> Империята на Юстиниан I през 560 година от н.е.Много

> Империята на Юстиниан I през 560 година от н.е.
Много от тях умират от незнайна до тогава зараза - страдат от висока температура и кашлица с кървави храчки. Чумата. Самият Юстиниан се заразява от чума. Той съумява да оцелее, само че единствено с цел да види по какъв начин умира неговата империя.

Някои историци допускат, че епидемията от чума е била провокирана от радикална смяна в климата на Земята. Това твърди и професорът от университета в Оклахома Кайл Харпър. В книгата си " Фатум: Климатът и залезът на Източната Римска империя " той разказва връзката сред климата, заболяванията и историческото развиване на антични империи.

Поредица от вулканични експлоадирания предизвикала  невиждано от хилядолетия захлаждане на Земята. Бактерията Yersinia pestis, която  лишава живота на съвсем половината население на Византия, се популяризира по-добре в студеното време. Така студените години в оня интервал се оказват идеална причина за експлоадирането на болестта.

Изграждането на доста пътища по времето на Юстиниан I подкрепя хората да пътуват, както в никакъв случай преди този момент. Търговията се разраства, само че с нея все по-свободно пътуват и причинителите на болесттите, включително на малария, едра шарка и чума. До седми век, след няколко талази на чумата, популацията на Европа понижава на половина.

Тогава до Средиземно море доближават арабите, които като номадски народ съумяват да избегнат епидемията. По този метод, съгласно Харпър, измененията в климата, довели до разнообразни епидемии, предначертават края на Римската империя и на политическите развития отсега нататък.

Значението, която Харпър отдава на климата, съгласно мнозина е пресилено. Още преди 535 година Византия към този момент е изгубила част от своя искра и мощност, а схизмата е довела до разделяне. Климатът " построява декора на това, което се случва, само че не написа действието ", отбелязва в тази връзка " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ".