В Европейската столица на културата няма хубав концертен роял
- Имате доста съществено творчество като " тил " на други музиканти - композитор, аранжор, акомпаниращ пианист... Иска ли се храброст след 20 години да " дебютираш " като солов актьор? Това се случи с " After 4 ", в този момент е реалност и вторият ви независим пиано албум " Ten ".
- Вероятно се желае по-скоро религия в това, което правиш. Ние, хората на изкуството, по принцип сме смели хора, тъй като, с цел да представиш продукта си, с цел да го подариш на хората, ти излизаш безусловно гол пред публиката. А за какво толкоз късно? По-скоро става дума за превръщане вътре към себе си. Да си дадеш сметка какво си ти, какво обичаш да правиш, колкото добре си го провел.
- С възрастта ли идва интроспекцията, с опита ли?
- С опита, уповавам се. За наше огромно благополучие с годините човек се осъзнава и се смирява. Като млади желаеме да си потвърждаваме доста неща, по-експресивни сме, по-стихийни. Не желая да съм млад още веднъж. Благодарен съм, че времето минава по този метод, градивно за мен и посоката, в която ходя. Щастлив съм, че съм обвързван с музиката.
- Скоро, казахте, ви следва и нов студиен албум с JP3?
- Да, направихме няколко пиеси още през предходната година. Сега следва да запишем още четири и да издадем нашия идващ албум.
- Завидна работливост! Вие работите и в областта на джаза, и на класиката, и на поп музиката...
- Продуктивен съм единствено дотолкоз, колкото душата и сърцето ми го желаят. Продуктивни в същинския смисъл на думата са Хайдн, Моцарт, ние не можем да се съпоставим с тях. Работя в региона на дребните форми и се надявам те по-лесно да доближават душите на хората. В този забързан свят хората нямат самообладание да се успокоят и да слушат хубава музика - приказваме за огромна продукция, каквато е един концерт, една симфония.
- В " Ten " централна тематика е тишината, а това кореспондира с казаното от вас нагоре за забързания ни, цялостен с шумове живот.
- Ние, хората на изкуството, постоянно преекспонираме тази дума, само че тишината е фактически най-важното нещо. Да намериш тишината сред тоновете. Защото тогава владееш всеки един звук, той е навръх мястото си, има тъкмо цената, която е нужна за посланието, което отправяш. Тишината е един от най-важните съставни елементи, с цел да бъдеш добър в това, което правиш - даже и да не се занимаваш с музика. Който умее да притихва, той знае и умее повече.
- Може ли да бъде тишината контрапункт на цялата експанзия в живота ни?
- Светът стана агресивен за страдание, само че това е част от нашето битие и еволюция. Виждаме го на всички места. Агресията може да бъде и дребна, и огромна. Но тя е сред нас, залива ни. Не желая да осъждам обществото и хората, само че се даде възможност на всеки да показва експанзията си. В интернет пространството всеки има достъп до всевъзможни форми на връзка. Което е и хубаво, и носи своите опасности. Нашето потомство, а и малко по-големите от мен, сме деца на смяната. Минали сме през доста неща, сами достигахме до това, което ни е нужно - по някакъв собствен метод, с доста обич, всеки намираше това, което му харесва. То се превръщаше във втора наша природа. Сега интернет залива по-младите с информация - платена, нападателна... Не им оставя опция да търсят. Това не е пътят на тишината.
- Процесът по основаването на " Ten " e бил много дълъг, с съмнения и компликации.
- Много комплициран се оказа процесът. Записвах албума четири пъти на разнообразни места поради липса на верния инструмент. Търсих точния тон и най-после го открих - с един прелестен " Стейнуей ", на който записах албума за един час.
- А за концертите си по какъв начин успявате да намерите верните принадлежности? Ето в този момент ви следва турне из страната...
- Местата за концерти дефинирам съгласно инструмента. Той ми е приоритет - където има прекрасен роял, там изсвирвам. Обикновено това се случва в художествените галерии на градовете. Това ще бъдат и сцените на идните 10 концерта, които скоро ще разглася, а финалът ще бъде в НДК на 18 декември в кино " Люмиер ". Много е мъчно да се намерят положителни концертни рояли. Бих предложил на хората, които желаят да поддържат изкуството в България и имат опция, да купят няколко хубави пиана в огромните градове, с цел да може да се концертира, да се слуша там хубава българска музика. В Пловдив да вземем за пример, който тази година е Европейска столица на културата, няма прекрасен инструмент. Това е доста смешно.
- Изумително! Нито един?
- Говоря за огромни концертни рояли - това значи " Стейнуей ", значи " Фациоли ". Не приказвам за камерни рояли, каквито има в домовете на богатите хора у нас. При това състояние по какъв начин да поканиш един гостуващ музикант на международно равнище? Мира Кацарова да вземем за пример, която прави своя страховит " Пловдив джаз фест " към този момент пета година, ангажира и докарва инструмент от София.
- Следите ли джаз сцената у нас? Прави усещане, че в провинцията доста интензивно се работи последните 7-8 години, и то тъкмо в посока фестивален джаз?
- Щастлив съм, че се появяват нови фестивали и че хората слушат музика. Защото джазът от дълго време не е оня джаз отпреди десетилетия. Той не е единствено суинг, джазът е независимост на духа, независимост на мисълта. Музиката, която хората слушат. Защото онова другото, което излиза в интернет и по малкия екран, не се вижда по концерти. То на практика не е музика. Това са някакви изкуствено основани персони, които са в пространството по някакъв метод - поради нападателна реклама, поради броя лайкове. Когато излезе на сцена, този " музикант " няма какво да показа. Затова и обществото върви по концерти, да слуша същинска музика - било то и на Деветашкото плато, било то и на село, в случай че там се направи така наречен джаз фестивал.
- Пишете ли нови песни за поп изпълнители?
- С Ангел Дюлгеров направихме новия албум на Любо Киров. Двамата написахме музиката, Любо незабавно " изля " текстовете и го записахме за четири дни в неговия дом. Получи се прекрасен албум, направихме няколко концерта из страната и София, на всички места беше цялостно, хората - въодушевени. С Белослава следва да създадем специфичен концерт в Созопол на 5 септември. Ние с нея си сътрудничим към този момент от 20 години и на " Аполония " ще създадем ретроспекция на нашия взаимен креативен път.
- Очаква ви сериозна интензивност на " Аполония ".
- Да, ще имам три концерта - на 30 август е представянето на " Ten " в Археологическия музей, на 5-и - с Белослава, а на 7-и с Хилда Казасян, Теодосий Спасов, Христо Йоцов, Димитър Карамфилов и Михаил Йосифов закрива фестивала с " Да послушаме кино ". Концертът включва музика на огромните наши композитори от безконечните филми. Вече представихме плана в София и още 2-3 града, предстоят още концерти. Движим и по-стария план с музика на Вили Казасян и симфоничен оркестър.
С Лили Иванова също завършихме две нови песни, тя ще ги показа на идните си концерти в НДК през декември. Едната е преаранжираната пиеса на Георги Черкин " Севдана ". Стефан Вълдобрев написа текста, а като посетител взе участие и великият наш цигулар Васко Василев.
- Как се работи с Лили Иванова?
- Прекрасно. Това е най-големият ни експерт, най-голямата дама на нашата музика.
- Вероятно се желае по-скоро религия в това, което правиш. Ние, хората на изкуството, по принцип сме смели хора, тъй като, с цел да представиш продукта си, с цел да го подариш на хората, ти излизаш безусловно гол пред публиката. А за какво толкоз късно? По-скоро става дума за превръщане вътре към себе си. Да си дадеш сметка какво си ти, какво обичаш да правиш, колкото добре си го провел.
- С възрастта ли идва интроспекцията, с опита ли?
- С опита, уповавам се. За наше огромно благополучие с годините човек се осъзнава и се смирява. Като млади желаеме да си потвърждаваме доста неща, по-експресивни сме, по-стихийни. Не желая да съм млад още веднъж. Благодарен съм, че времето минава по този метод, градивно за мен и посоката, в която ходя. Щастлив съм, че съм обвързван с музиката.
- Скоро, казахте, ви следва и нов студиен албум с JP3?
- Да, направихме няколко пиеси още през предходната година. Сега следва да запишем още четири и да издадем нашия идващ албум.
- Завидна работливост! Вие работите и в областта на джаза, и на класиката, и на поп музиката...
- Продуктивен съм единствено дотолкоз, колкото душата и сърцето ми го желаят. Продуктивни в същинския смисъл на думата са Хайдн, Моцарт, ние не можем да се съпоставим с тях. Работя в региона на дребните форми и се надявам те по-лесно да доближават душите на хората. В този забързан свят хората нямат самообладание да се успокоят и да слушат хубава музика - приказваме за огромна продукция, каквато е един концерт, една симфония.
- В " Ten " централна тематика е тишината, а това кореспондира с казаното от вас нагоре за забързания ни, цялостен с шумове живот.
- Ние, хората на изкуството, постоянно преекспонираме тази дума, само че тишината е фактически най-важното нещо. Да намериш тишината сред тоновете. Защото тогава владееш всеки един звук, той е навръх мястото си, има тъкмо цената, която е нужна за посланието, което отправяш. Тишината е един от най-важните съставни елементи, с цел да бъдеш добър в това, което правиш - даже и да не се занимаваш с музика. Който умее да притихва, той знае и умее повече.
- Може ли да бъде тишината контрапункт на цялата експанзия в живота ни?
- Светът стана агресивен за страдание, само че това е част от нашето битие и еволюция. Виждаме го на всички места. Агресията може да бъде и дребна, и огромна. Но тя е сред нас, залива ни. Не желая да осъждам обществото и хората, само че се даде възможност на всеки да показва експанзията си. В интернет пространството всеки има достъп до всевъзможни форми на връзка. Което е и хубаво, и носи своите опасности. Нашето потомство, а и малко по-големите от мен, сме деца на смяната. Минали сме през доста неща, сами достигахме до това, което ни е нужно - по някакъв собствен метод, с доста обич, всеки намираше това, което му харесва. То се превръщаше във втора наша природа. Сега интернет залива по-младите с информация - платена, нападателна... Не им оставя опция да търсят. Това не е пътят на тишината.
- Процесът по основаването на " Ten " e бил много дълъг, с съмнения и компликации.
- Много комплициран се оказа процесът. Записвах албума четири пъти на разнообразни места поради липса на верния инструмент. Търсих точния тон и най-после го открих - с един прелестен " Стейнуей ", на който записах албума за един час.
- А за концертите си по какъв начин успявате да намерите верните принадлежности? Ето в този момент ви следва турне из страната...
- Местата за концерти дефинирам съгласно инструмента. Той ми е приоритет - където има прекрасен роял, там изсвирвам. Обикновено това се случва в художествените галерии на градовете. Това ще бъдат и сцените на идните 10 концерта, които скоро ще разглася, а финалът ще бъде в НДК на 18 декември в кино " Люмиер ". Много е мъчно да се намерят положителни концертни рояли. Бих предложил на хората, които желаят да поддържат изкуството в България и имат опция, да купят няколко хубави пиана в огромните градове, с цел да може да се концертира, да се слуша там хубава българска музика. В Пловдив да вземем за пример, който тази година е Европейска столица на културата, няма прекрасен инструмент. Това е доста смешно.
- Изумително! Нито един?
- Говоря за огромни концертни рояли - това значи " Стейнуей ", значи " Фациоли ". Не приказвам за камерни рояли, каквито има в домовете на богатите хора у нас. При това състояние по какъв начин да поканиш един гостуващ музикант на международно равнище? Мира Кацарова да вземем за пример, която прави своя страховит " Пловдив джаз фест " към този момент пета година, ангажира и докарва инструмент от София.
- Следите ли джаз сцената у нас? Прави усещане, че в провинцията доста интензивно се работи последните 7-8 години, и то тъкмо в посока фестивален джаз?
- Щастлив съм, че се появяват нови фестивали и че хората слушат музика. Защото джазът от дълго време не е оня джаз отпреди десетилетия. Той не е единствено суинг, джазът е независимост на духа, независимост на мисълта. Музиката, която хората слушат. Защото онова другото, което излиза в интернет и по малкия екран, не се вижда по концерти. То на практика не е музика. Това са някакви изкуствено основани персони, които са в пространството по някакъв метод - поради нападателна реклама, поради броя лайкове. Когато излезе на сцена, този " музикант " няма какво да показа. Затова и обществото върви по концерти, да слуша същинска музика - било то и на Деветашкото плато, било то и на село, в случай че там се направи така наречен джаз фестивал.
- Пишете ли нови песни за поп изпълнители?
- С Ангел Дюлгеров направихме новия албум на Любо Киров. Двамата написахме музиката, Любо незабавно " изля " текстовете и го записахме за четири дни в неговия дом. Получи се прекрасен албум, направихме няколко концерта из страната и София, на всички места беше цялостно, хората - въодушевени. С Белослава следва да създадем специфичен концерт в Созопол на 5 септември. Ние с нея си сътрудничим към този момент от 20 години и на " Аполония " ще създадем ретроспекция на нашия взаимен креативен път.
- Очаква ви сериозна интензивност на " Аполония ".
- Да, ще имам три концерта - на 30 август е представянето на " Ten " в Археологическия музей, на 5-и - с Белослава, а на 7-и с Хилда Казасян, Теодосий Спасов, Христо Йоцов, Димитър Карамфилов и Михаил Йосифов закрива фестивала с " Да послушаме кино ". Концертът включва музика на огромните наши композитори от безконечните филми. Вече представихме плана в София и още 2-3 града, предстоят още концерти. Движим и по-стария план с музика на Вили Казасян и симфоничен оркестър.
С Лили Иванова също завършихме две нови песни, тя ще ги показа на идните си концерти в НДК през декември. Едната е преаранжираната пиеса на Георги Черкин " Севдана ". Стефан Вълдобрев написа текста, а като посетител взе участие и великият наш цигулар Васко Василев.
- Как се работи с Лили Иванова?
- Прекрасно. Това е най-големият ни експерт, най-голямата дама на нашата музика.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ