Почитаме Св. мъченици Адриан и Наталия
Император Максимиан в столицата си гр. Никодимия издал заповед грижливо да се издирят християните и да се дадат под съд. Били обещани парични награди на ония, които извършват тая заповед и откриват християни. Които пък ги укривали, заплашвали ги със строги санкции. И почнали езичниците да издават познатите християни и да ги довеждат на съд при царя. Веднъж по напътствието на някои от жителите на Никодимия бойците на Максимиан намерили в една пещера 23 индивида, които декларирали, че имат вяра в Христа. Войниците ги вързали и отвели при царя. Царят в същото време отивал в езическия храм за жертвоприношение. Като го срещнали, бойците му показали вързаните християни и му споделили: “Ето непокорните на твоите заповеди и хулителите на нашите богове! ” Царят самичък разпитвал християните, които без боязън изповядвали своята религия, а на заканите на царя, че ще ги подложи на изтезание, дали отговор, че не се боят да страдат за името на Иисус Христос. Разгневеният Максимиан заповядал още тук да ги бият най-жестоко. Те търпеливо понесли изтезанието, като казвали, че се надяват да получат на небето безсмъртни венци.
- Безумци - споделил им Максимиан, - вие очаквате венци на вашите глави, които аз ще заповядам да отсекат! Оставете вашата лъжлива религия и не погубвайте себе си!
Но мъчениците останали непоколебими. След като ги изтезавали до полусмърт, отвели ги в преторията, с цел да запишат там имената им като на наказани на гибел.
Един от членовете на преторията, по име Адриан, благороден и богат човек, бил очевидец на изтезанията и непостижимото за него, като богохулник, самообладание на християните. Под въздействие на поразилото го усещане той взел да ги разпитва каква премия очаквате от своя Бог за това чудно тяхно самообладание. И в диалога с едвам дишащите от телесна изнемога мъченици Божията берекет се докоснала до положителната душа на Адриан. Слушайки и гледайки тия люде, той рабрал божествената истина и като застанал измежду преторията, споделил на писарите, които записвали наказаните на гибел: “Запишете и моето име дружно с имената на тия светци, тъй като и аз имам вяра в техния Бог Христос и с наслада ще умра за Него! ”
Учуденият писар побързал да уведоми царя, че Адриан се оповестил за хриситянин, а царят незабавно го повикал при себе си.
- Какво ти стана, Адриане? – споделил му той. – Побъркал ли си се? Вярно ли е, че си желал да умреш с тия люде, наказани на гибел?
- Не съм се побъркал – умерено дал отговор Адриан, - а в противен случай – вразумих се от своето предходно безумство.
- Стига си приказвал нелепости – споделил му царят, - а искай амнистия и съобщи, че си сбъркал и се разкайваш и тогава ще зачеркнат името ти в листата на наказаните!
- От през днешния ден апелирам истинния Бог да ми елементарни предходните мои езически заблуди – дал отговор Адриан.
Тогава царят се разгневил, заповядал да оковат Адриан в тежки стоманени вериги и да го отведат в тюрма, гдето били затворени св. мъченици. Заповедта на царя била изпълнена.
Между това един Адрианов прислужник, който бил при него в оня ден, побързал да иде вкъщи му, с цел да уведоми жена му Наталия за случилото се: “Нашият стопанин оковаха във вериги и водиха в тюрма! ” Това уведомление поразило младата жена, която скоро се била омъжила и нежно обичала своя мъж. Тя заплакала и с безпокойствие питала прислужникът, знае ли той защо закононарушение са отвели Адриан в тюрма.
- Аз видях, че в преторията бяха довели няколко индивида, мъчени за някой си Христос – дал отговор прислужникът. – Тия люде ги осъдиха на гибел, а нашият стопанин заповяда да впишат и неговото име с техните имена и сподели, че желае да почине с тях.
- Ти тъкмо ли знаеш, защо са мъчили тия люде? – запитала Наталия.
- Както към този момент ти споделих, - дал отговор прислужникът, - тях ги мъчиха за някой си Христос и за туй, че не желаят да изпълнят царските повели и да се поклонят на боговете.
За удивление на прислужникът Наталия внезапно престанала да плаче и на лицето й се изразила най-жива наслада. Тя била загадка християнка и от всичкото си сърце желаела обръщането на своя мъж към същинския Бог. Тя, несъмнено, знаела, че следователно го заплашва гибел. Но спасението на неговата душа било за нея по-скъпо от всичко.
След като се облякла в най-хубавите си облекла в символ на наслада, Наталия побързала да отиде при мъжа си в тъмницата. Там тя паднала в нозете му, целунала неговите окови и проливайки радостни сълзи, казвала: “Блажен си ти, съпруже мой, тъй като откри същинското, безконечното богатство, като повярва в Христа! Моля те остани до дъно в това звание, към което си в този момент свикан посредством Божието състрадание! ” И с всичката жаркост на личната си религия и обич към Бога и към своя мъж, с който така малко била в съпружество, младата жена се стараела да го укрепи за подвига на идното му страдалчество. Молила тя и другите пандизчии – християни да просвещават новообърнатия, като му приказват за Бога и за безконечния живот, та да се не поколебае той да пожертва за Него краткотрайния живот. И по подобен метод до самата гибел на мъжа си Наталия не преставала да поддържа неговото геройство и да го въодушевлява измежду изтезанията, на които го подлагали поради неговото твърдо вероизповедание на Христа. Всичкото време тя прекарвала в тъмницата, като прислужвала на мъчениците и измивала раните им. Когато мъжът й заговорил по какъв начин да се разпореди с парцелите им, тя го прекъснала, като му напомнила, че в този момент нито една мисъл за земното не би трябвало да го отвлича от размишлениета за вечността, която се открива пред него.
И някои други християнки, по образеца на Наталия, старателно прислужвали на затворените в тъмницата мъченици, които умерено и радостно се готвели за гибел. Наталия, апропо, казвала на мъжа си: “Съпруже мой, когато ти застанеш пред Бога, моли го, щото и аз скоро да те вървя след и да се не разделя с тебе в блажената безкрайност! Боя се, да не би царят да ме принуди да се омъжа. Моли се за мене! ”
Понеже мъчениците напълно били отслабнали от страданията и мъченията, а някои от тях били към този момент и на умиране, заповядано било да се извърши над тях смъртната присъда. За да продължат обаче страданията им, пречупили им с чук ръцете и нозете и по-късно ги умъртвили. Адриан, който едничък още не бил изгубил сили, бил предаден на мъчение. Наталия до дъно била при него, до дъно го ободрявала посредством вярата в Бог и в блажения задгробен живот и имала утехата да го види хладнокръвен в страдалчески героизъм и радостно измежду мъчения да предава душата си Богу.
Телата на св. мъченици били събрани от християните и препратени в гр. Византион. Там побързала да отиде и Наталия, като по тоя метод се скрила от един благороден човек, който желал да се дами за нея.
Като пристигнала във Византион, гдето християните с обич я приели, Наталия се помолила един път в храма, където почивали останките на мъчениците, легнала да си почине и в съня си видяла Адриан, който й възвестил за нейната близка гибел. Като разказала на християните за съновидението, Наталия скоро по-късно безболезнено и безшумно се поминала, като заспала безконечния си сън при гроба на своя мъж. Тя също по този начин е причислена от св. Църква към лика на мъчениците, тъй като с душата си потърпевша за Христа и послужила с обич на Неговите мъченици.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
- Безумци - споделил им Максимиан, - вие очаквате венци на вашите глави, които аз ще заповядам да отсекат! Оставете вашата лъжлива религия и не погубвайте себе си!
Но мъчениците останали непоколебими. След като ги изтезавали до полусмърт, отвели ги в преторията, с цел да запишат там имената им като на наказани на гибел.
Един от членовете на преторията, по име Адриан, благороден и богат човек, бил очевидец на изтезанията и непостижимото за него, като богохулник, самообладание на християните. Под въздействие на поразилото го усещане той взел да ги разпитва каква премия очаквате от своя Бог за това чудно тяхно самообладание. И в диалога с едвам дишащите от телесна изнемога мъченици Божията берекет се докоснала до положителната душа на Адриан. Слушайки и гледайки тия люде, той рабрал божествената истина и като застанал измежду преторията, споделил на писарите, които записвали наказаните на гибел: “Запишете и моето име дружно с имената на тия светци, тъй като и аз имам вяра в техния Бог Христос и с наслада ще умра за Него! ”
Учуденият писар побързал да уведоми царя, че Адриан се оповестил за хриситянин, а царят незабавно го повикал при себе си.
- Какво ти стана, Адриане? – споделил му той. – Побъркал ли си се? Вярно ли е, че си желал да умреш с тия люде, наказани на гибел?
- Не съм се побъркал – умерено дал отговор Адриан, - а в противен случай – вразумих се от своето предходно безумство.
- Стига си приказвал нелепости – споделил му царят, - а искай амнистия и съобщи, че си сбъркал и се разкайваш и тогава ще зачеркнат името ти в листата на наказаните!
- От през днешния ден апелирам истинния Бог да ми елементарни предходните мои езически заблуди – дал отговор Адриан.
Тогава царят се разгневил, заповядал да оковат Адриан в тежки стоманени вериги и да го отведат в тюрма, гдето били затворени св. мъченици. Заповедта на царя била изпълнена.
Между това един Адрианов прислужник, който бил при него в оня ден, побързал да иде вкъщи му, с цел да уведоми жена му Наталия за случилото се: “Нашият стопанин оковаха във вериги и водиха в тюрма! ” Това уведомление поразило младата жена, която скоро се била омъжила и нежно обичала своя мъж. Тя заплакала и с безпокойствие питала прислужникът, знае ли той защо закононарушение са отвели Адриан в тюрма.
- Аз видях, че в преторията бяха довели няколко индивида, мъчени за някой си Христос – дал отговор прислужникът. – Тия люде ги осъдиха на гибел, а нашият стопанин заповяда да впишат и неговото име с техните имена и сподели, че желае да почине с тях.
- Ти тъкмо ли знаеш, защо са мъчили тия люде? – запитала Наталия.
- Както към този момент ти споделих, - дал отговор прислужникът, - тях ги мъчиха за някой си Христос и за туй, че не желаят да изпълнят царските повели и да се поклонят на боговете.
За удивление на прислужникът Наталия внезапно престанала да плаче и на лицето й се изразила най-жива наслада. Тя била загадка християнка и от всичкото си сърце желаела обръщането на своя мъж към същинския Бог. Тя, несъмнено, знаела, че следователно го заплашва гибел. Но спасението на неговата душа било за нея по-скъпо от всичко.
След като се облякла в най-хубавите си облекла в символ на наслада, Наталия побързала да отиде при мъжа си в тъмницата. Там тя паднала в нозете му, целунала неговите окови и проливайки радостни сълзи, казвала: “Блажен си ти, съпруже мой, тъй като откри същинското, безконечното богатство, като повярва в Христа! Моля те остани до дъно в това звание, към което си в този момент свикан посредством Божието състрадание! ” И с всичката жаркост на личната си религия и обич към Бога и към своя мъж, с който така малко била в съпружество, младата жена се стараела да го укрепи за подвига на идното му страдалчество. Молила тя и другите пандизчии – християни да просвещават новообърнатия, като му приказват за Бога и за безконечния живот, та да се не поколебае той да пожертва за Него краткотрайния живот. И по подобен метод до самата гибел на мъжа си Наталия не преставала да поддържа неговото геройство и да го въодушевлява измежду изтезанията, на които го подлагали поради неговото твърдо вероизповедание на Христа. Всичкото време тя прекарвала в тъмницата, като прислужвала на мъчениците и измивала раните им. Когато мъжът й заговорил по какъв начин да се разпореди с парцелите им, тя го прекъснала, като му напомнила, че в този момент нито една мисъл за земното не би трябвало да го отвлича от размишлениета за вечността, която се открива пред него.
И някои други християнки, по образеца на Наталия, старателно прислужвали на затворените в тъмницата мъченици, които умерено и радостно се готвели за гибел. Наталия, апропо, казвала на мъжа си: “Съпруже мой, когато ти застанеш пред Бога, моли го, щото и аз скоро да те вървя след и да се не разделя с тебе в блажената безкрайност! Боя се, да не би царят да ме принуди да се омъжа. Моли се за мене! ”
Понеже мъчениците напълно били отслабнали от страданията и мъченията, а някои от тях били към този момент и на умиране, заповядано било да се извърши над тях смъртната присъда. За да продължат обаче страданията им, пречупили им с чук ръцете и нозете и по-късно ги умъртвили. Адриан, който едничък още не бил изгубил сили, бил предаден на мъчение. Наталия до дъно била при него, до дъно го ободрявала посредством вярата в Бог и в блажения задгробен живот и имала утехата да го види хладнокръвен в страдалчески героизъм и радостно измежду мъчения да предава душата си Богу.
Телата на св. мъченици били събрани от християните и препратени в гр. Византион. Там побързала да отиде и Наталия, като по тоя метод се скрила от един благороден човек, който желал да се дами за нея.
Като пристигнала във Византион, гдето християните с обич я приели, Наталия се помолила един път в храма, където почивали останките на мъчениците, легнала да си почине и в съня си видяла Адриан, който й възвестил за нейната близка гибел. Като разказала на християните за съновидението, Наталия скоро по-късно безболезнено и безшумно се поминала, като заспала безконечния си сън при гроба на своя мъж. Тя също по този начин е причислена от св. Църква към лика на мъчениците, тъй като с душата си потърпевша за Христа и послужила с обич на Неговите мъченици.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ