Откъде идват имената на градовете по света?
Името е първото нещо, от което се нуждаете, в случай че желаете да създадете град. Всякакво име може да свърши работа, въпреки че някои сигурно оферират по-успешно бъдеще от други.
Столицата на Чечения да вземем за пример се назовава Грозни, което значи " заплашителен " на съветски. Тя носи името на колониалната цитадела, която царят основава в Чечения при започване на 19 век. Около нея след това се образува град, в който сега живеят към 300 000 души.
Името несъмнено отразява мъчителната история на Грозни: от всеобщите изселвания по времето на Сталин и кървавите войни на Елцин и Путин, с цел да я върнат назад в съветската орбита, до последвалото предаване на правилни на Москва военачалници. Но това не е безусловно онази еднаквост, която притегля нови жители или вложители.
Усещането за цел, което може да трансформира селището в град - даже и в най-трудните условия - стартира, когато то получи име. През 1630 година група британски пуритани, избягали от религиозно гонене вкъщи, отпътуват за Северна Америка. Те се откриват на източното крайбрежие и назовават новия си дом Бостън, по името на града в Англия, който са изоставили.
Тел Авив е учреден през 1909 година от шепа бежанци, прогонени от европейските етнически погроми. Събрали се на плажа край Яфа, построили си домове и дали на земята еврейско име.
Гетата са друг случай. Повечето от тях имат имена, даже да са получени инцидентно, само че това не води до вложения или неизменност. Липсата на инфраструктура е ограничителен фактор.
Едно име, което се е привързало към един град по този метод, е Комплексо до Алемао, големият сиромашки квартал на Рио де Жанейро, който пораства все по-бързо от 1950 година нататък. Повече или по-малко незаконно, той разпръсва необикновените си постройки върху всеки сантиметър от земята, която в миналото е била благосъстоятелност на преселник, именуван от първите самонастанили се " Алемао " (Германеца на португалски).
Думата се употребява и като леко надменно наименование за всеки чужденец със светла кожа в Бразилия. Въпросният човек, имал земята на бъдещото гигантско гето, в действителност е роден в Полша, а не в Германия.
Друго инцидентно получено име е това на Совето, мрачното предградие в покрайнините на южноафриканския мегаполис Йоханесбург. Името му има напълно разнообразни корени, свързани с процеса на заселване и няма нищо общо с бедняшките квартали на Бразилия. То е резултат от опита на изчезналия режим на апартейда да принуди чернокожите да изоставен регионите в центъра на града, предопределени за белите. В Комплексо до Алемао господства беззаконието, а животът постоянно е къс и недопечен, само че това е общественост, основана от хората, които живеят в нея, а не населено място, което им е било наложено.
Градът от време на време отразява акта на волята на индивида, който го е основал. Александър Велики кръщава на себе си египетския град Александрия, а Петър Велики назовава Санкт Петербург на своя светец настойник - Свети Петър.
Джордж Вашингтон избира местоположението, само че не и името на столицата на Съединени американски щати. То е обещано като израз на респект от комисарите, натоварени с построяването на американската столица от Конгреса.
Бразилският политик Жуселину Кубичек изненадва своите гласоподаватели, а може би и самия себе си, като извършва наредбите на бразилската конституция и построява нова столица в границите на 5-годишния си мандат като президент. Той я кръщава на своята страна: Бразилия.
През 1967 година английското държавно управление решaва да сътвори нов 250-хиляден град, който да се намира по средата сред Лондон и Бирмингам - Милтън Кийнс. Това не е опит да се съчетаят имената на създателя на епическата поема " Изгубения парадайс " Джон Милтън и авторитетният икономист Джон Мейнард Кейнс, както в някои съществени старания да се унищожи линията сред културата и науката. Нито пък е буржоазен контраудар против Карлмарксщат - името, което носи източногерманският град Кемниц сред 1953 година и 1990 година
Милтън Кийнс в действителност е името на селото в Бъкингамшир, което бе погълнато от новия град. Селото изчезва, само че името му оживява в обекта, който на пратика го унищожава. Старите пътища и обичайни тухлени къщи към момента могат да се видят в Милтън Кийнс, сгушени сред сглобяемите бетонни тераси, бизнес парковете и подлезите, разделящи трафика.
Градовете с оспорвана еднаквост идват с няколко имена. Да се употребява едно от тях, вместо друго - да вземем за пример Дери, вместо Лондондери - демонстрира съответно пояснение на историята на града.
Когато имената на градовете се трансформират по политически аргументи, резултатите могат да бъдат непредсказуеми. Англоговорящите в Мумбай, множеството от които са част от индийския интелектуален хайлайф, са доста по-склонни да употребяват остарялото име Бомбай, в сравнение с английските им сътрудници, които като че ли се опасяват, че то носи мемоари за минали закононарушения.
Корените на Мумбай ни връщат към поредните талази на европейската колонизация на Индия. Португалците предават на британците основаната от тях група острови и риболовен селища, които съставляват Бомбай, през 17 век.
20 000-те поданици по това време набъбват до 18 млн. души в наши дни, като пристанищният град поредно се трансформира в комплекс за метали, железопътен център, финансов център и център на индийската киноиндустрия.
Някои градове мерят историята си с многочислените идентичности, хвърляйки светлина върху другия политически и културен дневен ред на техните водачи. Истанбул, в миналото наименуван Константинопол, а преди този момент Византион, е бил столица на 3 разнообразни империи. Той е завършен от оживелите фрагменти от гръцката, римската, византийската и османската цивилизация, които го построяват.
Въпреки това основателят на модерна Турция Кемал Ататюрк, роден в настояща Гърция, реалокира столицата от Истанбул в европейската част на страната в Анкара в Анадола - град, основан от съвсем нищото. И той упорства на името Истанбул, въпреки че по-голямата част от останалия свят продължава да го назовава Константинопол.
В страните със славянски езици той е прочут като Цариград, като това име към момента се употребява в България. Исландия също назовава по собствен метод Истанбул, който ни връща към времето на викинските набези от 11-ти век по Черноморието, когато те го назовават просто " Великият град ". От 1930 година насам турските пощи изпращат писма и колета, адресирани до града, единствено в случай че е наименуван Истанбул.
Колкото повече търговски връзки в историята, толкоз повече езикови вариации има името на един град. Колкото по-могъщ е градът, толкоз по-вероятно е всички търговски сътрудници да употребяват неговото всекидневно име.
*Текстът е фрагмент от книгата " Езикът на градовете " на Деян Суджич.
Столицата на Чечения да вземем за пример се назовава Грозни, което значи " заплашителен " на съветски. Тя носи името на колониалната цитадела, която царят основава в Чечения при започване на 19 век. Около нея след това се образува град, в който сега живеят към 300 000 души.
Името несъмнено отразява мъчителната история на Грозни: от всеобщите изселвания по времето на Сталин и кървавите войни на Елцин и Путин, с цел да я върнат назад в съветската орбита, до последвалото предаване на правилни на Москва военачалници. Но това не е безусловно онази еднаквост, която притегля нови жители или вложители.
Усещането за цел, което може да трансформира селището в град - даже и в най-трудните условия - стартира, когато то получи име. През 1630 година група британски пуритани, избягали от религиозно гонене вкъщи, отпътуват за Северна Америка. Те се откриват на източното крайбрежие и назовават новия си дом Бостън, по името на града в Англия, който са изоставили.
Тел Авив е учреден през 1909 година от шепа бежанци, прогонени от европейските етнически погроми. Събрали се на плажа край Яфа, построили си домове и дали на земята еврейско име.
Гетата са друг случай. Повечето от тях имат имена, даже да са получени инцидентно, само че това не води до вложения или неизменност. Липсата на инфраструктура е ограничителен фактор.
Едно име, което се е привързало към един град по този метод, е Комплексо до Алемао, големият сиромашки квартал на Рио де Жанейро, който пораства все по-бързо от 1950 година нататък. Повече или по-малко незаконно, той разпръсва необикновените си постройки върху всеки сантиметър от земята, която в миналото е била благосъстоятелност на преселник, именуван от първите самонастанили се " Алемао " (Германеца на португалски).
Думата се употребява и като леко надменно наименование за всеки чужденец със светла кожа в Бразилия. Въпросният човек, имал земята на бъдещото гигантско гето, в действителност е роден в Полша, а не в Германия.
Друго инцидентно получено име е това на Совето, мрачното предградие в покрайнините на южноафриканския мегаполис Йоханесбург. Името му има напълно разнообразни корени, свързани с процеса на заселване и няма нищо общо с бедняшките квартали на Бразилия. То е резултат от опита на изчезналия режим на апартейда да принуди чернокожите да изоставен регионите в центъра на града, предопределени за белите. В Комплексо до Алемао господства беззаконието, а животът постоянно е къс и недопечен, само че това е общественост, основана от хората, които живеят в нея, а не населено място, което им е било наложено.
Градът от време на време отразява акта на волята на индивида, който го е основал. Александър Велики кръщава на себе си египетския град Александрия, а Петър Велики назовава Санкт Петербург на своя светец настойник - Свети Петър.
Джордж Вашингтон избира местоположението, само че не и името на столицата на Съединени американски щати. То е обещано като израз на респект от комисарите, натоварени с построяването на американската столица от Конгреса.
Бразилският политик Жуселину Кубичек изненадва своите гласоподаватели, а може би и самия себе си, като извършва наредбите на бразилската конституция и построява нова столица в границите на 5-годишния си мандат като президент. Той я кръщава на своята страна: Бразилия.
През 1967 година английското държавно управление решaва да сътвори нов 250-хиляден град, който да се намира по средата сред Лондон и Бирмингам - Милтън Кийнс. Това не е опит да се съчетаят имената на създателя на епическата поема " Изгубения парадайс " Джон Милтън и авторитетният икономист Джон Мейнард Кейнс, както в някои съществени старания да се унищожи линията сред културата и науката. Нито пък е буржоазен контраудар против Карлмарксщат - името, което носи източногерманският град Кемниц сред 1953 година и 1990 година
Милтън Кийнс в действителност е името на селото в Бъкингамшир, което бе погълнато от новия град. Селото изчезва, само че името му оживява в обекта, който на пратика го унищожава. Старите пътища и обичайни тухлени къщи към момента могат да се видят в Милтън Кийнс, сгушени сред сглобяемите бетонни тераси, бизнес парковете и подлезите, разделящи трафика.
Градовете с оспорвана еднаквост идват с няколко имена. Да се употребява едно от тях, вместо друго - да вземем за пример Дери, вместо Лондондери - демонстрира съответно пояснение на историята на града.
Когато имената на градовете се трансформират по политически аргументи, резултатите могат да бъдат непредсказуеми. Англоговорящите в Мумбай, множеството от които са част от индийския интелектуален хайлайф, са доста по-склонни да употребяват остарялото име Бомбай, в сравнение с английските им сътрудници, които като че ли се опасяват, че то носи мемоари за минали закононарушения.
Корените на Мумбай ни връщат към поредните талази на европейската колонизация на Индия. Португалците предават на британците основаната от тях група острови и риболовен селища, които съставляват Бомбай, през 17 век.
20 000-те поданици по това време набъбват до 18 млн. души в наши дни, като пристанищният град поредно се трансформира в комплекс за метали, железопътен център, финансов център и център на индийската киноиндустрия.
Някои градове мерят историята си с многочислените идентичности, хвърляйки светлина върху другия политически и културен дневен ред на техните водачи. Истанбул, в миналото наименуван Константинопол, а преди този момент Византион, е бил столица на 3 разнообразни империи. Той е завършен от оживелите фрагменти от гръцката, римската, византийската и османската цивилизация, които го построяват.
Въпреки това основателят на модерна Турция Кемал Ататюрк, роден в настояща Гърция, реалокира столицата от Истанбул в европейската част на страната в Анкара в Анадола - град, основан от съвсем нищото. И той упорства на името Истанбул, въпреки че по-голямата част от останалия свят продължава да го назовава Константинопол.
В страните със славянски езици той е прочут като Цариград, като това име към момента се употребява в България. Исландия също назовава по собствен метод Истанбул, който ни връща към времето на викинските набези от 11-ти век по Черноморието, когато те го назовават просто " Великият град ". От 1930 година насам турските пощи изпращат писма и колета, адресирани до града, единствено в случай че е наименуван Истанбул.
Колкото повече търговски връзки в историята, толкоз повече езикови вариации има името на един град. Колкото по-могъщ е градът, толкоз по-вероятно е всички търговски сътрудници да употребяват неговото всекидневно име.
*Текстът е фрагмент от книгата " Езикът на градовете " на Деян Суджич.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ