Имотният пазар страда от сериозно изкривяване, показва анализът. От една

Имотният пазар страда от съществено деформиране, демонстрира анализът. От една страна, в България има към 1.2 млн. незаети и необитаеми жилищни единици (или 30% от общия жилищен фонд, 43% от жилищата в селските региони и 25% от тези в градските райони). А обезлюдяването им се усилва: броят на жилищата "в остатък " е повишен от 677 хиляди през 2010 година до 926.8 хиляди през 2014 година

От друга страна, цената на жилищата е доста висока в съпоставяне със междинните равнища на приходите. Около един милион души (15% от населението) живеят в жилища, които се споделят от повече от едно семейство. За семейства с приходи под 1000 лв. на месец е съвсем невероятно да закупят или наемат жилище на пазарни цени. Повече от една трета от младежите не могат да си разрешат личен парцел и живеят с родителите си. За 42% от едночленните семейства и 31% от живеещите чартърен разноските по поддръжка на жилището са съществено задължение.

Високият брой "призрачни домове " може да се изясни ненапълно с естеството на употребяваните данни. Информацията в отчета е от преброяването през 2011 година, а тя беше върхова за финансовата рецесия в България. Освен това индикаторите на Национален статистически институт включват и вили, ваканционни жилища и хотелски жилища. Това обаче оправдава частично данните на национално равнище, само че не и високите равнища на свободни жилища в разрастващите се региони. В София незаетите жилища са 24%, в София-област - 48%, в Пловдивско са 26%, а във Варненска област - 30%. На този декор съгласно Световната банка страната има слаба жилищна политика, а общините - съвсем нулева такава. Така България остава една от страните с най-ниски индикатори на подвижност на семействата измежду страните в преход.