Индустриалната революция: Краят на една епоха и началото на друга
Индустриалната гражданска война е един от най-важните интервали в международната история. Тя обгръща втората половина на XVIII и началото на XIX в. (1750 – 1850 г.) и се характеризира с превръщането на тогавашното земеделско общество в индустриално. Именно тогава капитализмът се утвърдил като господстваща икономическа система в световен мащаб и почнало всеобщото потребление на машини. Животът на хората се трансформирал фрапантно. Доказателства за това са както бързата урбанизация, по този начин и внезапното повишение на продуктивността на труда.
Индустриалната гражданска война почнала във Англия и последователно обхванала Западна Европа и Северна Америка, а по-късно и целия свят. Последиците от нея са толкоз значими, че редица историци я съпоставят с Неолитната гражданска война, при която човечеството основало земеделието и изоставило номадския метод на живот. Учените също по този начин означават, че по време на Индустриалната гражданска война почнало струпване на огромни количества въглероден диоксид в атмосферата. „ Това било резултат от комбинацията сред горенето на въглища и всеобщото изсичане на гори, изключително в Северна Америка “, отбелязва Джон Перлин от университета в Санта Барбара, Калифорния, който е създател на няколко проучвания и книги, отдадени на тематиката за климатичните промени.
Human activities have been heating up the planet since the Industrial Revolution.
Watch this explainer on the role of greenhouse gases:
— The Associated Press (@AP)
Глобално стопляне
По време на Индустриалната гражданска война, потреблението на въглища като източник на сила се нараснало фрапантно във Англия. Те се трансформирали в основен фактор за икономическия напредък на страната, което на собствен ред довело до повишаването на известността им както в други европейски страни, по този начин и в Северна Америка и Азия. Въглищата захранвали заводи, кораби и влакове, а също така осигурявали топлота в домовете на доста фамилии. В същото време, обаче, въздухът ставал все по-замърсен, а количествата въглероден диоксид, натрупващи се в атмосферата, почнали да доближават невиждани до тогава равнища.
Една от главните аргументи за това било обезлесяването. В Северна Америка, да вземем за пример, цели гори били изсечени в региона на основаните от англичаните колонии сред източното крайбрежие и река Мисисипи. Градовете на собствен ред се разраствали доста бързо, което нараснало потребността от пространство за построяването на жилищни здания и заводи. Въпросът, който и до през днешния ден е обект на разгорещени диспути, е дали увеличените равнища на въглероден диоксид в атмосферата довели неотложно до смяна на климата. Проучване от 2016 година, резултатите от което са оповестени в списание „ Нейчър “, разкрива, че това е тъкмо по този начин. Авторите на проучването разкрили доказателства за повишение на температурите, почнало още през 1830 година Затоплянето в началото засегнало единствено тропиците и Арктика. Приблизително две десетилетия по-късно, температурите почнали да порастват и в Европа, Северна Америка и Азия. Случващото се привлякло вниманието на някои учени, което почнали да организират разнообразни опити, свързани с тематиката за климата. Въпреки това, щели да минат още доста години, преди да стане ясно какво влияние имат растящите количества въглероден диоксид върху околната среда.
New research suggests that contamination from the Industrial Revolution traveled over 6,000 miles from London to a Himalayan mountain
— CNN International (@cnni)
Важни научни открития
Жозеф Фурие е изтъкнат френски математик и физик, който е прочут най-вече с проучванията си на топлообмена и вибрациите. Смята се, че през 1820 година той основал доктрина за процеса, който през днешния ден назоваваме парников резултат. Три десетилетия по-късно, американката Юнис Нютън Фут направила едно удивително изобретение. Тя провела съобразителен опит, включващ стъкленици, съдържащи мокър и изсъхнал въздух, както и въглероден диоксид. Фут поставила в тях термометри и ги оставила на слънце. Изследването ѝ разкрило, че цилиндърът с мокър въздух се загрява по-бързо от този със изсъхнал, а стъкленицата с въглероден диоксид се затопля още повече. Освен това, когато била поставена на сянка, на нея ѝ било належащо повече време, с цел да се охлади. „ Ако по някаква причина в избран интервал от историята въздухът се смеси с въглероден диоксид в по-голямо количество, ще се стигне до повишение на температурата “, написала Фут в своите бележки. „ Нейната работа стои в основата на актуалната просвета за изменението на климата “, отбелязва Пърлин.
Интересът на учените към тематиката за световното стопляне последователно почнал да се усилва. Американският откривател Джоузеф Хенри показал обществено откритията на Фут през 1956 година Те оказали въздействие върху работата на ирландския академик Джон Тиндал, който няколко години по-късно провел сходни изследвания и достигнал до същите резултати. През 1890 година шведският химик Сванте Август Арениус си задал въпроса дали количествата въглероден диоксид във въздуха фактически могат да доведат до климатични промени в световен мащаб. Изчисленията му посочили, че намаляването им може да охлади Земята, а увеличението им – да я затопли. Той даже подчертал, че въпросното повишение на температурите би се усетило даже в страни с по-студен климат – като неговата татковина Швеция.
Human activities have transformed the planet at a pace and scale unmatched in recorded history, causing irreversible damage to communities and ecosystems, according to one of the most definitive reports ever published about climate change.
— The Washington Post (@washingtonpost)
Проблемът с климатичните промени се задълбочил още повече при започване на XX в. Емисиите въглероден диоксид нарастнали фрапантно по време на така наречен Втора индустриална гражданска война, траяла от края на XIX в. до Първата международна война. Все повече учени почнали да предизвестяват, че в случай че не бъдат взети ограничения за намаляването на количествата въглероден диоксид в атмосферата, последствията могат да бъдат пагубни. Според Междуправителствения панел за климатичните промени към Организация на обединените нации, концентрацията на рисковия газ в наши дни е достигнала най-високите си равнища за последните 2 млн. години. Експертите сигнализират, че излъчванията парникови газове вследствие на човешката активност са повишили световната температура с 1,1 градус по Целзий по отношение на интервала 1850 – 1900 година Техните прогнози са повече от мрачни. Според учените, през идващите години броят на опустошителните пожари и наводненията в разнообразни елементи на планетата ще се усили осезаемо. Това заплашва живота на милиони хора, а жизненоважни екосистеми са на ръба на изгубването. Всички проучвания демонстрират, че единственият късмет за попречване на най-апокалиптичните сюжети е да бъде понижено производството на сила от изкопаеми горива.
Индустриалната гражданска война почнала във Англия и последователно обхванала Западна Европа и Северна Америка, а по-късно и целия свят. Последиците от нея са толкоз значими, че редица историци я съпоставят с Неолитната гражданска война, при която човечеството основало земеделието и изоставило номадския метод на живот. Учените също по този начин означават, че по време на Индустриалната гражданска война почнало струпване на огромни количества въглероден диоксид в атмосферата. „ Това било резултат от комбинацията сред горенето на въглища и всеобщото изсичане на гори, изключително в Северна Америка “, отбелязва Джон Перлин от университета в Санта Барбара, Калифорния, който е създател на няколко проучвания и книги, отдадени на тематиката за климатичните промени.
Human activities have been heating up the planet since the Industrial Revolution.
Watch this explainer on the role of greenhouse gases:
— The Associated Press (@AP)
Глобално стопляне
По време на Индустриалната гражданска война, потреблението на въглища като източник на сила се нараснало фрапантно във Англия. Те се трансформирали в основен фактор за икономическия напредък на страната, което на собствен ред довело до повишаването на известността им както в други европейски страни, по този начин и в Северна Америка и Азия. Въглищата захранвали заводи, кораби и влакове, а също така осигурявали топлота в домовете на доста фамилии. В същото време, обаче, въздухът ставал все по-замърсен, а количествата въглероден диоксид, натрупващи се в атмосферата, почнали да доближават невиждани до тогава равнища.
Една от главните аргументи за това било обезлесяването. В Северна Америка, да вземем за пример, цели гори били изсечени в региона на основаните от англичаните колонии сред източното крайбрежие и река Мисисипи. Градовете на собствен ред се разраствали доста бързо, което нараснало потребността от пространство за построяването на жилищни здания и заводи. Въпросът, който и до през днешния ден е обект на разгорещени диспути, е дали увеличените равнища на въглероден диоксид в атмосферата довели неотложно до смяна на климата. Проучване от 2016 година, резултатите от което са оповестени в списание „ Нейчър “, разкрива, че това е тъкмо по този начин. Авторите на проучването разкрили доказателства за повишение на температурите, почнало още през 1830 година Затоплянето в началото засегнало единствено тропиците и Арктика. Приблизително две десетилетия по-късно, температурите почнали да порастват и в Европа, Северна Америка и Азия. Случващото се привлякло вниманието на някои учени, което почнали да организират разнообразни опити, свързани с тематиката за климата. Въпреки това, щели да минат още доста години, преди да стане ясно какво влияние имат растящите количества въглероден диоксид върху околната среда.
New research suggests that contamination from the Industrial Revolution traveled over 6,000 miles from London to a Himalayan mountain
— CNN International (@cnni)
Важни научни открития
Жозеф Фурие е изтъкнат френски математик и физик, който е прочут най-вече с проучванията си на топлообмена и вибрациите. Смята се, че през 1820 година той основал доктрина за процеса, който през днешния ден назоваваме парников резултат. Три десетилетия по-късно, американката Юнис Нютън Фут направила едно удивително изобретение. Тя провела съобразителен опит, включващ стъкленици, съдържащи мокър и изсъхнал въздух, както и въглероден диоксид. Фут поставила в тях термометри и ги оставила на слънце. Изследването ѝ разкрило, че цилиндърът с мокър въздух се загрява по-бързо от този със изсъхнал, а стъкленицата с въглероден диоксид се затопля още повече. Освен това, когато била поставена на сянка, на нея ѝ било належащо повече време, с цел да се охлади. „ Ако по някаква причина в избран интервал от историята въздухът се смеси с въглероден диоксид в по-голямо количество, ще се стигне до повишение на температурата “, написала Фут в своите бележки. „ Нейната работа стои в основата на актуалната просвета за изменението на климата “, отбелязва Пърлин.
Интересът на учените към тематиката за световното стопляне последователно почнал да се усилва. Американският откривател Джоузеф Хенри показал обществено откритията на Фут през 1956 година Те оказали въздействие върху работата на ирландския академик Джон Тиндал, който няколко години по-късно провел сходни изследвания и достигнал до същите резултати. През 1890 година шведският химик Сванте Август Арениус си задал въпроса дали количествата въглероден диоксид във въздуха фактически могат да доведат до климатични промени в световен мащаб. Изчисленията му посочили, че намаляването им може да охлади Земята, а увеличението им – да я затопли. Той даже подчертал, че въпросното повишение на температурите би се усетило даже в страни с по-студен климат – като неговата татковина Швеция.
Human activities have transformed the planet at a pace and scale unmatched in recorded history, causing irreversible damage to communities and ecosystems, according to one of the most definitive reports ever published about climate change.
— The Washington Post (@washingtonpost)
Проблемът с климатичните промени се задълбочил още повече при започване на XX в. Емисиите въглероден диоксид нарастнали фрапантно по време на така наречен Втора индустриална гражданска война, траяла от края на XIX в. до Първата международна война. Все повече учени почнали да предизвестяват, че в случай че не бъдат взети ограничения за намаляването на количествата въглероден диоксид в атмосферата, последствията могат да бъдат пагубни. Според Междуправителствения панел за климатичните промени към Организация на обединените нации, концентрацията на рисковия газ в наши дни е достигнала най-високите си равнища за последните 2 млн. години. Експертите сигнализират, че излъчванията парникови газове вследствие на човешката активност са повишили световната температура с 1,1 градус по Целзий по отношение на интервала 1850 – 1900 година Техните прогнози са повече от мрачни. Според учените, през идващите години броят на опустошителните пожари и наводненията в разнообразни елементи на планетата ще се усили осезаемо. Това заплашва живота на милиони хора, а жизненоважни екосистеми са на ръба на изгубването. Всички проучвания демонстрират, че единственият късмет за попречване на най-апокалиптичните сюжети е да бъде понижено производството на сила от изкопаеми горива.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ