Името на школото е дадено от Петко Рачов СлавейковВчера отбелязахме

...
Името на школото е дадено от Петко Рачов СлавейковВчера отбелязахме
Коментари Харесай

“Даскалоливницата” – училище за будители

Името на школото е обещано от Петко Рачов Славейков


Вчера отбелязахме Деня на националните будители. Надали е нужно да се потвърждава, че отношението ни към будителите не може да се ограничи в един ден. Будителстството по необикновен метод отразява духа на нацията, а огнищата му в епохата на Възраждането не са едно и две: Котел, Банско, Самоков, Враца, Свищов, Габрово, Търново, Лом, Шумен, Сливен, Стара Загора, Русе, Тулча, Пловдив, Велес, Прилеп, Копривщица, Пазарджик, Хасково, Болград, Браила, българската „ колония “ в Цариград… Нека насочим внимание си към едно от първите и изключително ярки огнища на оня дух, който извежда народа ни от тъмата на робството – красивия и безсънен балкански градец Елена.

Все отново е редно да напомним и за 175-годишнината на фамозната в миналото „ Даскалоливница “. За страдание, паметта за това неизмеримо учебно заведение се отбелязва (почти) само от Община Елена, от време на време с присъединяване на прилежащите Лясковец, Горна Оряховица и Велико Търново. А Еленската „ Даскалоливница “ има общобългарски характерности, и то освен в просветното дело! Еленското класно учебно заведение се трансформира в школа за десетки „ даскали “, разпръснали семената на просвещението, културата и националната концепция по цялата българска земя – онази българска земя, която доближава до Дунавска делта и Охридското езеро.

Новаторското, съвременно по вид учебно заведение, основано през далечната 1843 година, остава в нашата историческа памет с колоритното, само че и пределно правилно определение „ Даскалоливница “! Дадено му е от неговия ученик Петко Рачов Славейков в свойствения за него подигравателен, само че доброжелателен фасон. Израстването на просветителното дело в будния възрожденски градец не е инцидентно. Казват си думата здравият български дух, стопанският прогрес и благосъстоянието на локалните българи. Връзките с манастирите на Света гора, изключително с „ Хилендар “ (тогава български по състава на своите монаси и национална традиция) ускоряват духа на еленчани, водени по пътя за знанието от хора като даскал Ненчо още през XVIII век. Следват други учители и будители, измежду които се открояват Стоян Граматик, Дойно Граматик и неговият наследник Андрей/Дечо Робовски. Еленската община организира трайна политика за национално просвещение. Известният възрожденски преподавател и публичен деятел Юрдан Ненов (баща на писателя Петко Ю. Тодоров и на Мина, обичаната на Яворов) споделя: „ Слушал съм вдовици и сиромахкини да споделят: „ Кърпата си от главата ще продам, единствено да ми се изучи детето… “

Три години еленчани събират средства и през 1820 година откриват особено издигната учебна постройка, което е огромна необичайност в тогавашна България. Един от първите наши национални водачи, създателят на „ Мати Болгария “ Неофит Бозвели, възкликва: „ Елена – село велико, с две черкви и славяноболгарско добропорядъчно учебно заведение “. Граматиците Стоян и Дойно познават освен „ Псалтира “ и църковните книги, само че и „ Историята “ на отец Паисий Хилендарски. От 1819 година, още преди да е издигнато „ школото “, негов главен „ даскал “ е Андрей Робовски. Възпитаник на видния свищовски „ даскал “ Христаки Павлович Дупничанин, той обновява образователната стратегия, привличайки над 500 възпитаници от Елена и близките селища. Именно Андрей Робовски от 1834 година нататък стартира преустройството на учебното заведение, само че неговата амбициозна стратегия е разгърната в съвременен за епохата дух от различен огромен деятел на новобългарската култура – Иван Момчилов (1819–1869).

Започнал своето обучение при даскал Андрей в родната Елена, той продължава в фамозното в тези години учебно заведение на Теофилос Каирис на остров Андрос, а по по-късно и в Атина. С поддръжката на Иларион Макариополски продължава образованието си в Одеса. Още млад, Иван Момчилов израства като един от дребното ни тогавашни ерудити и сътрудници на именити учени слависти. Завръща се в България със солидни познания и на практика опит. През есента на 1843 година той слага началото на по този начин нареченото „ класно учебно заведение “, прилагайки модерните си педагогичен визии и високи условия.

Заедно с многото всемирски и приложни предмети, хубавичко дисциплинираност и така нататък, Момчилов пръв у нас вкарва биенето на учебен звънец – дребната камбанка, която привиква не богомолците, а призваните да имат вяра в знанието и българщината. Отново за първи път у нас Иван Момчилов вкарва в системата на образованието на младите българчета гимнастическите извършения, включително маршировката, което му навлича съмненията на турците, че готви … бъдещи комити! Поставяйки на своето място Никола Михайловски (брат на Иларион Макариополски и татко на Стоян Михайловски), Момчилов се посвещава на извънредно значимата и нелека задача да написа и популяризира учебници, обикаляйки градове и села като същински деятел. За фамозния в миналото преподавател е писано от неговите съвременници, само че най-хубава си остава издадената през 1912 година от неговия възпитаник Милан Радивоев „ Биография на Ивана Николов Момчилов “, преиздадена фототипно през 2013 година от Община Елена.

Уважаваният от всички труженик за напредъка на своя народ е имал доблестта да съобщи: „ Обичай Отечеството си и в никакъв случай да не пожелаеш и предпочетеш друго родно място от своето! “ Ако се „ задълбаем “ в онази ера, и тогава е имало млади българи, избиращи пътя на емиграцията. За тогавашните българи „ школото “ в Елена, основано от Иван Момчилов, е било считано за „ висше “ учебно заведение! Може да се спори за типологията на „ Даскалоливницата “, само че тя би могла да бъде възприемана и като първия ни педагогичен институт. И това едва ли ще бъде пресилено – през 1843 година нито е имало министерство на просветата, нито независима българска черква, въобще каквато и да било институция, която да дефинира образователните стандарти и да издава „ документи “…

Славата и престижът на учебното заведение в Елена води към балканския градец млади българи от близки и далечни краища. Сред тях са Петко Рачов Славейков (големият стихотворец, публицист, държавник, политик), Стоян Михайловски (авторът на „ Върви, народе възродени! “), Драган Цанков (общественик, министър-председател на Княжество България), доктор Иван Касабов (лидерът на Тайния централен български комитет в Букурещ), Никола Живков (приятел на Ботев, опълченец, създател на текста на „ Шуми Марица “), неговият брат Георги Живков (революционер, политик, министър), Иван Кършовски (революционер, сподвижник на Панайот Хитов и Васил Левски), поп Сава Катрафилов (учител, член на щаба на Ботевата чета), Стефан Бобчев (учен и общественик) и още доста учители, борци за независимост, „ строители “ на съвременна България. Добри Войников и Добри Чинтулов, въпреки и за малко, също са учили в Елена. Близо 100 и двадесет от възпитаниците на „ Даскалоливницата “ придвижват факела на знанието и българската концепция по цялата българска земя, а и измежду българите във Влашко и Цариград.

Забележителната роля на „ Даскалоливницата “ не се изчерпва с просветното придвижване. Полученото в Елена национално образование има своето място в битката за самостоятелна българска черква и революционното придвижване. Показателен е образецът с Никифор поп Константинов (1824–1881), поканен със особено писмо до Еленската община от първенците на пробуждащия се за българщината Татар-Пазарджик. Неговото идване през 1845 година води до същинска културно-образователна, само че и надълбоко национална „ гражданска война “ в града край Марица, а оттова и в прилежащите градчета и села. Няколко думи и за Юрдан Ненов (1825–1903), правнукът на именития даскал Ненчо, работил поредно в Пазарджик, Панагюрище, Сопот, Чирпан, Хасково, Белово. Негови ученици са Иван Вазов, Нешо Бончев, Константин Величков, Марин Дринов… Авторитетният преподавател е задържан, влачен по турските затвори и заточен поради присъединяване си в Априлското въстание. Подобно на други свои събратя, тръгнали от „ Даскалоливницата “, Ненов е създател на преводи, учебници, спомени… Така или другояче, „ еленската “ вълна в Тракия по собствен метод напоява почвата за комитетската мрежа на Левски и пътя на будните българи към Априлското въстание и Свободата.

Да се върнем още веднъж към истинското име „ Даскалоливница “. Може би интуитивно националният стихотворец Петко Р. Славейков е доловил нещо доста значимо. Глаголът „ проливам “ е най-въздействащият, тъй като еленското учебно заведение е мястото, където се „ леят “ не просто възпитаници, а „ даскали “ – по този начин, както се леят свещи, които разпръскват тъмнината. Леят се и камбани, разнасящи гласа на Бога и вярата, само че се леят и … патрони. Така в тази колоритна и магическа дума можем да открием цяла гама от будителски послания, които не са ни непотребни и през днешния ден.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР