Имате ли повече билети?, питаха на входа на театъра. Отдавна

" Имате ли повече билети? ", питаха на входа на театъра. Отдавна не ми се е случвало да навестявам зрелище, за което да има толкоз многочислена и нетърпелива аудитория. В случая – изцяло целесъобразно.

Името на Нийл Саймън като драматург, и още повече – името на Георги Кадурин в основната роля, са задоволителни аргументи " Манхатън, Второ авеню " незабавно да влезе в наложителния сценичен лист на мен и моите приятелки. В случая обезателно би трябвало да прибавя и Емануела Шкодрева, която не бях гледала доста от дълго време, само че тя е повече от отлична в ролята на Една Едисън. Двамата с Кадурин са съвършен тандем, а последният път, когато съм гледала този артист в сходна естетика с някого на сцената, беше в " Червено " в Театър 199. Мел и Една Едисън са типична нюйоркска двойка на междинна възраст – към този момент са изпратили децата в лицей, живеят в небостъргач в Манхатън, той работи нещо в рекламния бизнес за доста пари, тя е стопанка. Когато рецесията стига до тях и Мел губи работата си, Една поема нещата в свои ръце. Съпругът й през това време лежи на дивана у дома и гледа вести, от които доста бързо потъва в меланхолия и параноя – явно две неизбежни последствия от систематичното гледане на вести във всички елементи на земното кълбо.

Разликата от предвидимия сюжет идилия-криза-конфликт идва от обстоятелството, че Мел и Една са отлично семейство. Те са умни хора с чудесно възприятие за комизъм, които се познават и обичат толкоз доста, че могат да оцелеят във всевъзможни рецесии. И въпреки че в някакъв аспект това е една сериозна и даже трагична история, аз се смях от сърце и до сълзи, тъй като от дълго време съм част от същото такова семейство. Знам, че каквото и да ни сполети, постоянно има излаз. А също и че в този случай театърът е напълно покрай живота – подобен, какъвто желаеме да бъде.