Информационната и скринингова кампания “Дойде ли ти до гуша? Не

Информационната и скринингова акция “Дойде ли ти до гуша? Не чакай, а действай! ” се възобнови през ноември с уебинар на тематика “Щитовидна жлеза и сърдечносъдов риск ”, проведен от Националната пациентска организация. 

На въпросите на пациенти с заболявания на щитовидната жлеза дадоха отговор ендокринологът доцент Александър Шинков от УСБАЛЕ “Акад. Иван Пенчев ” в София и кардиологът доктор Михаела Михайлова от Клиниката по пропедевтика на вътрешните заболявания на Александровска болница.

Публикуваме част от отговорите.

- Доц. Шинков, каква е връзката на щитовидната жлеза с заболяванията на сърдечносъдовата система?

- Хормоните на щитовидната жлеза въздействат директно на сърдечната функционалност, кръвоносните съдове и равнищата на холестерола. Защото щитовидните хормони играят роля за вярното действие на миокарда – сърдечния мускул, на способността му да се свива и разпуска, да изпомпва кръв и да я изпраща на всички места в организма.

По тази причина всяко нарушаване във функционалността на щитовидната жлеза ще докара до нарушавания в работата на сърдечносъдовата система. Звучи злокобно, само че преди достиженията на актуалната медицина хората със болести на щитовидната жлеза са умирали от сърдечна непълнота. Това и в този момент се случва, само че за благополучие, извънредно рядко – единствено при доста запуснати случаи, при пациенти, които с години не са се обръщали към лекарска помощ.

- Какво се случва, когато щитовидната жлеза престане да работи обикновено?

- Съществуват два „ сюжета “. Единият е да се усили производството на щитовидни хормони и да настъпи тиреотоксикоза. Вторият вид е да намалее производството на хормони и да настъпи хипотиреоидизъм. И при двете положения се поврежда функционалността на сърцето и съдовата система, само че по друг метод.  

Когато има повече щитовидни хормони от нужното (тиреотоксикоза), се учестява сърдечната активност, което значи, че сърцето прави повече работа и се нуждае от спомагателна сила. Освен това сърдечният мускул, подложен на огромно количество хормони за дълго време, се поврежда. 

- Д-р Михайлова, апелирам да обясните като кардиолог по какъв начин сърдечната патология се утежнява от проблеми на щитовидната жлеза?

- Свръхпродукцията на щитовидния хормон Т3 води до тахикардия. Но води освен до ускорение на естествения ни сърдечен темп, а и до появяването на патологични аритмии, каквито са предсърдните аритмии и най-често предсърдното мъждене. По тази причина при нас идват относително млади пациенти, без подлежащи болести, без хипертония, които внезапно получават първи припадък на предсърдно мъждене. В такива случаи наложително изследваме и равнището на щитовидните хормони. 

Имаме също пациенти с хипертонична болест, при които откритото лекуване престава да работи и внезапно се оплакват от мощно повишени горни граници на артериалното налягане. В тези случаи също подозираме хиперфункция на щитовидната жлеза.  

Ускореният сърдечен темп покачва потребностите от О2 и когато сърцето към този момент е повредено от съществуваща коронарна болест – атеросклеротични плаки в артериите, които хранят сърцето, има действителен риск симптоматиката да се задълбочи – гръдната болежка да става по-честа. Причината пациенти със нормализирана сърдечна непълнота да се утежняват постоянно е дисфункция на щитовидната жлеза. По-често казусът е хиперфункция на жлезата, само че може и хипофункция да докара до тези затруднения.

- Какво е лекуването при тази комбинирана патология?

- Под риск от нея са хората над 65 години, със съществуващи сърдечносъдови болести и хормонални проблеми като захарен диабет, а също пушачите. Ако тези хора са с изразен клинично хипотиреоидизъм, се обръщаме към ендокринолозите да стартират лекуване, с цел да понижим сърдечносъдовия риск. 

Има аритмии, които могат да се лекуват единствено с едно доста известно лекарство с дейна съставна част амилдерон. Но амилдеронът съдържа огромно количество йод до степен, че надвишава над 100 пъти дневните потребности. Поради това при към 20% от пациентите се появява хипофункция на щитовидната жлеза. Тогава продължаваме лечението с амилдерон, само че и започваме лекуване с щитовидни хормони, и то с по-висока доза, до момента в който се реализира баланс. 

По-притеснително е, когато амилдеронът провокира хиперфункция на щитовидната жлеза. Защото тогава пациентът има сърдечна аритмия и хиперфункция на жлезата, която подтиква в допълнение ритъмните нарушавания. В тези случаи най-хубавото решение съгласно ендокринолозите е да се махне щитовидната жлеза. Вторият вид е да се лекува с кортикостероиди и по този начин постоянно хипертиреоидизмът отзвучава. 

- Кога би трябвало да се изследват щитовидни хормони на пациенти със сърдечни проблеми?

- Когато има необясними ритъмни нарушавания от вида предсърдно мъждене, или пък камерни екстрасистоли (прескачане на сърцето). Изследваме щитовидните хормони и когато след нормализирано с терапия кръвно налягане настъпи още веднъж утежняване на кръвното. При сърдечна непълнота, при мъчно следено повишение на холестерола също се постанова да се изследват щитовидните хормони.  

А и когато пациентът има към този момент открити болести на щитовидната жлеза, е добре да прави профилактика при кардиолог за сърдечносъдови болести.

Мара КАЛЧЕВА