Индустрията за самопомощ посвети последните 50 години от съществуването си

Индустрията за самопомощ посвети последните 50 години от съществуването си на демонизиране на безпокойството. Тревожността обаче е универсална човешка страст, която може да усъвършенства способността ни за пригаждане към действителния свят и умеенето ни да позволяваме проблеми от всекидневието. Няма човек, който да е изцяло лишен от възприятието на безпокойствие – даже психопатите могат да ги изпитват, въпреки и в доста по-малки дози.

Без възприятието на тревога ние не бихме могли да оценим рисковете, да осъзнаем задаващата се заплаха или да защитим живота на околните си. Живот без тревога може да звучи като райско място, само че истината е, че в случай че човек не може да изпитват терзания, боязън и стрес, то способността му да оцелява във враждебната среда, в която живее(съвременният свят е тъкмо подобен, въпреки че хората към този момент са на върха на хранителната пирамида и не се крият от най-различни хищни животни), би била съществено компрометирана.

Няма спор, че несъразмерното безпокойствие, без значение дали е породено от действителни или мислени условия, е нездравословно. Повечето психологични разстройства се характеризират с остатък от контрапродуктивна тревога, което изяснява и необятното ползване на цигари, кафе и алкохол, които хората употребяват като средство за ограничение на безпокойството. Повечето хора обаче изпитват изцяло управляеми равнища на тревога, даже по време на рецесия.

В реалност, голям брой психическите проучвания откриват, че способността да трансформираме тревогата в положителна мощ е всеобща човешка линия, сходно на самото безпокойствие. Има даже университетски изследвания, съгласно които тревогата е главен съставен елемент на напредъка. В последна сметка за всички ни е по-добре да насочим безпокойството си в по-продуктивна посока, вместо да опитваме да го потискаме и прикриваме. Ето няколко неща, за които оказва помощ тревогата

Безпокойството води до по-добро показване

Представянето на човек в съвсем всяка работа се усъвършенства, когато е подложен на най-малко малко напрежение. Притесненията, свързани с крайния резултат от положения труд и метода, по който другите ще ги оценят, карат хората да дават най-хубавото от себе си и са основата причина те да се приготвят за интервютата за работа или за презентациите пред значими клиенти.

Тревожността спомага за построяването на по-реална самокритика

Негативните трендове от вида на скептицизма и невротизма, които някои хора обичат да жигосват, могат да бъдат потребни за построяването на по-точна самокритика, стига да не минават в рисковите си форми, като да вземем за пример хипохондрията. По-малко евентуално е да бъдете хванати неподготвени от някаква рецесия, в случай че се притеснявате за вашето здраве, работа или финансово положение, в сравнение с в случай че не им отделяте изключително внимание.

Безпокойството предизвиква самокритичност

Тревожността ни дава опцията да се отнасяме сериозно към личните си дефекти и неточности, което от своя страна ни прави по-смирени и ни дава мотивация да се развиваме и усъвършенстваме. За страдание, на доста места, изключително в западните елементи на планетата, хората са насърчавани да показват прекомерно огромно самочувствие и оптимизъм, които постоянно минават в надменност. В резултат на това има „ остатък “ от хора, които се считат за безгрешни и в никакъв случай не слагат под въпрос личните си предубеждения.

Тревожността заздравява връзките

Личните и сантименталните взаимоотношения също могат да се облагодетелстват от здравословна доза скептицизъм, безпокойствие и самооценка. Например, една двойка, която гледа на света през розови очила и замита под килима всички разногласия и спорове, е под доста по-голям риск от раздробяване в бъдеще, в сравнение с друга двойка, в която сантименталните сътрудници са откровени със себе си и между тях, изразявайки ясно своите усеща и даже несъгласия.

Безпокойството ни оказва помощ да взимаме по-безкористни решения

Дори страхът от гибелта, може би най-универсалната форма не безпокойствие, има добра страна. Без него хората не биха били толкоз стимулирани да правят велики неща и да желаят да оставят някакво завещание след себе си. Научни проучвания демонстрират, че водачите, които по някаква причина изпитват по-голям боязън от гибелта, взимат по-стратегически, безкористни и насочени към бъдещето решения. Те дават по-голям приоритет на благосъстоянието на близките, в сравнение с себе си.

В най-трудните моменти, когато сте изправени пред редица проблеми и провокации, не потискайте вашата тревога, а пробвайте да я превърнете в сила, която да подхранва вашата мотивация и продуктивната ви активност. Ако мислите, че има прекомерно огромна бездна сред сегашното ви положение и това, което желаете да постигнете, то предприемете деяние. Това е целият смисъл на неприятните моменти в живота – да ни накарат да потърсим смяна. Когато отбягвате проблемите и си заравяте главата в пясъка, вие в действителност не подобрявате обстановката си, а просто се самозалъгвате.

Както е споделил   Философът–стоик Сенека „ от време на време даже да живееш се изисква кураж “.Ясно е, че човек се нуждае от храброст и с цел да се изправи пред своите страхове и да ги трансформира в действие за положително. Това е предизвикването, което дава смисъл на живота.

...................

Томас Чаморо-Премужич , психичен профайлър и специалист по ръководство на гения, за FastCompany.com

Редактор: Георги Георгиев