Историята на Император Хонорий
Император Хонорий или Флавий Хонорий е един от последните владетели на Западната Римска империя. Въпреки благородния си генезис – наследник е на император Теодосий I, големите си владения и благосъстояние, той остава в историята само с некомпетентността на ръководство, определяно от съвременниците му, а и от днешните учени, като пагубно и като последния удар върху в миналото могъщия Рим.
През 28-те години, до момента в който е на престола, страната, която ръководи, губи множеството си територии, завладени от настъпващите немски племена. През множеството години на властването си той би трябвало да се бори с редица искащи да заемат мястото му узурпатори.
Флавий Хонорий се ражда през 384 година. Наследява западната част на империята, до момента в който брат му взема престола на Източната със столица Константинол. Хонорий е едвам на 9 години, когато става император. Не може да ръководи самичък, а вместо него това прави романизираният вандалски военачалник Стилихон. За да резервира властта си, последният даже омъжва щерка си Мария за Хонорий.
След смърта на брачната половинка му, Хонорий се дами за по-малката ѝ сестра, Термантия, само че приключва брака, откакто Стилихон е екзекутиран по съмнение в изменничество през август 408 година. Тогава идва първият удар за мощта на Западната Римска империя. Романизираният вандалски военачалник е военният талант, който съумява да удържа границите на Рим пред неспиращите да нахлуват немски племена.
Въпреки военните победи на Стихилион алани, вандали и суеби опустошават и ограбват богатите римски провинции Галия и Испания. След гибелта му офанзивите се умножават, а на доста места разнообразни генерали се афишират за императори.
Имперските отбрани се утежняват дотам, че през 409 година към този момент пълновластният император Хонорий оповестява на градовете в Брутиум (съвременна Калабрия), че не могат да разчитат на Рим за подкрепления против племенни нападения.
Може би най-голямото събитие, с което неспособният император е помнен, е завладяването на Рим от вестготите през 410 година. Градът не е опожарен, а готите, които към този момент са християни, не палят църкви и не избиват популацията. Но единствено вестта, че градът, в който не е стъпвала непозната армия от повече от 9 века, е високомерен, раздрусва радикално Стария свят.
Хонорий бяга в Равена. Той следи от там по какъв начин се разрушава империята му. В същото време към момента лоялните към него генерали побеждават узурпатори и бунтовници, в това число Приск Атат, Максим и Йовинус. През 411 година главният му противник – император Константин III, провъзгласил се за цезар и откъснал от империята Галия и Англия, е смачкан от Констанций, новият пълководец на Хонорий.
Констанций умира през 421 година, единствено няколко месеца откакто Хонорий го афишира за съимператор. Синът на Констанций, Валентиниан III, наследява Хонорий като император на Запада, откакто злощастният държател умира през 423 година.
