Дископатия измъчила Ламбо в Берлин
Инжекции и диети в „ На всеки километър “
Докато снимахме първите и вторите серии от „ На всеки километър “, то не бяха пътувания, то не бяха морета, то не бяха планини... Из България, само че и из чужбина. Много срещи имахме с хората. Моите сътрудници бяха известни артисти, а аз бях световнонеизвестният. Бях въвеждан от Гришата и от Черкела. Еуфория – същински безпорядък. Силни прекарвания, даже от здравословен темперамент, въпреки че тогава бях млад. Живеехме в източната част на Берлин, само че снимахме в западната. Бях с невероятна рецесия на дископатия. Всяка заран ме водеха в клиника, в която ми правеха инжекции за блокиране на болката. Иначе нямаше да устоя фотосите, а толкоз крив воин нямаше по какъв начин да покажем на публиката. Но единствено аз знам какво съм преживявал.
Георги Черкелов притежаваше доста фино възприятие за комизъм. Когато започнахме вторите серии, стартира и рецесията с моето напълняване. Отдадох се на някакви диви диети. Стисках зъби и гладувах като куче. А Черкела все ми викаше: “Хъшче, вземи, бе, не се мъчи, рано ти е още " и ми подхвърляше бял ухаен самун.
До " На всеки километър " съвсем никой не ме беше чувал. Приятелите ме знаеха като Ламбо, Цапето, душата на компанията. Мацките си падаха по мен. А аз желаех всички да ме харесват, да съм им приветлив. Скоро обаче разбрах, че това няма по какъв начин да стане, а и не е належащо. Преживявах мощно репликите зад тила си. Сега звезди под път и над път. Но тогава си беше събитие, когато влезеш в механа и всички стопират да ядат и да пият, с цел да те гледат.
Шаш и суматоха във „ Време разделно “
Първата ми роля във Военния спектакъл беше Венецианецът от “Време разделно ” - една такава лабилна, разказвателна, абе, нещо имаше… Но въпреки всичко ми беше първа изява - откакто съм бил Стефан Данаилов от “На всеки километър ”, трябваше да се оправя. Тогава слепите доста идваха на представления. Сядаха на първите три реда и започваха да наблюдават действието с наведени напред глави. Но първоначално не знаех тая работа. И на едно четвърто-пето зрелище напряко се шашнах – играя и виждам няколко реда, които не желаят да ме гледат. Какво става? Тия хора очевидно не могат да ме понасят. Разцентровах се, имах монолог, обърках го… Бързах, единствено и единствено да изляза от сцената. Открих Кокаланов, който беше инспициентът, и го запитвам: “Коко, какво става, бе, братче? ”. “А, майна, не знаеш ли, това са слепите – имат проведено, те гледат всичко ”. А сред нас и публиката постоянно има почит. Забрави ли тя, че те гледа, и стартира ли да те усеща, значи си приключил работата си. Както споделяше Методи /Андонов/, Бог да го елементарни, един момент на сцената публиката да е с теб, един момент от два часа и половина, значи си съумял. Разбира се, той говореше за гениалните артисти.
Политиката не е за създателя
Политиката не е за създателя, тъй като тя в множеството случаи му пречи. През годините, през които съм в нея - първо като народен представител, след това като министър, а след това още веднъж като народен представител, изгубих някои от опциите да върша това, което най-добре умея – да бъда артист. Никога не съм се изживявал като политик. Влязох в политиката с цялостното схващане за всичко, което ме чака.
Докато снимахме първите и вторите серии от „ На всеки километър “, то не бяха пътувания, то не бяха морета, то не бяха планини... Из България, само че и из чужбина. Много срещи имахме с хората. Моите сътрудници бяха известни артисти, а аз бях световнонеизвестният. Бях въвеждан от Гришата и от Черкела. Еуфория – същински безпорядък. Силни прекарвания, даже от здравословен темперамент, въпреки че тогава бях млад. Живеехме в източната част на Берлин, само че снимахме в западната. Бях с невероятна рецесия на дископатия. Всяка заран ме водеха в клиника, в която ми правеха инжекции за блокиране на болката. Иначе нямаше да устоя фотосите, а толкоз крив воин нямаше по какъв начин да покажем на публиката. Но единствено аз знам какво съм преживявал.
Георги Черкелов притежаваше доста фино възприятие за комизъм. Когато започнахме вторите серии, стартира и рецесията с моето напълняване. Отдадох се на някакви диви диети. Стисках зъби и гладувах като куче. А Черкела все ми викаше: “Хъшче, вземи, бе, не се мъчи, рано ти е още " и ми подхвърляше бял ухаен самун.
До " На всеки километър " съвсем никой не ме беше чувал. Приятелите ме знаеха като Ламбо, Цапето, душата на компанията. Мацките си падаха по мен. А аз желаех всички да ме харесват, да съм им приветлив. Скоро обаче разбрах, че това няма по какъв начин да стане, а и не е належащо. Преживявах мощно репликите зад тила си. Сега звезди под път и над път. Но тогава си беше събитие, когато влезеш в механа и всички стопират да ядат и да пият, с цел да те гледат.
Шаш и суматоха във „ Време разделно “
Първата ми роля във Военния спектакъл беше Венецианецът от “Време разделно ” - една такава лабилна, разказвателна, абе, нещо имаше… Но въпреки всичко ми беше първа изява - откакто съм бил Стефан Данаилов от “На всеки километър ”, трябваше да се оправя. Тогава слепите доста идваха на представления. Сядаха на първите три реда и започваха да наблюдават действието с наведени напред глави. Но първоначално не знаех тая работа. И на едно четвърто-пето зрелище напряко се шашнах – играя и виждам няколко реда, които не желаят да ме гледат. Какво става? Тия хора очевидно не могат да ме понасят. Разцентровах се, имах монолог, обърках го… Бързах, единствено и единствено да изляза от сцената. Открих Кокаланов, който беше инспициентът, и го запитвам: “Коко, какво става, бе, братче? ”. “А, майна, не знаеш ли, това са слепите – имат проведено, те гледат всичко ”. А сред нас и публиката постоянно има почит. Забрави ли тя, че те гледа, и стартира ли да те усеща, значи си приключил работата си. Както споделяше Методи /Андонов/, Бог да го елементарни, един момент на сцената публиката да е с теб, един момент от два часа и половина, значи си съумял. Разбира се, той говореше за гениалните артисти.
Политиката не е за създателя
Политиката не е за създателя, тъй като тя в множеството случаи му пречи. През годините, през които съм в нея - първо като народен представител, след това като министър, а след това още веднъж като народен представител, изгубих някои от опциите да върша това, което най-добре умея – да бъда артист. Никога не съм се изживявал като политик. Влязох в политиката с цялостното схващане за всичко, което ме чака.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ