Готова ли е България за еврозоната - очерта се основен проблем
Инфлацията се оказва главната спънка пред влизането на България в еврозоната
България няма да успее да извърши всички критерии за влизане в еврозоната до юни, когато излиза отчетът за конвергенция (икономическо сближаване), разри шефът на Българска народна банка Димитър Радев на конференцята “България в еврозоната, по кое време? ”. В нея вземат участие още служебните министри на стопанската система и на финансите Петко Николов и Людмила Петкова, някогашните министър председатели на Малта и Румъния Джоузеф Мускат и Адриан Ньстасе, както и други публични лица.
Политическата рецесия е съществена причина за забавянето на страната ни, уточни Радев. Българската национална банка и банковият бранш ще бъдат изцяло подготвени до края на годината за въвеждане на еврото, само че това не е задоволително в чисто механически и логистичен проект, по думите на шефа на Българска народна банка. Основният аршин, който България не изълнява все още, е инфлационният.
" Има редица, на първо място осведомителни счетоводни системи, под контрола на изпълнителната власт и общините, които би трябвало да се приспособяват за работа в изискванията на еврозоната ", изясни той.
" Въвеждането на еврото в България ще бъдат съпроводено с ограничения за отбрана на потребителите ", съобщи от своя страна служебният министър на стопанската система и промишлеността доктор Петко Николов .
Той увери, че Комисия за отбрана на потребителите ще следи за съблюдаване отговорностите на търговците за двойното обозначаване на цените. С цел насърчаване на правилните търговците КЗП с неправителствените организации ще провежда акция " почтен търговец " с очевидно лого на акцията в тази тенденция.
По думите му за всички е ясно, че стратегическата цел на България е да извърши изискванията за участие в Еврозоната до края на 2024 година, след което през идната година да се вкара еврото като национална валута.
" Трябва обаче да се съблюдава бюджетната дисциплинираност и инфлацията да стигне най-ниските равнища, близки до тези на европейските страни ", регистрира доктор Петко Николов. И предизвести - критерият за инфлация е комплицирано предизвикателство за България. Българската администрация работи интензивно за европейските условия в българското законодателство.
Той уточни, че откакто България извърши условията, бизнесът ще разполага с време да се приготви за в допълнение прекосяване сред компаниите за процесите и разплащателните системи.
" Преходът ще се реализира планово и осведомено, с цел да може изгодите да се усетят от всички български жители и предприятия ", увери доктор Николов.
Има обаче и икономисти, които са на мнение, че България въобще няма да има изгода от влизане в еврозоната на този стадий. Сред тях е Стоян Панчев от Експертния клуб по политика и стопанска система (ЕКИП), която съобщи, че не се чака стопански растеж.
" От позиция на стопански резултати, в това число и анализът на Българска народна банка, който всеки може да прочете, в случай че влезе в интернет - позитивни резултати от позиция на стопански растеж от еврото не се чакат. Спорът със сериозните бранители на еврото не е дали ще има стопански растеж, то е ясно, че промяната на валутата не може да докара до стопански растеж, това е макроикономическа нелепост да се твърди въобще. Спорът е към този момент дали ще има по-високи цени, дали ще има по-високи задължения. :Моето мнение е, че ще има по-високи цени и задължения. Аз съм за опазване на лв. и на валутния ръб ".
Подобно мнение споделя и икономистът от Българска академия на науките доцент Григор Сарийски. Той даде съответен образец с Хърватия,която не се развива позитивно след приемането на еврото, по думите на икономиста. Доцент Сарийски беше безапелационен, че при влизането на страната ни в еврозоната, ще се стигне до рецесия, сходна на тази през деветдесетте години.
Икономистът изясни, че съществува механизъм за възобновяване, посредством който Европейската комисия официално би трябвало да подкрепя обособените страни в общността, в случай че някоя от тях има финансови проблеми. По думите му обаче този механизъм всъщност съставлява заем, които всички страни изплащат солидарно.
Той посочи, че част от европейските страни сега са в икономическа криза и като образец той даде Германия. „ Голяма част от производството там беше замразено, което докара и до тези всеобщи митинги там “, сподели още Сарийски.
България няма да успее да извърши всички критерии за влизане в еврозоната до юни, когато излиза отчетът за конвергенция (икономическо сближаване), разри шефът на Българска народна банка Димитър Радев на конференцята “България в еврозоната, по кое време? ”. В нея вземат участие още служебните министри на стопанската система и на финансите Петко Николов и Людмила Петкова, някогашните министър председатели на Малта и Румъния Джоузеф Мускат и Адриан Ньстасе, както и други публични лица.
Политическата рецесия е съществена причина за забавянето на страната ни, уточни Радев. Българската национална банка и банковият бранш ще бъдат изцяло подготвени до края на годината за въвеждане на еврото, само че това не е задоволително в чисто механически и логистичен проект, по думите на шефа на Българска народна банка. Основният аршин, който България не изълнява все още, е инфлационният.
" Има редица, на първо място осведомителни счетоводни системи, под контрола на изпълнителната власт и общините, които би трябвало да се приспособяват за работа в изискванията на еврозоната ", изясни той.
" Въвеждането на еврото в България ще бъдат съпроводено с ограничения за отбрана на потребителите ", съобщи от своя страна служебният министър на стопанската система и промишлеността доктор Петко Николов .
Той увери, че Комисия за отбрана на потребителите ще следи за съблюдаване отговорностите на търговците за двойното обозначаване на цените. С цел насърчаване на правилните търговците КЗП с неправителствените организации ще провежда акция " почтен търговец " с очевидно лого на акцията в тази тенденция.
По думите му за всички е ясно, че стратегическата цел на България е да извърши изискванията за участие в Еврозоната до края на 2024 година, след което през идната година да се вкара еврото като национална валута.
" Трябва обаче да се съблюдава бюджетната дисциплинираност и инфлацията да стигне най-ниските равнища, близки до тези на европейските страни ", регистрира доктор Петко Николов. И предизвести - критерият за инфлация е комплицирано предизвикателство за България. Българската администрация работи интензивно за европейските условия в българското законодателство.
Той уточни, че откакто България извърши условията, бизнесът ще разполага с време да се приготви за в допълнение прекосяване сред компаниите за процесите и разплащателните системи.
" Преходът ще се реализира планово и осведомено, с цел да може изгодите да се усетят от всички български жители и предприятия ", увери доктор Николов.
Има обаче и икономисти, които са на мнение, че България въобще няма да има изгода от влизане в еврозоната на този стадий. Сред тях е Стоян Панчев от Експертния клуб по политика и стопанска система (ЕКИП), която съобщи, че не се чака стопански растеж.
" От позиция на стопански резултати, в това число и анализът на Българска народна банка, който всеки може да прочете, в случай че влезе в интернет - позитивни резултати от позиция на стопански растеж от еврото не се чакат. Спорът със сериозните бранители на еврото не е дали ще има стопански растеж, то е ясно, че промяната на валутата не може да докара до стопански растеж, това е макроикономическа нелепост да се твърди въобще. Спорът е към този момент дали ще има по-високи цени, дали ще има по-високи задължения. :Моето мнение е, че ще има по-високи цени и задължения. Аз съм за опазване на лв. и на валутния ръб ".
Подобно мнение споделя и икономистът от Българска академия на науките доцент Григор Сарийски. Той даде съответен образец с Хърватия,която не се развива позитивно след приемането на еврото, по думите на икономиста. Доцент Сарийски беше безапелационен, че при влизането на страната ни в еврозоната, ще се стигне до рецесия, сходна на тази през деветдесетте години.
Икономистът изясни, че съществува механизъм за възобновяване, посредством който Европейската комисия официално би трябвало да подкрепя обособените страни в общността, в случай че някоя от тях има финансови проблеми. По думите му обаче този механизъм всъщност съставлява заем, които всички страни изплащат солидарно.
Той посочи, че част от европейските страни сега са в икономическа криза и като образец той даде Германия. „ Голяма част от производството там беше замразено, което докара и до тези всеобщи митинги там “, сподели още Сарийски.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ