Везикоуретерален рефлукс - как се диагностицира?
Инфекциите на пикочните пътища са чест проблем в детската възраст. Нелекуваните болести могат да доведат до дълготрайни последствия за отделителната система след избран интервал от време. Ето за какво е належащо навременно разкриване, диагностициране и лечение на тези патологии.
Везикоуретералният рефлукс (ВУР) съставлява връщане на урина от пикочния мехур през уретера до легенчето на бъбрека . Това е патологично положение, което последователно води до увреждане на бъбречния паренхим. ВУР е причина за
чести рецидивиращи уроинфекции.
Тази патология на отделителната система може да бъде първична или вторична.
Първичният ВУР съставлява вродена особеност, при която има погрешно вливане на уретера в пикочния мехур или непълнота на клапния механизъм на везикоуретралната връзка. Това положение е генетично обусловено и визира по- постоянно момчета. Вторичният рефлукс се дължи на друго заболяване- инфекции на пикочните пътища; стеснения на уретрата, причиняващи повишение на налягането в пикочния мехур; травми; разстройства в инервацията на пикочния мехур.
Какви са признаците?
Везикоуретералният рефлукс няма лична клинична изява . Основна причина за откриването му е съществуването на постоянно рецидивираща уринарна зараза. Това положение може да се подозира, в случай че по време на уриниране се появяват болки в кръста . Неразположението се дължи на преразтягането на бъбречната капсула от върналата се урина в легенчето на бъбрека. Друг косвен симптом е двойното уриниране - микция, която след 15-20 минути е последвана от нов апел за изпразване на мехура. Ако рефлуксът е примитивен, той се се изявява с понижено количество на отделената урина, апатия на бебето, отвращение за храна, постоянно уриниране, зловонна миризма на урината и други. Тъй като това заболяване постоянно остава прикрито, диагнозата може да се сложи по- късно, когато са се развили обезщетителни или терминални състояния- неизяснена артериална хипертония , напреднала хронична бъбречна непълнота.
Какви са следствията?
Поради непрестанното връщане на урина от пикочния мехур към горните пикочни пътища, налягането в тях нараства и те се уголемяват . Пиелокаликсната ситема (легенчето и чашките) на бъбрека също се дилатира. Постепенно настава изтъняване на паренхима на органа. Това положение се значи като „ рефлуксна нефропатия “ . Бъбреците се затрудняват да филтрират кръвта и да създават урина. Засегнатият бъбрек нормално е с понижени размери. Другият бъбрек би трябвало да поеме част от неговата функционалност и да компенсира работата на отделителната система, за това той хипертофира .
Как се слага диагнозата?
Съществуват няколко образни метода, които оказват помощ за слагането на диагнозата: Венозна урография - освен това проучване не вкарва контрастно вещество през периферна вена. Благодарение на придвижването на кръвта, то се филтрира през бъбреците и оцветява пикочните пътища по време на рентгенова фотография. Свързани публикации.. Бъбречни камъни - аргументи и последствия 0 Уроинфекции – кое ги спомага и по какъв начин да се оправим? 0 Бъбречна непълнота. Остра бъбречна непълнота 0 Микционна цистография - това е главен способ за слагане на диагнозата. За да се направи, би трябвало уроинфекцията да е отминала. Провежда се посредством въвеждане на контрастната материя в пикочния мехур. Рентгеновите фотоси
се вършат преди въвеждането на контраста, до момента в който пикочния мехур е цялостен с контрастност и по време на уриниране, до момента в който контраста се отстранява. По този метод могат да се разграничат следните степени на рефлукс:
I степен- контрастната материя изпълва единствено уретера
II степен- изпълват се уретерът, легенчето и чашките на бъбрека, няма разширение
III степен- рефлукс до уретера, легенчето и чашките, с леко разширение
IV степен- умерено уголемен и продължен уретер, умерена дилатация на пиелокаликсната система
V степен- мощно дилатирани пикочни пътища, понижен паренхим на бъбрека Абдоминална ехография - бързо и елементарно могат да се видят измененията в бъбреците
Какво е лекуването?
При леките форми на везикоуретерален рефлукс има огромна възможност за надрастване на болестта . При постоянно зараждащи инфекции е целесъобразно изплзването на подобаващи антибиотици . Това ще подкрепи по- бързото излекуване и попречване на следствията от бъбречното заболяване. Тежките случаи изискват
хирургично лекуване за поправяне на анатомичния недостатък.
4123
Везикоуретералният рефлукс (ВУР) съставлява връщане на урина от пикочния мехур през уретера до легенчето на бъбрека . Това е патологично положение, което последователно води до увреждане на бъбречния паренхим. ВУР е причина за
чести рецидивиращи уроинфекции.
Тази патология на отделителната система може да бъде първична или вторична.
Първичният ВУР съставлява вродена особеност, при която има погрешно вливане на уретера в пикочния мехур или непълнота на клапния механизъм на везикоуретралната връзка. Това положение е генетично обусловено и визира по- постоянно момчета. Вторичният рефлукс се дължи на друго заболяване- инфекции на пикочните пътища; стеснения на уретрата, причиняващи повишение на налягането в пикочния мехур; травми; разстройства в инервацията на пикочния мехур.
Какви са признаците?
Везикоуретералният рефлукс няма лична клинична изява . Основна причина за откриването му е съществуването на постоянно рецидивираща уринарна зараза. Това положение може да се подозира, в случай че по време на уриниране се появяват болки в кръста . Неразположението се дължи на преразтягането на бъбречната капсула от върналата се урина в легенчето на бъбрека. Друг косвен симптом е двойното уриниране - микция, която след 15-20 минути е последвана от нов апел за изпразване на мехура. Ако рефлуксът е примитивен, той се се изявява с понижено количество на отделената урина, апатия на бебето, отвращение за храна, постоянно уриниране, зловонна миризма на урината и други. Тъй като това заболяване постоянно остава прикрито, диагнозата може да се сложи по- късно, когато са се развили обезщетителни или терминални състояния- неизяснена артериална хипертония , напреднала хронична бъбречна непълнота.
Какви са следствията?
Поради непрестанното връщане на урина от пикочния мехур към горните пикочни пътища, налягането в тях нараства и те се уголемяват . Пиелокаликсната ситема (легенчето и чашките) на бъбрека също се дилатира. Постепенно настава изтъняване на паренхима на органа. Това положение се значи като „ рефлуксна нефропатия “ . Бъбреците се затрудняват да филтрират кръвта и да създават урина. Засегнатият бъбрек нормално е с понижени размери. Другият бъбрек би трябвало да поеме част от неговата функционалност и да компенсира работата на отделителната система, за това той хипертофира .
Как се слага диагнозата?
Съществуват няколко образни метода, които оказват помощ за слагането на диагнозата: Венозна урография - освен това проучване не вкарва контрастно вещество през периферна вена. Благодарение на придвижването на кръвта, то се филтрира през бъбреците и оцветява пикочните пътища по време на рентгенова фотография. Свързани публикации.. Бъбречни камъни - аргументи и последствия 0 Уроинфекции – кое ги спомага и по какъв начин да се оправим? 0 Бъбречна непълнота. Остра бъбречна непълнота 0 Микционна цистография - това е главен способ за слагане на диагнозата. За да се направи, би трябвало уроинфекцията да е отминала. Провежда се посредством въвеждане на контрастната материя в пикочния мехур. Рентгеновите фотоси
се вършат преди въвеждането на контраста, до момента в който пикочния мехур е цялостен с контрастност и по време на уриниране, до момента в който контраста се отстранява. По този метод могат да се разграничат следните степени на рефлукс:
I степен- контрастната материя изпълва единствено уретера
II степен- изпълват се уретерът, легенчето и чашките на бъбрека, няма разширение
III степен- рефлукс до уретера, легенчето и чашките, с леко разширение
IV степен- умерено уголемен и продължен уретер, умерена дилатация на пиелокаликсната система
V степен- мощно дилатирани пикочни пътища, понижен паренхим на бъбрека Абдоминална ехография - бързо и елементарно могат да се видят измененията в бъбреците
Какво е лекуването?
При леките форми на везикоуретерален рефлукс има огромна възможност за надрастване на болестта . При постоянно зараждащи инфекции е целесъобразно изплзването на подобаващи антибиотици . Това ще подкрепи по- бързото излекуване и попречване на следствията от бъбречното заболяване. Тежките случаи изискват
хирургично лекуване за поправяне на анатомичния недостатък.
4123
Източник: puls.com
КОМЕНТАРИ