Учител за Фрог: Хартиената чума или нека министърът и Янка Такева попълват документи по-високи от луната
Инфарктът, който получих след трийсет години самодоволство, наслада и благополучие в учебно заведение, едвам не ме умъртви, само че в този момент жена ми ще ме довърши. Няма метод. Тя също е преподавател и то с още повече години благородна специалност на плещите си и без да го осъзнава, ще ме ликвидира. Ще ме отстрани от хоризонта на живота и периферната литература с това, че още веднъж е класна на осми клас.
Няма ден, няма нощ, няма събота, няма неделя. Има единствено обич към учениците, обич към родителите и хартия – планински вериги от хартия и компютърни отговорности.
Дневник на класа – книжен, имена, данни, телефони, адреси, имена на родители, адреси на родители, имена на персонални лекари, дипломи на възпитаници, писма до старите учебни заведения – кой възпитаник къде е записан, на коя страница в книгата за подлежащи, под какъв номер; електронни дневници със същите данни (Боже на цифровия свят, рано или късно ще ни убиеш с тая дигитализация); отсъствия, бележки за отсъствия, забележки, електронни адреси на родители, баби и прабаби, медицински картони, имунизационни картони, истории на болесттите, персонални карти – отново данни, транспортни документи за градския превоз, стипендии, карти за влизане в учебно заведение, чиповe; наставнически срещи и педагогичен препоръки, управление на класа, фейсбук група на родители, фейсбук група на възпитаници, фейсбук група на дядовци, входни и изходни равнища – проценти, оценки и така нататък, и така нататък
И за всичко това аз оказвам помощ, диктувам до два часа всяка нощ и с връзки си закупувам ампули кофеин, които пия, с цел да не заспя. А какъв брой е нездравословен кофеинът за сърцето…
Спирам, тъй като ми прилошава – край нямат тази тъга и пъкъл на учителите – край нямат... И колкото повече се дрънка за понижаване на „ хартиената чума “ – аз по този начин ѝ крещя на бумащината, толкоз повече пораства тя. Расте на всички места – в учебно заведение, във заводи и канцеларии, в министерства и в Брюксел. Расте в душите ни. Превръща ни в хартии, в статистики, в доклад, в нищо.
Расте тази хартиена чума дружно с идиотщината на хора от Министерството, които по през целия ден измислят нови гадости за учителите, а когато се изморят да измислят гадости, клюкарстват като бабите от село Торба неистини, Габровско. И се наскърбяват, ах, по какъв начин се наскърбяват тези нежни издеватели. Все се наскърбяват, че учителите не схващат дълбокия смисъл на работата. И им назначават инспекции – главно за това, по какъв начин се води документите. Много инспекции...
Чудя се по какъв начин съм търпял и по какъв начин в този момент търпят учителите. Абе, хора, хвърлете ги тези дневници, данни, картони, карти, чипове, бележки и електронни премеждия и излезте на стачка. Струпайте дневниците пред Министерството и синдикатите и кажете НЕ, не щем повече. Правете си ги вие тия работи. Ще загинете по този начин, ще ви се счупят гръбнаците. Няма магаре в света, което би понесло това – няма такова магаре, па било то и възрожденско.
Нека Красимир Вълчев и Янка Такева да дойдат и да си попълнят милионите информации и документи, по-високи от луната. Ама по какъв начин да дойдат като Красимир Вълчев по през целия ден с тип и звук на протестантски свещеник приказва за увеличени училищен заплати, а Янка Такева е заета с подготовка на стогодишния си празник.
Ако това продължи, рано или късно учителското сърце няма да издържи, споделям ви – няма да издържи. А мозъците – учителските мозъци от дълго време към този момент са прегрели и пушат.
Ама нали един букет на петнайсети септември и един на двайсет и четвърти май оправя всичко? Ех, тези букети и тази несъкрушима обич!
Николай Милчев
Няма ден, няма нощ, няма събота, няма неделя. Има единствено обич към учениците, обич към родителите и хартия – планински вериги от хартия и компютърни отговорности.
Дневник на класа – книжен, имена, данни, телефони, адреси, имена на родители, адреси на родители, имена на персонални лекари, дипломи на възпитаници, писма до старите учебни заведения – кой възпитаник къде е записан, на коя страница в книгата за подлежащи, под какъв номер; електронни дневници със същите данни (Боже на цифровия свят, рано или късно ще ни убиеш с тая дигитализация); отсъствия, бележки за отсъствия, забележки, електронни адреси на родители, баби и прабаби, медицински картони, имунизационни картони, истории на болесттите, персонални карти – отново данни, транспортни документи за градския превоз, стипендии, карти за влизане в учебно заведение, чиповe; наставнически срещи и педагогичен препоръки, управление на класа, фейсбук група на родители, фейсбук група на възпитаници, фейсбук група на дядовци, входни и изходни равнища – проценти, оценки и така нататък, и така нататък
И за всичко това аз оказвам помощ, диктувам до два часа всяка нощ и с връзки си закупувам ампули кофеин, които пия, с цел да не заспя. А какъв брой е нездравословен кофеинът за сърцето…
Спирам, тъй като ми прилошава – край нямат тази тъга и пъкъл на учителите – край нямат... И колкото повече се дрънка за понижаване на „ хартиената чума “ – аз по този начин ѝ крещя на бумащината, толкоз повече пораства тя. Расте на всички места – в учебно заведение, във заводи и канцеларии, в министерства и в Брюксел. Расте в душите ни. Превръща ни в хартии, в статистики, в доклад, в нищо.
Расте тази хартиена чума дружно с идиотщината на хора от Министерството, които по през целия ден измислят нови гадости за учителите, а когато се изморят да измислят гадости, клюкарстват като бабите от село Торба неистини, Габровско. И се наскърбяват, ах, по какъв начин се наскърбяват тези нежни издеватели. Все се наскърбяват, че учителите не схващат дълбокия смисъл на работата. И им назначават инспекции – главно за това, по какъв начин се води документите. Много инспекции...
Чудя се по какъв начин съм търпял и по какъв начин в този момент търпят учителите. Абе, хора, хвърлете ги тези дневници, данни, картони, карти, чипове, бележки и електронни премеждия и излезте на стачка. Струпайте дневниците пред Министерството и синдикатите и кажете НЕ, не щем повече. Правете си ги вие тия работи. Ще загинете по този начин, ще ви се счупят гръбнаците. Няма магаре в света, което би понесло това – няма такова магаре, па било то и възрожденско.
Нека Красимир Вълчев и Янка Такева да дойдат и да си попълнят милионите информации и документи, по-високи от луната. Ама по какъв начин да дойдат като Красимир Вълчев по през целия ден с тип и звук на протестантски свещеник приказва за увеличени училищен заплати, а Янка Такева е заета с подготовка на стогодишния си празник.
Ако това продължи, рано или късно учителското сърце няма да издържи, споделям ви – няма да издържи. А мозъците – учителските мозъци от дълго време към този момент са прегрели и пушат.
Ама нали един букет на петнайсети септември и един на двайсет и четвърти май оправя всичко? Ех, тези букети и тази несъкрушима обич!
Николай Милчев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ