Индийските политици често обичат да напомнят, че тяхната страна е

...
Индийските политици често обичат да напомнят, че тяхната страна е
Коментари Харесай

Защо Индия не осъди агресията на Путин?

Индийските политици постоянно обичат да припомнят, че тяхната страна е най-голямата народна власт в света.

Но също по този начин са и извънредно чувствителни по тематиката за своите национални граници.

И все пак Индия нямаше огромно предпочитание да осъди опита на съветския президент Владимир Путин да изтрие от картата друга самостоятелна народна власт в лицето на Украйна, написа The Economist.

В Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, Генералната асамблея и Съвета по правата на индивида Индия се въздържа при гласуването на резолюциите, осъждащи нахлуването на Русия в нейната прилежаща страна. Правителството на индийския министър председател Нарендра Моди направи доста за възстановяване на връзките с Америка и Европа през последните години.

Но когато трябваше да избере страна в украинската рецесия, Индия избра да заеме изчаквателна позиция, което в доста западни столици беше изтълкувано даже като поддръжка за Путин.

Разбира се, индийските политици опровергават тази теза и показват формалната позиция на държавното управление, в която се жигосва насилието, показва се поддръжка за суверенитета и териториалната целокупност и се насочат апели да се даде късмет на дипломацията.

Освен това, по думите им, изборът на Индия да се въздържи при гласуването би трябвало да се преглежда в подтекста на нейната дългогодишна традиция да не е обвързана с нито една от международните суперсили.

А в действителност актуалната политика на Индия сеа дефинира колкото от предишните привички, толкоз и от актуалните й цели, написа още изданието. Връзките на Индия със Съветския съюз по време на Студената война бяха дълбоки, макар заявките за необвързаност.

Москва предоставяше продоволствена помощ и стопански дотации, индийските книжарници бяха препълнени с преведените творби на Ленин и "одобрените " от Кремъл съветски романисти, а сътрудниците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) кръстосваха индийската столица Делхи с торби с пари, предопределени за авторитетни хора, напомня The Economist.

Днес Индия разчита на поддръжката на Русия, с която има „ особено и привилегировано стратегическо партньорство “ (както Моди го дефинира при срещата си с Путин предходната година) в своите претенциите си за Кашмир. Върху обстановката въздейства и отбранителната политика на Индия, която разчита на Москва за доставките на някои оръжия.

Половината от вноса на оръжие в страната идва от Русия, в това число на подводници, бойни танкове Т-90, изтребители Су-30 и ракетната система земя-въздух, известна като С-400.

По-важното е, че 70% от съществуващия боеприпас на Индия е съветско произвеждане. А това сигурно затруднява прекратяването на бизнеса сред двете страни. Дори Индия да спре да внася съветско въоръжение, тя отново ще има потребност от муниции, аварийни елементи и техническа поддръжка за това, което към този момент има.

Русия оказва помощ на Индия и в производството на лични оръжия, защото една от дълготрайните цели в Делхи е постигането на така наречен "стратегическа автономност ".

Законодателите в Америка и Европа подлагат на критика Индия, че се е въздържала в Организация на обединените нации и купува оръжия от Москва. На 3 март Доналд Лу от Държавния департамент на Съединени американски щати съобщи пред Конгреса, че администрацията на президента Джо Байдън обмисля дали да накаже Индия за нейната взаимозависимост от съветските оръжия и съоръжение.

Американските дипломати пък са били инструктирани да припомнят на своите сътрудници, че позицията на Индия я слага "в лагера на Русия, която е агресорът в този спор ", съгласно неизвестен източник, който по-късно беше опроверган от формалните управляващи във Вашингтон.

Индийските публични лица и анализатори са по едно и също време раздразнени от рецензиите на Запада, само че и спокойни за следствията. Раздразнението идва от там, че виждат в позицията на Европа и Съединени американски щати известно двуличие.

Индия доста би желала да разчита по-малко на съветските оръжия и да купува повече от Америка, само че американските оръжия са или прекомерно скъпи, или (както в тази ситуация с ракетните системи) недостъпни.

Индийските политици задават и резонния въпрос за какво не се е стигнало до цялостно интернационално наказание на експанзията на Китай на границата с Индия, която през юни 2020 година се трансформира в смъртоносно сборичкване сред две военни подразделения на огромна надморска височина.

Индийците са вбесени и от прибързаното евакуиране на Съединени американски щати от Афганистан предходната година, което на процедура остави страната в ръцете на талибаните. Те считат, че това дава преимущество на Пакистан, която от години мълчешком поддържа талибанския режим.

Въпреки това индийските политици са спокойни, тъй като допускат, че Индия надали ще понесе кой знае какви последици от Запада поради позицията си в Организация на обединените нации. Съединени американски щати и Индия имат общ интерес да се опълчват на китайската експанзия в азиатския район. Това е в основата на така наречен "Четворка " - формация за сигурност, в която влизат още Австралия и Япония.

Много от азиатските дипломати във Вашингтон поддържат тезата, че Съединените щати би трябвало да държат под око по-голямата цел за ограничение на китайския експанзионизъм. И в този подтекст има смисъл да се "пренебрегне " неутралитета на Индия към Русия.

Индийската външна политика обаче страда и от други недостатъци, написа The Economist. Делхи твърди, че има лостове за въздействие върху Русия, тъй като е най-големият покупател на оръжията ѝ. И все пак държавното управление на Индия има големи проблеми с евакуацията на над 20 000 индийски студенти, намиращи се в Украйна.

Един от тях даже беше погубен по време на обстрела на Харков от Русия. Нито Наредра Моди, нито който и да е различен индийски политик, обаче, се опита да промени курса на Москва. А и множеството индийци не се интересуват доста от хода на военните дейности.

"Глезенето " на Путин от страна на Индия може да се трансформира в пасив за страната. Това би било мощен удар по репутацията на Индия, изключително в случай че съветският президент и армията му извършат още зверства, като да вземем за пример потреблението на химическо или нуклеарно оръжие. А в случай че Русия излезе от войната изтощена, обедняла и подвластна от Китай, това може индиректно да навреди и на Индия.

Какво може да изиска Китай в подмяна на поддръжката си за Путин? През 1962 година, по време на кървавата гранична война сред Индия и Китай, руският водач Никита Хрушчов в началото избира китайските си „ братя “ пред своите индийски „ другари “ и принуждава Индия да одобри китайските условия.

Русия не е в позиция да управлява Индия през днешния ден. Но в случай че стане подвластна от Китай, с цел да оцелее след глобите на Запада, и Китай изиска от Путин да продава по-малко оръжия на Индия и повече на Китай, той сигурно ще се съгласи.

Разгръщането в Индия на съветските ракети С-400 към този момент сътвори накърнимост. Китай също внедрява съветските ракети C-400, тъй че е наясно с техните преимущества и дефекти. Индия пък може да възпира Китай по-ефективно с друга система и в случай че американските оферти са прекомерно скъпи, съществуват и други други възможности.

Междувременно, войната в Украйна към този момент вреди на стопанската система на Индия. Рязкото повишаване на цената на суровия нефт, олиото, торовете и други артикули затрудняват централната банка в опитите ѝ да ограничи инфлацията, без да стопира икономическия напредък.

А тази композиция, естествено, удря най-много по джобовете на елементарните хора. А свиването на държавния бюджет, в това число и този за защита, би направило задачата на Нарендра Моди за реализиране на стратегическа автономност все по-трудна.
Източник: profit.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР