Русия ще изучава Слънцето чрез специални сателити
Инженери от Младежкия галактически център на Московския държавен механически университет " Бауман " са създали спътници, които ще употребяват отварящо се в Космоса платно за смяна на параметрите на орбитата си. Извеждането в орбита на две такива устройства може да се реализира през декември 2019 година, оповестява БГНЕС, базирайки се на РИА Новости.
" Разчитаме, че това ще стане през декември тази година ", сподели представителят на Младежкия галактически център Анатолий Шаповалов. Той добави, че към момента не е ясно на коя съответна ракета спътниците ще летят като обвързван товар.
Устройствата, създадени взаимно с Физическия институт " Лебедев " на Руската академия на науките, се назовават " Ярило ". Те са основани за проучване на Слънцето в рентгеновия диапазон.
Устройствата могат да трансформират орбитата си благодарение на въртящо платно. След като влезе в орбитата, спътникът се разгъва благодарение на маховици и магнитни намотки, а генерираната центробежна мощ изправя платно. На надморска височина от 600 километра, където се възнамерява да бъдат изпратени двата спътника " Ярило ", този дизайн може да работи единствено като аеродинамична спирачка заради много плътната атмосфера.
" Получаваме следено рухване, започваме да забавяме скоростта и ги спускаме. С тяхна помощ можете да извеждате спътници в орбита, можете да се спуснете в по-ниска орбита ", сподели Шаповалов, добавяйки, че те са оборудвани със система за повторна приложимост, т.е. след прекосяването към мечтаната орбита, платно може да бъде сгънато.
Следващата стъпка може да бъде спътник за полет до Луната - там ще бъде допустимо да се осъществя изцяло технологията на слънчевото платно. Според специалисти от центъра, от една геостационарна орбита (около 36 хиляди километра над Земята), сателит с такова платно може да лети до Луната след две години.
" Разчитаме, че това ще стане през декември тази година ", сподели представителят на Младежкия галактически център Анатолий Шаповалов. Той добави, че към момента не е ясно на коя съответна ракета спътниците ще летят като обвързван товар.
Устройствата, създадени взаимно с Физическия институт " Лебедев " на Руската академия на науките, се назовават " Ярило ". Те са основани за проучване на Слънцето в рентгеновия диапазон.
Устройствата могат да трансформират орбитата си благодарение на въртящо платно. След като влезе в орбитата, спътникът се разгъва благодарение на маховици и магнитни намотки, а генерираната центробежна мощ изправя платно. На надморска височина от 600 километра, където се възнамерява да бъдат изпратени двата спътника " Ярило ", този дизайн може да работи единствено като аеродинамична спирачка заради много плътната атмосфера.
" Получаваме следено рухване, започваме да забавяме скоростта и ги спускаме. С тяхна помощ можете да извеждате спътници в орбита, можете да се спуснете в по-ниска орбита ", сподели Шаповалов, добавяйки, че те са оборудвани със система за повторна приложимост, т.е. след прекосяването към мечтаната орбита, платно може да бъде сгънато.
Следващата стъпка може да бъде спътник за полет до Луната - там ще бъде допустимо да се осъществя изцяло технологията на слънчевото платно. Според специалисти от центъра, от една геостационарна орбита (около 36 хиляди километра над Земята), сателит с такова платно може да лети до Луната след две години.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ