ТУ-София отбеляза 65 години телевизия в България
Инициативата идва през 50-те години от проф. инж. Кирил Тодоров Кирков
Телевизията в България датира отпреди 65 години (източник: Техническия университет – София)
Техническия университет-София празнува през вчерашния ден 65 години от първото телевизионно предаване в България и Балканския полуостров, както и 60 години от основаването на Българската национална телевизия. На 16 май се означават и 105 години от рождението на проф. инж. Кирил Тодоров Кирков, чиято е концепцията за основаване на телевизия в България.
През 1951 година екип от запалянковци в Катедрата по радиотехника и физика в Машинно-електротехническия институт (днес Технически университет – София) стартира работа по предаване на облици на разстояние. Идеята за телевизия е на тогавашния доцент Кирил Кирков, който повлиян от информациите за телевизионни излъчвания в чужбина, предлага на проф. Саздо Иванов – тогавашен ректор на института – да стартират опити за основаването на телевизия у нас.
След усилена работа, в края на 1952 година идват и първите сполучливи опити за предаване на ефирен облик. На 16 май 1953 година за първи път е осъществено устойчиво телевизионно предаване – по кабел от една зала до друга. Предаването е било напълно малко – единствено няколко минути. Предадена е фотографията на проф. Ангел Балевски, описаха от ТУ-София.
Отначало облиците се следят на място, с конструиран в института ефирен правоприемник. По-късно се употребява финален модел руски тв приемник „ Ленинград — Т-2 “, благодарение на който се контролират останалите предаватели, съгласно условията на избрания стандарт. На покрива на „ Политехниката ” – постройката на МЕИ против паметника на Васил Левски в София – са сложени две предавателни антени: 20-метрова за предаване на изображение и 10-метрова за звука.
Катедра „ Радиокомуникации и видеотехнологии “ на Факултета по телекомуникации при Техническия университет – София именува лаборатория по телевизия на проф. инж. Кирил Тодоров Кирков – основател и член на научния колектив, осъществил първото телевизионно предаване в България (източник: Техническия университет – София)
В началото на 1953 година и по-късно през 1954 година се вършат сполучливи опитни телевизионни предавания. В навечерието на 1 май 1954 година е осъществено и първото публично предаване по безжичен път. След тази дата пробният център на МЕИ стартира постоянни излъчвания един път седмично, а след септември 1954 година – два пъти седмично.
Телевизионната инсталация се състои от една камера и остаряла киномашина, а Българската кинематография дава филми, които първото българско телевизионно студио в МЕИ излъчва.
Построената телевизионна предавателна уредба приемливо популяризира кинофилми на разстояние от няколко километра в региона на цяла София. Проектира се да бъдат направени нови усъвършенствания, с цел да бъде уголемен кръгът на работата.
На 7 ноември 1954 година телевизионният екип на „ Политехниката “ придвижва цялата си уредба и инсталация в остарялата постройка на хотел „ България ” и реализира първото живо външно телевизионно предаване. Камерата е ситуирана на балкона на постройката на улица „ Васил Левски ” № 1 в столицата, а телевизионното лъчение се следи от няколко тв приемника, ситуирани към площада.
Опитният ефирен център, издигнат във МЕИ, стартира постоянни пробни излъчвания. Първото предаване се състои на 7 ноември в 22:00 часа. Излъчени са два късометражни спортни прегледа. Първоначално предаванията се организират два пъти седмично — вторник от 10:30 ч. и събота от 22:00 часа.
През 1956 година по план на Димитър Мишев и Атанас Венков е направена първата изпитателна телевизионна таблица, през 1957 година е създаден и втори вид, който се употребява от малкия екран до 1960 година Мощността на предавателя е увеличена до 150 вата.
Телевизионен правоприемник Темп (източник: Техническия университет – София)
Започва да се разисква въпросът за народен ефирен предавател, експертите от пробния център вземат участие в съвещанията в Министерството на известията като специалисти. Дискутира се къде да се построи новият предавател, от кое място да се достави апаратурата и от какъв вид да е тя. Решено е в София да се построи радиорелейна и телевизионна кула.
През 1959 година от пробният център при МЕИ не престават постоянните телевизионни излъчвания два пъти седмично. Строежът на софийската телевизионна кула завършва за рекордните единадесет месеца. На 1 ноември 1959 година е осъществено първото (неофициално) предаване от новата телевизионна кула.
Първото предаване на Българската телевизия е директното лъчение на 7-мо ноемврийската манифестация от град София. С думите на представителя в 9:45 ч. „ Внимание, излъчваме в ефир ”, се слага началото на професионалната телевизия в България. Предават три камери, ситуирани надлежно: една на балкона на Националната художествена изложба и две, предаващи от Мавзолея на Георги Димитров и от магазина пред Концертното бюро (на ъгъла на улиците „ Васил Левски ” и „ Цар Освободител ”).
В същия ден от телевизионната станция на МЕИ се излъчва единствено телевизионна таблица, като в часовете 19:05, 19:15 и 19:25 е предадено следното известие: „ Днес за първи път Софийската телевизионна станция – сегашната Национална телевизия стартира своите излъчвания. На колектива пожелаваме сполучлива работа! ”.
Предаванията на МЕИ, предавани в дните вторник и събота, не престават чак до края на 1960 година След тази дата колективът, осъществил първите телевизионни излъчвания в България, стартира научна работа по въвеждането на цветната телевизия.
На 26 декември 1959 година става формалното разкриване на Българската телевизия. Първият програмен ден на Българската телевизия е формиран от три съществени блока. В първия блок с дълготрайност един час е произнесено слово и са връчени награди на челници строители, работили по градежа на телевизионната кула. Излъчени са също и поздравления от малките екрани на социалистическите страни до БТ.
Вторият блок е имал времетраене два часа — празничен концерт. От 21:00 ч. до 22:30 ч. е предаден българо-съветският игрален филм „ В навечерието ”. Първоначално малкия екран е основна редакция при Българското радио, има 2-3 камери и програмен личен състав от двадесет и двама души, а първи основен редактор е Борислав Петров. През 1960 година програмата се излъчва три пъти седмично от 18:00 до 22:30 ч. На 20 юли 1960 година в 20:00 часа е излъчена първата емисия на осведомителната емисия „ По света и у нас ”.
През 1960 година е инсталиран предавател на връх Ботев, с чиято мощ от 20 киловата се обезпечава към 17-21% покритие на страната. През 1961 година са пуснати предаватели в Перник, Пловдив, Русе. До 1965 година към 40% от територията на страната е покрита с ефирен сигнал, а към 1966 година покритието е към 60%. От 1965 година Българската телевизия излъчва ежедневни стратегии.
Телевизията в България датира отпреди 65 години (източник: Техническия университет – София)
Техническия университет-София празнува през вчерашния ден 65 години от първото телевизионно предаване в България и Балканския полуостров, както и 60 години от основаването на Българската национална телевизия. На 16 май се означават и 105 години от рождението на проф. инж. Кирил Тодоров Кирков, чиято е концепцията за основаване на телевизия в България.
През 1951 година екип от запалянковци в Катедрата по радиотехника и физика в Машинно-електротехническия институт (днес Технически университет – София) стартира работа по предаване на облици на разстояние. Идеята за телевизия е на тогавашния доцент Кирил Кирков, който повлиян от информациите за телевизионни излъчвания в чужбина, предлага на проф. Саздо Иванов – тогавашен ректор на института – да стартират опити за основаването на телевизия у нас.
След усилена работа, в края на 1952 година идват и първите сполучливи опити за предаване на ефирен облик. На 16 май 1953 година за първи път е осъществено устойчиво телевизионно предаване – по кабел от една зала до друга. Предаването е било напълно малко – единствено няколко минути. Предадена е фотографията на проф. Ангел Балевски, описаха от ТУ-София.
Отначало облиците се следят на място, с конструиран в института ефирен правоприемник. По-късно се употребява финален модел руски тв приемник „ Ленинград — Т-2 “, благодарение на който се контролират останалите предаватели, съгласно условията на избрания стандарт. На покрива на „ Политехниката ” – постройката на МЕИ против паметника на Васил Левски в София – са сложени две предавателни антени: 20-метрова за предаване на изображение и 10-метрова за звука.
Катедра „ Радиокомуникации и видеотехнологии “ на Факултета по телекомуникации при Техническия университет – София именува лаборатория по телевизия на проф. инж. Кирил Тодоров Кирков – основател и член на научния колектив, осъществил първото телевизионно предаване в България (източник: Техническия университет – София)
В началото на 1953 година и по-късно през 1954 година се вършат сполучливи опитни телевизионни предавания. В навечерието на 1 май 1954 година е осъществено и първото публично предаване по безжичен път. След тази дата пробният център на МЕИ стартира постоянни излъчвания един път седмично, а след септември 1954 година – два пъти седмично.
Телевизионната инсталация се състои от една камера и остаряла киномашина, а Българската кинематография дава филми, които първото българско телевизионно студио в МЕИ излъчва.
Построената телевизионна предавателна уредба приемливо популяризира кинофилми на разстояние от няколко километра в региона на цяла София. Проектира се да бъдат направени нови усъвършенствания, с цел да бъде уголемен кръгът на работата.
На 7 ноември 1954 година телевизионният екип на „ Политехниката “ придвижва цялата си уредба и инсталация в остарялата постройка на хотел „ България ” и реализира първото живо външно телевизионно предаване. Камерата е ситуирана на балкона на постройката на улица „ Васил Левски ” № 1 в столицата, а телевизионното лъчение се следи от няколко тв приемника, ситуирани към площада.
Опитният ефирен център, издигнат във МЕИ, стартира постоянни пробни излъчвания. Първото предаване се състои на 7 ноември в 22:00 часа. Излъчени са два късометражни спортни прегледа. Първоначално предаванията се организират два пъти седмично — вторник от 10:30 ч. и събота от 22:00 часа.
През 1956 година по план на Димитър Мишев и Атанас Венков е направена първата изпитателна телевизионна таблица, през 1957 година е създаден и втори вид, който се употребява от малкия екран до 1960 година Мощността на предавателя е увеличена до 150 вата.
Телевизионен правоприемник Темп (източник: Техническия университет – София)
Започва да се разисква въпросът за народен ефирен предавател, експертите от пробния център вземат участие в съвещанията в Министерството на известията като специалисти. Дискутира се къде да се построи новият предавател, от кое място да се достави апаратурата и от какъв вид да е тя. Решено е в София да се построи радиорелейна и телевизионна кула.
През 1959 година от пробният център при МЕИ не престават постоянните телевизионни излъчвания два пъти седмично. Строежът на софийската телевизионна кула завършва за рекордните единадесет месеца. На 1 ноември 1959 година е осъществено първото (неофициално) предаване от новата телевизионна кула.
Първото предаване на Българската телевизия е директното лъчение на 7-мо ноемврийската манифестация от град София. С думите на представителя в 9:45 ч. „ Внимание, излъчваме в ефир ”, се слага началото на професионалната телевизия в България. Предават три камери, ситуирани надлежно: една на балкона на Националната художествена изложба и две, предаващи от Мавзолея на Георги Димитров и от магазина пред Концертното бюро (на ъгъла на улиците „ Васил Левски ” и „ Цар Освободител ”).
В същия ден от телевизионната станция на МЕИ се излъчва единствено телевизионна таблица, като в часовете 19:05, 19:15 и 19:25 е предадено следното известие: „ Днес за първи път Софийската телевизионна станция – сегашната Национална телевизия стартира своите излъчвания. На колектива пожелаваме сполучлива работа! ”.
Предаванията на МЕИ, предавани в дните вторник и събота, не престават чак до края на 1960 година След тази дата колективът, осъществил първите телевизионни излъчвания в България, стартира научна работа по въвеждането на цветната телевизия.
На 26 декември 1959 година става формалното разкриване на Българската телевизия. Първият програмен ден на Българската телевизия е формиран от три съществени блока. В първия блок с дълготрайност един час е произнесено слово и са връчени награди на челници строители, работили по градежа на телевизионната кула. Излъчени са също и поздравления от малките екрани на социалистическите страни до БТ.
Вторият блок е имал времетраене два часа — празничен концерт. От 21:00 ч. до 22:30 ч. е предаден българо-съветският игрален филм „ В навечерието ”. Първоначално малкия екран е основна редакция при Българското радио, има 2-3 камери и програмен личен състав от двадесет и двама души, а първи основен редактор е Борислав Петров. През 1960 година програмата се излъчва три пъти седмично от 18:00 до 22:30 ч. На 20 юли 1960 година в 20:00 часа е излъчена първата емисия на осведомителната емисия „ По света и у нас ”.
През 1960 година е инсталиран предавател на връх Ботев, с чиято мощ от 20 киловата се обезпечава към 17-21% покритие на страната. През 1961 година са пуснати предаватели в Перник, Пловдив, Русе. До 1965 година към 40% от територията на страната е покрита с ефирен сигнал, а към 1966 година покритието е към 60%. От 1965 година Българската телевизия излъчва ежедневни стратегии.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ