и Пиер Кюри), който играе значима роля в неговия живот през идващите години. В Париж младият български академик получава нужните условия - научна среда и модерна аппаратура, с цел да осъществя своите хрумвания. От тук стартира пътят на Георги Наджаков в огромната просвета, пътят към неговото велико изобретение.В рамките на една година вследствие на изключителна продуктивност и твърдоглав денонощен труд той регистрира две проучвателен тематики с общо заглавие „ Фотоелектрична проводимост в твърди диелектрици и външен фотоефект “. Връзката на Наджаков с Пол Ланжвен и Фредерик Жолио-Кюри се резервира за цялостен живот. За тях той говореше с голямо почитание и признателност: „ Ако не беше това прозорче, през което погледнах към огромната просвета, надали бих станал човек на науката “ споделяше постоянно Наджаков.
След завръщането си в България Георги Наджаков е определен за доцент в Софийския университет и дружно с преподавателската активност продължава научните си проучвания. Той открива ново събитие при по едно и също време влияние на електрично поле и светлина върху диелектрици и полупроводници, назовава го ``фотоелектретно положение на веществата``. Така популярният български откривател прави своя голям принос в международната просвета. Откриването на фотоелектретното положение на веществото е едно от най-големите научни достижения на 20-ти век. През 1937 година резултатите, получени от Георги Наджаков в Софийския университет, са докладвани от Пол Ланжвен на следващото съвещание на Френската академия на науките и са оповестени в нейните отчети. Датата на известието в отчетите на Парижката академия на науките може да се счита за рождената дата на „ Откритието на фотоелектретното положение в някои диелектрици “. Така Георги Наджаков
вписва името си със златни букви в международната просвета
Първото българско изобретение е вписано под номер 1 в Държавния указател на откритията на Република България (на 12 март 1981 година с приоритет от 22 юни 1937 г.). Забавеното легализиране у нас Наджаков обясняваше по този начин: „ Очаквах да видя какво приложение ще откри това изобретение. Фотоелектретното положение на веществата открих тук, в София, през 1937 година където разполагах с примитивна инсталация. Но имах лична концепция! А това е най-важното. Защото можеш да имаш най-скъпите уреди, най-модерната инсталация – нямаш ли лична концепция, изобретение няма да направиш “. В международен мащаб откритието на Георги Наджаков получава самопризнание още през 1940 година, когато той е определен за член-кореспондент на Гьотингенската академия на науките. Действителен член (академик) на Българската академия на науките Наджаков става през 1945 година А от 1958 година той е постоянен задграничен член на Академията на науките на Съветския съюз. От 1965 година е и член на Американската асоциация за прогрес на науката.
Повече от 10 години Георги Наджаков е зам.-председател на Българска академия на науките. Негова е концепцията за издаване на първото академично списание у нас – „ Доклади на Българска академия на науките “, на което е основен редактор в годините (1948 -1959 г.). Наджаков е и ректор на Софийски университет - през два поредни мандата (1947 – 1951 г.).
Големият академик бе и ослепителен учител. Неговите лекции по обща физика за физици от педагогичен и теоретичен профил посещаваха и студенти по математика, химия, биология – от разнообразни курсове и специалности на Алма матер. Най-голямата 272-ра публика на Университета постоянно беше претъпкана със студенти по време на лекциите на Георги Наджаков. Като учител той доближи висините на своя обичан преподавател Бахметиев… Наджаков имаше собствен личен жанр на образование - занимателен и завладяващ. Даваше доста на своите студенти и беше придирчив към тях. Изграждаше аналитично мислещи експерти. Проповядваше тезата: " Учен е този, който ражда хрумвания ". На своите възпитаници, които раждаха хрумвания, Наджаков постоянно подаваше ръка, помагаше им в тяхното развиване и се гордееше с техните триумфи. Като началник на катедрата по пробна физика на Софийския университет той притегля към научната работа млади физици: Павел Марков, Христо Я. Христов, както и студенти от по-горните курсове - Милко Борисов, Параскева Симова. Именно те след време продължиха делото на Наджаков. Когато той основава Физическия институт с Атомна научно-експериментална база (ФИ с АНЕБ при БАН) през 1946 година, управителният кадрови състав на Института е обучаван от него в СУ. В заседателната зала на Института Наджаков слага портрета на своя обичан преподавател Порфирий Бахметиев. Като основа на Физическия институт Г.Наджаков поставя научния дух на кадровия състав. Това бе атмосферата, в която работихме и ние, последното потомство физици, обучавани от Георги Наджаков в Софийския университет.
Наджаков управлява до края на 1972 година Физическия институт на Българска академия на науките, когато той бе разграничен на две в границите на Българска академия на науките: Институт за нуклеарни проучвания и нуклеарна енергетика и Институт по физика на твърдото тяло. «Ядрения» институт Наджаков съобщи на своя заместител (от ФИ с АНЕБ и началник на Катедрата по атомна физика на СУ) Христо Я. Христов. Ръководството на ИФТТ – той разпореди на своя възпитаник Милко Борисов (ръководител на Катедрата по физика на твърдото тяло в СУ). По-късно и двамата шефове бяха определени за учени на Българска академия на науките.
Георги Наджаков бе родолюбец
от класата на огромните български възрожденци
Дълбоко в душата му дългът към България бе водещата златна нишка на неговия живот. Високо ценеше това качество и го изграждаше у своите възпитаници. Примери за това по какъв начин Наджаков подпомагаше развиването на своите студенти и изграждаше мрежа от учени - нужни за научното и икономическото развиването на България, има доста. Ще преведа единствено дребна част от тях. След дипломирането на Параскева Симова в Софийския университет, Наджаков я изпраща на специализация в Съюз на съветските социалистически републики, където тя пази кандидатката си дисертация по спектроскопия. Красивият Ленинград (макар и не изцяло възобновен след обсадата през Втората международна война) става обичания град на Параскева Симова. Освен огромната просвета Питер (Ленинград) я покорява с неповторимия съветския дух, просвета и архитектура. Тук тя среща любовта на своя живот, ражда пъвия си наследник и чака втори. Бащата на децата й – съветски академик, към момента няма позволение за брак с чужденка, … само че по това време Наджаков построява Физическия институт в Българска академия на науките и се нуждае от Симова. И тя неотложно се завръща в България. Развива ново направление - Оптика и Спектроскопия, във Физическия институт на Българска академия на науките и по едно и също време преподава знанията си на студентите по физика в Аолма матер. Учен от висока класа, Симова приготви голям брой студенти и аспиранти – експерти по спектроскопия, за науката и производството на България. Човек с голямо сърце и деен общесвеник. Въпреки сложния живот (сама отгледа и възпита двамата си сина), проф.Симова дълги години бе дясната ръка на Наджаков и заслужен негов заместител. По-късно стана зам.-директор на Центъра по физика при Българска академия на науките и деен държавник от народен мащаб. За нея Наджаков говореше с особена благосклонност като за сътрудник, на който постоянно може да разчита. Уважаваше я и се вслушваше в нейната позиция.
Другият образец за сполучлив негов възпитаник е член-кор. проф. Йордан Касабов. Георги Наджаков го вижда още като студент. След дипломирането му го взема за собствен аспирант във ФИ с АНЕБ при Българска академия на науките. След отбраната на кандидатската си дисертация Касабов оглавява секция Силиций в същия Институт. Именно тук стартира развиването на микроелектрониката в България. Наджаков подкепи Касабов при основаване и образуване на неговия Централен институт по детайли (извън рамките на Академията). И резултатите не закъсняха. На Експо 1973 година в Осака Йордан Касабов изведе България на 3-то място в света по произвеждане на интегрални схеми на глава от популацията - след Съединени американски щати и Япония! Когато Касабов създаде първата българска джобна Елка въз основата на лични интегрални схеми, той я донесе в кабинета на Наджаков. И му я подари. Никога не съм виждала Георги Наджаков толкоз благополучен. Дълго, при всяко свое пътешестване в чужбина, той носеше тази Елка и се гордееше с достиженията на своя възпитаник Йордан Касабов.
Георги Наджаков е измежду основателите за основаването на Обединения институт за нуклеарни проучвания (ОИЯИ) в гр. Дубна - Русия през 1956 година Той е първият пълномощен представител на Република България в ОИЯИ. От личен опит знае по какъв начин се построяват физици на международно равнище. Той прелестно знае, че ОИЯИ със своя управителен състав и неповторима модерна аппаратура ще даде тази опция на генерации учени от страните участнички. Георги Наджаков е индивидът, който даде тази прелестна опция и на генерации български физици. Днес ОИЯИ е водещ теоретичен център в света. Всичките 18 детайли от Таблицата на Менделеев (след 100-тния) са открити в Лабораторията по нуклеарни реакции на ОИЯИ под управлението на Ю. Оганисян, чието име носи 118-тия детайл – Оганисяний. Сред работещите в тази рлаборатория има и наши сънародници. Десетки български физици от цялата страна са минали през
„ школата ОИЯИ “ – Дубна
Защитени са десетки кандидатски дисертации. Редица българи получиха степента Доктор на Физико-Математическите науки с висока оценка на показаните писания, а част от тях - и „ за развиване на ново направление в науката “. Днес лабораториите на ОИЯИ носят имената на своите основатели - международно известни учени: като лауреата на Нобелова премия Иля Франк (Лаборатория по Неутронна Физика), Г.М. Флеров (Лаборатория по нуклеарни Реакции), Н.Н. Боголюбов (Лаборатория по теоретична физика) и други Алеите в двора на ОИЯИ – Дубна, носят имената на същите тези учени. Сред тях е и алеята на Георги Наджаков.
Талантът на акад. Георги Наджаков е многопластов. Той е и
деен държавник - също от международна големина
Заедно със своя другар Фредерик Жолио-Кюри са едни от основателите и основатели на две международни придвижвания. Световният съвет за отбрана на мира основан през 1950 година с първи ръководител Жолио Кюри - физик и химик, към този момент Нобелов лауреат. Председател на Националния комитет за отбрана на мира в България и член на Световния съвет за мир е Георги Наджаков. По-късно той става и негов почитен председател… Пъгуошкото придвижване на учените за мир, разоръжаване и интернационална сигурност е учредено през 1957 година в Канада с присъединяване на учени от целия свят, измежду които са Георги Наджаков и Жолио-Кюри. Учените дискутират проблемите на нуклеарното оръжие и международната сигурност. Главната цел на придвижването е да се разискват способи за понижаване на въоръженията, както и отговорността на изследователската общественост към проблемите на икономическото развиване. Ето написаното от ръката Георги Наджаков по този мотив: „ Дълбоко съм уверен, че достиженията на науката би трябвало да служат единствено за благополучие на човечеството, а не за заличаване и опустошение. Г.Наджаков».
Въпреки високите постове, които заемаше в обществото, Г. Наджаков бе извънредно скромна персона. Не обичаше да се обръщаме към него с „ Академик Наджаков “. Предпочитам да ми казвате „ професор Наджаков “, тъй като „ професор “ значи „ преподавател “. „ Да се обръщат към теб с “Учителю “ е най-висшата премия за един академик “ споделяше постоянно той.
Георги Наджаков бе притежател и на най-високи влиятелни държавни оценки на своето време: Димитровска премия, медал " Георги Димитров ", медал " Кирил и Методий ", " Орден Красного знамени Съюз на съветските социалистически републики ", златен орден " Фредерик Жолио-Кюри " на Световния съвет на мира, златен орден на Република Австрия и други
След като се отдръпна от всички управителни постове, които заемаще до края 1972 година, Георги Наджаков продължи да работи в ИФТТ - Българска академия на науките. Кабинетът му, на втория етаж, бе в съседство със стаята, в която работех. Първите ми работни дни в новия ИФТТ започнаха в средата на идната 1973 година Току-що се бях върнала от специализация в Съединени американски щати (бях една от последните командировани сътрудници на Физическия институт преди разделянето му). Наджаков почука на вратата и ме предложения в кабинета си. Разпитваше ме за средата, проучванията и получените резултати в Лихай Университет. „ Всичко това би трябвало да публикуваш в Доклади на Българска академия на науките “, ми сподели. Така и направих. След няколко дни още веднъж последва покакана за диалог. Този път разказваше Наджаков - за своя живот, за основаването на Физическия институт, за срещите си с най-различни хора - диапазонът бе голям и разнороден: от Пол Ланжвен и семейство Кюри, до политическия хайлайф на България - Георги Димитров и Васил Коларов. Беше прелестен повествовател, говореше толкоз забавно и вълнуващо, че времето за мен спираше да тече …
Един от първите му разкази бе за тогавашния Председател на Българска академия на науките акад. Ангел Балевски, който Георги Наджаков смяташе „ за своето най-голямо изобретение. “. „ С Ангел Балевски се запознахме по време на бомбардировките над София - през Вората международна война. Бяхме в евакуация на едно и също место, край София. Вниманието ми притегли неговият разсъдък. Притежаваше високата просвета, включая техническа и ослепителен, бърз разум. Всичко това на фона на мощно развито възприятие за комизъм. Беше приключил немското Висше техническо учебно заведение в Бърно и работеше като инженер в някаква леярна в София. Главата му преливаше от хрумвания. Тогава показа с мен и концепцията си за „ леяне с противоналягане “. Помолих го да ми я опише на един лист и да поговорим “- разказваше Наджаков. Той е индивидът, който подава ръка и на Балевски. Привлича го на работа в Българска академия на науките, където Балевски основава и оглавява Института по металознание. „ Тук се раждат и развиват голям брой нови посоки в науката и промишеността на България. А производството на джанти по метода на Балевски „ леяне с противоналягане “ стартира в началото в цех във Франция и след това бързо завладя целия свят “- разказваше Наджаков. Ангел Балевски бе определен за Председател на Българска академия на науките и сполучливо я управлява 20 години (1968 - 1988 г.).
След време, когато се появяваше в Института, Наджаков единствено чукваше на вратата на нашата стая и я оставяше отворена, отключваше вратата на своя кабинет, в който влизахме дружно. Естествено, пускаше ме първа – Той беше благородник. Спомените му продължаваха да се леят...
Обкръжението на Наджаков бе част освен част от елита на българската нация, само че и от международния хайлайф. Всеки разказан епизод бе трогателен и забавен, тъй като той характеризира точно неговата среда. За себе си постоянно ми споделяше: „ За да реши един въпрос, другарят Наджаков се обръща най-малко към Министъра, чийто сектор е въпросът. Въпросите би трябвало да се слагат пред човек, който е виновен и е кадърен да взима решения “. При построяването на Атомен център - Българска академия на науките Георги Наджаков ангажира за своята идея Министър-председателя Вълко Червенков. Световноизвестният физик съумява да издейства отпущането на огромна повърхност, където стартира градежът на първия атомен реактор в България. „ За да определим границите на Атомния център, двамата с Вълко Червенков сме измервали дистанциите из трънаците на региона с една рулетка “, разказваще Наджаков. Реакторът е пуснат в деяние през 1961 година Освен за научни проучвания, той се употребява за правене изотопи за медицината и за подготовка на фрагменти за бъдещото развиване на нуклеарната енергетика в България. В тази тенденция решаваща роля има ОИЯИ - Дубна, Русия.
Г. Наджаков говореше с почит за “Героя от Лайпцигския развой, спечелилия в борбата против фашизма и третия райх Георги Димитров “, който също персонално познаваше. „ В пандиза да научи немски и самичък да се отбрани пред фашисткия съд на немски – това значи доста “… На Наджаков мощно му харесваше, като разсъдък и темперамент, Васил Коларов. “Беше доста грамотен човек, с мил темперамент. Беседите с него бяха голямо наслаждение – постоянно научавах нещо ново. А по какъв начин свиреше на цигулка - прелестно “- разказваше Наджаков за Коларов. С Жолио Кюри го свързваше доста близко дълголетно приятество. За него Наджаков говореше с доста топлота и почитание. “Той е добър човек и правилен другар, заслужен член на семейството Кюри - единствената в света, в която има толкоз доста Нобелови награди». Ето какво разказваше и записа след години в спомените си Георги Наджаков: Веднъж бяхме на обяд с Жолио-Кюри в Института и той ме предложения: " Ела в моя кабинет! " А кабинетът му е дребен: вътре едно бюро, едно шкафче с доста книги и все идентични. Питам го: " Какви са тия книги? " - " Това са книги от Стокхолм, от Нобеловия комитет, годишниците. Има такава традиция - на всички Нобелови носители да се изпращат всяка година изданията на годишника на Нобеловия комитет. Тук, както виждаш, ги има в пет екземпляра, тъй като мадам Кюри, дружно с Пиер Кюри през 1903 година получават Нобелова премия, осем години по-късно тя още веднъж Нобелова премия - втора! След това през 1934 година получихме и ние с Ирен Нобелова премия. В една фамилия пет Нобелови награди! "
Веднъж, по време на разказите на Наджаков, непринудено му предложих да опише тези неповторими прекарвания пред младежите на Института и да ги запишем на магнитофон. „ Е, другарке Соня (така ме наричаше), има време, още не съм си тръгнал “…. Нямах право да желая повече това от него… Днес надълбоко скърбя, че не демонстрирах нужната тактична настойчивост…
В началото на 1981 година Наджаков стартира да се появява по-рядко в Института. Разбрах, че е постъпил в болница. Една вечер, през февруари - след края на работния ден довършвах някои неотложни задания в стаята. Институтът бе празен и мрачен. На врата се почука и влезе Емил Наджаков, синът на Георги Наджаков, който познавах единствено по физиономия. Очевидно беше доста обезпокоен и развълнуван… Поканих го да седне, само че той изрично отхвърли и остана прав. Помълчахме с напрежение минута-две и той проговори доста, доста безшумно - съвсем шушукайки: „ Бях в болничното заведение, с цел да се простя с татко си… Той ми сподели: „ Аз знам, че ще създадат стаята ми музей. Всичко, което изискат от архивите ми или друго предай обезателно… ". Бях потресена… Вече няма да го видя?!... Неговите прелестни разкази секват?! …
Да превърнем работното място на Георги Наджаков в музей бе наш дълг, в това бях безапелационна, само че в никакъв случай, с никого до този миг не бяхме обсъждали този въпрос. Още едно доказателство - Георги Наджаков бе освен талант, само че и пророк…
След ден – два, освен Институтът, само че и
Светът опустя
- простихме се с прелестния преподавател и големиья българин Георги Наджаков.
Кабинетаът, в който той работи до последните си дни, незабавно след кончината му - с решение на Директорския съвет на ИФТТ от 28 Март 1981 година, превърнахме в музей.
Особено значима роля за реализацията на тази концепция изиграха Параскева Симова и Ангел Балевски, както и цялата академична общественост. Всъщност, музеят на Георги Наджаков е плод на любовта на неговите възпитаници и съратници. С времето Музеят на Наджаков прерасна в Музей на историята на физиката в България. Принос за основаването и развиването на музея на Наджаков имат и неговите деца. Проф. Емил Наджаков - физик теоретик, вървеше по стъпките на своя татко, работи в Института по нуклеарна физика и преподаваше в Софийския униветситет. Мина през „ школата на ОИЯИ, Дубна " - завоюва свои позиции и самопризнание в науката. По късно бе определен за учен в Българска академия на науките. Дъщерята на Георги наджаков - доцент Елка Наджакова, съшо физик, дъгогодишен учител в Техническия униветситет в София, оказва помощ и до през днешния ден.
ПОКЛОН, ДЪЛБОК ПОКЛОН, УЧИТЕЛЮ!.
Георги Наджаков
(1896 - 1981 г.)
Документ от Сорбоната за специализацията
на Георги Наджаков при Мария Кюри
Диплом на Г. Наджаков
за Откритие №!
Алея на името на Георги Наджаков в двора на
ОИЯИ – Дубна, Русия
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ