Корабни инженери от Варна готови да проектират реплика на „Радецки“
Инженери от Варна са подготвени да вземат участие в основаване на копие на именития параход „ Радецки “. Специалистите в сектора изявиха предпочитание безплатно да поддържат концепцията за нова имитация на националната реликва.
Корабът музей е застрашен да прекрати активността си като плавателно средство, в случай че не му бъде изработен доков обзор в кораборемонтен цех. Проблемът е, че в България ремонтът не може да се направи, защото корабостроителницата в Русе не работи, а до Варна " Радецки " не може да доплава. За ремонта са нужни 250 хиляди лв. и в случай че до 7 април именитият плаващ музей не влезе за механически обзор, ще бъде пенсиониран.
Да се построи нов транспортен съд, копие на „ Радецки “, с цел да може този, който имаме, да се запази. Това предложи неотдавна капитанът на парахода музей Божин Божинов. Неговата концепция провокира експерти от Варна да предложат безплатно опита и знанията за основаването на нова имитация на „ Радецки “. Това разкри пред Дарик доцент инж. Петър Георгиев от катедра „ Корабостроене, корабни машини и механизми “ в Техническия университет във Варна.
Варненските корабни инженери считат, че могат да са потребни при правене на плана и документите. Според доцент Георгиев, при вероятно създаване на нов „ Радецки ” може да се намерения за вграждане на някои модерни технологии. Като да вземем за пример електрически мотор и акумулатори.
Построяване на имитация на „ Радецки ” е по-добрият вид пред ремонт на настоящия параход, счита специалистът по корабостроене и морска техника. Строителството на подобен транспортен съд няма да е предизвикателство за българските корабостроителни фабрики. Копието на „ Радецки може да бъде издигнато и във варненска корабостроителница и по-късно на личен ход около морския бряг и през делтата на Дунав да се придвижи до Козлодуй.
Съвременният „ Радецки “ е тъкмо копие на именития параход, от който Ботев и неговите четници слизат на Козлодуйския бряг, с цел да тръгнат към врачанския Балкан. Корабът е издигнат през 1966 година със средства, събрани от 1 200 000 български деца. Пресъздаден е в Русенската корабостроителница, като негова база е влекачът „ Пловдив ”, пуснат на вода през 1951 година Той отговарял по размери и се задвижвал със странични гребни колела, сходно на истинския австрийски параход. При основаването на кораба имитация са употребени остарели чертежи, фотоси и спомените на бояджията на истинския параход, нарязан за скрап в Австрия през 1924 година
„ Радецки ” е единственият пътуващ кораб-музей в Европа, като реализира туристически пътувания от април до октомври. В него съществува експозиция, в която могат да се видят скъпи реликви като знамето на Ботевата чета, униформи на Ботеви четници и последните писма, писани от воеводата Христо Ботев на борда на кораба.
Корабът музей е застрашен да прекрати активността си като плавателно средство, в случай че не му бъде изработен доков обзор в кораборемонтен цех. Проблемът е, че в България ремонтът не може да се направи, защото корабостроителницата в Русе не работи, а до Варна " Радецки " не може да доплава. За ремонта са нужни 250 хиляди лв. и в случай че до 7 април именитият плаващ музей не влезе за механически обзор, ще бъде пенсиониран.
Да се построи нов транспортен съд, копие на „ Радецки “, с цел да може този, който имаме, да се запази. Това предложи неотдавна капитанът на парахода музей Божин Божинов. Неговата концепция провокира експерти от Варна да предложат безплатно опита и знанията за основаването на нова имитация на „ Радецки “. Това разкри пред Дарик доцент инж. Петър Георгиев от катедра „ Корабостроене, корабни машини и механизми “ в Техническия университет във Варна.
Варненските корабни инженери считат, че могат да са потребни при правене на плана и документите. Според доцент Георгиев, при вероятно създаване на нов „ Радецки ” може да се намерения за вграждане на някои модерни технологии. Като да вземем за пример електрически мотор и акумулатори.
Построяване на имитация на „ Радецки ” е по-добрият вид пред ремонт на настоящия параход, счита специалистът по корабостроене и морска техника. Строителството на подобен транспортен съд няма да е предизвикателство за българските корабостроителни фабрики. Копието на „ Радецки може да бъде издигнато и във варненска корабостроителница и по-късно на личен ход около морския бряг и през делтата на Дунав да се придвижи до Козлодуй.
Съвременният „ Радецки “ е тъкмо копие на именития параход, от който Ботев и неговите четници слизат на Козлодуйския бряг, с цел да тръгнат към врачанския Балкан. Корабът е издигнат през 1966 година със средства, събрани от 1 200 000 български деца. Пресъздаден е в Русенската корабостроителница, като негова база е влекачът „ Пловдив ”, пуснат на вода през 1951 година Той отговарял по размери и се задвижвал със странични гребни колела, сходно на истинския австрийски параход. При основаването на кораба имитация са употребени остарели чертежи, фотоси и спомените на бояджията на истинския параход, нарязан за скрап в Австрия през 1924 година
„ Радецки ” е единственият пътуващ кораб-музей в Европа, като реализира туристически пътувания от април до октомври. В него съществува експозиция, в която могат да се видят скъпи реликви като знамето на Ботевата чета, униформи на Ботеви четници и последните писма, писани от воеводата Христо Ботев на борда на кораба.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ