Имран Хан - политическият национализъм, напомнящ на Тръмп
Имр
Имран Хан - политическият шовинизъм, напомнящ на Тръмп
Имран Хан следва добре познати стъпки. Въпреки че няма да го признае пред никого, неговият настойчив политически шовинизъм припомня на президента Тръмп, въпреки Хан да е в политиката малко по-дълго от него – най-малко с няколко десетилетия.
А аз съм сносно осведомен с неговата политика, защото го следвах неразделно и по време на акцията му за скорошните избори в страната. Летяхме дружно на много неустойчив хеликоптер до придобилата мрачна популярност котловина Суат в планините Хиндокуш – място, което до преди няколко години бе известно като крепостта на пакистанските талибани.
Градът е покрай мястото, където Нобеловият лауреат, по това време едвам ученичка Малала Юсуфзай, бе простреляна в главата от радикалните екстремистки талибани, опитващи се да задушат апелите й за народна власт и тъждество.
След като слязохме от хеликоптера, Хан бързо влезе в очакващия го брониран автомобил и потегли с конвой от тежко въоръжени охранители, които ни следваха с открити камиони.
Когато пристигнахме в града, Хан бе посрещнат като рок звезда – тълпи, мъже и дами, млади и остарели крещяха истерично и желаеха да се приближат, с цел да чуят какво ще каже. Той успяваше елементарно да завладее тълпата – неговите антиамерикански и антипакистански политически настройки в посланията се свързваха с племенното, надълбоко консервативно общество, безусловно препълнило локалния стадион и облечено в цветовете на партията му – зелено, алено и черно.
Това беше през 2013 година. Да се къпе в боготворене му се отдаваше напълно естествено.
Както и Тръмп прави през днешния ден, тогава видях по какъв начин Хан се опиянява от тълпата, нахъсва ги за победа до момента в който те повдигат егото му и го въздигат към неговата цел. Но както обруленият от вятъра и неустойчив хеликоптер, с който пристигнахме в този далечен регион в оня ден, неговите упоритости на изборите през 2013 година, бяха попарени.
Той се приближаваше към лидерската позиция, която жадуваше, можеше да вкуси успеха – и това беше задоволително, с цел да стартира 4-месечни митинги поради обвинявания в машинация, манипулиране на вота и резултатите.
[b]Суперзвезда легенда[/b]
Беше различен стадион, друга епоха в живота на Хан, където неговото странствуване по пътя му към премиерския пост в действителност бе бетонирано.
През 1992 година, в края на шеметната си кариера като един от най-надарените крикет играчи на своето потомство, той поведе Националния тим по крикет на Пакистан към победа на международната купа и тълпите го приветстваха бурно, както и през миналите две десетилетия.
Той беше суперзвезда легенда – живееше в Лондон, беше си построил известност на плейбой и постоянно беше постоянен посетител на едни от най-известните нощни клубове в града, преди да се причисли към висшето английско общество посредством брака си с наследницата Джемима Голдсмит.
Славата бе негова непрекъсната сянка – въпреки през днешния ден той да заобикаля да се връща към спомените за охолния си живот за сметка на правилата на неговото консервативно ислямско образование. Но безспорно неговата известност като състезател на крикет бе неговият пропуск за света на политиката.
Подобно на Тръмп той бе роден с привилегии и сходно на американския президент в никакъв случай не е заемал политически пост.
Никой не можеше и да допуска, че той ще се трансформира в водач.
[b]Военните – същинската мощ зад Хан?[/b]
Това, което му завоюва гласове, беше антикорупционен билет, целящ да смъкна съперничещите си пакистански политически династии, в комбиниране с дълга антиамериканска изразителност.
Той попречи на афганистанската политика на Тръмп, която упреква Пакистан, че не е направила задоволително, с цел да се бори с тероризма, и повече от десетилетие Хан показва антиамерикански настроения по афганистанско-пакистанската граница, подлага на критика офанзивите на американските дронове в Афганистан и подлага на критика със гибелен жар хипотетични американски злонамерени дейности в Афганистан.
В последния избирателен цикъл неговите почитатели надраснаха предходния му електорат от млади, религиозни и консервативни мъже, които го заобикаляха в предишното. Сега електоратът му се състои от гласоподаватели, които просто желаят смяна от самозваните и самодоволни политици от двете водещи пакистански династии, които са упреквани, че са завлекли страната в икономическа дупка.
Настоящият разбор влиза в изострен конфликт с друга мощ в пакистанската политика – военните, които евентуално стоят зад триумфа на Хан. Мощната войска на Пакистан бе упреквана от доста публицисти в заплашване през месеците до изборите и то най-много на критиците на Хан. Военните обаче в никакъв случай не са били надалеч от властта, организирали са няколко преврата в късата 70-годишна история на страната, и имат непропорционално огромни по брой бизнес ползи в Пакистан.
Накратко, Хан няма да си бъде самичък стопанин. Независимо какъв брой огромна е известността на Хан тя няма да ги отдалечи от главните им ползи, а точно оцеляването на Пакистан.
Военните имат вяра, че Индия е екзистенциална опасност за тяхната мюсюлманска нация, изваяна от кървавия колапс на Британски Радж. Двете нуклеарни страни към момента държат в подготвеност войските си в Хималаите, на глетчера Сиачен, на 21 000 фута над морското ниво, който е най-високото полесражение в света, само че в действителност повече борби, които се водят през днешния ден са оттатък западната пакистанска граница с Афганистан.
[b]Талибаните – значими за триумфа на Хан[/b]
В началото на 90-те години на предишния век пакистанските разследващи служби оказаха поддръжка на афганистанските талибани, които взеха цялостен надзор над Афганистан. Така дадоха леко стратегическо преимущество на Пакистан на запад. Афганистанската тактика на Тръмп прикани Индия да направи повече в Кабул и по този начин развя алено знаме пред пакистанските военни. Това е полето, в което Тръмп и Хан могат да намерят допирни точки и Хан да получи преимущество пред военните.
Американският президент желае талибаните да спрат бойните дейности и да се причислят към афганистанското държавно управление, с цел да може да изтегли американските войски. Хан, който е етнически пущун като доста талибани, е построил поддръжка измежду пакистанските талибани лоялисти, които могат да се окажат добър медиатор при договарянията с талибаните.
За да може всичко това да се реализира на процедура ще са нужни повече от обществени закани от страна на Тръмп за съдействие. По всяка възможност ще е належащо и повече, в сравнение с е във властта на Хан, а точно какво ще пожелае да направи армията.
В кратковременен проект Хан ще бъде ангажиран със сформирането на държавно управление, да закрепи разпадащата се и занемарена стопанска система, да се контракти с кредитори като Китай и да се бори с обвинявания в манипулиране на изборите от страна на Пакистанската национална партия и Пакистанската мюсюлманска лига – същите две династии, против които се бори от десетилетия, същите тези хора, против които той оглави митинги с обвинявания в операция на вота през 2013 година.
Ако би трябвало да се изразим с термини от неговото минало на професионален състезател по крикет, той ще би трябвало да удари няколко бази преди да може да извърши настояванията на Тръмп, и на първо място той ще има потребност от помощта на армията, с цел да го направи. /БГНЕС
…………………………..
Анализ на Ник Робъртсън от Си Ен Ен.
Имран Хан следва добре познати стъпки. Въпреки че няма да го признае пред никого, неговият настойчив политически шовинизъм припомня на президента Тръмп, въпреки Хан да е в политиката малко по-дълго от него – най-малко с няколко десетилетия.
А аз съм сносно осведомен с неговата политика, защото го следвах неразделно и по време на акцията му за скорошните избори в страната. Летяхме дружно на много неустойчив хеликоптер до придобилата мрачна популярност котловина Суат в планините Хиндокуш – място, което до преди няколко години бе известно като крепостта на пакистанските талибани.
Градът е покрай мястото, където Нобеловият лауреат, по това време едвам ученичка Малала Юсуфзай, бе простреляна в главата от радикалните екстремистки талибани, опитващи се да задушат апелите й за народна власт и тъждество.
След като слязохме от хеликоптера, Хан бързо влезе в очакващия го брониран автомобил и потегли с конвой от тежко въоръжени охранители, които ни следваха с открити камиони.
Когато пристигнахме в града, Хан бе посрещнат като рок звезда – тълпи, мъже и дами, млади и остарели крещяха истерично и желаеха да се приближат, с цел да чуят какво ще каже. Той успяваше елементарно да завладее тълпата – неговите антиамерикански и антипакистански политически настройки в посланията се свързваха с племенното, надълбоко консервативно общество, безусловно препълнило локалния стадион и облечено в цветовете на партията му – зелено, алено и черно.
Това беше през 2013 година. Да се къпе в боготворене му се отдаваше напълно естествено.
Както и Тръмп прави през днешния ден, тогава видях по какъв начин Хан се опиянява от тълпата, нахъсва ги за победа до момента в който те повдигат егото му и го въздигат към неговата цел. Но както обруленият от вятъра и неустойчив хеликоптер, с който пристигнахме в този далечен регион в оня ден, неговите упоритости на изборите през 2013 година, бяха попарени.
Той се приближаваше към лидерската позиция, която жадуваше, можеше да вкуси успеха – и това беше задоволително, с цел да стартира 4-месечни митинги поради обвинявания в машинация, манипулиране на вота и резултатите.
[b]Суперзвезда легенда[/b]
Беше различен стадион, друга епоха в живота на Хан, където неговото странствуване по пътя му към премиерския пост в действителност бе бетонирано.
През 1992 година, в края на шеметната си кариера като един от най-надарените крикет играчи на своето потомство, той поведе Националния тим по крикет на Пакистан към победа на международната купа и тълпите го приветстваха бурно, както и през миналите две десетилетия.
Той беше суперзвезда легенда – живееше в Лондон, беше си построил известност на плейбой и постоянно беше постоянен посетител на едни от най-известните нощни клубове в града, преди да се причисли към висшето английско общество посредством брака си с наследницата Джемима Голдсмит.
Славата бе негова непрекъсната сянка – въпреки през днешния ден той да заобикаля да се връща към спомените за охолния си живот за сметка на правилата на неговото консервативно ислямско образование. Но безспорно неговата известност като състезател на крикет бе неговият пропуск за света на политиката.
Подобно на Тръмп той бе роден с привилегии и сходно на американския президент в никакъв случай не е заемал политически пост.
Никой не можеше и да допуска, че той ще се трансформира в водач.
[b]Военните – същинската мощ зад Хан?[/b]
Това, което му завоюва гласове, беше антикорупционен билет, целящ да смъкна съперничещите си пакистански политически династии, в комбиниране с дълга антиамериканска изразителност.
Той попречи на афганистанската политика на Тръмп, която упреква Пакистан, че не е направила задоволително, с цел да се бори с тероризма, и повече от десетилетие Хан показва антиамерикански настроения по афганистанско-пакистанската граница, подлага на критика офанзивите на американските дронове в Афганистан и подлага на критика със гибелен жар хипотетични американски злонамерени дейности в Афганистан.
В последния избирателен цикъл неговите почитатели надраснаха предходния му електорат от млади, религиозни и консервативни мъже, които го заобикаляха в предишното. Сега електоратът му се състои от гласоподаватели, които просто желаят смяна от самозваните и самодоволни политици от двете водещи пакистански династии, които са упреквани, че са завлекли страната в икономическа дупка.
Настоящият разбор влиза в изострен конфликт с друга мощ в пакистанската политика – военните, които евентуално стоят зад триумфа на Хан. Мощната войска на Пакистан бе упреквана от доста публицисти в заплашване през месеците до изборите и то най-много на критиците на Хан. Военните обаче в никакъв случай не са били надалеч от властта, организирали са няколко преврата в късата 70-годишна история на страната, и имат непропорционално огромни по брой бизнес ползи в Пакистан.
Накратко, Хан няма да си бъде самичък стопанин. Независимо какъв брой огромна е известността на Хан тя няма да ги отдалечи от главните им ползи, а точно оцеляването на Пакистан.
Военните имат вяра, че Индия е екзистенциална опасност за тяхната мюсюлманска нация, изваяна от кървавия колапс на Британски Радж. Двете нуклеарни страни към момента държат в подготвеност войските си в Хималаите, на глетчера Сиачен, на 21 000 фута над морското ниво, който е най-високото полесражение в света, само че в действителност повече борби, които се водят през днешния ден са оттатък западната пакистанска граница с Афганистан.
[b]Талибаните – значими за триумфа на Хан[/b]
В началото на 90-те години на предишния век пакистанските разследващи служби оказаха поддръжка на афганистанските талибани, които взеха цялостен надзор над Афганистан. Така дадоха леко стратегическо преимущество на Пакистан на запад. Афганистанската тактика на Тръмп прикани Индия да направи повече в Кабул и по този начин развя алено знаме пред пакистанските военни. Това е полето, в което Тръмп и Хан могат да намерят допирни точки и Хан да получи преимущество пред военните.
Американският президент желае талибаните да спрат бойните дейности и да се причислят към афганистанското държавно управление, с цел да може да изтегли американските войски. Хан, който е етнически пущун като доста талибани, е построил поддръжка измежду пакистанските талибани лоялисти, които могат да се окажат добър медиатор при договарянията с талибаните.
За да може всичко това да се реализира на процедура ще са нужни повече от обществени закани от страна на Тръмп за съдействие. По всяка възможност ще е належащо и повече, в сравнение с е във властта на Хан, а точно какво ще пожелае да направи армията.
В кратковременен проект Хан ще бъде ангажиран със сформирането на държавно управление, да закрепи разпадащата се и занемарена стопанска система, да се контракти с кредитори като Китай и да се бори с обвинявания в манипулиране на изборите от страна на Пакистанската национална партия и Пакистанската мюсюлманска лига – същите две династии, против които се бори от десетилетия, същите тези хора, против които той оглави митинги с обвинявания в операция на вота през 2013 година.
Ако би трябвало да се изразим с термини от неговото минало на професионален състезател по крикет, той ще би трябвало да удари няколко бази преди да може да извърши настояванията на Тръмп, и на първо място той ще има потребност от помощта на армията, с цел да го направи. /БГНЕС
…………………………..
Анализ на Ник Робъртсън от Си Ен Ен.
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ