Имплантите са начин за борба с цензурата и постоянното следене,

...
Имплантите са начин за борба с цензурата и постоянното следене,
Коментари Харесай

Сървър в крака – прави ли ни по-свободни?

Имплантите са метод за битка с цензурата и непрекъснатото следене, упражнявани от всяка централизирана интернет инфраструктура със блян към облаги

Имплантът PegLeg се състои от корав диск и рутер и може да се зарежда безжично (снимка: PegLeg.org)

Биохакер вгради в крайници си устройство, състоящо се от корав диск и рутер. Казва, че това му разрешава свободен продан на данни. Но казусът повдига доста етични и правни въпроси.

Вратата на операционната зала на Джеф Тибетс от вида „ направи си самичък ” в Техачапи, Калифорния, е покрита с подписите на тези, които са минали под ножа му. Тибетс, по специалност здравна сестра и самообразован художник, който се занимава с телесни модификации, е доста издирван измежду „ мелачите ” – общественост от биохакери, които имат податливост да вграждат немедицински устройства в телата си, споделя Wired.

Много от имената на вратата са съпроводени от малко изложение на процедурата, която са минали. Псевдонимът на Тибетс – „ Касокс ” – също е на вратата. От десетките устройства, вградени в тялото му през годините, множеството са сложени със личния му скалпел.

Най-новият автограф на вратата на Тибетс е на Майкъл Лауфер – водач на спорна група анархо-биохакери, която желае да „ отвори кода ” на производството на животоспасяващи медикаменти. Но не това е довело Лауфер в гаража на Тибетс – а едно имплантируемо устройство, наречено PegLeg.

Интернет в краката

PegLeg е безжичен рутер и корав диск в едно. Представлява малко подкожно устройство. Лауфер и група негови сътрудници са го основали, употребявайки хардуер за по-малко от 50 $. Джаджата е по-малка от пакетче дъвки.

Веднъж вграден, PegLeg трансформира тялото в дребна местна мрежа. Всяко устройство с задействана Wi-Fi връзка може да получи достъп до мрежата посредством него. Имплантът може да се свърже и с други PegLeg импланти, с цел да сътвори нещо, което се назовава „ интернет в краката ”.

PegLeg не се свързва с интернет мрежата, която прави допустимо да четем тази публикация. Той основава местна безжична мрежа, до която всеки, намиращ се в същата стая, може да получи достъп.

Имплантът може да съхранява стотици гигабайти данни, да предава филми или музика към свързани телефони или компютри, да работи като сървър за анонимна чат стая или конгрес, да придвижва криптирани файлове през интернационалните граници.

PegLeg е умислен по този начин, че всеки, който се свързва с мрежата на устройството, да може да качва или изтегля файлове на твърдия диск анонимно. Естествено, тази последна отвореност слага някои етични и правни въпроси като кой е виновен за данните, съхранявани в тялото на различен човек.

Наследник на PirateBox

PegLeg е правоприемник на сходно устройство „ с отворен код ”, наречено PirateBox. Дейвид Дартс, учител по изкуство в Нюйоркския университет, го основава през 2011 година като метод за елементарно шерване на файлове със своите студенти. Той натъртва на разликата сред „ шерване ” и „ пиратство ”. Оригиналният PirateBox се състои от безжичен рутер, мрежов адаптер и дребен притежател на данни.

През 2018 година Лауфер демонстрира своя версия на PirateBox на „ Grindfest ” – годишна среща на биохакерите, проведена в къщата на Тибетс. Въпросът, който се слага по време на представянето, е явен: „ мога ли да вграждам това нещо в тялото си? ”.

Лауфер стартира работа с двама сътрудници, Зак Шенън и Ник Тит, с цел да разбере. Основната им задача е фрапантно понижаване на размера на устройството. След продължителна работа те съумяват да го понижат.

Най-голямото предизвикателство обаче е да решат по какъв начин да го зареждат с сила. Биохакерите заобикалят имплантирането на акумулатори, които могат да се пропукат и да станат рискови за здравето и живота. Затова екипът избира способ за безжично зареждане извън. То употребява същия протокол Qi, който може безжично да зарежда и смарт телефони.

Тъй като няма батерия, PegLeg работи единствено когато безжичното зарядно устройство е покрай импланта. И, защото устройството е вътре в бедрото, човек може просто да пъхне безжичното зарядно в джоба си, с цел да обезпечи работата на устройството.

Първи проби

Първият първообраз на PegLeg е тестван от юноша от Обединеното кралство с псевдонима „ Lepht Anonymousm ”. Той непринудено слага първия имплант в задната част на дясната си ръка. През петте месеца след слагането разрезът заздравява и устройството работи съгласно предстоящото.

Момъкът споделя, че е напълнил наличните 64 гигабайта пространство на своя PegLeg с „ всевъзможни неща, които хората могат да желаят да изтеглят и предават един на различен ”, като книги, филми и музика. Казва, че най-големият проблем за него е бил да премине през датчиците на летището.

„ Пуснаха ме през скенера за тяло и той сподели огромен блок под кожата ми ”, споделя британецът. „ Казах им, че това е „ здравно произведение ” и те махнаха с ръка и ме пуснаха ”, спомня си той.

Мрежова опорна точка

Междувременно Лауфер, Шанън и Тит не престават да усъвършенстват PegLeg. Те сменят платката на рутера с Raspberry Pi Zero и понижават размера на джаджата. Накрая Тибетс покрива готовото устройство с биобезопасна смола. После той прави първото имплантиране на модула – под личната си кожа.

На идната заран имплант си поставя и Лауфер. Има и трети тестов PegLeg, изработен за Тит, само че той в последна сметка се отхвърля от него. Казва, че устройството е прекомерно огромно и не му харесва да има такава джаджа под кожата си.

Вграденият в крайници на Лауфер PegLeg работи като мрежова опорна точка. Когато някой се свърже със сървъра, се демонстрира малко приветствие. „ Добре пристигнали в първата итерация на идващото потомство цифрови връзки, където даже нашите тела са възли в децентрализираната мрежа. Моля, забавлявайте се, разговаряйте с хора и не се колебайте да споделяте всички файлове, които харесвате ”.

В своя PegLeg Лауфер носи брой на списание Omni от 1981 година, който съдържа „ Джони Мнемоник ” – къса история на Уилям Гибсън за пощальон, който съхранява данните на други хора в главата си. За този роман Лауфер споделя, че е имал огромно въздействие върху самия него.

По неговите думи, необичайно е да знаеш, че имаш сървър в крайници си. „ Да видиш напредъка на технологиите по метода, който Гибсън е планувал, е в действителност ужасно ”, споделя Лауфер.

Противодействие на цензурата

Но за какво, за какво им е на тези хора да си режат краката и да вграждат нещата под кожата си? Това е въпрос, който биохакерите чуват постоянно. Тит споделя, че в доста случаи става дума за автономността на тялото и персоналната отговорност за него. Той вижда имплантите като не доста по-различни от татуировката или пиърсинга.

Но Лауфер споделя, че решението му е било по-скоро политически стимулирано. За него този тип мрежи са метод да се противодейства на цензурата и непрекъснатото следене, упражнявани от всяка централизирана интернет инфраструктура, стимулирана от устрема да прави облаги.

„ Интернет е елементарен за изключване, елементарен за изследване и елементарен за манипулиране, заради централизираната му инфраструктура ”, споделя Лауфер. С децентрализираните мрежи като тези с PegLeg „ още веднъж всичко става свободно ”, уверен е той.

„ Докато сте в непосредствена непосредственост, можете да разменяте файлове, без да употребявате трета страна като Гугъл или Dropbox. Доставчиците на интернет услуги не могат да се намесят, с цел да ви цензурират. Изваждате безжичното зарядно и мрежата на PegLeg изчезва без диря ”, споделя Лауфер.

Правни и етични въпроси

Лауфер си показва, че деятели или други хора с сензитивна информация могат да употребяват устройството за безвредно преместване на данни през границите. Подобно на титулярния воин в „ Джони Мнемоник ”, това може да трансформира всеки с PegLeg в „ муле ” за преместване на криптирани файлове. Няма хардуер, който да бъде иззет – в случай че, несъмнено, чиновниците на реда не създадат интервенция, с цел да извадят устройството от крайници на индивида.

И тук стартират да валят правните и етични въпроси. Могат ли в действителност да оперират човек и да вземат импланта му? А би трябвало ли? Дали ще могат да изискат и да получат заповед за сканиране на твърдия диск на PegLeg и да вземат данните? Дали индивидът с вграден PegLeg би трябвало да се третира като „ платформа ” – т.е. да бъде освободен от отговорност за наличието на своя имплант?
още по тематиката
Какво се случва, в случай че на PegLeg се появят незаконни материали, като да вземем за пример детско порно? Дали ще се смята, че лицето има тези материали и е обект на съответните санкции?

Тези несигурности не стопират Лауфер и неговите сътрудници да продължат да създават устройството. Сега те проектират трето потомство PegLeg, който ще е с размера на пощенска марка.
Източник: technews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР