Информация от космоса: Наблюдението от спътниците улеснява живота ни
Информация от космоса: Наблюдението от спътниците улеснява живота ни
Как спътниците се употребяват за следене, в кои области е уместно да се занимаваме със земеделие, по какъв начин по-добре да "дишаме", по какъв начин благодарение на отдалечено наблюдаване може да се дефинира местоположението на пожари и каква друга информация от космоса оказва въздействие върху всекидневието ни, без даже да допускаме за това, споделя красноярският академик Егор Задреев.
Когато погледнем в орбита към космоса - виждаме звезди. Когато погледнем в орбита към Земята - виждаме нашата планета. Целият въпрос и целият проблем са в това по какъв начин да гледаме Земята. Ако я погледнем като елементарен човек, ще забележим очертанията на моретата, океаните, континентите. Но ние ще я забележим в доста стеснен диапазон, като цяло от 300 до 700 нанометра разграничава човешкото око. А спътникът може да вижда във всевъзможен спектрален диапазон. Освен това, може да изреже всякаква част от спектралния диапазон. Тогава този откъс може да бъде обработен и по някакъв метод тази информация може да бъде употребена.
Това е целият принцип на отдалеченото наблюдаване: използваме "погледа", който спътникът хвърля върху нашата Земя, по-късно обработваме тази картина и получаваме значимата за нас информация.
Вторият плюс е, че спътникът лети непрестанно. Всичко, протичащо се на земята, което той снима, го прави в динамичност. Най-простият образец: следим по какъв начин пораства дадена растителност. Ако погледнем в този спектрален диапазон, в който се реализира процесът на фотосинтезата, можем елементарно да кажем: "Това растение интензивно расте". За да са зелени листата им, те всмукват тази част от спектъра, която е нужна за фотосинтезата. Затова, надлежно, ние няма да го забележим от спътника. Щом листата престанат да порастват, тогава тази светлина няма да се всмуква и ние ще ги забележим. Затова е доста елементарно да проследим през годината по какъв начин Земята изначало цъфти в резултат на климатичните промени и времето и по-късно увяхва. И в общи линии, ние за първи път от появяването на спътниците започнахме да гледаме Земята като едно цяло. Видяхме "зелената вълна" - по какъв начин се популяризира от юг на север по време на настъпването на лятото, а по-късно, назад, си отива.
С темпа на смяна на този зелен цвят (казано опростено) можем да оценим какъв брой дейно фотосинтезират нашите растения. Значи, можем да изчислим какъв брой бързо се образува новата биомаса. Например, с тези данни към този момент можем да оценим всичко, което се създава на планетата Земя. Можем да го вършим от година до година и да забележим по какъв начин изменението на климата визира този развой. И още повече в този момент, когато спътниците започнаха да виждат с по-висока резолюция... Сега размера на пикселите се доближава до десетки и стотици метри, което значи, че всеки аграрни производител може на всяка от своите ниви да има няколко точки, които да демонстрират по какъв начин се развива реколтата в съответния сектор. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ
Как спътниците се употребяват за следене, в кои области е уместно да се занимаваме със земеделие, по какъв начин по-добре да "дишаме", по какъв начин благодарение на отдалечено наблюдаване може да се дефинира местоположението на пожари и каква друга информация от космоса оказва въздействие върху всекидневието ни, без даже да допускаме за това, споделя красноярският академик Егор Задреев.
Когато погледнем в орбита към космоса - виждаме звезди. Когато погледнем в орбита към Земята - виждаме нашата планета. Целият въпрос и целият проблем са в това по какъв начин да гледаме Земята. Ако я погледнем като елементарен човек, ще забележим очертанията на моретата, океаните, континентите. Но ние ще я забележим в доста стеснен диапазон, като цяло от 300 до 700 нанометра разграничава човешкото око. А спътникът може да вижда във всевъзможен спектрален диапазон. Освен това, може да изреже всякаква част от спектралния диапазон. Тогава този откъс може да бъде обработен и по някакъв метод тази информация може да бъде употребена.
Това е целият принцип на отдалеченото наблюдаване: използваме "погледа", който спътникът хвърля върху нашата Земя, по-късно обработваме тази картина и получаваме значимата за нас информация.
Вторият плюс е, че спътникът лети непрестанно. Всичко, протичащо се на земята, което той снима, го прави в динамичност. Най-простият образец: следим по какъв начин пораства дадена растителност. Ако погледнем в този спектрален диапазон, в който се реализира процесът на фотосинтезата, можем елементарно да кажем: "Това растение интензивно расте". За да са зелени листата им, те всмукват тази част от спектъра, която е нужна за фотосинтезата. Затова, надлежно, ние няма да го забележим от спътника. Щом листата престанат да порастват, тогава тази светлина няма да се всмуква и ние ще ги забележим. Затова е доста елементарно да проследим през годината по какъв начин Земята изначало цъфти в резултат на климатичните промени и времето и по-късно увяхва. И в общи линии, ние за първи път от появяването на спътниците започнахме да гледаме Земята като едно цяло. Видяхме "зелената вълна" - по какъв начин се популяризира от юг на север по време на настъпването на лятото, а по-късно, назад, си отива.
С темпа на смяна на този зелен цвят (казано опростено) можем да оценим какъв брой дейно фотосинтезират нашите растения. Значи, можем да изчислим какъв брой бързо се образува новата биомаса. Например, с тези данни към този момент можем да оценим всичко, което се създава на планетата Земя. Можем да го вършим от година до година и да забележим по какъв начин изменението на климата визира този развой. И още повече в този момент, когато спътниците започнаха да виждат с по-висока резолюция... Сега размера на пикселите се доближава до десетки и стотици метри, което значи, че всеки аграрни производител може на всяка от своите ниви да има няколко точки, които да демонстрират по какъв начин се развива реколтата в съответния сектор. /БГНЕС