За какво отделиха средства партиите през 2022 година
Институт за развиване на обществената среда, анализът е препубликуван от страницата " Отворен парламент ".
Публичните диспути по тематиката за партийното финансиране, когато въобще ги има, нормално се лимитират единствено до размера на държавната дотация и популистки обещания за нейното понижаване. Същевременно няма стандарти за планирането и разходването на този вид държавна помощ за политическите субекти. Въпреки че партиите се регистрират пред Сметната палата, техните обществени документи не дават опция за настрана следене на придвижването на средствата от държавна дотация.
Допълнителна спънка пред прозрачността на партийните разноски е незадоволително ясното им дефиниране в Закона за политическите партии (ЗПП). Там се показва, че политическите субекти употребяват средствата си за подготовка и присъединяване в избори, за обезпечаване работата на своите структури, за организационни разноски по провеждането на мероприятия и " за други, присъщи за активността на партията разноски ". Именно последната категория е обект на необятно тълкувание от страна на политическите централи. Така през годините сме ставали очевидци на медийни материали за осчетоводени като " други присъщи разноски " платени от партиите финансови средства за командировки до екзотични дестинации в чужбина, за скъпи хотели, храни, питиета и аксесоари. Цитирани са и образци за големи заплати на политически водачи.
Въпреки обрисуваните дефицити, екипът на Институт за развиване на обществената среда (ИРПС) ще показа в този материал систематизирани данни от годишните финансови доклади на партиите за 2022 година Ще сложим фокус върху наличната информация за партийните разходи и разбор на другите категории разноски.
Повече за партийните разноски през 2022 г.
ИРПС към този момент разгласява информация за приходите на 112-те партии, подали докладите си в точния момент. Това надалеч не значи че в тях се съдържат финансови приходи или разходи. Така да вземем за пример 41 партии не са заявили никакви разноски за предходната година.
Отчетените разходвани средства възлизат общо на 28 594 000 лева Обявените доходи пък са 28 255 500 лева, което значи, че партийните каси са изгубили 338 500 лева Въпреки това има 26 политически субекта, които са отчели " позитивен финансов резултат ", измежду които всички парламентарно показани партии като се изключи ГЕРБ. Те пък са отбелязали най-голяма загуба от 2 009 000 лева.
По-подробна информация за категориите разноски през 2022 година може да получите от графиката по-долу:
Показателно за действието на партиите е, че от заявените разноски към 90% или 25.8 млн. лева са направени от парламентарно показаните партии.
Най-голяма част от средствата на партиите през 2022 година са отделени за административни разноски - това са 56% или 15.9 млн. лева Следват такива за хонорари и осигуровки, представляващи 24% или 6.9 млн. лева Въпреки огромния им дял, едвам 23 партии са заявили, че заплащат труд на чиновници.
На трето място са " други, присъщи за активността " разноски с 2.6 млн. лева или 9%. Както към този момент отбелязахме, не е ясно защо са направени те.
За какво подаряват партиите?
В последните години са чести обществените кавги за донорите на политическите партии. Последният подобен даже коства поста на някогашния ръководител на Сметната палата.
Но партиите също правят дарения и то не в дребен размер. При ГЕРБ това е процедура най-малко от 2012 година След наводнението в с. Бисер същата година вторият в партията тогава - Цветан Цветанов, публично пита Сметната палата, дали " даренията, осъществявани от политическа партия към организации с нестопанска цел, регистрирани в социална изгода " са позволен за активността ѝ разход. В същото писмо се пита и дали даренията " за подкрепяне при нужда от лекуване или за подкрепяне на потърпевши при бедствия са възможни от Закона за политическите партии ". В отговор от Сметната палата - тогава в лицето на ръководителя Валери Димитров, дават инструкции, че законът не не разрешава категорично сходен тип разноски: " Липсата на експлицитна възбрана за сключването на контракти за дарения, при които партията е донор, значи, че това е кардинално възможно. " Така се оказва, че даренията са възможни за партиите и постигането на техните политически цели.
През 2022 година общо 10 политически субекта са дарили малко над 1.5 млн. лева Основната част от тях - 1.16 млн. лева, са на " Да, България " (ДБ). Това е сериозен спад по отношение на 2021 година, когато същата партия е направила дарения за 2.72 млн. лева Тогава съгласно одитния отчет на Сметната палата за 2021 година излиза наяве, че това " всъщност съставляват главно предоставени средства от Демократична България в размер на 2 703 698 лева на КП " Демократична България - Обединение " за финансиране на предизборни акции за избори за Народно заседание, извършени през 2021 година, в които партията е взела участие. " Можем с съображение да предположим, че и за 2022 година даренията на " Да, България " са били за финансиране на присъединяване в избори.
Следващата партия, отделила обилни средства за дарения, е ГЕРБ със 191 хиляди лева Тази сума е сходна с дарените от нея пари през 2021 година, когато в одитния отчет на Сметната палата се показва, че ГЕРБ са създали " парични и непарични дарения в общ размер на 183 012 лева за подкрепяне на: спортни клубове; центрове за възрастни хора; детски градини; национални читалища; хора в неравностойно положение; лекуване и закупуване на лекарства строително - ремонтни дейности; подкрепяне организирането на районни празници; църковни настоятелства и други ".
В каква степен даренията за организации и дела са присъщи за политическите партии действия, остава отворен въпрос.
Разходите за партийния апарат
Едва 23 от всички 112 партии (едва 20%), показали своите доклади в период, са заявили разноски в категорията " Възнаграждения ". Общата сума на тези средства е 6.9 млн. лева, като съвсем всички от тях (91%) са направени от обединенията в сегашния парламент. Тези данни пораждат някои основни въпроси. В изискванията на представителна народна власт се чака от партиите да имат основна роля в експертния спор и ръководството на страната. За това е нужно те да построяват и поддържат своите фрагменти и потенциал в разнообразни сфери. Дали обаче това е допустимо и по какъв начин, в случай че от години политическите обединения заявяват нулеви или доста ниски разноски за своя партиен уред? Или въобще не правят никакви разноски за партийна активност?
В акциите от 2021 година насам се оказа, че има обединения " абонирани " за приемане на медийни пакети, с цел да популяризират своите послания пред публиката. Това са партиите МИР, БНС-Нова Демокрация, " Глас национален ", Български съюз за директна народна власт (БСДД) и Българско национално обединяване (БНО), които са получили сред 160 000 и 200 000 лева от тази държавна помощ. Техните разноски за 2022 година, демонстрират, че надали са разчитали на огромни екипи или пък платформите и рекламните им послания са били изработвани безплатно от доброволци. С изключение на БНО, които са заявили 14 хиляди лева за хонорари, останалите обединения са отчели нулеви разноски за труд.
Промени в партийното финансиране
За разлика от приходите, разноските на политическите партии в ЗПП не са задоволително детайлно регламентирани. Изброените в актуалната обява дефицити, виждащи се от разбора на данните във финансовите доклади на партиите, следва да насочат вниманието към експертен спор за промяна на партийното финансиране. Тя би трябвало да разреши по-подробно следене на разноските на обединенията, да обезпечи опция за независимо отчитане на държавната дотация и да вкара условия по отношение на метода, по който тя се употребява.
Както стана ясно в огромната си част приходите на партиите са образувани точно от държавния бюджет. Заради това, а и с цел да се избегне чисто популисткото говорене, следва да има явен и експертен спор защо може да се разходва дотацията - възможно ли е да вземем за пример партиите да вършат дарения, постоянно обслужвайки обществения си имидж, със средства на всички данъкоплатци.
Необходимо е да се регламентира въпросът за присъщите и нужни разноски на политическите партии. Под такива да вземем за пример следва да се схващат средства за образование на партийни деятели, за аналитична и научно-изследователска работа в сферите на политиката и държавното ръководство, за гражданско образование на гласоподавателите. По този метод партиите ще бъдат подтиквани да развиват своя потенциал и мрежа от готови деятели, в това число и в по-малките обитаеми места.
Публичните диспути по тематиката за партийното финансиране, когато въобще ги има, нормално се лимитират единствено до размера на държавната дотация и популистки обещания за нейното понижаване. Същевременно няма стандарти за планирането и разходването на този вид държавна помощ за политическите субекти. Въпреки че партиите се регистрират пред Сметната палата, техните обществени документи не дават опция за настрана следене на придвижването на средствата от държавна дотация.
Допълнителна спънка пред прозрачността на партийните разноски е незадоволително ясното им дефиниране в Закона за политическите партии (ЗПП). Там се показва, че политическите субекти употребяват средствата си за подготовка и присъединяване в избори, за обезпечаване работата на своите структури, за организационни разноски по провеждането на мероприятия и " за други, присъщи за активността на партията разноски ". Именно последната категория е обект на необятно тълкувание от страна на политическите централи. Така през годините сме ставали очевидци на медийни материали за осчетоводени като " други присъщи разноски " платени от партиите финансови средства за командировки до екзотични дестинации в чужбина, за скъпи хотели, храни, питиета и аксесоари. Цитирани са и образци за големи заплати на политически водачи.
Въпреки обрисуваните дефицити, екипът на Институт за развиване на обществената среда (ИРПС) ще показа в този материал систематизирани данни от годишните финансови доклади на партиите за 2022 година Ще сложим фокус върху наличната информация за партийните разходи и разбор на другите категории разноски.
Повече за партийните разноски през 2022 г.
ИРПС към този момент разгласява информация за приходите на 112-те партии, подали докладите си в точния момент. Това надалеч не значи че в тях се съдържат финансови приходи или разходи. Така да вземем за пример 41 партии не са заявили никакви разноски за предходната година.
Отчетените разходвани средства възлизат общо на 28 594 000 лева Обявените доходи пък са 28 255 500 лева, което значи, че партийните каси са изгубили 338 500 лева Въпреки това има 26 политически субекта, които са отчели " позитивен финансов резултат ", измежду които всички парламентарно показани партии като се изключи ГЕРБ. Те пък са отбелязали най-голяма загуба от 2 009 000 лева.
По-подробна информация за категориите разноски през 2022 година може да получите от графиката по-долу:
Показателно за действието на партиите е, че от заявените разноски към 90% или 25.8 млн. лева са направени от парламентарно показаните партии.
Най-голяма част от средствата на партиите през 2022 година са отделени за административни разноски - това са 56% или 15.9 млн. лева Следват такива за хонорари и осигуровки, представляващи 24% или 6.9 млн. лева Въпреки огромния им дял, едвам 23 партии са заявили, че заплащат труд на чиновници.
На трето място са " други, присъщи за активността " разноски с 2.6 млн. лева или 9%. Както към този момент отбелязахме, не е ясно защо са направени те.
За какво подаряват партиите?
В последните години са чести обществените кавги за донорите на политическите партии. Последният подобен даже коства поста на някогашния ръководител на Сметната палата.
Но партиите също правят дарения и то не в дребен размер. При ГЕРБ това е процедура най-малко от 2012 година След наводнението в с. Бисер същата година вторият в партията тогава - Цветан Цветанов, публично пита Сметната палата, дали " даренията, осъществявани от политическа партия към организации с нестопанска цел, регистрирани в социална изгода " са позволен за активността ѝ разход. В същото писмо се пита и дали даренията " за подкрепяне при нужда от лекуване или за подкрепяне на потърпевши при бедствия са възможни от Закона за политическите партии ". В отговор от Сметната палата - тогава в лицето на ръководителя Валери Димитров, дават инструкции, че законът не не разрешава категорично сходен тип разноски: " Липсата на експлицитна възбрана за сключването на контракти за дарения, при които партията е донор, значи, че това е кардинално възможно. " Така се оказва, че даренията са възможни за партиите и постигането на техните политически цели.
През 2022 година общо 10 политически субекта са дарили малко над 1.5 млн. лева Основната част от тях - 1.16 млн. лева, са на " Да, България " (ДБ). Това е сериозен спад по отношение на 2021 година, когато същата партия е направила дарения за 2.72 млн. лева Тогава съгласно одитния отчет на Сметната палата за 2021 година излиза наяве, че това " всъщност съставляват главно предоставени средства от Демократична България в размер на 2 703 698 лева на КП " Демократична България - Обединение " за финансиране на предизборни акции за избори за Народно заседание, извършени през 2021 година, в които партията е взела участие. " Можем с съображение да предположим, че и за 2022 година даренията на " Да, България " са били за финансиране на присъединяване в избори.
Следващата партия, отделила обилни средства за дарения, е ГЕРБ със 191 хиляди лева Тази сума е сходна с дарените от нея пари през 2021 година, когато в одитния отчет на Сметната палата се показва, че ГЕРБ са създали " парични и непарични дарения в общ размер на 183 012 лева за подкрепяне на: спортни клубове; центрове за възрастни хора; детски градини; национални читалища; хора в неравностойно положение; лекуване и закупуване на лекарства строително - ремонтни дейности; подкрепяне организирането на районни празници; църковни настоятелства и други ".
В каква степен даренията за организации и дела са присъщи за политическите партии действия, остава отворен въпрос.
Разходите за партийния апарат
Едва 23 от всички 112 партии (едва 20%), показали своите доклади в период, са заявили разноски в категорията " Възнаграждения ". Общата сума на тези средства е 6.9 млн. лева, като съвсем всички от тях (91%) са направени от обединенията в сегашния парламент. Тези данни пораждат някои основни въпроси. В изискванията на представителна народна власт се чака от партиите да имат основна роля в експертния спор и ръководството на страната. За това е нужно те да построяват и поддържат своите фрагменти и потенциал в разнообразни сфери. Дали обаче това е допустимо и по какъв начин, в случай че от години политическите обединения заявяват нулеви или доста ниски разноски за своя партиен уред? Или въобще не правят никакви разноски за партийна активност?
В акциите от 2021 година насам се оказа, че има обединения " абонирани " за приемане на медийни пакети, с цел да популяризират своите послания пред публиката. Това са партиите МИР, БНС-Нова Демокрация, " Глас национален ", Български съюз за директна народна власт (БСДД) и Българско национално обединяване (БНО), които са получили сред 160 000 и 200 000 лева от тази държавна помощ. Техните разноски за 2022 година, демонстрират, че надали са разчитали на огромни екипи или пък платформите и рекламните им послания са били изработвани безплатно от доброволци. С изключение на БНО, които са заявили 14 хиляди лева за хонорари, останалите обединения са отчели нулеви разноски за труд.
Промени в партийното финансиране
За разлика от приходите, разноските на политическите партии в ЗПП не са задоволително детайлно регламентирани. Изброените в актуалната обява дефицити, виждащи се от разбора на данните във финансовите доклади на партиите, следва да насочат вниманието към експертен спор за промяна на партийното финансиране. Тя би трябвало да разреши по-подробно следене на разноските на обединенията, да обезпечи опция за независимо отчитане на държавната дотация и да вкара условия по отношение на метода, по който тя се употребява.
Както стана ясно в огромната си част приходите на партиите са образувани точно от държавния бюджет. Заради това, а и с цел да се избегне чисто популисткото говорене, следва да има явен и експертен спор защо може да се разходва дотацията - възможно ли е да вземем за пример партиите да вършат дарения, постоянно обслужвайки обществения си имидж, със средства на всички данъкоплатци.
Необходимо е да се регламентира въпросът за присъщите и нужни разноски на политическите партии. Под такива да вземем за пример следва да се схващат средства за образование на партийни деятели, за аналитична и научно-изследователска работа в сферите на политиката и държавното ръководство, за гражданско образование на гласоподавателите. По този метод партиите ще бъдат подтиквани да развиват своя потенциал и мрежа от готови деятели, в това число и в по-малките обитаеми места.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ