Св. четиридесет мъченици Севастийски
Император Линикий издал строги укази срещу християните. В един полк в арменския гр. Севастия (в Мала Азия, на границата с Кападокия, бел. Pravoslavieto.com), се намирали тогава четиридесет бойци, които изповядвали християнската религия. Те се отличавали с неустрашимата си смелост в борбите и ревниво осъществяване на своите отговорности и по тази причина били обичани и уважавани от всички.
Стигнала до Севастия заръка да бъдат принуждавани християните да се покланят на езическите богове. Тогава Агриколай, воеводата на града, повикал при себе си тия бойци и им съобщил царската заръка. Те единомислещо отказали да се поклонят на боговете. Войводата ги заплашил с мъчения и гибел, в случай че упорстват в своето решение, и им заречен почести и богати блага, в случай че се отрекат от Христа. Но заканите и обещанията останали безсилни и бойците били отведени в тъмницата до другия ден.
Агриколай се надявал, че те като размислят, ще трансформират своето намерение; само че те в молитва почерпили нови сили. Чудесното привидение, в което Господ им заречен помощ и избавление, още повече закрепило тяхната религия.
На другия ден те отново оповестили на войводата, че по-скоро ще умрат, в сравнение с да се отрекат от същинския Бог. За да ги склони, Агриколай употребявал ту закани, ту ласкави думи и обещания.
- В цялата армия на нашия цар – споделил им той – няма сходни на вас по смелост, хубост и войнишка героизъм. Аз ви почитам и обичам повече от всички други бойци. Не променяйте любовта ми на облика!
- Ние желаем Божията обич – дал отговор един от бойците. Дълго ги увещавал войводата и най-сетне, като видял тяхната неотстъпчивост, заповядал отново да ги отведат в тъмницата, тъй като Агриколай нямал още от царя позволение да ги накаже със гибел. След една седмица дошъл царският делегат Лисий, с цел да съди бойците. Той ги повикал при себе си.
Когато бойците пристигнали в съда, Лисий споделил на Агриколай: " Вероятно, тия люде биха желали да получат по-големи почести? " След това, като се обърнал към тях, споделил: " Сами изберете участта: в случай че се поклоните на боговете, ще получите високи чинове и богати блага. Ако ли упорствате в заблужденията си, ще бъдете лишени от военно звание и предадени на мъчения. "
- Не единствено военното звание, само че и живота ни вземете – дал отговор Кандид, - тъй като за нас по-драгоценно и по-почтено от всичко е името на Христа, нашия Бог.
Тогава Лисий заповядал да ги бият по устата с камъни. След това още веднъж ги завели в тъмницата. Цяла нощ те прекарали в молитва и пеене на псалми и чули от небето думите: " Който има вяра в Мене, и да почине, ще оживее. Дерзайте и не бойте се от кратковременни страдания! " (вж. Йоан. 11:25-26).
Доведени на другия ден при Лисий, те на всички негови увещания и закани дали отговор: " Прави с нас каквото искаш! Ние сме християни и няма да се поклоним на идолите! "
Това станало през месец март. Времето било студено и духал мощен вятър. Лисий заповядал да слагат мъчениците през нощта в езерото, което се намирало покрай града. Пазели ги бойци и тъмничният жандарм. В същото време мъчителят заповядал – близо до тях, край езерото, да затоплят баня, та замръзналите от студа да се подмамят и да прибягнат в банята. Лисий се надявал, че войниците–християни не ще устоят това ново изтезание, тъй като през нощта било доста студено и цялото езеро било сковано от лед. Един от тях в действителност не устоял докрай; той излязъл от езерото и се затичал към топлата баня, само че на прага й паднал мъртъв. А другите с неотстъпчивост понесли страданията, не преставайки да се молят и да пеят псалми.
Посред нощ внезапно ги осияла чудна светлина. Тъмничният жандарм видял светлината, която озарявала светите мъченици. Той видял и светли венци, които се спускали над главите на всекиго от тях. Внезапно съзнанието за истината проникнало в неговата душа. Той си снел дрехата и като извикал: " И аз съм християнин! " – влезнал в езерото и застанал при мъчениците. " Господи Боже – споделил той, - имам вяра в Тебе! Приеми и мене в цифрата на Твоите раби и удостой ме да пострадвам за Твоето свято име! " Така се попълнило отново цифрата 40 на светите изповедници Христови.
На другия ден Лисий като разбрал, че бойците са още живи, предал ги на нови изтезания и най-сетне ги санкционирал със гибел: с чукове им строшили колената. В страшни страдания войниците–християни предали Богу душите си. Тъмничният жандарм споделил тяхната орис. Майката на едного от мъчениците участвала при техните премеждия и през всичкото време молила Бога синът й да не изпадне в безволие, само че с неотстъпчивост да одобри гибелта за Иисуса Христа. Мъчениците отишли радостно на гибел, като пеели: " Душата ни се избави като птица от примка на ловци: примката се скъса и ние се избавихме. Нашата помощ е в името на Господа, Който сътвори небето и земята ".
Лисий заповядал да изгорят телата на светите мъченици, с цел да не могат християните да ги почетат с заравяне. Натоварили телата на коли, с цел да ги закарат вън от града и да ги изгорят на клада. Понеже най-младият от тях, Мелитон, още дишал, бойците го оставили. Тогава майка му го взела на рамо и го натоварила на последната кола, с цел да не изостане от своята славна тайфа. Била направена клада от сухи дърва и клони и турили върху нея телата. Когато кладата изгоряла, намерили единствено костите на светите мъченици и ги хвърлили в реката. Това станало към 320 година.
След три дни светите 40 мъченици се явили на севастийския свещеник Петър и му споделили да прибере костите им. Той дружно с християните от града нощем отишъл на реката и при чудното зарево, което озарило мястото, където лежали костите на светите мъченици, ги събрал и извадил от реката.
Подвигът на севастийските войници–мъченици скоро след гибелта им станал предмет на благоговейна респект измежду християните. Св. Ефрем Сирин споделя, че когато посетил Св. Василий Велики в Кесария, двамата дълго беседвали за подвига и твърдата религия на светите мъченици. В 436 година кралица Пулхерия, внучка на император Теодосий Велики и сестра на император Теодосий Младши, сложила костите им в драгоценен ковчег.
Светата православна черква изключително уважава паметта на светите 40 севастийски мъченици.
Българският цар Иван Асен ІІ построил в столицата си Търново храм в тяхна чест по случай успеха над епирския диктатор Теодор Комнин при с. Клокотница. Битката станала в деня на св. 40 мъченици – 9 март 1230 година. Победителят цар Иван Асен ІІ бил тържествено посрещнат от търновските жители в с. Мерданя. В чест на тая среща край селото е бил издигнат манастир " Свети четиридесет мъченици ", който и в този момент съществува.
Стигнала до Севастия заръка да бъдат принуждавани християните да се покланят на езическите богове. Тогава Агриколай, воеводата на града, повикал при себе си тия бойци и им съобщил царската заръка. Те единомислещо отказали да се поклонят на боговете. Войводата ги заплашил с мъчения и гибел, в случай че упорстват в своето решение, и им заречен почести и богати блага, в случай че се отрекат от Христа. Но заканите и обещанията останали безсилни и бойците били отведени в тъмницата до другия ден.
Агриколай се надявал, че те като размислят, ще трансформират своето намерение; само че те в молитва почерпили нови сили. Чудесното привидение, в което Господ им заречен помощ и избавление, още повече закрепило тяхната религия.
На другия ден те отново оповестили на войводата, че по-скоро ще умрат, в сравнение с да се отрекат от същинския Бог. За да ги склони, Агриколай употребявал ту закани, ту ласкави думи и обещания.
- В цялата армия на нашия цар – споделил им той – няма сходни на вас по смелост, хубост и войнишка героизъм. Аз ви почитам и обичам повече от всички други бойци. Не променяйте любовта ми на облика!
- Ние желаем Божията обич – дал отговор един от бойците. Дълго ги увещавал войводата и най-сетне, като видял тяхната неотстъпчивост, заповядал отново да ги отведат в тъмницата, тъй като Агриколай нямал още от царя позволение да ги накаже със гибел. След една седмица дошъл царският делегат Лисий, с цел да съди бойците. Той ги повикал при себе си.
Когато бойците пристигнали в съда, Лисий споделил на Агриколай: " Вероятно, тия люде биха желали да получат по-големи почести? " След това, като се обърнал към тях, споделил: " Сами изберете участта: в случай че се поклоните на боговете, ще получите високи чинове и богати блага. Ако ли упорствате в заблужденията си, ще бъдете лишени от военно звание и предадени на мъчения. "
- Не единствено военното звание, само че и живота ни вземете – дал отговор Кандид, - тъй като за нас по-драгоценно и по-почтено от всичко е името на Христа, нашия Бог.
Тогава Лисий заповядал да ги бият по устата с камъни. След това още веднъж ги завели в тъмницата. Цяла нощ те прекарали в молитва и пеене на псалми и чули от небето думите: " Който има вяра в Мене, и да почине, ще оживее. Дерзайте и не бойте се от кратковременни страдания! " (вж. Йоан. 11:25-26).
Доведени на другия ден при Лисий, те на всички негови увещания и закани дали отговор: " Прави с нас каквото искаш! Ние сме християни и няма да се поклоним на идолите! "
Това станало през месец март. Времето било студено и духал мощен вятър. Лисий заповядал да слагат мъчениците през нощта в езерото, което се намирало покрай града. Пазели ги бойци и тъмничният жандарм. В същото време мъчителят заповядал – близо до тях, край езерото, да затоплят баня, та замръзналите от студа да се подмамят и да прибягнат в банята. Лисий се надявал, че войниците–християни не ще устоят това ново изтезание, тъй като през нощта било доста студено и цялото езеро било сковано от лед. Един от тях в действителност не устоял докрай; той излязъл от езерото и се затичал към топлата баня, само че на прага й паднал мъртъв. А другите с неотстъпчивост понесли страданията, не преставайки да се молят и да пеят псалми.
Посред нощ внезапно ги осияла чудна светлина. Тъмничният жандарм видял светлината, която озарявала светите мъченици. Той видял и светли венци, които се спускали над главите на всекиго от тях. Внезапно съзнанието за истината проникнало в неговата душа. Той си снел дрехата и като извикал: " И аз съм християнин! " – влезнал в езерото и застанал при мъчениците. " Господи Боже – споделил той, - имам вяра в Тебе! Приеми и мене в цифрата на Твоите раби и удостой ме да пострадвам за Твоето свято име! " Така се попълнило отново цифрата 40 на светите изповедници Христови.
На другия ден Лисий като разбрал, че бойците са още живи, предал ги на нови изтезания и най-сетне ги санкционирал със гибел: с чукове им строшили колената. В страшни страдания войниците–християни предали Богу душите си. Тъмничният жандарм споделил тяхната орис. Майката на едного от мъчениците участвала при техните премеждия и през всичкото време молила Бога синът й да не изпадне в безволие, само че с неотстъпчивост да одобри гибелта за Иисуса Христа. Мъчениците отишли радостно на гибел, като пеели: " Душата ни се избави като птица от примка на ловци: примката се скъса и ние се избавихме. Нашата помощ е в името на Господа, Който сътвори небето и земята ".
Лисий заповядал да изгорят телата на светите мъченици, с цел да не могат християните да ги почетат с заравяне. Натоварили телата на коли, с цел да ги закарат вън от града и да ги изгорят на клада. Понеже най-младият от тях, Мелитон, още дишал, бойците го оставили. Тогава майка му го взела на рамо и го натоварила на последната кола, с цел да не изостане от своята славна тайфа. Била направена клада от сухи дърва и клони и турили върху нея телата. Когато кладата изгоряла, намерили единствено костите на светите мъченици и ги хвърлили в реката. Това станало към 320 година.
След три дни светите 40 мъченици се явили на севастийския свещеник Петър и му споделили да прибере костите им. Той дружно с християните от града нощем отишъл на реката и при чудното зарево, което озарило мястото, където лежали костите на светите мъченици, ги събрал и извадил от реката.
Подвигът на севастийските войници–мъченици скоро след гибелта им станал предмет на благоговейна респект измежду християните. Св. Ефрем Сирин споделя, че когато посетил Св. Василий Велики в Кесария, двамата дълго беседвали за подвига и твърдата религия на светите мъченици. В 436 година кралица Пулхерия, внучка на император Теодосий Велики и сестра на император Теодосий Младши, сложила костите им в драгоценен ковчег.
Светата православна черква изключително уважава паметта на светите 40 севастийски мъченици.
Българският цар Иван Асен ІІ построил в столицата си Търново храм в тяхна чест по случай успеха над епирския диктатор Теодор Комнин при с. Клокотница. Битката станала в деня на св. 40 мъченици – 9 март 1230 година. Победителят цар Иван Асен ІІ бил тържествено посрещнат от търновските жители в с. Мерданя. В чест на тая среща край селото е бил издигнат манастир " Свети четиридесет мъченици ", който и в този момент съществува.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ