Инфлацията и политиката на доходите могат да отложат членството в еврозоната и след 2025 г.
Инфлацията в България последователно ще понижава, само че ще бъде по-висока от нормалната през предходното десетилетие както поради външни фактори, по този начин и разследване на провежданата политика на приходите, несъобразена в задоволителна степен с действителните бюджетни благоприятни условия. В такива условия участието в еврозоната би се отсрочило и след 2025 година
Това се показва в постоянния годишен отчет " Икономическо развиване и политики в България: оценки и упования " на Института за стопански проучвания (ИИИ) при Българската академия на науките (БАН), оповестиха от института. Докладът преглежда положението и развиването на световната и националната стопанска система през миналата година и показва планирани оценки за икономическото развиване в средносрочен проект до 2026 година
Краткосрочната прогноза на ИИИ е вътрешното търсене да продължи да бъде главен фактор на икономическия напредък, който се чака да остане под евентуалния и гладко да се възвърне до междинните равнища преди пандемията от коронавирус. Динамиката на потреблението ще се дефинира от повишаването на работните заплати, умереното повишение на заетостта и ниския, само че въпреки всичко позитивен напредък на кредитната интензивност в страната. Инвестициите ще се въздействат главно от темповете на асимилиране на средствата от Европейски Съюз. Предвид упования слаб стопански напредък в главните търговски сътрудници на България, външното търсене ще остане релативно ниско, а платежният баланс ще се утежнява през целия интервал 2024-2026 година, предвиждат икономистите.
Препоръките им към икономическата политика в страната са ориентирани към активизиране на капиталовата интензивност, преструктуриране на пазара на труда в изискванията на зелен и цифров преход, осъществяване на фискална консолидация, насърчаване на капацитета на външнотърговските връзки със страни отвън Европейски Съюз и опазване стабилността на финансовия бранш.
Докладът проучва и прави оценка измеренията на енергийната беднотия в България през интервала 2014-2023 година Посочва се, че България записва едни от най-високите равнища на енергийна беднотия в Европейски Съюз, само че изостава при въвеждането на механизъм за поддръжка на енергийно бедните семейства и не подхваща нужните дейности за целенасочена, цялостна и координирана междусекторна политика в тази област. Учените от ИИИ показват нуждата от осъществяване на дейна обществена и капиталова политика към жителите освен във връзка с настоящите разноски за превоз и сила, само че и за тяхното дълготрайно понижаване посредством целенасочени вложения и ограничения в енергийна успеваемост и декарбонизация. Обосновано е и въвеждането на механизъм за обществена търпимост на цените на електрическата енергия в изискванията на либерализиран пазар, който да е комбиниран с ясно написани ограничения и с ясна канара на диференциране на поддръжката по рентабилен аршин. Прави се предложение енергийната беднотия да се прави оценка не на разположение, а на равнище домакинство, съгласно броя лица в него, като се дефинира жилищната повърхност за всеки вид домакинство.
В системата за мониторинг на енергийната беднотия би трябвало да се заложи годишно следене на реновираните здания и разхода за сила, съответна оценка на обществените опасности и благоприятни условия, последствията за заетостта и уменията, въздействията от климатичния и енергийния преход в страната, оферират още икономистите на Българска академия на науките.
