Институт Отворено общество“ ще огласи свое проучване на обществените нагласи

Институт „ Отворено общество “ ще огласи свое изследване на публичните настройки към демокрацията, върховенството на правото и правата на индивида. Това ще се случи по време на обществено показване на Фонд " Активни жители в България " по Финансовия механизъм на Европейското стопански пространство. Паралелно ще бъде огласено и изследване към речта на омразата в България, като ще бъдат съпоставени данните от три следващи сондажа по тази тематика.

Проучването е вече трето по ред и някои от трендовете напълно не са позитивни, разяснява в предаването " Преди всички " Иванка Иванова от Правната стратегия на „ Отворено общество “.

" Мнозинството от хората - 45% считат, че демокрацията е най-хубавата форма за ръководство на България, само че ние виждаме, че за трите години, през които следим този въпрос - от 2015 година насам напълно гладко спада делът на хората, които дават отговор позитивно на този въпрос. Ако 2015-а те са били 52%, т.е. над половината, 2018-а те са 45 %. "
Изследването записва трагичен спад на участието в политически партии и професионалните съюзи. Ниска остава представеността на жителите и в различен вид публични организации. Три фактора стимулират огромната степен на изключване от публичния живот, заключи Иванка Иванова:
" Едните аргументи са свързани с стопанската система и демографията - небогати хора, безработни хора вземат участие доста по-малко, тъй като имат да решават други проблеми. Когато не можете да покриете всекидневните си потребности, няма по какъв начин да чакаме да участвате в ръководството на страната или пък в благотворителни организации. По-възрастните хора също доста по-слабо вземат участие спрямо хората в дейна възраст, тъй като у нас е подобен моделът на хората над 60 години - тъй като работата е главната форма на социализация, те остават в огромна степен изолирани от публичния живот. Отделни райони на страната, какъвто е Северозападът също имат доста по-слаба степен на присъединяване на жителите в публични организации, политически партии или синдикати, в сравнение с други елементи на страната. "

78 на 100 от запитаните не членуват на никое място. Процентът на участие в политическите партии остава доста невисок. През 2001 година процентът на неучастващите в никаква проведена социална форма са били 85 на 100. В момента участието в професионалните съюзи е изравнено с участието в Неправителствени организации.

Проучването записва цялостна липса на доверие в това, че крепко участваш някъде, нещо ще се промени. Липсата на доверие е вторият сериозен фактор за безучастие на жителите в публични организации, акцентира Иванка Иванова. Като трети проблем Иванка Иванова открои този с дискриминирането:

„ Където цели малцинствени групи по default биват възприемани от болшинството като неспособни да вземат участие в публичния живот. Например ние имаме единствено 20 % от хората, които споделят, че при равни други условия биха дали своят вот за български жители от ромски генезис за кмет на обитаемо място. Много малко биха дали своят вот също по този начин, в случай че претендентът за кмет е хомосексуален, доста малко биха дали своят вот за български жители от турски генезис. "

Доверието в Неправителствени организации е над 20%, само че хората мъчно преценят тази категория организации поради неналичието на задоволително информация за активността им, сподели още Иванова. 

Цялото изявление е в звуковия файл..