Имат ли термичните централи бъдеще като производител на електроенергия у

Имат ли термичните централи бъдеще като производител на електрическа енергия у нас при мощно ограничаващите правила за отделяните от огромните горивни съоръжения нездравословни излъчвания и какъв брой ще ни коства спазването на новите екологични ограничавания. Този въпрос, уточнен като бъдещето на енергийния комплекс " Марица Изток ", от месеци е във фокуса на обществото и на професионалната енергийна общественост след приемането на новите стандарти на Европейски Съюз за лъчение на парникови излъчвания. Валентин Колев, заместник-председател на браншовата Камара на енергетиците и учител в Техническия университет, разяснява тематиката по БНР.

„ От техническа позиция, новите правила за отделяните от Топлоелектрическа централа нездравословни излъчвания са постижими. Въпросът е на каква цена и на каква цена за обществото “, счита Валентин Колев. Според него " теоретично е допустимо централите да проработят и на газ, само че сега производството от въглища е по-евтино, даже и когато в цената бъдат съобразени новите правила за отделяните от Топлоелектрическа централа нездравословни излъчвания ".

Трите ТЕЦ-а от комплекса „ Марица-изток “ съставляват към 45% от мощностния баланс в страната със своята сумарната мощ от над 3200 мегавата, акцентира той. Те са в Южна България и това е спомагателен мотив да продължат да работят, тъй като посредством тях се реализира баланс на огромните мощности в северната и южната част на страната. Теоретично е допустимо централите да проработят и на газ, само че сега производството от въглища е по-евтино, даже и когато в цената бъдат включени нездравословните излъчвания, разяснява специалистът. Към сегашния миг от възобновими източници производството ни е към 3 тераватчаса годишно при вложени над 8 милиарда лв., акцентира енергетикът.

„ Грешката е, че заради неправилна ценова политика на регулатора бяха въведени в употреба, изключително фотоволтаични централи, в най-неблагоприятния интервал, когато цената на инсталациите беше доста висока. Ако го бяхме създали в този момент, щяхме да го създадем на три пъти по-ниска “, разяснява той.

Топлоелектрическа централа " Марица-изток " 2 към този момент изиска дерогация, с цел да може не съблюдава новите екологични условия, които Министерство на околната среда и водите даде на 21 декември. Природозащитниците от " За Земята – достъп до правораздаване " обаче апелират решението.

Миглена Антонова от " Грийнпийс България " разясни, че жалбата на еколозите е поради липса на обществени данни, които да потвърждават, че изгодите за природата ще са по-малки от разноските, които би трябвало да бъдат направени за възстановяване на техническото положение на централата.

„ Само се загатва, че са направени едни разбори, само че те не са били оповестени обществено, с цел да можем ние да създадем в действителност сметка, каквато вероятно и централата е направила. Смятаме, че това най-малкото е нарушаване на правата на жителите да имат достъп до една обществена полемика за това в действителност какво ще е бъдещето на тази централа ".

От организацията са срещу и безсрочната дерогация за ТЕЦ-а. „ Смисълът на дерогацията е да е краткотрайно изключение от разпоредбите и в действителност да може за този краткотраен интервал да се подхващат някакви дейности за съблюдаване на екологичните условия “, акцентира Антонова и добави, че от ТЕЦ-а са поискали и дерогация за изхвърляните в атмосферата количества живак.

Генади Кондарев от „ За земята “ е безапелационен, че най-уязвимата група сега са служащите във въглищната промишленост, тъй като " Правителството и профсъюзите им основават едно подправено чувство за утешение – че ще бъде открито решение и нещата ще не престават както досега “. Няма по какъв начин да се мине без промени в бранша, безапелационен е той.

„ Виждаме какъв брой ниска е продуктивността от позиция на това какъв брой служащи са заети в произвеждане на един тераватчас сила в България. Това е сила, която има голям екологичен и здравен отпечатък за нашето население и за близките страни. Трябва да стартираме да си даваме сметка за това! Натискът на световните политики и спешността във връзка с решенията, които би трябвало да се вземат по отношение на измененията в климата, само че и по отношение на това непрекъснато струпване на замърсяване и на екологичен отпечатък е нещо, което изисква промени ".

Правителството би трябвало да излезе с явен проект към коя година ще бъдат затворени ТЕЦ-овете, с цел да може да се вършат проекти какво ще се случва с служащите в бранша и какво да се прави с микса в енергетиката към тази дата, сподели Кондарев, съгласно който тази дата би трябвало да бъде към 2030 година.

„ Закъснели сме, само че по-добре да стартираме в този момент, в сравнение с след няколко години. Това е един парещ картоф, който няма по какъв начин държавно управление след държавно управление да си го трансферират и да се пробват да бъде на плещите на идващите “.

При създаването на енергийните тактики никой не взема поради зимните пикове в потреблението, когато въглищните централи се употребяват съвсем на максимума от потенциала си, предизвести Кондарев. Той акцентира, че за други възможности на въглищата би трябвало да се мисли сложно.