Новият икономически модел на Турция
Инфлацията в Турция се повиши до 36% през 2021 година, което е съвсем два пъти над предстоящото. Съществуват доста аргументи, които провокираха инфлацията. На първо място през 2018 година Турция беше наранена от икономическа рецесия заради политическите спорове през последните 10 години, като митингите в Гези, тероризма в Сирия и опита за прелом от 15 юли. Правителството се опита да реши казуса с краткотрайни решения, защото ударите идваха един след различен. Въпреки това неволите се трансфораха в огромен проблем и в последна сметка доведоха до икономическа рецесия.
Всъщност в края на 2019 година нещата вървяха добре. Например през октомври 2019 година инфлацията спадна до под 10%, а паритетът сред щатския $ и турската лира стана постоянен. През 2020 година и 2021 година обаче пандемията от COVID-19 още веднъж утежни възобновяване на нещата. Всъщност в днешно време целият свят се бори с инфлацията, само че рецесията в Турция през 2018 година беше спомагателна причина за неприятностите на турското държавно управление и народ. Ето за какво оправянето с към момента нерешените проблеми приключи с още по-голямо обезценяване на лирата и двуцифрен растеж на инфлацията.
Може да се твърди, че главният систематичен проблем на Турция е слабата лира по отношение на $, която се дължи на недостига по настоящия баланс. Правителството е наясно с това и работи за намиране на трайно решение, вместо да предлага краткосрочни средства за отбрана. Освен това някои решения основават нови проблеми. Например когато доларът губи стойност по отношение на лирата, когато лихвените проценти се покачват, тогава както елементарните хора, по този начин и вложителите избират да печелят от лихви, вместо да влагат парите си в бизнес. По този метод производството стопира, растежът се забавя и хората губят работата си.
Намаляването на лихвените проценти обаче също не е решение, защото в тази обстановка хората избират $. Независимо дали става дума за $ или за лихвените проценти, всички фискални активи сковават стопанската система и обогатяват тези, които държат парите в джобовете си. Турското държавно управление се пробва да прекъсне този продължаващ десетилетия циничен кръг и се концентрира върху пренасочването на капитали от банкови сметки към вложения.
От друга страна, наподобява, че то се пробва да поддържа паритета сред $ и лирата в диапазона 13-14 турски лири, с цел да подтиква износа и да свие вноса. Ако тази политика успее, може да се стигне до остатък на задгранична валута, което е мечтаният резултат. В подобен случай главният систематичен проблем ще бъде решен и той към този момент няма да вреди на Турция. Това, което прави държавното управление, наподобява на мъчителна хирургическа интервенция и хората страдат от нея. Правителството усили минималната работна заплата с 50%, с цел да понижи болката, и това може да проработи, в случай че няма повече неконтролируеми нараствания на цените.
Междувременно, защото държавното управление на президента Реджеп Тайип Ердоган е избрало ексцентричен метод да избегне икономическата рецесия и да развие стопанската система, има толкоз доста рецензии и обвинявания, които настояват, че теорията (и практиката) на турския президент няма да проработят. И въпреки всичко в последно време турски и задгранични анализатори разгласиха подкрепящи публикации.
Джо Чжан от South China Morning Post съобщи: " Турция избра вътрешното произвеждане пред валутните курсове и мисля, че това е умен ход " и добави, че налагането на високи лихвени проценти от Международния валутен фонд (МВФ) на Тайланд, Южна Корея и Индонезия по време на валутната рецесия през 1997-98 година е имало противоположен резултат, което е довело до внезапно стесняване на икономическите действия.
Статията на Чжан е значима, защото в нея се загатват несполучливи и сполучливи опити от предишното. С други думи, той не натъртва върху теорията, а се концентрира върху практиката. Някой може да възрази, че Чжан е китаец, което го прави привързан, само че не трябва да забравяме, че Китай се трансформира в суперсила с такава политика, а всички страни, които той загатва, имат добре работещи стопански системи.
Дали Ердоган ще успее да преведе кораба си през бурята, към този момент не е ясно, само че опцията за евентуален триумф няма да е изненадваща.
Автор: Ибрахим Караташ, „ Дейли Сабах “.
Всъщност в края на 2019 година нещата вървяха добре. Например през октомври 2019 година инфлацията спадна до под 10%, а паритетът сред щатския $ и турската лира стана постоянен. През 2020 година и 2021 година обаче пандемията от COVID-19 още веднъж утежни възобновяване на нещата. Всъщност в днешно време целият свят се бори с инфлацията, само че рецесията в Турция през 2018 година беше спомагателна причина за неприятностите на турското държавно управление и народ. Ето за какво оправянето с към момента нерешените проблеми приключи с още по-голямо обезценяване на лирата и двуцифрен растеж на инфлацията.
Може да се твърди, че главният систематичен проблем на Турция е слабата лира по отношение на $, която се дължи на недостига по настоящия баланс. Правителството е наясно с това и работи за намиране на трайно решение, вместо да предлага краткосрочни средства за отбрана. Освен това някои решения основават нови проблеми. Например когато доларът губи стойност по отношение на лирата, когато лихвените проценти се покачват, тогава както елементарните хора, по този начин и вложителите избират да печелят от лихви, вместо да влагат парите си в бизнес. По този метод производството стопира, растежът се забавя и хората губят работата си.
Намаляването на лихвените проценти обаче също не е решение, защото в тази обстановка хората избират $. Независимо дали става дума за $ или за лихвените проценти, всички фискални активи сковават стопанската система и обогатяват тези, които държат парите в джобовете си. Турското държавно управление се пробва да прекъсне този продължаващ десетилетия циничен кръг и се концентрира върху пренасочването на капитали от банкови сметки към вложения.
От друга страна, наподобява, че то се пробва да поддържа паритета сред $ и лирата в диапазона 13-14 турски лири, с цел да подтиква износа и да свие вноса. Ако тази политика успее, може да се стигне до остатък на задгранична валута, което е мечтаният резултат. В подобен случай главният систематичен проблем ще бъде решен и той към този момент няма да вреди на Турция. Това, което прави държавното управление, наподобява на мъчителна хирургическа интервенция и хората страдат от нея. Правителството усили минималната работна заплата с 50%, с цел да понижи болката, и това може да проработи, в случай че няма повече неконтролируеми нараствания на цените.
Междувременно, защото държавното управление на президента Реджеп Тайип Ердоган е избрало ексцентричен метод да избегне икономическата рецесия и да развие стопанската система, има толкоз доста рецензии и обвинявания, които настояват, че теорията (и практиката) на турския президент няма да проработят. И въпреки всичко в последно време турски и задгранични анализатори разгласиха подкрепящи публикации.
Джо Чжан от South China Morning Post съобщи: " Турция избра вътрешното произвеждане пред валутните курсове и мисля, че това е умен ход " и добави, че налагането на високи лихвени проценти от Международния валутен фонд (МВФ) на Тайланд, Южна Корея и Индонезия по време на валутната рецесия през 1997-98 година е имало противоположен резултат, което е довело до внезапно стесняване на икономическите действия.
Статията на Чжан е значима, защото в нея се загатват несполучливи и сполучливи опити от предишното. С други думи, той не натъртва върху теорията, а се концентрира върху практиката. Някой може да възрази, че Чжан е китаец, което го прави привързан, само че не трябва да забравяме, че Китай се трансформира в суперсила с такава политика, а всички страни, които той загатва, имат добре работещи стопански системи.
Дали Ердоган ще успее да преведе кораба си през бурята, към този момент не е ясно, само че опцията за евентуален триумф няма да е изненадваща.
Автор: Ибрахим Караташ, „ Дейли Сабах “.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ