Гибралтар. Херакъл. Алгебра
Името Гибралтар демонстрира удивителна звукова аналогия с това на махалата Гебран, едно от съставящите актуалния Свиленград селища, а също и с Гибран, старинно ливанско и финикийско име. Носи го огромният ливански стихотворец и създател на популярната творба " Пророкът " - Джубран Халил Джибран, чийто татко се споделя Халил Гибран и е християнин маронит т.е.финикиец, неарабин, а също и майката на поета - Камила
Гибран. Дали всички тези имена водят своя прадревен генезис от египетския господ на Земята - ГЕБ? Да се обърнем към свидетелствата на античните историци.
Кратки, само че знаменателни текстове за издигането на Херкулесовите стълбове и за протока, наименуван Гибралтар откриваме в " Митологическа библиотека " на Аполодор и в " Историческа библиотека " на Диодор Сицилийски, четива, които в никакъв случай няма да станат банални за откривателя.
Всъщност трудовете, осъществени от Херакъл, супергероя на древността, по оформянето на протока, се явяват - съгласно хронистите - непряк резултат от десетия му героизъм - отвличането на чудното стадо от крави на великана Герион и докарването му във владенията на Евристей, жалкото недоносче, което по волята на подлата Хера, се трансформира в цар на Микена и Тиринт, в отличник на персеидите ( потомците на Персей), а също и в стопанин на Херакъл, обичания Зевсов наследник. Ето по какъв начин Аполодор разказва този епизод ( Кн.Il,10):
" Евристей му поръчал да докара кравите на Герион от Еритея. Еритея била остров, ситуиран покрай Океана, в този момент този остров се назовава Гадейра. На този остров живеел Герион, наследник на Хрисаор и на Калироя, щерка на Океан.Той имал тяло от три сраснали се човешки тела, съединени до пояса, само че разграничени от подбедрицата до бедрата.Нему принадлежали алените крави, които пасял Евритион, а на стража стояло двуглавото куче Ортр, родено от Ехидна и Трифон... "
" Отправяйки се за кравите на Герион, Херакъл минал през доста страни на Европа и минал в Либия (Африка- б.м.). Пристигайки в Тартес, той сложил там паметни знаци за своя поход на границите на Европа и Либия - две идентични каменни стели. "
Необходим е къс коментар:
Остров Еритея, за който от до момента приведения текст не може да се разбере дали се намира отвъд в океана или оттук, в привичното море, въпреки всичко се оказва в океана - явно е от прочита на идващите редове:
" Изгарян от лъчите на слънцето по време на пътя си, Херакъл вдигнал своя лък против господ Хелиос и той, изумен от мъжеството на героя, му дал златна купа ( да, безусловно " златна купа, чаша ", а не " ладия ", както гласи българският превод! ), с която Херакъл пресякъл Океана. Стигайки Еритея, Херакъл се разположил да нощува на планината Абант "...
Няма да наблюдавам по какъв начин се развиват събитията на Еритея, по какъв начин Херакъл убива кучето Ортр и краваря Евритион, също великан, а най-после и самия Герион, наследник на Хрисаор и внук на Медуза и Посейдон. Нито по какъв начин прекарва през океанските води кравето стадо в същата " купа ", тъй като в ладия то надали би се побрало. Ще отбележа единствено многозначителната аналогия на името на планината Абант с това на народа " абанти ", упоменати от Омир като хора с чумбас и постоянно обсъждани като част от българския народ ( " Връх България " ). Да се върнем на " двете идентични каменни стели ",споменати от Аполодор.
В фамозната Пойтингерова таблица, направена през 13 в. от незнаен духовник от година Колмар в Елзас, очевидно по недостигнал до наши дни римски оригинал, в протока Гибралтар ясно се вижда остров, с издигнати на него две колони - Херкулесовите стълбове. Дали това в действителност е остров измежду протока или е единствено алегорично очертание, за за се откроят още по-ясно колоните? Двата стълба, доста достоверно изглеждащи, влизат в герба на Карл Велики и в толкоз още стеми на средновековни владетели. Уви, през днешния ден от тези два величествени паметника, сложени от Зевсовия наследник, с цел да обезсмърти " своя поход ", не е останала и диря. Но множеството досегашни откриватели схващат под названието " Херкулесови стълбове " " Гибралтарската канара ", наречена Джеб - Ал - Тарик, по името на сарацина Тарик ибн Зиад, предвождал завоеванието на Иберийския полуостров и отрещната, намираща се в Африка, планина Абила (Абилика) или Джебел - Муса.
Навсякъде се твърди,че названието Гибралтар е средновековно и произлиза от името на арабина Тарик!
Но белким това е по този начин?
Да повикаме на помощ Диодор Сикул (Сицилийски). Ето какво написа той в кн.IV, гл.18 (2,4,5) на своята " Историческа Библиотека ":
" Преминавайки през по-голямата част от Либия (Африка), Херакъл излязъл недалече от Гадир при Океана и сложил и на двата материка по един каменен дирек. Когато той се отправил с кораби ( Диодор към този момент написа " кораби " ) към Иберия, тримата сина на Хрисаор ( към този момент не става дума за триглав, шесторък и шесткрак великан), стояли всеки с огромна тайфа на известно разстояние един от различен " (...)
Следва изложение на борбата с тримата исполини, която по думите на хрониста, се е разиграла в самите земи на днешна Испания и откарването на стадото от Херакъл. Но Диодор се връща на тематиката за Херкулесовите стълбове:
" След като споменахме Херкулесовите стълбове, няма да е ненужно да разкажем за тях. Идвайки до мястото, където се доближават двата лежащи до Океана, материка - Либия и Европа, Херакъл решил да издигне в чест на своя поход стълбове. Желаейки да извърши при Океана дело, чиято памет ще остане безконечна, той доста нараснал крайните елементи на двата материка посредством диги. "
" По този метод,намирайки се по-рано на огромно разстояние един от различен, материците към този момент образували сред себе си проток, толкоз стеснен, че маловодието и теснотата му не разрешават на огромните китове да преплуват от Океана във Вътрешното море. Завинаги ще остане в паметта на хората славата на този, който е направил такива велики каузи, съединявайки лежащите един против различен материци или пък, както споделят други, противоположното, разединявайки материците и създавайки същия тоя проток, който дал опция на Океана да се съедини с нашето - всеки е свободен да разделя това мнение, което му се коства по-убедително ".
Нека си дадем сметка какво сме прочели преди малко: изложение на грамаден труд, дело на демиург, който е по опциите единствено на механически напреднала цивилизация от свръхчовеци.Та Диодор, който постоянно се стреми да приземи обстоятелствата и да ги лиши от тяхната химеричност ( да вземем пресния образец със синовете на Хрисаор, които престават да бъдат триглаво чудовище), ни разказва персона, изменяща образа на континентите:
ПРОТОКЪТ ГИБРАЛТАР, ТАКЪВ, КАКЪВТО Гражданско отделение ПОЗНАВАМЕ - Е АРТЕФАКТ! Очевидно, по-рано Европа и Африка са изглеждали друго ( съгласно прадревните скрижали, употребявани от Диодор) и в случай че им е притурен актуалният им тип, то е с някаква извънредно значима, страховито належаща цел - може би спасението на тази цивилизация от злополука. Явно стесняването или разширението на крайните сектори на материците, е довело до доста значими последствия и е трансформирало релефа и климата в големи територии. Дали това исполинско дело не е довело до катаклизма в Черно море, трансформирайки сладката вода в солена буря? Или в противен случай,спасило е Понтийските земи от още по-сериозно злополучие?
Но Диодор драсва като допълнение още един удивителен щрих (кн.IV,гл.18,6,7):
" Нещо сходно направил Херакъл по-рано и в Елада. В мощно заблатената околност - Темпейската котловина, той прорил дълъг трап и извеждайки през тази канавка всички застояли води, направил по този начин, че в Тесалия, при Пеней, се появила котловина. "
" В Беотия пък, противоположното, той разрушил руслото на реката при Орхомен Минийски и трансформирал тази околност в тресавище, унищожавайки всичко, което по-рано било там ".
Четейки тези свидетелства, се запитвам: на какъв брой още места познатият ни земен релеф е изменен от разсъдък, за чието битие в прастари столетия даже не си даваме сметка?
Ние, днешните индивиди, приличаме на бебе, за което люлката и детската стая са естествени дадености, сътворени един път вечно и всяка концепция, че са променяни от превъзхождащи ни по разсъдък, опит и механически познания прародители, ни се коства неприемлива.
Всички тези каузи, скулптирали образа на огромни елементи от земната корав, а като последица от това - и живота на бъдните генерации - се приписват от традицията на един единствен воин - Херакъл. Но белким това е допустимо, какъв брой години би трябвало да е траял животът му ( преди да стане вечен ) и на какъв брой места по света би трябвало да е стъпил кракът му?
Ние към момента по инерция го одобряваме за някакъв гръцки Шварценегер, за някакъв мускулест Терминатор с бедра като диреци, комуто четмото и музиката с тъга се удавали, само че по тази причина пък в битката и в стрелбата с лък, бил несломим ( по Николай Кун). Но този клиширан облик от комикс приказва неприятно за личния ни разсъдък. Херакъл, роден наследник на Зевс от Алкмена ( последната смъртна жена, с която висшият господ се съчетал) и приемен наследник на Амфитрион, би трябвало да бъде възприеман като сборен облик на атланто-пеласгите, потомци на Атлантида, чиито хрумвания и каузи към момента са плазмирали лика на планетата - пред очите на новия човешки жанр.Това изяснява и странната поява на " златната купа ", навигационното средство, с което Херакъл преброжда страховитите вълни на Атлантика. Свидетелството на Аполодор, че Херакъл от пръв взор се различавал от елементарните хора по грамадния си растеж и очите, " цялостни с искра ", е в благозвучие с моята теза.
Диодор дава отговор и на въпроса, с който започнах моето проучване - какво значи името Гибралтар.Отговорът му е безапелационен - протокът е получен " посредством насип " т.е.чрез струпване на земя. Или пък посредством лишаване на земя е уголемен.
Разковничето се крие в думата " алгебра ", считана за арабска, само че надали арабите са основали и посочили тази антична просвета. Май са и прикачили единствено едно " ал " в името. " Алгебра " произлиза от понятието " уравнение " и безусловно значи равнене - посредством струпване или лишаване. Думата " гюбре ", която откривателят Андрей Киряков дефинира аргументирано като нетюркска, тракийска, също значи " струпване.
Втората част на името Гибралтар - " тар " - " земя ", става изключително разбираема посредством италианското му наречие - Джибилтера, Gibilterra.
Вече може изрично да заявим,че Гибралтар значи " ЗЕМЕН НАСИП ", " НАТРУПВАНЕ НА ЗЕМЯ " - име, пристигнало от необгледната античност, с цел да ни подсети, че сме потомци не на маймуни, а на могъщи богоравни предшественици.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
Гибран. Дали всички тези имена водят своя прадревен генезис от египетския господ на Земята - ГЕБ? Да се обърнем към свидетелствата на античните историци.
Кратки, само че знаменателни текстове за издигането на Херкулесовите стълбове и за протока, наименуван Гибралтар откриваме в " Митологическа библиотека " на Аполодор и в " Историческа библиотека " на Диодор Сицилийски, четива, които в никакъв случай няма да станат банални за откривателя.
Всъщност трудовете, осъществени от Херакъл, супергероя на древността, по оформянето на протока, се явяват - съгласно хронистите - непряк резултат от десетия му героизъм - отвличането на чудното стадо от крави на великана Герион и докарването му във владенията на Евристей, жалкото недоносче, което по волята на подлата Хера, се трансформира в цар на Микена и Тиринт, в отличник на персеидите ( потомците на Персей), а също и в стопанин на Херакъл, обичания Зевсов наследник. Ето по какъв начин Аполодор разказва този епизод ( Кн.Il,10):
" Евристей му поръчал да докара кравите на Герион от Еритея. Еритея била остров, ситуиран покрай Океана, в този момент този остров се назовава Гадейра. На този остров живеел Герион, наследник на Хрисаор и на Калироя, щерка на Океан.Той имал тяло от три сраснали се човешки тела, съединени до пояса, само че разграничени от подбедрицата до бедрата.Нему принадлежали алените крави, които пасял Евритион, а на стража стояло двуглавото куче Ортр, родено от Ехидна и Трифон... "
" Отправяйки се за кравите на Герион, Херакъл минал през доста страни на Европа и минал в Либия (Африка- б.м.). Пристигайки в Тартес, той сложил там паметни знаци за своя поход на границите на Европа и Либия - две идентични каменни стели. "
Необходим е къс коментар:
Остров Еритея, за който от до момента приведения текст не може да се разбере дали се намира отвъд в океана или оттук, в привичното море, въпреки всичко се оказва в океана - явно е от прочита на идващите редове:
" Изгарян от лъчите на слънцето по време на пътя си, Херакъл вдигнал своя лък против господ Хелиос и той, изумен от мъжеството на героя, му дал златна купа ( да, безусловно " златна купа, чаша ", а не " ладия ", както гласи българският превод! ), с която Херакъл пресякъл Океана. Стигайки Еритея, Херакъл се разположил да нощува на планината Абант "...
Няма да наблюдавам по какъв начин се развиват събитията на Еритея, по какъв начин Херакъл убива кучето Ортр и краваря Евритион, също великан, а най-после и самия Герион, наследник на Хрисаор и внук на Медуза и Посейдон. Нито по какъв начин прекарва през океанските води кравето стадо в същата " купа ", тъй като в ладия то надали би се побрало. Ще отбележа единствено многозначителната аналогия на името на планината Абант с това на народа " абанти ", упоменати от Омир като хора с чумбас и постоянно обсъждани като част от българския народ ( " Връх България " ). Да се върнем на " двете идентични каменни стели ",споменати от Аполодор.
В фамозната Пойтингерова таблица, направена през 13 в. от незнаен духовник от година Колмар в Елзас, очевидно по недостигнал до наши дни римски оригинал, в протока Гибралтар ясно се вижда остров, с издигнати на него две колони - Херкулесовите стълбове. Дали това в действителност е остров измежду протока или е единствено алегорично очертание, за за се откроят още по-ясно колоните? Двата стълба, доста достоверно изглеждащи, влизат в герба на Карл Велики и в толкоз още стеми на средновековни владетели. Уви, през днешния ден от тези два величествени паметника, сложени от Зевсовия наследник, с цел да обезсмърти " своя поход ", не е останала и диря. Но множеството досегашни откриватели схващат под названието " Херкулесови стълбове " " Гибралтарската канара ", наречена Джеб - Ал - Тарик, по името на сарацина Тарик ибн Зиад, предвождал завоеванието на Иберийския полуостров и отрещната, намираща се в Африка, планина Абила (Абилика) или Джебел - Муса.
Навсякъде се твърди,че названието Гибралтар е средновековно и произлиза от името на арабина Тарик!
Но белким това е по този начин?
Да повикаме на помощ Диодор Сикул (Сицилийски). Ето какво написа той в кн.IV, гл.18 (2,4,5) на своята " Историческа Библиотека ":
" Преминавайки през по-голямата част от Либия (Африка), Херакъл излязъл недалече от Гадир при Океана и сложил и на двата материка по един каменен дирек. Когато той се отправил с кораби ( Диодор към този момент написа " кораби " ) към Иберия, тримата сина на Хрисаор ( към този момент не става дума за триглав, шесторък и шесткрак великан), стояли всеки с огромна тайфа на известно разстояние един от различен " (...)
Следва изложение на борбата с тримата исполини, която по думите на хрониста, се е разиграла в самите земи на днешна Испания и откарването на стадото от Херакъл. Но Диодор се връща на тематиката за Херкулесовите стълбове:
" След като споменахме Херкулесовите стълбове, няма да е ненужно да разкажем за тях. Идвайки до мястото, където се доближават двата лежащи до Океана, материка - Либия и Европа, Херакъл решил да издигне в чест на своя поход стълбове. Желаейки да извърши при Океана дело, чиято памет ще остане безконечна, той доста нараснал крайните елементи на двата материка посредством диги. "
" По този метод,намирайки се по-рано на огромно разстояние един от различен, материците към този момент образували сред себе си проток, толкоз стеснен, че маловодието и теснотата му не разрешават на огромните китове да преплуват от Океана във Вътрешното море. Завинаги ще остане в паметта на хората славата на този, който е направил такива велики каузи, съединявайки лежащите един против различен материци или пък, както споделят други, противоположното, разединявайки материците и създавайки същия тоя проток, който дал опция на Океана да се съедини с нашето - всеки е свободен да разделя това мнение, което му се коства по-убедително ".
Нека си дадем сметка какво сме прочели преди малко: изложение на грамаден труд, дело на демиург, който е по опциите единствено на механически напреднала цивилизация от свръхчовеци.Та Диодор, който постоянно се стреми да приземи обстоятелствата и да ги лиши от тяхната химеричност ( да вземем пресния образец със синовете на Хрисаор, които престават да бъдат триглаво чудовище), ни разказва персона, изменяща образа на континентите:
ПРОТОКЪТ ГИБРАЛТАР, ТАКЪВ, КАКЪВТО Гражданско отделение ПОЗНАВАМЕ - Е АРТЕФАКТ! Очевидно, по-рано Европа и Африка са изглеждали друго ( съгласно прадревните скрижали, употребявани от Диодор) и в случай че им е притурен актуалният им тип, то е с някаква извънредно значима, страховито належаща цел - може би спасението на тази цивилизация от злополука. Явно стесняването или разширението на крайните сектори на материците, е довело до доста значими последствия и е трансформирало релефа и климата в големи територии. Дали това исполинско дело не е довело до катаклизма в Черно море, трансформирайки сладката вода в солена буря? Или в противен случай,спасило е Понтийските земи от още по-сериозно злополучие?
Но Диодор драсва като допълнение още един удивителен щрих (кн.IV,гл.18,6,7):
" Нещо сходно направил Херакъл по-рано и в Елада. В мощно заблатената околност - Темпейската котловина, той прорил дълъг трап и извеждайки през тази канавка всички застояли води, направил по този начин, че в Тесалия, при Пеней, се появила котловина. "
" В Беотия пък, противоположното, той разрушил руслото на реката при Орхомен Минийски и трансформирал тази околност в тресавище, унищожавайки всичко, което по-рано било там ".
Четейки тези свидетелства, се запитвам: на какъв брой още места познатият ни земен релеф е изменен от разсъдък, за чието битие в прастари столетия даже не си даваме сметка?
Ние, днешните индивиди, приличаме на бебе, за което люлката и детската стая са естествени дадености, сътворени един път вечно и всяка концепция, че са променяни от превъзхождащи ни по разсъдък, опит и механически познания прародители, ни се коства неприемлива.
Всички тези каузи, скулптирали образа на огромни елементи от земната корав, а като последица от това - и живота на бъдните генерации - се приписват от традицията на един единствен воин - Херакъл. Но белким това е допустимо, какъв брой години би трябвало да е траял животът му ( преди да стане вечен ) и на какъв брой места по света би трябвало да е стъпил кракът му?
Ние към момента по инерция го одобряваме за някакъв гръцки Шварценегер, за някакъв мускулест Терминатор с бедра като диреци, комуто четмото и музиката с тъга се удавали, само че по тази причина пък в битката и в стрелбата с лък, бил несломим ( по Николай Кун). Но този клиширан облик от комикс приказва неприятно за личния ни разсъдък. Херакъл, роден наследник на Зевс от Алкмена ( последната смъртна жена, с която висшият господ се съчетал) и приемен наследник на Амфитрион, би трябвало да бъде възприеман като сборен облик на атланто-пеласгите, потомци на Атлантида, чиито хрумвания и каузи към момента са плазмирали лика на планетата - пред очите на новия човешки жанр.Това изяснява и странната поява на " златната купа ", навигационното средство, с което Херакъл преброжда страховитите вълни на Атлантика. Свидетелството на Аполодор, че Херакъл от пръв взор се различавал от елементарните хора по грамадния си растеж и очите, " цялостни с искра ", е в благозвучие с моята теза.
Диодор дава отговор и на въпроса, с който започнах моето проучване - какво значи името Гибралтар.Отговорът му е безапелационен - протокът е получен " посредством насип " т.е.чрез струпване на земя. Или пък посредством лишаване на земя е уголемен.
Разковничето се крие в думата " алгебра ", считана за арабска, само че надали арабите са основали и посочили тази антична просвета. Май са и прикачили единствено едно " ал " в името. " Алгебра " произлиза от понятието " уравнение " и безусловно значи равнене - посредством струпване или лишаване. Думата " гюбре ", която откривателят Андрей Киряков дефинира аргументирано като нетюркска, тракийска, също значи " струпване.
Втората част на името Гибралтар - " тар " - " земя ", става изключително разбираема посредством италианското му наречие - Джибилтера, Gibilterra.
Вече може изрично да заявим,че Гибралтар значи " ЗЕМЕН НАСИП ", " НАТРУПВАНЕ НА ЗЕМЯ " - име, пристигнало от необгледната античност, с цел да ни подсети, че сме потомци не на маймуни, а на могъщи богоравни предшественици.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ