Колко струва на данъкоплатеца обучението на един студент?
Иноваторът в софтуерните решения Тelelink Business Services, инициира изследване, по отношение на вложенията в цифровите технологии във висшето обучение. Фокусът на разбора е върху България, Сърбия, Северна Македония и Румъния – те са съпоставени с най-развитите страни в тази област – Полша, Естония и Германия, както и с осреднените данни, важащи за целия Европейски Съюз, написа money.bg.
„ Образованието и по-специално висшето образование, имат сложната задача да приготвят студентите за работните места на бъдещето, на които те да могат да прибавят най-висока стойност за стопанската система и обществото. Но бъдещето към този момент е тук. Нашите университети би трябвало да се адптират бързо, с цел да са в крайник с най-новите разработки в дигитализацията и ноу-хау от бизнес бранша “, разяснява Иван Житиянов, основен изпълнителен шеф на Тelelink Business Services. По думите му само посредством солидни партньорства сред бизнеса и университетите българският талант има бъдеще в България.
Дигитализацията
на висшето обучение
е достигнала друг стадий за всяка от страните включени в изследването. Моделът, който най-ясно демонстрира самостоятелния напредък включва 7 стадия, от съоръжение до цялостна интеграция на цифрови процеси. България е завършила с 5 от тях, Северна Македония – 3, Сърбия и Румъния с 4. За съпоставяне Естония има 6 изпълнени стъпки.
Този резултат откроява България като най-напредналата измежду четирите оценени страни по повод на дигитализацията на висшето обучение. Въпреки това, страната ни към момента е надалеч под средноевропейските равнища в това отношение. Според Индекса на цифровата стопанска система и общество (DESI) на Европейската комисия, който анализира напредъка на държавите-членки в основни области на цифровата политика България попада измежду най-ниско оценените страни.
Проучването потвърдило, че
завършването на университет в България се „ изплаща “
по-добре, в сравнение с в други страни от ЮИЕ, както и спрямо Германия, Полша и Естония. Последните данни на Евростат демонстрират, че съответствие на междинния годишен брутен приход на чиновници с висше обучение към това на чиновници със приблизително обучение в България е 1,60, надхвърляйки средния (1,53) за еталонните страни като Португалия, Ирландия, Литва и Латвия.
България се показва добре и във връзка с наемането на работа на приключилите висше обучение в границите на по-малко от три години след тяхното дипломиране. През 2020 година 89% от завършилите универститет в България били дейни на пазара на труда. Това е над междинния резултат на европейско равнище и слага България на второ място след Германия, която е с дял от 92,3%.
В районен подтекст България се показва малко по-добре от Румъния и надалеч надминава Сърбия и Северна Македония, в които по-малко от две трети от приключилите си намират работа три години след абсолвентския бал.
Сред четирите, оценени страни от ЮИЕ, България държи най-голям дял от завършили висше обучение измежду възрастното население – на 25 и повече години – 27,5% по данни на Евростат. Въпреки това този резултат е под средния за Европейски Съюз, който е 30,6 на 100. Оказва се, че България е покрай Германия и Полша, където този индикатор, надлежно е 30,5% и 29,7%, само че доста изостава от Естония (41%).
Ами разноските?
В отчета е маркирано още, че страните от Европейски Съюз употребяват приблизително 1% Брутният вътрешен продукт за развиване на висшите си образователни заведения, за страните от Югоизточна Европа цифрата е 0,7%. В националните проекти за възобновяване на България и Румъния са включени 229 и надлежно 244 милиона евро за промяна и цифровизация на висшето обучение.
Според Глобалния показател на нововъведенията, разноските за обучение у нас, в това число и финансиране от интернационалните източници, като дял от Брутният вътрешен продукт възлиза на 4,1%.
От разбора на Тelelink Business Services излиза наяве, че това е най-голям дял измежду оценените страни от ЮИЕ, само че е по-нисък от междинния за Европа, който е 5%.
Същото важи и за Индекса на потребление на така наречен ИКТ, който отразява каузи на популацията, употребяващо интернет.
Разходите за програмен продукт в стопанската система, измерено като % от Брутният вътрешен продукт, също е значим знак за цифровата среда в страната и затова за вероятностите за цифровизация на висшето обучение. С 0,2% е България на приблизително равнище измежду всички оценени страни по този индикатор.
По отношение на обществените разходи за студент, записан да учи в български университет България записва едва показване с изразходвани 2184 евро годишно. Макар че на районно равнище страната ни се подрежда на второ място след Румъния, България е доста под другите референтни страни, най-ниските разноски от които има Полша – 4067 евро.
За съпоставяне междинната сума за Европейски Съюз е повече от четири пъти по-висока от разноските на България.
И до момента в който страната ни записва растеж на вложенията в студенти през последните две десетилетия, се регистрира понижаване на броя на хората, записани в университет.
Това допуска, че увеличените разноски не се дължат единствено на по-високи вложения, само че и на понижаване на броя на студентите.
Правилно ориентираните вложения
на университетите могат да ги трансфорат в новаторски цифрови просветителни ядра, където младежите освен разпростират уменията си, само че и получават съответни познания, търсени от бизнеса, настояват анализаторите.
България, Румъния, Сърбия и Северна Македония, като представители на района на ЮИЕ, би трябвало да наваксат доста, само че също по този начин имат мощен капацитет във връзка с дигитализацията на техните системи за висше обучение, става още ясно от заключението на разбора.
Според него стъпките към постигането на устойчиви цифрови технологии във висшето обучение могат да се групира в две предпочитани области – поощряване на развиване на високопроизводителна екосистема, в това число инфраструктура, съгласуваност, съоръжение и образование, наличие и възстановяване на цифровите умения и пълномощия на студентите и на преподавателския състав.
