Ингрид Бергман в ролята на Жана д'Арк в едноименния филм

...
Ингрид Бергман в ролята на Жана д'Арк в едноименния филм
Коментари Харесай

Лошите момичета на историята: Жана д’Арк – Девата от Орлеан

Ингрид Бергман в ролята на Жана д'Арк в едноименния филм от 1948 година И до през днешния ден превъплъщението на шведската актриса в ролята на Орлеанската дева се счита за едно от най-силните всред другите екранизации на тази история.

Previous Next Лошите девойки на историята: Жана д’Арк – Девата от Орлеан 5 юни, 2019 11:24 | от Десислава Михайлова | Личности

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта и бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат войнски качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в използването на тактики в борби.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами, които са обръщали тил на огнището или балните зали, с цел да се включат във военните дейности. Ще се уверите, че безусловно през цялата история има образци за дами, предпочели бойното поле и станали същински bad ass машини.

Това, което през днешния ден звучи като сюжет на научнофантастичен разказ можеше да се трансформира в действителност при започване на ХV в., когато тази страна е на крачка да поеме по пътя на Вавилон и Римската империя и да изчезне от историческата сцена. Това е един от най-мрачните интервали в историята на Франция. Страната към този момент е пометена от Черната гибел, която лишава хиляди животи, Англия и нейните бургундски съдружници са завзели огромна част от северните и югозападните й територии и по всичко проличава, че Стогодишната война (1337-1453) клони към победа за британския крал. В борбата при Аженкур (1415 г.) въпреки френските войски да превъзхождат британските в съответствие 6 към едно, те губят сражението, давайки отблъскващ брой жертви – над 9 000 души.

Те й дават името Жана без да осъзнават, че единствено 16 години по-късно цяла Франция ще го знае, а британските врагове ще треперят пред него. Осем години след раждането на Жана, френската кралица Изабела Баварска подписва позорен мир с Англия – първата половина от пророчеството – че жена ще изгуби Франция, се сбъдва. Предстои да се появи девата-спасителка.

 Jeanne d'Arc

Жана д’Арк е евентуално една от най-изследваните персони от Средновековието. Това може би се дължи на изобилието от извори за нейните думи и каузи. На Запад, за аналите от правосъдните процеси даже се счита, че са едни от най-ценните исторически източници изобщо. Поеми, хроники, сведения от очевидци – наподобява, че би трябвало да знаем всичко за Орлеанската дева, само че това напълно не е по този начин. Колкото и доста да са обстоятелствата, обликът на Жана д’Арк е затулен в мистичност и продължава за вълнува откривателите. Как това оскъдно селско момиче се появява на историческата сцена и беседва с Дофина на Франция – Шарл VII? Била ли е в действителност боговдъхновена или е страдала от някакво психическо разстройство? Имала ли е разбиране от военно дело? Била ли е просто жертвен агнец в огромната политика?

Жана д’Арк се ражда в Източна Франция, в земи правилни на френската корона, само че заобиколени от предателите – бургундци. Тя е едно от петте деца на Жак и Изабел, които са елементарни селяни. Била е необразована, макар че са непокътнати документи, на които е успявала да се подпише с името си – „ Жана “. Според непокътнатите сведения от процеса, тя е към 13-годишна, когато за първи път получава привидение. Пред нея се явяват архангел Михаил, св. Екатерина и св. Маргарет, които й споделят, че британските нашественици би трябвало да бъдат прогонени.

 Ambito_francese_-_Iolanda_d'Angi_,_duchessa_di_Lorena_e_di_Bar,_contessa_di_Vaud_mont
Йоланда Арагонска

По това време тя не е била единствената претендентка за „ момичето “, което ще избави Франция. И други са описвали видения, и други са желали да са въплъщението на преданието. Само през 1428 година има публични данни за над 20 души, които са желали да предадат известия на Дофина от името на Бог. Различното при Жана е, че е отговаряла на стремежите на една благородна дама в сянка и че е имала естествена просветеност. За първото има косвени доказателства, до момента в който за второто приказват остроумните й отговори по време на последвалия развой. Без да има родословие и финансова автономия, през 1429 година Жана се явява в двора на Дофина и е призната персонално от него. Тук основна роля изиграва Йоланда Арагонска – тъщата на Шарл VII. Изключително забавна персона, която освен е имала надзор над обширни територии, само че е упражнявала голямо въздействие в Двора и над самия Дофин. Основните митове, които пасват на облика на Жана идват от земите под нейно послушание, също по този начин тя е имала опцията да уреди сходна среща сред бедното момиче и Шарл. По времето, когато Жана се появява при Дофина и оповестява виденията си за Орлеан, Йоланда към този момент е подготвила подкрепление, което да изпрати на бойното поле.

Обикновено се счита, че Дофинът сякаш единствено това и чака и всички в неговото обграждане одобряват с отворени прегръдки благословеното момиче. Това е надалеч от историческата реалност. Шарл не е бил доверчив и подлага Жана на много дълъг разпит, който продължава няколко дни, съгласно някои историци много от въпросите припомнят полемиката, която по-късно се води по време на правосъдния развой. Едно от нещата, в които е желал да се убеди, е до каква степен при крах историята с това момиче ще навреди на името и престижът му.

Предрешена като мъж, тя е изпратена в Орлеан, който по това време е под блокада. Благородниците не са й имали доверие и не са я уведомявали за военните препоръки, само че все пак тя съумява да участва на тях. По това време тя печели и един от най-верните си съдружници – Жан II д’Алансон, на който предсказва да се пази от оръдията и по този начин го избавя. До края на живота й той остава един от най-верните й почитатели.

 Öèôðîâàÿ ðåïðîäóêöèÿ íàõîäèòñÿ â èíòåðíåò-ìóçåå Gallerix.ru
Шарл VII

Именно при Орлеан се случва първото знамение. Обсадата е била факт към този момент повече от половин година, само че след идването на Жана англичаните са принудени да се отдръпват единствено след 9 дни. За това оказва помощ обликът и вярата, която вдъхва девойката във военни доспехи, като че ли появила се от самите митове, носеща своето знаме с Иисус сред два ангела. Също по този начин настава и поврат в тактиката на французите, за който също се счита, че е в резултат на намесата на Жана, защото тя води яростни диспути с пълководеца Жан дьо Дюноа. По време на една от последните офанзиви, Жана е ранена от стрела сред врата и лявото рамо, само че насладата на англичаните не трае дълго, защото още същия следобяд тя се завръща на бойното поле.

За французите обсадата при Орлеан е първата победа след Аженкур, до момента в който англичаните не го считали за загуба, макар стотиците жертви. От този миг нататък, самата Жана стартира да се назовава „ Девата “, а по-късно историята ще й даде сантименталното име „ Орлеанската дева “, в чест на първия й огромен успех. Съществува спор измежду историците, до каква степен Жана взема ефективно присъединяване във военните акции. Според множеството тя не е просто знак, яздещ в бойни доспехи, а е имала действителни тактически визии. Източниците свидетелстват, че тя е проявявала бурни страсти преди набези, с които е целяла да всее боязън у враговете. Крещяла е против тях закани, които след това са ставали действителност. Фактите приказват, че тя е имала дълбоки знания за оръдията и тяхното потребление, евентуално заради скромния си генезис и опцията да комуникира с лекост с хора от разнообразни чинове във войската. След Орлеан тя съумява да завоюва на своя страна огромна част от командирите, които й се доверяват в последвалите 13 борби. Войските й не са били изключително милостиви, тъй като да вземем за пример при завладяването на Жаржу биват избити освен британските бойци, само че и 400-те граждани-предатели. Този облик на жестокост носи спомагателни дивиденти, защото най-малко 30 града по-късно се предават без пердах.

Тя е на върха на славата си, на фамилията й е дадена благородническа купа, войските и командирите й имат цялостно доверие, само че това е и началото на края. Тя става все по-популярна и мощна, което не е добре както за англичаните, по този начин и за Дофина. Победите на Жана дават на Шарл VII и на Йоланда нужната мощна позиция, от която те стартират да водят дейна дипломатическа политика, обръщайки тил на своята Дева. Военните елементи, командвани от Жана и продоволствията, с които разполагат, стават все по-оскъдни. На 23 май 1430 година, при нахлуване над бургундски лагер наоколо до Компиен, на военните елементи на Орлеанската дева е устроена засада и тя пада в плен на врага.

След залавянето й Шарл VII и Йоланда се дистанцират от нея и не й дават каквато и да е помощ или поддръжка, макар че по време на целия развой Жана нито се отмята от думите и делата си, нито уронва престижа на Дофина. Сподвижниците й се пробват да й оказват помощ и тя опитва няколко пъти да избяга от пандиза, даже единия път скача от кулата на крепостта, в която е затворена. За страдание всички тези опити се оказват безуспешни.

От самото начало, както се споделя, „ процесът намирисва “. В прорез на откритите правила той е формиран единствено от британски и бургундски свещеници, макар че още в самото му начало Жана упорства да има и френски представители. От архивите си проличава напрежението, което е било по време на разпитите и човек няма по какъв начин да не се възхити на хладнокръвието и интелигентността на едно 19-годишно момиче. На въпроса дали архангел Михаил й се е явил гол, Жана отговоря „ Нима желаете да кажете, че Бог не може да си разреши облекла? “, а когато я питат дали той е имал коса, тя още веднъж им отвърна с въпрос – „ Нима е трябвало да я отреже? “. Едни от най-известните й думи са отговора на въпроса дали се радва на Божията берекет, за който няма правилен отговор, тъй като каквото и да каже би било разкол. Нейният отговор е: „ Ако не съм – дано Бог ми я даде, а в случай че съм – дано Бог продължи да ми я дава. “ Изключително сериозна е и отбраната й против обвиняванията в обличане като мъж. Тя упорства да носи такива облекла и в пандиза от боязън да не бъде изнасилена. Освен това съгласно църковните закони, в случай че живота или достойнството на една жена са застрашени, тя има право да се облече като мъж. Във всички случаи, когато Жана е носела тези облекла е било по този начин, само че това не се приема от нейните обвинители.

 joan-of-arc-gettyimages-843192398-promo

По време на продължителните 30 минути, в които гори тялото й, пред очите й е повдигнат кръст – това е по нейна персонална молба, която е била задоволена от нейните екзекутори. Говори се, че последните й думи са „ Иисус “. След като умира тялото й е изгорено още 2 пъти, с цел да стане единствено на прахуляк, който е разпилян в река Сена. Целта на това е била да не оцелее никаква част от нея, която след това да бъде почитана.

Името на Жана обаче продължава да бъде очернено и единствено един човек не престава да търси правдивост за обвиняванията против нея и това е майка й Изабел. Благодарение на своето сладкодумство и неспирна битка да почисти името на щерка си, тя печели на своя страна инквизитора Жан Бреал и в интервала 1452-1456 година, по разпореждане на папа Каликст III се води още един, проверяващ развой. Разглежда се архива от първото дело, има показания от над 110 очевидци и с помощта на работата на Бреал, решението е в интерес на Жана и посмъртно тя е оповестена за почтена.

Още нейните съвременници величаят достиженията й и една от първите е писателката Кристин дьо Пизан, която разгласява поемата си „ Приказка за Жана д’Арк “ няколко дни след коронацията на Шарл VII. През XVI в. Орлеанската дева се трансформира в знак на Католическата лига, при започване на XIX в. публично е призната от Наполеон Бонапарт за един от знаците на Франция, а през 1920 година е канонизирана за светица.

Жана е възвеличавана от скулптори, чиито произведения са забележими и през днешния ден, била е демонизирана от велики писатели като Шекспир в неговата покруса „ Хенри VI “, а в киното обликът й е пресъздаван актриси като Ингрид Бергман, Мила Йовович и Лили Собиески. Мразена и обичана от съвременниците си, тя продължава да е източник за ентусиазъм за създателите, само че до някаква степен си остава мистерия за историците.

   
Източник: chr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР