Повечето хора не вярват, че вестниците са свободни да критикуват правителството
Институт Отворено общество – София за трети път изследва публичното мнение за да откри какви са трендовете в настройките към главните полезности на Европейския съюз – демокрацията, върховенството на правото и отбраната на главните права на индивида. Резултатите разрешават да се откроят някои от главните опасности и провокации пред практическото приложение на тези полезности в България. " Дневник " разгласява частта за свободата на медиите.
Свободата на медиите е значим детайл от всяко демократично ръководство. Гражданите не могат да вземат участие в ръководството, в случай че нямат достъп до надеждна информация за работата на държавното управление. Точно във връзка с свободата на медиите обаче данните от проучването през 2018 година демонстрират внезапно утежняване на средата.
Телевизията е главната медия, на която жителите се доверяват,
когато имат потребност от информация за ситуацията в страната. През 2018 година най-голям дял от интервюираните (68%) оповестяват, че се осведомят главно от телевизията; втората най-значима медия, на която хората се доверяват, е интернет – 16% споделят, че се осведомят оттам; едвам по към 2% от хората се доверяват на радиото или на вестниците, с цел да бъдат осведомени за ситуацията в страната.
Доверието в радиото и вестниците като източници на информация за ситуацията в страната е относително устойчиво за интервала сред 2015 и 2018 година Най-силна динамичност има във връзка с малкия екран: тя последователно губи публично доверие като източник на информация за ситуацията в страната. През 2015 година 81% от интервюираните са съобщили, че се доверяват на малкия екран, с цел да се осведомят за ситуацията в страната, а през 2018 година този дял пада до 68%, т.е. 13% по-малко.
През 2018 година се следи
доста утежняване на публичната оценка за свободата и обективността на пресата и на малките екрани
спрямо данните от проучването през 2015 и 2016 година Делът на интервюираните, които са съгласни с изказванието, че по принцип вестниците у нас са свободни да подлагат на критика държавното управление, се намалява от 56% през 2015 година до 41% през 2018 година, т.е. с 15% понижава броят на хората, които са уверени в свободата на пресата.
Обществената оценка за обективността на пресата при положение на закононарушение по висшите етажи на властта е по-скоро отрицателна. През 2018 година едвам 21% от интервюираните са на мнение, че в случай че върховен държавен чиновник се окаже забъркан в закононарушение, вестниците у нас биха съобщили истината по случая. Делът на уверените в обективността на вестниците спада с 11% сред 2016 и 2018 година Най-голям дял от интервюираните (53% през 2018 г.) не считат, че вестниците биха съобщили истината по случая,
в случай че върховен държавен чиновник се окаже забъркан в закононарушение.
Между 2015 и 2018 година подобен растеж бележат и отрицателните оценки за обективността на малките екрани. През 2018 година максимален дял от интервюираните (50%) са на мнение, че в случай че върховен държавен чиновник е забъркан в закононарушение, малките екрани у нас няма да оповестят истината по случая. Едва 25% от хората считат, че малките екрани биха съобщили истината по случая, което е със 17% по-малко спрямо резултатите от проучването през 2016 година
Свободата на медиите е значим детайл от всяко демократично ръководство. Гражданите не могат да вземат участие в ръководството, в случай че нямат достъп до надеждна информация за работата на държавното управление. Точно във връзка с свободата на медиите обаче данните от проучването през 2018 година демонстрират внезапно утежняване на средата.
Телевизията е главната медия, на която жителите се доверяват,
когато имат потребност от информация за ситуацията в страната. През 2018 година най-голям дял от интервюираните (68%) оповестяват, че се осведомят главно от телевизията; втората най-значима медия, на която хората се доверяват, е интернет – 16% споделят, че се осведомят оттам; едвам по към 2% от хората се доверяват на радиото или на вестниците, с цел да бъдат осведомени за ситуацията в страната.
Доверието в радиото и вестниците като източници на информация за ситуацията в страната е относително устойчиво за интервала сред 2015 и 2018 година Най-силна динамичност има във връзка с малкия екран: тя последователно губи публично доверие като източник на информация за ситуацията в страната. През 2015 година 81% от интервюираните са съобщили, че се доверяват на малкия екран, с цел да се осведомят за ситуацията в страната, а през 2018 година този дял пада до 68%, т.е. 13% по-малко.
През 2018 година се следи
доста утежняване на публичната оценка за свободата и обективността на пресата и на малките екрани
спрямо данните от проучването през 2015 и 2016 година Делът на интервюираните, които са съгласни с изказванието, че по принцип вестниците у нас са свободни да подлагат на критика държавното управление, се намалява от 56% през 2015 година до 41% през 2018 година, т.е. с 15% понижава броят на хората, които са уверени в свободата на пресата.
Обществената оценка за обективността на пресата при положение на закононарушение по висшите етажи на властта е по-скоро отрицателна. През 2018 година едвам 21% от интервюираните са на мнение, че в случай че върховен държавен чиновник се окаже забъркан в закононарушение, вестниците у нас биха съобщили истината по случая. Делът на уверените в обективността на вестниците спада с 11% сред 2016 и 2018 година Най-голям дял от интервюираните (53% през 2018 г.) не считат, че вестниците биха съобщили истината по случая,
в случай че върховен държавен чиновник се окаже забъркан в закононарушение.
Между 2015 и 2018 година подобен растеж бележат и отрицателните оценки за обективността на малките екрани. През 2018 година максимален дял от интервюираните (50%) са на мнение, че в случай че върховен държавен чиновник е забъркан в закононарушение, малките екрани у нас няма да оповестят истината по случая. Едва 25% от хората считат, че малките екрани биха съобщили истината по случая, което е със 17% по-малко спрямо резултатите от проучването през 2016 година
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ