Сингапур става независима от Великобритания държава
Името Сингапур произлиза от санскрит, формирано е от думите синга, сингха (सिंह siṃha, „ лъв “) и пура (पुर pura, „ град “), и значи „ Лъвски град “. При заселването през 7 – 8 век, тогавашното княжество получава името Темасек („ Морски град “), само че съгласно легендата то скоро по-късно било заменено на „ Лъвски град “. Причина за това била появяването на морско страшилище наподобяващо лъв. „ Мерлион “ – знакът на града, води от там своето начало.
Първите известни мемоари за Сингапур са в китайски текстове, датиращи от 3 век. По това време Сингапур е външната граница на царство Шривиджая, ситуирано на Суматра. Носейки в самото начало яванското име Темасек, селището се развива до огромен търговски град, само че не след дълго още веднъж губи значимостта си. Това е и една от аргументите, заради които, с изключение на няколко археологически открития, съвсем нищо не е непокътнато от това време. Между 16 и 19 век Сингапур е част от Джахорското султанство. По време на малайско–португалските войни е окупиран от португалската армия. Сингапур краткотрайно е под надзор на португалците през 16 и на холандците през 17 век, само че през по–голямата част от времето е населяван от риболовци и служи като леговище за пирати.
През 1819 година сър Томас Стамфорд Рафълс, представител на Британската източноиндийска компания, слиза на острова и основава там посланичество на компанията. През 1824 година, компанията изкупува целия остров от тогавашния властник на острова, султан Хюсеин Шах за 60 000 $ и годишна такса от 20 000 $. На 1 април 1867 година Сингапур е разгласен за английска колония. Благодарение на положителното географско разположение следва интервал на подем, като през 1881 година популацията наброява 172,993 души.
По време на Втората международна война, японците атакуват острова и макар численото предимство на британците съумяват да ги принудят да капитулират през 1942 година Японците управляват острова до окончателната си капитулация през 1945 година, като през това време той носи името Шоонан–тоо(昭南島 Shōnan-tō, „ Южната светлина “). През 1945 година Сингапур е върнат на британците, а през 1959 година е разгласен за кралска колония със независимо ръководство. ПАП (People`s Action Party – PAP) печели извършените през 1959 година избори и по този начин Ли Куан Ю става първият министър-председател на Сингапур. След референдума от 1962 година Сингапур става част от Малайската федерация дружно с Малая, Сабах и Саравак. През 1963 година получава самостоятелност от Англия.
През есента на 1964 година се стига до всеобщи вълнения сред китайското и некитайското население. След огромен идеологичски конфликт сред ПАП и федералното ръководство в Куала Лумпур, а също по този начин заради страха от малайзийска страна, че безредиците може да се разпространят оттатък границите на Сингапур, той е изключен на 7 август 1965 година от съюза. Два дни по–късно на 9 август 1965 година Малайзия първа признава суверенитета на Сингапур. Оттогава на тази дата е и националния празник.
Младата република, бореща се за своята икономическа самостоятелност се сблъсква с редица проблеми като всеобща безработица, дефицит на витално пространство, обработваема земя и първични материали. Под управлението на Ли Куан Ю от 1959 до 1990 година страната съумява да се пребори с тези проблеми и единствено за едно потомство прави скок от разрастваща се към промишлена страна.
Първите известни мемоари за Сингапур са в китайски текстове, датиращи от 3 век. По това време Сингапур е външната граница на царство Шривиджая, ситуирано на Суматра. Носейки в самото начало яванското име Темасек, селището се развива до огромен търговски град, само че не след дълго още веднъж губи значимостта си. Това е и една от аргументите, заради които, с изключение на няколко археологически открития, съвсем нищо не е непокътнато от това време. Между 16 и 19 век Сингапур е част от Джахорското султанство. По време на малайско–португалските войни е окупиран от португалската армия. Сингапур краткотрайно е под надзор на португалците през 16 и на холандците през 17 век, само че през по–голямата част от времето е населяван от риболовци и служи като леговище за пирати.
През 1819 година сър Томас Стамфорд Рафълс, представител на Британската източноиндийска компания, слиза на острова и основава там посланичество на компанията. През 1824 година, компанията изкупува целия остров от тогавашния властник на острова, султан Хюсеин Шах за 60 000 $ и годишна такса от 20 000 $. На 1 април 1867 година Сингапур е разгласен за английска колония. Благодарение на положителното географско разположение следва интервал на подем, като през 1881 година популацията наброява 172,993 души.
По време на Втората международна война, японците атакуват острова и макар численото предимство на британците съумяват да ги принудят да капитулират през 1942 година Японците управляват острова до окончателната си капитулация през 1945 година, като през това време той носи името Шоонан–тоо(昭南島 Shōnan-tō, „ Южната светлина “). През 1945 година Сингапур е върнат на британците, а през 1959 година е разгласен за кралска колония със независимо ръководство. ПАП (People`s Action Party – PAP) печели извършените през 1959 година избори и по този начин Ли Куан Ю става първият министър-председател на Сингапур. След референдума от 1962 година Сингапур става част от Малайската федерация дружно с Малая, Сабах и Саравак. През 1963 година получава самостоятелност от Англия.
През есента на 1964 година се стига до всеобщи вълнения сред китайското и некитайското население. След огромен идеологичски конфликт сред ПАП и федералното ръководство в Куала Лумпур, а също по този начин заради страха от малайзийска страна, че безредиците може да се разпространят оттатък границите на Сингапур, той е изключен на 7 август 1965 година от съюза. Два дни по–късно на 9 август 1965 година Малайзия първа признава суверенитета на Сингапур. Оттогава на тази дата е и националния празник.
Младата република, бореща се за своята икономическа самостоятелност се сблъсква с редица проблеми като всеобща безработица, дефицит на витално пространство, обработваема земя и първични материали. Под управлението на Ли Куан Ю от 1959 до 1990 година страната съумява да се пребори с тези проблеми и единствено за едно потомство прави скок от разрастваща се към промишлена страна.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ