Неда Антонова избра Деня на будителите, за да представи в Пловдив романа си за Левски
Именитата ни писателка Неда Антонова избра Деня на националните будители, с цел да показа в Пловдив своя финален разказ „ Пръв след Бога – любовта и гибелта на Васил Левски ”.
Балабановата къща в Стария град се оказа тясна, с цел да побере всички искащи да се срещнат с авторката, чийто разказ от юни 2017 година досега е преиздаван към този момент 4 пъти. В него Неда Антонова предлага нов и по-различен прочит на ориста на Апостола, на неговата голяма всеотдайност в името на свободна България, на обречената му обич към дамата, която го изпраща на бесилото. Неда Антонова визира и недотам осветлени страни от водения правосъден развой против Васил Левски, като слага горещите въпроси за измяната, за смъртната присъда над Апостола и за отношението на следосвобожденското общество към неговото свято дело.
Промоцията на романа в града под тепетата бе проведена от Общински институт „ Старинен Пловдив, ПУ „ Паисий Хилендарски ”, литературна общественост „ 180 години от раждането на Апостола ” и известната и авторитетна пловдивска учителка по литература Лилия Сребрева. Сред участниците в срещата бяха издателят Румен Леонидов, шефът на Драматичен театър-Пловдив Кръстю Кръстев, ректорът на Медицински университет – Пловдив чл.-кор. проф. доктор Стефан Костянев, дмн, шефът на ОИ „ Старинен Пловдив ” Минко Кафтански и доста поети, писатели, литературоведи, читалищни деятели и учители.
„ За романа на Неда Антонова са годни библейските думи на Йоан: „ Никой с изключение на него е нямал обич по-голяма от тая, да постави душата си за своите… ”.Защото любовта към народа, въпреки да е заглъхнала в стона на въпросителните на написаното от Апостола „ Народе???? ”, си остава нашето незримо родно място, освен тогава, и постоянно ще си оставаме изгнаници без нея. Може би за нас Левски ще си остане все за малко приютен в думите „ Все така облик на времето, което изпуснахме… ” Или пък може би облик на времето, което все чакаме да пристигна. И на следващия ден по карловеца Васил Кунчев ще се измерваме…И ще си припомняме един въпрос от романа на Неда Антонова: „ Ти ли си пристигнал прекомерно рано при нас, Дяконе, или ние сме все закъснели за теб, брате Левски?! ”,отбеляза в литературния разбор на романа преподавателят в ПУ „ Паисий Хилендарски ” Здравко Дечев.
„ Тази книга за първи път по живописен способ преглежда намесата на Русия в гибелта на Левски. Досега това беше безусловно табу и продължава да бъде такова, тъй като митът за дядо Иван Освободителя остава да битува в няколко генерации българи. Царска Русия си има своите имперски ползи и в лицето на граф Игнатиев,тогава дипломат на Русия в Цариград, вижда, че Левски няма да се подчини на тези ползи и взема решение дружно с турските управници да разбият национално-освободителната гражданска война, която е в зародиш. По това време Русия не е подготвена за нова война с Турция и съветската дипломация желае да дефинира по кое време да има въстание и кой да го оглавява. Непокорството на Васил Левски и неговата непоквареност му изяждат главата. Всичко това са исторически обстоятелства, които не престават да се премълчават, само че ги има ”, бе гледната точка на издателя Румен Леонидов, която той показа с присъстващите в Балабановата къща.
„ Нашият народ заслужава Левски. Апостолът съдържа неговите добродетели, по този начин, както капката съдържа океана. Докато го има Левски, той ще бъде нашата ключова дума за българщина по света ”, показа авторката Неда Антонова. Тя пък бе очевидно трогната от рецитала на стихове за Васил Левски в осъществяване на децата от пловдивската група за креативно писане „ Белите лястовичета ” и от песните, отдадени на Апостола, изпяти от учениците от НУМТИ „ Добрин Петков ”.
Балабановата къща в Стария град се оказа тясна, с цел да побере всички искащи да се срещнат с авторката, чийто разказ от юни 2017 година досега е преиздаван към този момент 4 пъти. В него Неда Антонова предлага нов и по-различен прочит на ориста на Апостола, на неговата голяма всеотдайност в името на свободна България, на обречената му обич към дамата, която го изпраща на бесилото. Неда Антонова визира и недотам осветлени страни от водения правосъден развой против Васил Левски, като слага горещите въпроси за измяната, за смъртната присъда над Апостола и за отношението на следосвобожденското общество към неговото свято дело.
Промоцията на романа в града под тепетата бе проведена от Общински институт „ Старинен Пловдив, ПУ „ Паисий Хилендарски ”, литературна общественост „ 180 години от раждането на Апостола ” и известната и авторитетна пловдивска учителка по литература Лилия Сребрева. Сред участниците в срещата бяха издателят Румен Леонидов, шефът на Драматичен театър-Пловдив Кръстю Кръстев, ректорът на Медицински университет – Пловдив чл.-кор. проф. доктор Стефан Костянев, дмн, шефът на ОИ „ Старинен Пловдив ” Минко Кафтански и доста поети, писатели, литературоведи, читалищни деятели и учители.
„ За романа на Неда Антонова са годни библейските думи на Йоан: „ Никой с изключение на него е нямал обич по-голяма от тая, да постави душата си за своите… ”.Защото любовта към народа, въпреки да е заглъхнала в стона на въпросителните на написаното от Апостола „ Народе???? ”, си остава нашето незримо родно място, освен тогава, и постоянно ще си оставаме изгнаници без нея. Може би за нас Левски ще си остане все за малко приютен в думите „ Все така облик на времето, което изпуснахме… ” Или пък може би облик на времето, което все чакаме да пристигна. И на следващия ден по карловеца Васил Кунчев ще се измерваме…И ще си припомняме един въпрос от романа на Неда Антонова: „ Ти ли си пристигнал прекомерно рано при нас, Дяконе, или ние сме все закъснели за теб, брате Левски?! ”,отбеляза в литературния разбор на романа преподавателят в ПУ „ Паисий Хилендарски ” Здравко Дечев.
„ Тази книга за първи път по живописен способ преглежда намесата на Русия в гибелта на Левски. Досега това беше безусловно табу и продължава да бъде такова, тъй като митът за дядо Иван Освободителя остава да битува в няколко генерации българи. Царска Русия си има своите имперски ползи и в лицето на граф Игнатиев,тогава дипломат на Русия в Цариград, вижда, че Левски няма да се подчини на тези ползи и взема решение дружно с турските управници да разбият национално-освободителната гражданска война, която е в зародиш. По това време Русия не е подготвена за нова война с Турция и съветската дипломация желае да дефинира по кое време да има въстание и кой да го оглавява. Непокорството на Васил Левски и неговата непоквареност му изяждат главата. Всичко това са исторически обстоятелства, които не престават да се премълчават, само че ги има ”, бе гледната точка на издателя Румен Леонидов, която той показа с присъстващите в Балабановата къща.
„ Нашият народ заслужава Левски. Апостолът съдържа неговите добродетели, по този начин, както капката съдържа океана. Докато го има Левски, той ще бъде нашата ключова дума за българщина по света ”, показа авторката Неда Антонова. Тя пък бе очевидно трогната от рецитала на стихове за Васил Левски в осъществяване на децата от пловдивската група за креативно писане „ Белите лястовичета ” и от песните, отдадени на Апостола, изпяти от учениците от НУМТИ „ Добрин Петков ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ