Звуци от море, сърце и слънце във Варна
Инсталации на Светлана Мирчева под това наименование показва от през днешния ден, 6 февруари, варненската изложба „ Съвременно пространство ” . Експозицията ще остане на „ Марко Балабанов ” 23 до 6 март 2018. Откриването е довечера от 19:00 часа.
Как наподобява един тон? Появява се концепцията, че звукът може да има форма, да бъде преведен на езика на облиците, и отново да ни приказва.
Какъв тон може да ме раздруса? Идва мисълта за страстта на звука, мисля си за тон, който може да изпрати въображението далеко, да го отнесе, да го разтвори.
Може ли формата да се трансформира в музика? Простите форми могат да основават темп, пулсации, а ярките цветове – да дават чувство за звук. И къде другаде би била ситуирана формата на звука, в случай че не във въздуха?
В трите работи има непрекъснат поток на прекосяване и секване на полетата на звуковото и образното, преминавайки през въображаемото. Звукът се трансформира в обект и се отразява назад в музика, проблясва във въздуха като лека кинетична статуя, само че също може да бъде и чут.
Ангел Симитчиев композира с направените от мен записи и с въображение, като че ли още веднъж връща облика на звука в началната му музикална форма, с хипнотични и галактически промени в положението на мозъка.
А може би тъкмо там, сред двата свята на звука и на облика, е мястото на неуловимото?
Светлана Мирчева
В изложбата могат да се видят работите:
Звуков пейзаж, 2016
Отражения на словото в огледалото на звука.
Две двойки думи, изговорени и записани, са превърнати в два паралелни образа-обекта в пространството – “добро утро ” и “лека нощ ”.
Движеща се панорама, звуков пейзаж.
Паралелни звуци, 2017
Звукът на Виена, вибриращ във въздуха.
Виена забелязана и чута като тръстика край реката, птица от края на града, ревящ хипопотам и трен, който отпътува.
Работата е основана в границите на резидентна стратегия КултурКонтакт Австрия 2017.
Звуци от море, сърце и слънце, 2018
Море от светлини и звуци в пулса на земя, човек и космос.
Композитор и в трите работи е Ангел Симитчиев.
Изложбата се реализира с поддръжката на премията „ Гауденц Б. Руф ”.
Как наподобява един тон? Появява се концепцията, че звукът може да има форма, да бъде преведен на езика на облиците, и отново да ни приказва.
Какъв тон може да ме раздруса? Идва мисълта за страстта на звука, мисля си за тон, който може да изпрати въображението далеко, да го отнесе, да го разтвори.
Може ли формата да се трансформира в музика? Простите форми могат да основават темп, пулсации, а ярките цветове – да дават чувство за звук. И къде другаде би била ситуирана формата на звука, в случай че не във въздуха?
В трите работи има непрекъснат поток на прекосяване и секване на полетата на звуковото и образното, преминавайки през въображаемото. Звукът се трансформира в обект и се отразява назад в музика, проблясва във въздуха като лека кинетична статуя, само че също може да бъде и чут.
Ангел Симитчиев композира с направените от мен записи и с въображение, като че ли още веднъж връща облика на звука в началната му музикална форма, с хипнотични и галактически промени в положението на мозъка.
А може би тъкмо там, сред двата свята на звука и на облика, е мястото на неуловимото?
Светлана Мирчева
В изложбата могат да се видят работите:
Звуков пейзаж, 2016
Отражения на словото в огледалото на звука.
Две двойки думи, изговорени и записани, са превърнати в два паралелни образа-обекта в пространството – “добро утро ” и “лека нощ ”.
Движеща се панорама, звуков пейзаж.
Паралелни звуци, 2017
Звукът на Виена, вибриращ във въздуха.
Виена забелязана и чута като тръстика край реката, птица от края на града, ревящ хипопотам и трен, който отпътува.
Работата е основана в границите на резидентна стратегия КултурКонтакт Австрия 2017.
Звуци от море, сърце и слънце, 2018
Море от светлини и звуци в пулса на земя, човек и космос.
Композитор и в трите работи е Ангел Симитчиев.
Изложбата се реализира с поддръжката на премията „ Гауденц Б. Руф ”.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ