Инициативният комитет за защита на потребителите сезира еврокомисаря по земеделие

Инициативният комитет за отбрана на потребителите сезира еврокомисаря по земеделие и развиване на селските региони Фил Хоган за казуса със загубата на българските географски означения. Председателят на комитета Пейо Майорски входира през днешния ден писмо до комисар Хоган в постройката на Европейската комисия в София, оповестиха от неправителствената организация.

Вижте цялата писмо до еврокомисаря:

ДО:
Г-Н ФИЛ ХОГАН
КОМИСАР Пожарна охрана ЗЕМЕДЕЛИЕ И
РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

УВАЖАЕМИ КОМИСАР ХОГАН,

Обръщаме се към Вас по отношение на казуса за отбраната на българските обичайни храни „ Българско кисело мляко “, „ Българско бяло саламурено сирене “, „ Български кашкавал “, „ Кашкавал Балкан “, „ Карловска луканка “, „ Карловски луканков колбас “, „ Лютеница Първомай “ и „ Българска боза “. Категорично се противопоставяме на невиждания напън от Ваша страна и Европейската комисия с изпратеното на 25.01.2018 год. писмо до България и българските институции за неотложно преустановяване на закрилата върху географските означения за обичайни български храни. В противоположен случай страната е застрашена с наказателна процедура пред Съда на Европейския съюз. Образувана е и кореспонденция № 2017/4062 по разказа на Европейска комисия.

В Народното събрание е импортиран план за Закон за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, който се планува да бъде признат до 31 юли 2018 година В него се планува отпадане на опцията за национална регистрация на географски означения на аграрни артикули и храни, които попадат в обсега на Регламент на Европейски Съюз 1151/2012 год. по отношение на схемите за качество на селскостопанските артикули и храни. Това се реализира със основаването на нов член 51а, който изключва от национална регистрация географски означения за тези артикули. Това, че ще отпадне бъдещата опция за регистрация на географски означения за тези храни по народен ред не основава проблем за никого. Такова решение би било в духа на основаването на общностна единна отбрана.

Огромния проблем който се основава за българските консуматори, производители и търговци е, че оферти ЗИД за ЗМГО се планува преустановяване на досегашната регистрация на описаните по горе географски означения от влизането на Закона в действие. (§ 4. от ЗИД за ЗМГО). Именно и за това е огромния напън на Европейска комисия, разпрострян се чак до това императивно да се желае противоположна мощ на Закона. Иска се от България да не дава протекция на наименованията на тези храни освен за вбъдеще, а със задна дата, считано от приемането на България в Европейски Съюз през 2007 год. да заличи към този момент получената национална регистрация. Целта на това е да се лишат всички български производители, ползватели на географски означения от правото да търсят обезщетение, в случай че някой е нарушил законните им права в предишното. Стига се до там, че българската страна е принуждавана от Европейска комисия да одобри закон в който категорично да се планува в § 7 на ЗИД на ЗМГО, че „ Производството за нарушавания на права върху географски означения за аграрни артикули или храни, които попадат в обсега на Регламент (ЕС) 1151/12, по които няма влезнали в действие решения се приключват, а влезлите в действие, само че неизпълнени решения не подлежат на осъществяване. Това е юридически парадокс, който би имал доста съществени последствия.

Географските означения на посочените по горе обичайни български храни ще останат без протекция три дни след обявяване на промените на Закона за марките и географските означения в Държавен вестник. Вписаните ползватели на тези географски означения имат единствената опция да се записват в Европейската комисия по реда на упоменатия към този момент Регламент на Европейски Съюз 1151/2012 год. Това обаче е дълга процедура, зависеща напълно от волята на Брюксел, с неразбираем резултат и времева рамка. Съобразно разпоредбите за тази регистрация, е планувана национална фаза на процедура, която се прави от Министерство на Земеделието и храните и би лишила към една година при най-оптималното й осъществяване. Ако настъпят затруднения може да стигне и до две години. Едва тогава Министърът на Земеделието и храните може да изпрати поръчката в Брюксел.

Ако промените в Закона за марките и географските означения бъдат признати във типа и периодите, за които упорства Европейската комисия, също по този начин ще бъде отстранена и базовата национална регистрация на български географски означения, които се употребяват с интернационална отбрана в чужбина по реда на Лисабонската конвенция за протекция на наименованията за генезис и тяхната интернационална регистрация. Ефектът от това е, че български географски означения, ползващи се с интернационална отбрана в 28 страни, измежду които огромни пазари като Франция и Италия, внезапно ще бъдат лишени от тази отбрана заради отпадане на националните им регистрации. Така задграничните производители в тези 28 страни ще се окажат с „ развързани ръце” да оферират свободно фалшификати на българско кисело мляко и българско саламурено сирене, в това число и да ги внасят и популяризират на българския пазар. Ето за какво ние настояваме промените в Закона за марките и географските означения да не бъдат одобрявани в оферти тип от българското държавно управление и Народното събрание, до момента в който не бъде реализирано съглашение с Европейска комисия за регистрацията на предпазените все още по народен ред географски означения.

На 14 юли 1992 година съществуващият тогава Съвет на Европейските общности приема Регламент (ЕИО) № 2081/92 по отношение на отбраната на географските инструкции и наименованията за генезис на селскостопанските и хранителни артикули. Това е първата стъпка за основаване на обединен указател на тези географски означения и на тяхната изключителна общностна протекция. В член 17 обаче на този правилник се дава опция на държавите-членки да осведомят Комисията за това кои от техните предпазени означения или, в държавите-членки, където не съществува система на отбрана, кои от означенията, открити посредством използването им, желаят да записват според него. В точка 2 на същия член 17 се планува експлицитното обвързване Комисията да записва тези означения без да се ползва процедурата по възражения. На 20 март 2006 година Съветът на европейския съюз приема Регламент (ЕО) № 510/2006 по отношение на закрилата на географски инструкции и наименования за генезис на аграрни артикули и храни. В него с едно изменение от 20 ноември 2006 година (Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета) се основава параграф 11 на член 5. Ето какво гласят неговите разпореждания:
„ Член 5:
11. В случая на България и Румъния националната отбрана на географските означения и наименования за генезис, които съществуват към датата на тяхното присъединение, може да продължи дванадесет месеца след датата на присъединението им. Когато заявката за регистрация според сегашния правилник се изпрати на Комисията до края на гореспоменатия интервал, тази отбрана се приключва на датата, на която е взето решението за регистрацията според сегашния правилник. Последиците от такава национална отбрана, когато обещано название не е записано според сегашния правилник, са отговорност само на засегнатата страна членка. “
На 21 ноември 2012 година Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз, одобряват Регламент (ЕС) № 1151/2012 по отношение на схемите за качество на селскостопанските артикули и храни. Този правилник влиза в действие от 27 декември 2012 година и анулира цитирания по горе Регламент (ЕО) № 510/2006. Вярно е, че той заменя огромна част от старите текстове, само че текста на член 5, § 11 не е сред тях. (Видно от Приложение II към Регламента „ Таблица на сходството, посочена в член 58, параграф 2, оповестена в Официален вестник на Европейския съюз 14.12.2012 година L 343/28).
От всичко това излиза наяве следното:
1. Всички предпазени по народен ред географски означения (с доста малко изключения касаещи родови наименования на продукти) съществуващи преди приемането на тези европейски регулации през 1992 година са вписани в европейския обединен указател. Нещо повече, дава се опция на държавите-членки, където не съществува система на отбрана, да посочат кои от означенията, открити посредством използването им, желаят да записват според него. И Комисията е задължена да ги записва, без да се ползва процедурата по възражения.
По същия метод е процедирано и с географските означения употребили се с национална отбрана от държавите-членки включили се по-късно. Всички които са имали национална отбрана са вписвани в регистъра на Комисията, в случай че не съответстват с други вписани такива и едвам тогава са загубвали националната си протекция.
2. С Регламент (ЕО) № 510/2006 признат през 2006 година се планува, че националната отбрана на географските означения и наименования за генезис, които съществуват към датата на присъединението на България и Румъния в Европейски Съюз, може да продължи дванадесет месеца след датата на присъединението им. Това обаче се отнася единствено за съществуващите преди 01.01.2007 год. географски означения и наименования за генезис.
Може би България е трябвало да съобрази законодателството си с духа на този правилник, само че не го е направила. В тази връзка би трябвало да се уточни, че в никой от цитираните регламенти няма експлицитна възбрана за съществуването на национална протекция. Това пък може би е пропуск на Европейската комисия.
3. В интервала от приемането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 год. до 27 декември 2012 год., когато влиза в действие настоящия сега Регламент № 1151/2012 Българската страна продължава да записва географски означения и да им дава национална протекция. Нещо повече, по самодейност на Правителството през 2010 година се подхваща необятно оповестена в медиите масирана акция, за отбрана на географски означения на обичайните млечни артикули. Това се приема извънредно положително както от производителите, по този начин и от потребителите. Регистрират се няколко географски означения в Патентното ведомство. Тогава Европейската комисия мълчи. Нима не е схванала за това. Нима тогава дейностите на България не са били в несъгласие с европейското законодателство. Нещо повече, изготвяйки плана за Регламент № 1151/2012 не се плануват текстове, които да регламентират, какво се случва с подадените поръчки за регистрация и записаните до този миг географски означения по народен ред.
Явно няма еднопосочна възбрана за регистрация на географски означения по народен ред. Това е преценка на страната членка. Българската страна е решила за оправдано да дава такава протекция. Ако се реши, че тя би трябвало да отпадне, това би трябвало да стане като съществуващите географски означения ползващи се досега национална отбрана би трябвало бъдат вписани в регистъра на Комисията, в случай че не съответстват с други вписани такива и едвам тогава да изгубят националната си протекция.
Огромният проблем, който се основава за българските и европейски консуматори, е че с промените в закона се планува преустановяване на досегашната регистрация на описаните географски означения. От България се желае да не дава протекция на наименованията на тези храни освен за в бъдеще, само че и със задна дата, считано от приемането на страната в Европейски Съюз през 2007 год. Смятаме, че зад измененията се крият лобистки ползи на производители и търговци от други държави-членки, които може би са нарушили нечии права в предишното и в този момент са застрашени от правосъдно гонене за това и които от дълго време желаят да изпълнят българския пазар с нискокачествени млечни и месни артикули. В същото време изрично е отхвърлено настояването от България за бърза и опростена процедура за регистрация на съществуващите географски означения, ползващи се с национална отбрана сега.

Закрилата на географските означения е изключително значима, тъй като в случай че тя отпадне, те ще могат да се употребяват недобросъвестно и ще се нанесат вреди на потребителите, на репутацията на самите артикули и регионите, в които се създават. По отношение на потребителите, географското обозначение дава гаранция за високо качество на продуктите и опция за избор съгласно другите потребности. За географското място, където се създават артикули, предпазени с географско обозначение, изгодата е, че това води до световно развиване на съответния регион, с помощта на основаването на работни места, повишение известността на района и следващо развиване на земеделие, промишленост и туризъм. Докато работи закрилата върху записаните географски съществува възбрана за неоторизираното им потребление. Ако тази протекция отпадне от лятото на тази година, всеки производител или търговец в Европейски Съюз ще може да ги използва при етикетирането на предлаганите от него артикули на пазара. Най-потърпевши от обстановката ще бъдат потребителите, които ще бъдат заблуждавани, тъй като тези артикули ще стартират да се оферират със подозрително качество и фалшифицирани.

УВАЖАЕМИ КОМИСАР ХОГАН,

Настояваме за реализиране на компромис за отбрана наименованията на българските обичайни храни и да не допускате прекратяването на националната протекция преди вписването им в единния указател на Европейската комисия. Препоръчваме да се планува рационален период, в който да се организира процедурата за регистриране на съществуващите географски означения по облекчена процедура в европейския указател, в случай че не съответстват с други такива и едвам тогава да изгубят националната си протекция.
Надяваме се, че ще вземете ограничения в полза на потребителите на вътрешния ни пазар, само че по този начин и на интернационалните пазари, на които се продават „ Българско кисело мляко “, „ Българско бяло саламурено сирене “, „ Български кашкавал “, „ Кашкавал Балкан “, „ Карловска луканка “, „ Карловски луканков колбас “, „ Лютеница Първомай “ и „ Българска боза “. Тези ограничения биха довели още до отбрана на българските аграрни производители и преработватели.
Вярваме, че ще получим Вашето подпомагане за отбрана на европейските консуматори, аграрни производители и преработватели!

С почитание,
Пейо Майорски
Комитет за отбрана на потребителите, България