Малки премеждия по зелената пътека
Иначе съм младолик, само че тъй като трансферирах 65 години, реших че - желая, не желая - ще би трябвало да съблюдавам заповедта на здравния министър за зелената пътека. Опазвайки, както моя живот и моето здраве, по този начин и "същите " на сътрудниците ми от третата възраст.
Мнозина разясняват, че това била единствената ефикасна грижа за здравето, откакто здравната система изпаднала в будна кома. Те размишлявали над този въпрос до момента в който обикаляли аптеките, с цел да си купят нужните им медикаменти. Лекарства обаче нямало и по тази причина те "традиционно " си пазарували джинджифил. На килограми и превантивно - против ковид, против грип...
Не споделям сходно черногледо мнение. Грижи се демонстрират във всеки един момент. Да стартираме от персоналния ми доктор. Той е разполагаем във всяка минута, радушен и постоянно със слушала в ръка. И няма по какъв начин да е иначе, тъй като е с мобилен телефон. Както се майтапят някои - откогато измислиха мобилните телефони, дамите са си все у дома, а мъжете - все по работни срещи. Да се чуди човек от кое място идват разводите?!
Проблемите с джипито са два: единият е, че антибиотиците, които той ме притиска да си купя, са отречени от редица известни инфекционисти като безсмислени при вируси. Но джипито ми ги предписва, тъй като ме познава добре, въпреки в последно време повече телефонно, тъй като го е боязън от ковид.
Вторият проблем, произлизащ от първия, е че заради неналичието на приложение за мобилните телефони, с които да си заплащам джипи таксата от 3 лв., откогато върлува пандемията съм му задлъжнял с доста. Но взех решение да не го мисля, защото страната демонстрира грижи към него и сътрудниците му, раздавайки им по 1000 лв. месечно, тъй като са на първа линия. Като мине короната, ще се оправим.
Въобще, би трябвало да гледаме положително на нещата. При мен това не е проблем, изключително откогато ми откриха лек етап на Алцхаймер. Всеки ден ми носи изненади, срещам се нови хора, макар обществената отдалеченост. Дори брачната половинка ми понякога ми наподобява някак друга, друга.
Притеснявам се само от това, че забравих по кое време са часовете на зелената пътека за извършване на покупки. Здравният министър един път заповяда да се пазари заран, след това реалокира пътеката следобяд, настрана часовете за аптеките за други, изобщо - настъпи цялостен безпорядък в главата ми.
И не знам коя зелена пътека да хвана. Бях си ги записал в едно тефтерче, с цел да не не помня, само че забравих къде съм го поставил.
Тази заран взех решение да стана по-рано, да съм подготвен, в случай че уцеля верните часове. Станах и потеглих към супера. Навън мъгла, хлъзгаво, сложих си маската, както изискват наредбите, само че тъй като ми се замъгляват очилата от нея, се спънах в бордюра и паднах.
Изглежда съм счупил крайник, тъй като с доста тъга се добрах до нас. Обадих се на 112, но ме отрязаха - имали надалеч по-спешни случаи със инфектирани. Звъннах в "Пирогов " - същата работа: травматологията била станала COVID-отделение за инфектирани лекари и по тази причина трябвало да се обадя в някоя частна болница. Обадих се на места, оферираха ми 50 лв. за услугата и се отхвърлих. Ако бях взел пенсията, несъмнено щях да ги извадя, само че до заветната дата има още десетина дни...
И ето ме у дома. Най-накрая открих тефтерчето, но късно. Лежа си и започвам да имам вяра, че фактически счупеното носи благополучие. Все отново не съм се заразил с ковид, нали?
Мнозина разясняват, че това била единствената ефикасна грижа за здравето, откакто здравната система изпаднала в будна кома. Те размишлявали над този въпрос до момента в който обикаляли аптеките, с цел да си купят нужните им медикаменти. Лекарства обаче нямало и по тази причина те "традиционно " си пазарували джинджифил. На килограми и превантивно - против ковид, против грип...
Не споделям сходно черногледо мнение. Грижи се демонстрират във всеки един момент. Да стартираме от персоналния ми доктор. Той е разполагаем във всяка минута, радушен и постоянно със слушала в ръка. И няма по какъв начин да е иначе, тъй като е с мобилен телефон. Както се майтапят някои - откогато измислиха мобилните телефони, дамите са си все у дома, а мъжете - все по работни срещи. Да се чуди човек от кое място идват разводите?!
Проблемите с джипито са два: единият е, че антибиотиците, които той ме притиска да си купя, са отречени от редица известни инфекционисти като безсмислени при вируси. Но джипито ми ги предписва, тъй като ме познава добре, въпреки в последно време повече телефонно, тъй като го е боязън от ковид.
Вторият проблем, произлизащ от първия, е че заради неналичието на приложение за мобилните телефони, с които да си заплащам джипи таксата от 3 лв., откогато върлува пандемията съм му задлъжнял с доста. Но взех решение да не го мисля, защото страната демонстрира грижи към него и сътрудниците му, раздавайки им по 1000 лв. месечно, тъй като са на първа линия. Като мине короната, ще се оправим.
Въобще, би трябвало да гледаме положително на нещата. При мен това не е проблем, изключително откогато ми откриха лек етап на Алцхаймер. Всеки ден ми носи изненади, срещам се нови хора, макар обществената отдалеченост. Дори брачната половинка ми понякога ми наподобява някак друга, друга.
Притеснявам се само от това, че забравих по кое време са часовете на зелената пътека за извършване на покупки. Здравният министър един път заповяда да се пазари заран, след това реалокира пътеката следобяд, настрана часовете за аптеките за други, изобщо - настъпи цялостен безпорядък в главата ми.
И не знам коя зелена пътека да хвана. Бях си ги записал в едно тефтерче, с цел да не не помня, само че забравих къде съм го поставил.
Тази заран взех решение да стана по-рано, да съм подготвен, в случай че уцеля верните часове. Станах и потеглих към супера. Навън мъгла, хлъзгаво, сложих си маската, както изискват наредбите, само че тъй като ми се замъгляват очилата от нея, се спънах в бордюра и паднах.
Изглежда съм счупил крайник, тъй като с доста тъга се добрах до нас. Обадих се на 112, но ме отрязаха - имали надалеч по-спешни случаи със инфектирани. Звъннах в "Пирогов " - същата работа: травматологията била станала COVID-отделение за инфектирани лекари и по тази причина трябвало да се обадя в някоя частна болница. Обадих се на места, оферираха ми 50 лв. за услугата и се отхвърлих. Ако бях взел пенсията, несъмнено щях да ги извадя, само че до заветната дата има още десетина дни...
И ето ме у дома. Най-накрая открих тефтерчето, но късно. Лежа си и започвам да имам вяра, че фактически счупеното носи благополучие. Все отново не съм се заразил с ковид, нали?
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ