Инфлацията в еврозоната спадна до 5.5%, но лихвите ще продължат да растат
Инфлацията в еврозоната още веднъж се намали през юни, само че прекомерно постепенно, с цел да спре по-нататъшното повишение на лихвените проценти от централните банки.
Годишният ритъм на инфлация доближи до 5,5% като се намали от 6,1 % през май в 20-те страни, които употребяват валутата евро, заяви статистическата организация на Европейския съюз Евростат.
Макар че това е забележителен спад по отношение на пиковата стойност от 10,6% през октомври, трайно високите цени в Съединени американски щати, Европа и Обединеното кралство подтикнаха някои от водещите централни банкери в света да дадат ясно да се разбере, че ще продължат да покачват лихвените проценти до момента в който инфлацията не спадне до тяхната цел от 2% , считана за най-хубава за стопанската система.
Базисната инфлация, която изключва волатилните храни и горива и дава по-ясна визия за по-дългосрочния ценови напън, се увеличи леко до 5,4% от 5,3% през предходния месец.
Първоначалното експлоадиране на инфлацията беше подхранено от нахлуването на Русия в Украйна, което докара до повишение на цените на силата и храните. Възстановяването на международната стопанска система след пандемията COVID-19 също докара до напрежение в доставките на части и първични материали.
Цените на енергоносителите и пшеницата спаднаха до довоенните си равнища, а проблемите по веригата на доставките отшумяха, само че инфлацията продължи да се развива в други браншове на стопанската система.
Повишаването на главния лихвен % на ЕЦБ оскъпява заемите за покупка на жилища и коли , както и разноските на предприятията за придобиване на нови офис здания и фабрично съоръжение. Това понижава търсенето и води до намаление на ценовите нива.
Едно от очевидните въздействия е при жилищата, където цените стартират да спадат в цяла Европа , защото купувачите заобикалят да желаят ипотечни заеми. Тези, на които се постанова да рефинансират жилищните си заеми, също са изправени пред вероятността да заплащат с хиляди повече, в сравнение с преди.
Макар че инфлацията спадна бързо, когато първите нараствания на лихвените проценти влязоха в деяние, прекосяването на последната права до 2% може да отнеме повече време и да бъде по-трудно, споделят централните банкери.
Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард предизвести тази седмица, че инфлацията се оказва по-устойчива, в сравнение с се очакваше. На годишната конференция на банката за политиките в Синтра, Португалия, тя се причисли към ръководителя на Федералния запас на Съединени американски щати Джером Пауъл и шефа на Английската централна банка Андрю Бейли, като даде да се разбере, че лихвите ще се покачат и ще останат там толкоз дълго, колкото е належащо.
ЕЦБ е повишила лихвените проценти осем пъти поред - от минус 0,5% до 3,5%. Лагард съобщи, че Съветът за установяване на лихвените проценти на банката евентуално ще ги увеличи най-малко още един път на съвещанието си на 27 юли , до момента в който някои членове показаха, че лихвите може да продължат да се покачват и по-късно.
Годишният ритъм на инфлация доближи до 5,5% като се намали от 6,1 % през май в 20-те страни, които употребяват валутата евро, заяви статистическата организация на Европейския съюз Евростат.
Макар че това е забележителен спад по отношение на пиковата стойност от 10,6% през октомври, трайно високите цени в Съединени американски щати, Европа и Обединеното кралство подтикнаха някои от водещите централни банкери в света да дадат ясно да се разбере, че ще продължат да покачват лихвените проценти до момента в който инфлацията не спадне до тяхната цел от 2% , считана за най-хубава за стопанската система.
Базисната инфлация, която изключва волатилните храни и горива и дава по-ясна визия за по-дългосрочния ценови напън, се увеличи леко до 5,4% от 5,3% през предходния месец.
Първоначалното експлоадиране на инфлацията беше подхранено от нахлуването на Русия в Украйна, което докара до повишение на цените на силата и храните. Възстановяването на международната стопанска система след пандемията COVID-19 също докара до напрежение в доставките на части и първични материали.
Цените на енергоносителите и пшеницата спаднаха до довоенните си равнища, а проблемите по веригата на доставките отшумяха, само че инфлацията продължи да се развива в други браншове на стопанската система.
Повишаването на главния лихвен % на ЕЦБ оскъпява заемите за покупка на жилища и коли , както и разноските на предприятията за придобиване на нови офис здания и фабрично съоръжение. Това понижава търсенето и води до намаление на ценовите нива.
Едно от очевидните въздействия е при жилищата, където цените стартират да спадат в цяла Европа , защото купувачите заобикалят да желаят ипотечни заеми. Тези, на които се постанова да рефинансират жилищните си заеми, също са изправени пред вероятността да заплащат с хиляди повече, в сравнение с преди.
Макар че инфлацията спадна бързо, когато първите нараствания на лихвените проценти влязоха в деяние, прекосяването на последната права до 2% може да отнеме повече време и да бъде по-трудно, споделят централните банкери.
Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард предизвести тази седмица, че инфлацията се оказва по-устойчива, в сравнение с се очакваше. На годишната конференция на банката за политиките в Синтра, Португалия, тя се причисли към ръководителя на Федералния запас на Съединени американски щати Джером Пауъл и шефа на Английската централна банка Андрю Бейли, като даде да се разбере, че лихвите ще се покачат и ще останат там толкоз дълго, колкото е належащо.
ЕЦБ е повишила лихвените проценти осем пъти поред - от минус 0,5% до 3,5%. Лагард съобщи, че Съветът за установяване на лихвените проценти на банката евентуално ще ги увеличи най-малко още един път на съвещанието си на 27 юли , до момента в който някои членове показаха, че лихвите може да продължат да се покачват и по-късно.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ